Показват се публикациите с етикет x4o. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет x4o. Показване на всички публикации

01 юли 2013

Вместо About - какво всъщност е този блог

Обичам да давам отговори за дипломни работи (почти толкова, колкото човек мрази да пише дипломни :). И понеже след редизайна на блога се полага обновяване и на секцията "За мен", реших да ползвам въпросите и отговорите, които Ади Василева ми прати във връзка с дипломната си работа на тема „Изграждане на имидж на специалист по онлайн комуникации чрез личен блог“. Въпросният имидж, разбира се, се изгражда с микс от канали, но понеже 'The Dreamreader' е важна част от тях в моя случай, е повече от подходящо за "About"-секция.

Изображение: AreWeNewAtThis

Представете се.
Александър Кръстев, PR консултант в PRoPR агенция. Занимавам се с PR от 6 години, като в същото време успях да превърна основното си хоби - четенето, в успешен онлайн проект в лицето на най-големия специализиран сайт за книги у нас “Аз чета” (www.azcheta.com).

Представете блога си.
Създадох личния си блог www.alexanderkrastev.com в началото на 2006 г., още в I курс в университета. Първоначално пишех за лични неща - като нормален блог-дневник, после започнах да обръщам внимание на все повече актуални политически и културни теми, а напоследък пиша повечко и за маркетинг в онлайн средата.
Интересното е, че в различните етапи блогът носеше и различни имена - първо беше “Александър Кръстев: Добре дошли в моя свят”, после стана “Хайку за вълци”, а в момента е “The Dreamreader”, показвайки акцента върху вдъхновяващите теми за усъвършенстване, лидерство, добри практики и т.н.
Както всеки подобен проект, честотата на писане във времето е различна, но последните няколко седмици съм доста активен, изхождайки най-вече от странната политическа ситуация. На практика в моменти, в които съм се чувствал неразбран (аз и общността около мен, по-скоро), съм бил винаги активен в писането в личния си блог.
Отделно от началото на 2010 г. поддържам и специализиран блог, посветен на професионалната социална мрежа LinkedIn - www.linkedin.azcheta.com.

Какви методи и комуникационни канали за изграждане на имидж в онлайн пространството използвате?
Активен съм във всички важни социални мрежи, като вероятно различните ме представят по различен начин. Във Facebook контактувам предимно с приятели и последователи, които гледат на мен като PR-практик и запален почитател на книгите (дори експерт в областта, до някаква степен), в Twitter опитвам да съм по-забавен и атрактивен, особено що се отнася до активистка дейност. В LinkedIn пък споделям интересните професионални новости, с които самият аз се запознавам, като акцентът е поставен върху дигиталния маркетинг, където оперирам най-активно в професионално отношение.

Какъв е вашият желан личен имидж?
Желаният ми имидж всъщност е описан и в bio-то на профила ми в Twitter - “млад професионалист в областта на комуникациите”. Това, върху което работя, е думата “професионалист” в съзнанието на хората да бъде заменена с “експерт”, а подозирам, че при случването на това ще трябва да отпадне и думата “млад” :)

Коя е таргет аудиторията Ви?
Обикновено не поставям конкретни цели на текстовете си. Образът на четящия, който си представям, когато пиша, обаче е професионалист около 30-те, активен и търсещ развитие в своята сфера (затова и попаднал в моя блог по конкретната тема). Не съм правил съзнателни постъпки за увеличаване на аудиторията си в конкретни насоки, затова освен контактите си в социалните мрежи не разчитам на голям приток от таргетирани читатели.

Каква цветова гама сте избрали и според Вас какво настроение създава тя на аудиторията?
Направих редизайн на блога наскоро, защото темите, които преобладават напоследък, изискват сериозност. Избрах светла и изчистена тема, с опростени функционалности, които да не разсейват потребителите. А за избягване на скучноватостта се грижа чрез самите текстове :)

Как интернет промени начина на комуникация и изграждането на имидж според Вас?
Сега комуникацията е доста по-непосредствена, изиксва често мигновена реакция и много малко неща могат да се скрият. Това има както предимства, така и недостатъци - всеки трябва да е готов да защитава своя положителен имидж и съответно винаги да има едно наум за евентуални грешни стъпки.

Как блоговете помагат за изграждането на имидж в интернет според Вас?
В общия случай блоговете трябва да са част от микс комуникационни канали, които да се допълват. Блоговият формат дава възможност за по-обширно споделяне и последващи дискусии. Мисля, че блоговете дават по-големи възможности за показване на експертност в дадена област, отколкото споделянето на статуси и линкове в която и да е от социалните мрежи.

Коя е най-голямата полза от блоговете?
Винаги има полза от споделянето на познание.

Какво Ви кара да списвате блог?
От архива на блога ми се вижда, че не съм особено мотивиран да пиша съвсем редовно, но винаги е хубаво да имаш място, където да споделиш мисли и открития.
Ползвам блога си например за споделяне на презентацията винаги когато съм имал лекция или участие някъде, като задължително добавям още мисли и бележки, които не са влезли в слайдовете или са се появили като въпрос по време на самата лекция.

Колко често трябва да се поства, за да се поддържа имиджа на специалист в сферата на онлайн комуникациите и какво време отделяте Вие?
Вероятно веднъж седмично за среда като българската е достатъчно. Аз лично пиша доста по-рядко в блога си, дори в този за LinkedIn, по-скоро съм събитийно ориентиран - ако има някаква сериозна промяна, тогава я отразявам. Което, признавам, не е най-добрата практика, ако си си поставил високи цели за разпознаваемост и търсене на клиенти чрез блога си.

Какво прави един блогър успешен и какви са критериите за успех при блогърите?
Вероятно би трябвало да кажа, че целта на блогърите не е да са успешни и известни, но би било измамно. Като всеки пишещ човек, един блогър изпитва нужда да се изразява и съответно да бъде четен. Освен чисто количествените показатели като брой посещения дневно, коментари и абонати през RSS, можем да следим дали един блогър се ползва с уважението като експерт в областта, за която пише - дали го канят на събития като журналист или дори посланик на дадена марка, дали е гост в медиите по конкретна тема и т.н.
За постигането на всичко това обаче трябва да се работи - самоусъвършенстване в избраната област, постоянство в писането, поддържане на жив контакт с аудиторията, за да се връща тя отново и отново в блога.

Как блоговете помагат да се развиваме като личности и професионалисти и какви са професионалните ползи от списването на блог?
Поддържането на блог налага придобиването на конкретни навици, дори познания и умения. Ако високата посещаемост и експертността са поставени като цели, то постигането им изисква разнообразие в темите и увеличаващи се познания в конкретната тематика. След известно време човек усеща как е станал по-дисциплиниран,

Печелите ли от блогване?
Не и от личния си блог, но на практика “Аз чета” започна като блог и в очите на много хора продължава да е блог. Там вече има работещ бизнес модел, така че остава само да бъде оптимизиран за максимални печалби.
Блогът за LinkedIn пък ми помага да постигна някаква професионална разпознаваемост, така че при всички ми е полезен в работата с клиентите на агенцията и дигиталните услуги, които им предоставяме.

Считате ли блога си за полезен и какъв е приноса Ви към аудиторията?
Докато личният ми блог е по-скоро проява на човешко его, “Аз чета” и “Блогът за LinkedIn” определено имат важно място в родната блогосфера, давайки доста експертни познания и насоки в двете сфери. Първият е най-голямата специализирана медия в областта си, а вторият е на практика единствена такава.

Какво мислите за класациите на блогърите като например Top Blog Log?
Харесвам Topbloglog, защото е повече от обикновена класация. Платформата дава възможност за преподреждане на блоговете и Twitter-профилите по различни характеристики и с това помага да бъдат изведени тенденции и лидерства в конкретни области.

Какъв е имиджът на блогърите в България и какво мислите за блогосферата у нас?
Както един журналист-блогър каза веднъж, да си блогър не е като да си таксиметров шофьор - всеки може да е блогър. Затова и в момента има страшно много блогове на различни тематики, поддържани от различни като профил хора. Вярвам обаче, че в почти всяка сфера вече има достатъчно утвърдени блогове, където се изявяват специалисти. А най-активните и харесваните “блогъри” на практика са адски интелигентни хора, които вече са се оформили като голяма, но сплотена общност. И много компании вече усетиха силата на това, макар тенденцията с блоговете вече да слиза от своя пик.

Съществува ли професия „блогър” в сферата на онлайн комуникациите в България?
До известна степен съществува, но в един момент се оказва, че наетите като блогъри хора вършат и доста много работа, разширявайки обхвата си на специализация и дейности.
Има и доста развити бизнеси, които разчитат на списването на блогове за изкарването на приходи, но става въпрос за поддържане анонимни блогове от името на измислени лица. Така че в случая можем да говорим и за “блогъри в сянка” (ghost-bloggers).
Прочети

24 ноември 2011

Чуденката докъде точно си стигнал

Тази вечер приключвам втората книга за съвременен маркетинг, която ми възлагат да консултирам. Първата беше за "Партизански маркетинг" (герила), тази е за БУМа в социалните медии - с първото бях запознат, но от второто смея да твърдя, че наистина разбирам.



Кара ме да бъда горд, колкото и да не съм постигнал особено много (на 25 две консултирани сериозни бизнес книги и една написана и наградена е-книга на подобна тематика не е като да продадеш правата на книгата си на 24 за половин милион долара).

Кара ме да работя за момента, в който самият аз ще усещам, че нещата, които правя, означават, че наистина съм постигнал нещо.
Прочети

05 октомври 2011

"А-аз сам си избрах..."

Ако не познаеш от коя песен е заглавието, няма смисъл да четеш надолу :)

Утре съм на блогърска среща с Росен Плевнелиев и ми е кеф. Освен всичко, това е човек, когото наистина харесвам - достатъчно, за да няма значение дали зад него има партия или не. Последните дни гледам наляво-надясно сърдити (на политици) млади хора, които обаче не могат да канализират сърденето си и то хвърчи в някаква бясна какафония на омразата преди избори... Така че ще блогна, няма как.

Може би защото знам какъв президент искам да стои начело на България. Такъв, който да символизира живота, към който се стремя, и точно такъв, който би работил за това повече хора да имат такъв живот.

Нямам нужда от президент, който трие арт-инсталации само защото са върху някакви криворазбрани символи на едно не много добро минало. Имам нужда от президент, който е доказал, че може да бъде лидер и да прави чудеса. И да разпознава чудесата, които правят другите.

Нямам нужда от президент, който да има ракета носител изкуствено поддържани звездни лица, а такъв, който сам може да бъде ракета носител на една нация. Да показва, че България може да отглежда успели хора, и да бута изпълнителната власт към създаването на подходяща за това среда.

Нямам нужда от президент-хейтър, който да облича безпомощността си в постоянни нападки за щяло и нещяло, а такъв, който да носи добрата новина със себе си. И който преди това е търсил в страната си, за да я открие и да я покаже на света. И да я изговори на човешки език, с нужните медиатори като за 21-ви век.

На всички избори за президент досега съм гласувал за личности и сега се радвам, че поне този, който харесвам, има шанс да спечели. И вероятно ще. Вярвам, че няма да ме разочарова.
Прочети

08 януари 2011

Вечеря за мечтаещи

"Мечтайте най-дивите си мечти! Можете да изкачите най-високата планина. Можете да се удавите в чаена чаша, ако намерите достатъчно голяма чаша. И ако някой ви каже, че не можете да направите нещо, отвърнете му: "Напротив, мога! Защото го правя точно в този момент!".



Когато годината започва с подобен филм, много неща могат да се случат...
Прочети

31 декември 2010

Година в линкове

Прочети

20 април 2010

Важен въпрос...

Имам въпрос към теб. Какво те вдъхновява да живееш?

Всъщност, имам много въпроси. Имам хиляди въпроси към теб, защото животът ти не е "поп-фолк", животът ти е един голям, важен въпрос. С възможно най-болднатия шрифт...

Аз те питам, колко често усещаш щастието от това, че живееш? Един малък миг, в който се усмихваш на това, че бездомното куче покрай теб те е подминало, махайки с опашка и смигайки ти с око по стар бездомнокучешки тик...

Колко често усещаш щастието от това да видиш някого и да кажеш: аз вярвам в този човек! И да отидеш при него, да му прошепнеш просто ей-така: "вярвам в теб. Искам ти да бъдеш нещо голямо. Аз искам да ти дам нещо малко, развий го, моля..."

А колко често сърцето ти се свива, когато видиш незрящ на улицата? Усети ли парадокса в този въпрос - да видиш незрящ... Сега стани и се огледай. И започни да цениш не само това, което виждаш, а това, че въобще виждаш. И накрая може да прогледнеш. Аз все още чакам този момент, в който ще прогледна наистина. Дотогава само ще продължавам да усещам желание да се разплача, когато "видя"...

Колко често ти се случва да видиш някого и да кажеш: мамка му, искам да извървим пътя заедно? Да... Усмихваш ли ми се сега? И аз ти се усмихвам. Грешим въпроса, нали? Май-май... Въпросът е "Има ли въобще любов?".

Чакай, чакай, чакай. Колко често ти се... мамка му, прекъснаха ме... ОК, колко често ти се приисква да признаеш, че самотата е твоята половинка? Защото само когато си насаме със самотата, имаш смелостта да се запиташ какво те вдъхновява да живееш.

Аз имам да ти кажа нещо:


Ето една навременна извадка от песен. Чувам я за пръв път, но е добра...

Stop! Take some time to think, figure out what’s important to you.
You’ve got to make a serious decision.

Against Me! - Stop!

Благодаря за песента. И надявам се, ти хареса текстът, който пожела да прочетеш...
Прочети

13 март 2010

Кой съм аз извън работата?

Снощи се прибирах от офиса и се почувствах много странно. Замисляйки се за разговорите с приятели за виждане след 8 часа и с други приятели, които в 8 все още не са свършили работа, се усетих, че съм от онези проактивни типове, които не уважават термина "работно време". И вероятно това е нещото, което ми казва, че обичам работата си.

Кой съм аз в работата? От 3 години и няколко седмици съм част от екипа на PRoPR Агенция. В момента официалната ми позиция там е PR консултант.

Повече за това какво правя в работното си време ще научите в понеделник, когато ще излязат резултатите на третата опитна мишка (Аз) в експеримента на Петя Н. Георгиева PR Everiday Life. Цяла седмица пописах за работата, сега да попише малко за това, което ми се случва извън нея.

Преамбюлът ме води към мисълта, че публикацията по отправената от Васи покана за блогмийма на Марио "Кой съм аз извън работата?" няма да е особено лесен, понеже не остават много възможности. Този път обаче ще опитам да отговоря на предизвикателството с упражнението "анализ на картинка".

Това е снимка на "нощното ми шкафче" - чудесната табличка, която ми е винаги подръка, за да държа там най-спешните ми неща за вкъщи. Общо взето, тук са нещата, които ме занимават в последните дни и които си правя у дома.


Я, две книги. Извън работата си съм бивш професионален книжен блогър и настоящ главен редактор на най-готиния сайт за книги и четене в България. А може би и на Балканите. Всъщност, всичко, което правя за "Аз чета", отива и малко към графа "работа", защото със страхотния екип ти готвим много вълнуващи неща. Но ще почакаш малко. "С дъх на канела" е последната книга, която прочетох. Започнах я след като изгледах филма на кино. Напоследък ходя по-често по киносалоните, но и вкъщи филмите ги изяждам със субтитърчетата. Събраната колекция на Богдан Русев пък ще я чета съвсем скоро - засега си пипам релефната корица с форма на оребрена грамофонна плоча. Действа доста добре за приспиване.
Тефтерче. Обичам да си записвам разни неща. Допреди година-две имах специални книжки, в които отбелязвах по нещо готино всеки ден. Вече не ходя с раница и е малко по-трудно.
СD с пресматериали и пликче с вълшебната писалка на Пърси Джаксън. Пак е свързано с промоцията на книга и отново с кино. На което обаче не успях да отида, заради "обилния" снеговалеж от 1 см., който задръсти София.
Диктофон. Вътре е записът от интервюто с Райчо Станев, което правих миналата седмица. Окааз се, че освен страхотен визуален артист, е и голям пичага. Райчо, не диктофонът.
Последните 3 броя на сп. Т.Box. Много свежо тийн-списание, което си чета с интерес. Последната корица е мааалко комерс, но така, децата сигурно харесват тунингованата си кака Аксиния. Като си спомня, че едно време четях Рики Кандидатгимназист, докато останалите четяха Тийнейджър Love, направо си мисля "Умен ше ми дойдеш нещо, а?".
iPod. Третата голяма страст - музиката. Едно време не свалях слушалките от ушите, сега съм на 80%. Обичам да слушам цели албуми поне по 100-тина пъти или пък да въртя една и съща песен по цял ден. Обикновено тегля тавите още преди да излязат, но това май не трябва да е нещо, с което да се хваля.
Визитна картичка на Иво Борисов. Това беше "приятел №2000" на "Аз чета" във Facebook и всъщност последния човек, с когото съм ходил в някоя от веригите кафетерии. По принцип недолюбвам кофеина, но човек няма как да не се прекланя пред този маркетингов и франчайзинг гений, наречен "кафе верига".

Какво няма на снимката? Обичам да се виждам с приятели след работа. Разбира се, половинката е приоритет. Най-ми е добре, когато се срещам с хората на 4 очи, точно защото мога да ги гледам през цялото време в очите. Обичам и да пътувам, стига да има кой да направи маршрута. Даже и пописвам за пътуванията си понякога - Утрехт и Брюксел. Имам и поне 100 000 други блога, за които така или иначе ти е пуснало да слушаш, затова ги пропускам.

Може да се чувства поканен да поеме щафетата... всеки, който прочете тази публикация.

P.S. Това е първата публикация в този блог, която получава таг "работа". Тълкувай го, както си искаш :)

P.P.S. Както става ясно от написаното мааалко по-горе, съм от малкото хора, които пишат Аз с главна буква :) :)

Update: P.P.P.S. Люси ми напомни, че в етикетите съм пропуснал "хаймана". Тази световна несправедливост е поправена. :) :) :)
Прочети

23 февруари 2010

Вместо About: Какво знае Google за мен?

Понякога съжалявам, че Blogger-платформата няма страница "За мен". Това си има и хубави страни, но пък кара посетителите ти да се ровят дълго и пространно из блога, докато разберат що за птица си. Смесвайки тези размисли със застрашителната информация, че Google вече ще продават и ток (??!?!?!?!?!!), под душа ми хрумна идеята за нов нет мийм, където да се замислим какво знае Корпорацията за нас.

Ето сега и правилата на "Какво знае Google за мен?". Те, разбира се, са изключително сложни, защото блогърите са интелигентни хора и разбират само от сложни неща. Първото сложно нещо е да отвориш една търсачка Google. После да напишеш името си. И накрая да извадиш и анализираш първите 10 резултата, които се отнасят до теб. Има и четвърто, малко като бонус: "Какво си мисли Google, че знае за мен?", където можеш да се посмееш над 3 от нещата, които търсачката насочва към теб, но всъщност са за твои адаши. И после предизвикваш още няколко симпатяги (това даже е най-сложното). Почваме.

Какво знае Google за мен, Александър Кръстев?

1. Имам си личен блог. Ти очевидно си в него, така че няма да ти разказвам подробности. Важното е, че блогвам от време на време, само когато имам причина. Не обичам да графоманствам (поне не тук) и пиша само във второ лице единствено число - на "ти".
2. Печелил съм грамота от в. Труд, но нещо не ми е харесала. Ами... и сега продължава да не ми харесва целият вестник, който злоупотребява с положението си на най-тиражен хибриден всекидневник у нас (защо е хибриден - примерно, нещо средно между сериозна медия и таблоид) и често публикации вътре предизвикват неприятни усещания.
3. Искрено вярвам, че младите хора в България четат и то четат здраво. Казвал съм го неведнъж, в случая е запечатано интервю за Кафене.бг. Интересното за това интервю е, че вътре говоря за книга, на която така и не написах ревю в "Аз чета".
4. Интересувам се достатъчно от политика. Не ми е безразлично какво точно се случва в държавата и кой пореден наследник на стария режим се изрежда да прави упражнения върху народа. Обикновено пиша това, което ме притеснява, тук, преди бях активен и в мрежата Homo politicus.
5. Александър Кръстев е на 23, мъж зодия: Дева, роден в годината на Тигъра и работещ някъде в сферата на масовото осведомяване. Или поне така твърди профилът ми в Blogger (не забравяме, че и тази платформа е част от Google).
6. Имам съвместех проект за политически блог с репортера от "По света и у нас" Росен Цветков. Пътищата ни с Роско доста често се засичат, така че чакаме още изненади :)
7. Създател и главен редактор на "Аз чета" съм. Ако случайно нямаш идея какво е това "Аз чета", не мога да ти помогна :)
8. Бил съм няколко пъти на гости на Иван Бедров в "Булевард "България" за седмичния блогърски преглед. И страшно много съжалявам, че живем в държава, в които проекти с (прилично) идеална цел и качествено (като насоченост) изпълнение няма как да виреят - жалко за Re:TV.
9. Преди 2 години направих концепцията за културното предаване на университетската телевизия "Алма матер" - Ателие - и известно време бях пиар и отговорен редактор там. Успях да посвърша малко работа и покрай протестите миналата година, така че съм доволен от направеното. Жалко, че и телевизията не успява да се докаже като добър проект. А така имаме нужда от подобна младежка медия...
10. Написах една много тъжна история за шоколада за блог-предизвикателството преди 2 седмици. Нещо не ти хареса и не спечелих, но пък беше готино. Той Google може и да не знае, но нямам никаква идея как се продецира в новия Fanopic, нищо, че някой ме е линкнал там :)

Какво си мисли Google, че знае за мен? Ами, мисли си, че съм влязъл в Управителния съвет на УниКредит Булбанк. А аз всъщност съм управител на х4о Corp. Мисли си и че си имам фейсбук, но аз нямам личен профил там. Вече съм обяснявал защо. И най-готиното: Google си мисли, че съм написал "Варненската марсилеза". Цъ, досега най-беглите и най-смелите ми опити да творя музика са водели само до това котките в махалата да изчезват за по една седмица...

И така, питам "Какво Google знае за теб?" Люси, Майк, Васи, Събина, Павлина и Христо. Айде, честито :)
Прочети

01 януари 2010

Айде, ЧНГ вече :)

Няма страшно, тази ще е още по-добра!

Прочети

27 юли 2009

Блоговете като средство за печелене на избори - за дипломната защита

Прочети

19 юли 2009

x4o

Шесттте най-големи неща, които истински ме радват

Да, точно така, става дума за същата игра. Но ако не сменя заглавието, няма да съм аз. Та, ето и 6-те малки - за мен адски големи - неща, които истински ме радват, след хвърлената от Биската ръкавица.

1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )

2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.

3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).

4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!

5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.

6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.

И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
Прочети

17 май 2009

Нещо се губиш напоследък

В последните дни нямам особено много време за писане по блогове, а се очертава да става все по-малко и по-малко. Така и обаче не мога да се преборя с тази дипломна работа и това си е. Въпреки че пописвам малко, има още какво да се желае.
И за да не е проблем, че откъм съдържание не са добре нещата, мога да се похваля, че в последните дни много оправих формата. Сега ще ти покажа три "чисто нови" проекта. Добре, де, два блога с ново развитие и един чисто нов.

Добре дошли на www.alexanderkrastev.com!

Блогът "Хайку за вълци" вече заслужено е с нов дизайн и нов адрес. Малко ми списна да обяснявам, че личният ми блог е в Blogger и просто си купих домейн, носещ моето име. Същевременно, след близо 3 години с един и същ дизайн, смених и темплейта. Минах през лятно-морски (който така или иначе в един момент просто се "счупи") и финално в напъно тематичен - с виещ вълк. Тук не обичам да вия, знаеш, но няма лошо от време на време да се казват някои по-вълчни неща, както неведнъж съм правил. Махнал съм и досадните банери и вместо тях съм сложил линкове в хоризонталното меню горе. Не ми харесва, че е тъмен, но пък се вписва супер в нощната вълча визия, в която си живеем всички тук последните години.

Намери любимата си книга на www.azcheta.com!

Блогът за книги "Аз чета" също вече е с нов дизайн. Покарах го малко по-дизайнерско и сложих приятна тема с орнаменти, която напомня папирус и определено е достатъчно арт, за да прави четенето на публикациите вътре по-приятно. Малко напомня и кафенце, което си е доста приятна компания за хубава книжка.
Книжка-блогът е и от няколко дни със сериозно присъствие във Facebook. След като направихме група "Аз чета", където да публикуваме ревютата на книги от блога и да правим дискусии около тях, направих и профил на блога, за да мога по-лесно да се свързвам с нови любители на книги и да обменяме идеи. Държа да кажа, че това не е мой личен профил и държа да не получавам там лични съобщения, които не са свързани с книгите и четенето. За всичко друго има... не, не е MasterCard, а електронна поща, която е на най-десния бутон горе. :)

Щастлив на работното си място: Корпоративният блог на агенция PRoPR!

И най-накрая сбъднах мечтата си отпреди 2 години. Още в първия момент, в който започнах да чета корпоративни блогове, знаех, че трябва и нашата агенция да има такъв. А в момент, в който имаме адски много работа, за което просто не мога да не съм щастлив, е истинско съкровище да имаш подобен инструмент за комуникация. Все още не сме развили пълната му функционалност, но поне в екипа има блогъри и не-блогъри, които пишат добре и интересно. Набързо направих контакт с останалите компании с подобен тип корпоративна медия и се надявам разгласяването да продължи добре.
Колкото и налудничаво да звучи, съм си поставил амбицията да направим такава оптимизация, че при написване на "PR агенция" в търсачката на Google да се появява първо адресът на блогът на PR агенция PRoPR. Има още какво да уча за SEO, но пък и има от кого да го науча. Въпреки че Dzver не вярва особено много в корпоративните блогове, успях да го убедя, че блог на PR агенция трябва се списва добре и не можем да си позволим това да не е така, и той го включи в класацията TopBlogLog. Дано нещата се получат, а това ще стане само с редовно писане.
Прочети

10 май 2009

Аз съм спокоен


... защото те обичам, както никой друг на света не е обичал друг човек.

Честит празик, Буба!
Прочети

28 април 2009

Редизайн

Я, че интересно, като на туристическа агенция. Да, ама не. Това е новият облик на Хайку-то. След като минавам за "....." (добре, де, нали ме слагат за интернет ВИП-аджия), е хубаво да имам и приличен дизайн на блога.
Надявам се, че ще ти хареса и ще ти е по-веселичко. Ако не се чете добре, обаждай се, да го оправям. Щом успях до тук да го пригодя към вкуса си, няма нищо да ми се опре.

P.S. Като гледам как се справих, май идва време за редизайн и на книжка блога. Очаквайте изненади.

Редакция от 30 май: Цитати: И какво сега, това блог на туристическа агенция ли е или блог за възхвала на сомалийските пирати? :)
Прочети

18 февруари 2009

Постоянството в интернет и офлайн

Напоследък се чувствам много далеко от блогърската си същност. Откакто нямам интернет вкъщи имам доста по-малко време за наблюдение върху блогосферата, а в интерес на истината точно сега ми трябва да съм още по-дълбоко вътре.
След откриването на прословутия блогърски конкурс на Европейския център по журналистика, където бях поканен да участвам, най-накрая получих жадувания статус “виден блогър” (с който се майтапя вече 3 години, откакто съм активен в блогосферата). Точно тогава обаче домашният ми компютър се скапа и практически с това спря достъпа ми до интернет в извънработните часове. Така че станах виден блогър без възможност за активно блогване.
В същото време започна интересът от страна на медиите към тези симпатични млади четирима българи, които ще отразяват в своите блогове кампаниите за депутати в Европейския парламент. Имайки самочувствието на дългогодишен участник в БГ блогосферата, не отказвам с думите “А бе аз сега малко си почивам, нямам време да пиша, не намирам теми, нямам интернет у нас...”, но вътрешно май ми се иска да го изкрещя. Все пак ще ме видиш в петък по бТВ в Новините в 22 в материал на Милена Филчева и в събота по БНТ1 във филм на Йоана Левиева-Сойер.
Сега си давам сметка колко му е було трудно на Наблюдателя да се върне след прекъсването миналата година. И в момента сигурно не му е лесно да събере натрупаната тогава инерция. Представям си какво е да трябва да се завърнеш при любимия си човек, ако веднъж сте се разделили за дълго. Или да трябва да се върнеш на старата си работа...
С блоговете е също толкова трудно. Защото блогът не е просто вестник или радио, не е традиционна медия, в която правиш материали по шаблона или извън него и аудиторията знае - а, еди-кой-си пак се е върнал там. Блогът е собствената ти медия, която управляваш по своя специфичен начин, която насочваш към точно определена публика и която носи твоя собствен образ.


Та се замислих как, по дяволите, тригодишният ми труд и активно участие в блогосферата успяха след едномесечно прекъсване почти да се изпарят. От другата седмица пак почвам с пълна пара. Но тази дупка в съзнанието...
Този блог тук е на точно 3 години и 2 седмици. В навечерието на третия му рожден ден моите приятели от Google и Blogger (което не е особено различно като експанзивна политика) решиха, че трябва да бъде изтрит. И така аз бях за седмица блогър не само без възможност за активно блогване, а направо блогър без блог. Ужас някакъв.
Сега погледни картинката от долния пост. Виж по нея какво е отношението ми към погазването на блогърската свобода. И се готви да четеш много от мен. Много за мен. Много за книгите, които чета за теб и заедно с теб. Много за българската политика. Много за предстоящите избори за Европейски парламент.
Прочети

10 февруари 2009

Защо ме нямаше?

В събота Хайкуто за вълци беше изтрито от автоматъте на Blogger/Google. Да са живи и здрави. Почувствах се адски засегнат от толкова сериозното натрапване в личното ми пространство - някой с лека ръка бе заличил един отпечатък (и то доста сериозен, както знаеш) от 3 години от живота ми.



Блогчо отново е тук. Отношението ми към тези 2 компании обаче никога няма да е същото.
Прочети

14 декември 2008

Един урок


Едно предполагаемо дължимо извинение. Половин стипендия. 54 книги. Множество евентуални мрънкачи. Един непукист. Един голям урок.
Прочети

25 ноември 2008

Някой?


Ето какво са приготвили джуджетата на Дядо Коледа. Тъй като с белобрадия старец сключихме договор за франчайзинг, трябва да пращаш писмото до мен - х4о Мраз. Знаеш адреса, а аз знам дали послушанието е било твоя отличителна черта тази година. И внимавай какво си пожелаваш, че аз каквото си пожелах миналата Нова година, виж как хубаво ми се случи.
Прочети

14 октомври 2008

Аз в Брюксел - на отделен блог.


Няма да пълня Блогчо с ненужно инфо. Направил съм ти отделно блогче да четеш за Al-x4o @ Brussels - X.2008.
Прочети

18 септември 2008

Блогчо иска торта! Блогчо иска торта!

Блогчо: Искам торта!
Аз: Няма!


За щастие на Малинката майка й е направила тортичка.
Прочети