01 май 2006

Let’s Do It Together!

Да го направим заедно! Това е мотото, което организаторите са избрали за кандидатурата на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 2014 г. И като се има предвид, че според последните проучвания кандидатурата на нашата столица да спечели домакинството съвсем не са малки, е важно да бъде показана подкрепата на българите и желанието им да посрещнат зимните олимпийци и да съпреживеят техните успехи и провали, радости и разочарования.
И начините за изказване на тази подкрепа съвсем не са малко. Още повече, с възможностите, които днес предоставя интернет, е значително по-лесно да се разпространи една идея, не само на територията на една държава, но и по целия свят.

Изпратете този текст на вашите познати в чужбина. Пейст-вайте го във форумите на сайтовете, които посещавате. Направете нещо за родината си ;)


Lets do it together!
Because Bulgaria is the most beautiful piece of land in the World!
Because we, the Bulgarians, are famous with our hospitality and hard work!
Because Vitosha is so gorgeous!
Because our city can offer a great combination of infrastructure, beautiful nature, nice people and good facilities!
Because Sofia is the most suitable applicant city for the 2014 Winter Olympic Games!
You decide. So… Let’s do it together!

www.alexanderkrastev.blogspot.com
Прочети

29 април 2006

Да покажем, че словото е свободно

Дни на свободното слово - 02 – 05 май 2006

За втора поредна година Факултетният студентски съвет при Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет организира серия от лекции, дискусии и прожекции на авторски репортажи на водещи родни журналисти по повод 3 май – Международен ден на свободното слово. Тази година специални гости са Васил Иванов (Нова ТВ), Мартин Карбовски (Дарик Радио, Новинар), Бойко Василев (Канал 1), Пламен Петков (бТВ).
Откриването и дискусията с Мартин Карбовски съответно на 02 и 03 май ще се проведат в 65 аудитория в Ректората на СУ, а останалите две вечери събитието ще продължи в зала 13 на ФЖМК.
Прочети

19 април 2006

Трафик

Вторник @ 18.20. Краят на работния ден в средата на седмицата.
Пресечката на ул. Шипка и бул. Евлоги Георгиев. Обикновено кръстовище по Софийските улици, редовно предизвикващо задръствания по и без това слабо организираната софийска инфраструктура.
Задръстване. Съвсем обикновен и нормален за тази част от деня traffic jam.
Претъпкано 280. Един проблем, за чието решаване студентите се борят открай време.
Бял автомобил, шофиран от жена. Един проблем, за чието решаване мъжете се борят открай време, а жените все повече доказват, че това въобще не е проблем.
Сблъсък. Отнето предимство или обикновено невнимание. Както и де е. Много и излишни нерви.
Бесен шофьор на автобус и изплашена шофьорка на бяла Застава. И пак... Както и да е... Той буквално издърпа не чак толкова повредената кола далеко от автобуса (е, помогнаха му двама-трима от пътниците, които не бяха тръгнали към следващата спирка) и след това Тя „отпраши”. Довиждане!
(Полу)празно 280. Няколко търпеливи пътници останаха (останахме ;). И се возихме седнали по целия дълъг път до СГ (абревиатурка, х4о-ва, за непросветените: означава Студентски град) – нещо, което се случва твърде рядко, за съжаление.

Изводи:
Хубаво е, когато работният ден свърши.
Изберете си по-спокоен път до дома.
И най-добре е да походите пеша, ако не живеете на повече от 20-тина минути път.
Уважаеми господа и дами от СКГТ, посетете www.prekarani.info и обръщайте повече внимание на пътниците си, защото са ви клиенти и ви плащат заплатите. Запомнете го.
Адмирации за еманципацията, провеждаща се на пътя. Не познавам много шофьори, които да могат да карат по-добре от майка ми. (Татко няма как да чете това. Мечка, не му казвай!!!)
Карайте внимателно, бе, хора. Особено в София и то в пиковите часове.
Хубаво е, когато инцидентите не завършват с бой. Мда...
Когато един автобус запуши основна пътна артерия, не е особено разумно да се чака следващия, защото той просто няма как да дойде, ако няма от къде да мине. Simple…
Прочети

18 април 2006

Честито, Роско!!!

Вчера ми "сервираха" една много приятна новина. Дори сам се изненадах от начина, по който се зарадвах, доплака ми се. Ето го и флаш-чето:
Росен Цветков е един от сценаристите на детския блок "Яко", който ще стартира наесен по Канал 1 на БНТ.
;)
Евалла, приятелю!!! Време е да почерпиш, защото няма да ти простим факта, че почерпи само в радиото за Цветница.
Прочети

15 април 2006

Чомски и американската демократична политика

Неотдавна ми попадна едно интервю на небезизвестния Ноам Чомски пред сп."Newsweek". Много e показателно за US политиката в последните години и не само тогава.

„Приказка за двете тресавища” *

Ноам Чомски е един от най-влиятелните интелектуалци на 20 век, но това е едно признание, което 77-годишният професор не взима особено насериозно. „Хората просто искат да чуят нещо различно от суровата догма, на която са свикнали. Те обаче няма да го чуят в медиите”, категоричен е той. Лингвистичният феномен, превърнал се в политически теоретик, бе водещия „ум” на антивоенното движение от 60-те насам; той все още е и плодовит автор, издал шест книги през последните 5 години. Разговорът му с репортера на „The Newsweek Magazine” Майкъл Хейстингс е за настоящия политически климат. Извадки:

Хейстингс: Накъде мислите, че се е запътил Ирак сега?
Чомски: Ами, много трудно е да се говори за това, заради една строга доктрина, която преобладава в САЩ и в Британия и ни пречи да гледаме на ситуацията реалистично. Това е една доктрина, която ни кара да вярваме, че САЩ биха „либерализирали” Ирак дори ако основните им продукти бяха марули и краставички, а основният енергиен ресурс на Света бе в Централна Африка. Всеки, който не приема това, е дискредитиран като конспиратор, лунатик или нещо от сорта. Но всеки, притежаващ функциониращи сиви клетки знае, че гореспоменатото не е вярно – както знаят всички иракчани, примерно. САЩ нападнаха Ирак, понеже основният им източник е петролът. И това дава на щатите, цитирам Збигнев Бжежински, „критично преимущество” пред основните им съперници – Европа и Япония. Това е политика, която ни връща още към Втората световна война. Това е и нищо друго основната причина да се нападне Ирак.
Щом веднъж разберем това, ще можем да говорим накъде се е запътил Ирак. Например, говори се много за това как САЩ допринасят за суверенността на независим Ирак. Но това не може да е истина. Просто трябва да се запитате какви би била политиката, ако държавата бе повече или по-малко независима. Всички знаем как би изглеждала – демократичен Ирак ще има шиитско мнозинство с близки връзки с Иран. Освен това, наблизо е границата със Саудитска Арабия, където има огромно шиитско население, което е било брутално депресирано от тиранията на подкрепяните от САЩ фундаменталисти. Ако има някаква промяна към суверенност на шиитски Ирак или поне някаква свобода за тях, това би се отразило отвъд границата. А точно там се намира голяма част от саудитския петрол. Разбирате ли сега какъв е последният кошмар за Вашингтон?!?
Х.: Вие бяхте част от антивоенното движение през 60-те години. Какво мислите за аналогията Ирак – Виетнам?
Ч.: Мисля си, че въобще не може да се прави аналогия. Създадената аналогия се дължи на неразбирателството спрямо Ирак и неразбирателството спрямо Виетнам. Неразбирателството спрямо Виетнам вече описах в своя книга – то нямаше нищо общо с военните цели. САЩ отидоха на война във Виетнам поради една много хубава причина – страхуваха се, че там може да се изгради един модел на успешно развитие и това би могло да доведе до ефект, който други държави да последват. Имаше една проста военна цел – да се унищожи Виетнам. И те го направиха. Нарекоха го загуба, защото не постигнаха плана-максимум – да превърнат Виетнам в нещо като Филипините. За тях беше възможно просто да унищожат Виетнам и да си тръгнат. И те го направиха. Безобразие.
Х.: Беше ли антивоенното движение през 60-те години по-успешно от сегашното?
Ч.: Съвсем различно е. Когато САЩ нападнаха Виетнам през 1962, отне години, докато се създаде каквото и да е протестно движение. Атаката срещу Ирак беше първото нещо от стотици години насам, срещу което имаше масирани протести, още преди да започне. Имаше голям протест през февруари 2003. Това никога не се бе случвало в историята на запада.
Х.: Къде поставяте Джордж У. Буш в пантеона на американските президенти?
Ч.: Той е много или малко символ, но лично аз мисля, че хората около него са най-опасната администрация, която САЩ са имали някога в своята история, и точно тя води света към разрушение. Има две основни опасности, пред които е изправен светът, опасности, които могат да доведат до унищожение на видовете и които не са шега работа. Една от тях е ядрената война, а другата е екологичната катастрофа. Администрацията на Буш използва точно тях. Те си търсят противници, срещу които да ескалира собствения им военен капацитет – Русия, Китай, а сега и Иран. Това означава поставяне на техния ядрен заряд на „полунатиснат спусък” в режим „очакване”.
Администрацията на Буш успя да превърне Съединените американски щати в една от най-плашещите и най-мразените държави на света.** Талантът на тези момчета е невероятен. Те успяха да откъснат Канада. Това буквално си изисква гений!

Превод: Алескандър Кръстев

* Заглавието и интервюто са преведени от „The Newsweek Magazine” – бр. 2 (January 9,2006).
** Подчертаването е на редакцията на „The Newsweek Magazine”.
Прочети

10 април 2006

Честито!

Вече мога да се поздравя заради факта, че от петък вечер официално имам собствено РС. (Не броя онова на Стр, чиито параметри ме правят милиардер, още щом бъдат споменати ;)
Така че прекарах уийкенда в инсталиране на готини програми и в гледане на мачове (трябва да се работи, все пак (очаквайте тази седмица още четири мои материала в "Dreams Sport")) по софийските стадиони.
Отсега нататък постовете ще се множат със скоростта на светлината и моето блогърство ще е още по-ефективно!

Оп, това е.

C U L8R ;)
Прочети

05 април 2006

05.04.2006г. Един прекрасен ден

05.04.2006г. Един прекрасен ден. И х4о е доволен от себе си. Три ключови събития. Тройна положителна самооценка. Е, има и известна доза самокритичност, но който ме познава, знае, че не си падам особено по второто.
05.04.2006г. Един прекрасен ден. И х4о е доволен от себе си. Три ключови събития.
1. Интервю - втори етап от конкурса за попълване на студентската квота на КСБВУ.
Да си призная, справих се малко над очакванията си. Дано и комисията по оценяването е решила същото (Мони, благодаря ти за ловирането, помогна ми много. Respect!!!). За резултати предполагам, че ще пусна нов пост ;)
2. Среща СС-СГО-СКГТ -> Студентските съвети на висшите училища на района на София - Столична голяма община и район Студентски - Софийска компания за градски транспортНямам какво особено да коментирам. Този път ще благодаря на любимия ни кмет, че предпочете да играе тенис (неофициално инфо, разбира се), вместо да ни помогне да си решим проблемите.
А голямата новина от тази среща май е, че засега увеличение на студентските карти няма да има. Не се знае обаче докога.
3. Среща между преподаватели и студенти от ФЖМК за обсъждне на проблемите около обучението във Ф-то (Ф=факултет, съжалявам, ако още не сте ми свикнали, но ще ви се наложи ;)
Пак започвам с благодарности: благодаря на доц. д-р Теодора Петрова за това, че единствена се ангажира с конктерна дейност по нашите проблеми. Благодаря на Иван Михалев, че дойде да ни подкрепи, и му се извинявам за това, че за пореден път му се наложи да се сблъска с "приятните" преподаватели във Ф-то, заради нас.(И на него Respect!!!). Благодаря и на доц. Весела Табакова,че ме остави да се изкажа цели два, повтарям ДВА пъти...


Надявам, се че "05.04.2006г - Един прекрасен ден." ще бъде от полза на много хора, всички таргет групи на трите институции, с които се сблъсках днес лично. е се опитам да помагам...

Love,х4о

P.S. Така се подписвам много рядко, така че...
Прочети

За костюмарите и за Роман Костумаров

Благодаря на абсолютно всички приятели, познати и колеги (съжалявам за леката дискриминация с това разделяне), които се поинтересуваха защо днес бях леко поизтупан (става въпрос за страшното сако от вискоза, което леля ми от Холандия подари на татко, а аз най-сърдечо си приваизирах ;). Та пак, благодаря ви!
Бях обещал, че след края на първата изпитна сесия няма да обличам особено често гореспоменатото сако, а тогава го носех на всички изпити, заради една моя стара закачка със самия себе си ;-р.
А що се отася до днес, причината беше само една - три достатъчно важни "срещи", на които (отчасти задчно, отчасти по-активно) участвах днес. Затова моят апел е:
Носете си новите дрешки!!!
P.S. А ако сете от СС, просто трябва да ви кажа, че да ходиш всеки ден така е меко казано ТЪПООООО... и снобарско...

А пък за Роман Костумаров няма да ви говоря. Аз уважавам много повече Максим Стависки, който винаги е бил няколко класи над Романчо!
Прочети

01 април 2006

1949-84-2006 - part 2

Ето леко допълнение към статията 1949-84-2006, която публикувах преди около месец. Става въпрос за цитат от проф. Валери Стефанов, който си харесах на една от лекциите му по Литературна комуникация във ФЖМК.

"Проблемът идва, когато правиш това, което някой ти казва, като автомат и не чуваш, когато някой ти говори. Може би част от университетското образование у нас трябва да се състои именно в четене на Оруел и търсене на провала в комуникацията." 15.III.2006 @ 12.00
Прочети

Общество

Тук е мястото на малко по-интимните и съкровени постове. Идва време, в което сериозната половина от мен иска да си почине и дава простор за действие на другата, по забавната и понякога недостъпна част.

Партията на бъдещето
Скок-подскок
"F**K ФЖМК" ??????????????
Чомски и американската демократична политика
Let’s Do It Together!
Прочети