29 май 2006

Скандално

И след като в един ботевградски вестник ни нарекоха с Жоро "скандални", решихме да го докажем.
Само че на мен май ми се получи повече... Само дето все още чакам скандалните снимки. И ще ги публикувам, 'щото не съжалявам, важното е да си пич!!!
Прочети

19 май 2006

Nostalgy...

21.30.Свечерява се. В ушите ми (през слабите слушалки с надпис Sony, които само след 17 часа ще спрат да работят) звучи меланхоличното и носталгично "Landing in London" на 3 Doors Down. Бързият влак за Кардам и Силистра потегля. Някак странно впечатление ми прави надписът София , който се отдалечава заедно с гарата, която обозначава.
Помислям си:"Да не би това да започва да ми липсва?!?". Неизбежно ми идва на ума, че съм (своеобразен) блогър. Добре че имам под ръка тефтер, пълен с откъслечни лекции и репортажи от футболни мачове, и химикал от рециклирана хартия (Recycle, please).
И все пак... Напускам своя подреден вече свят. Явно наистина съм изградил миниатюрен макет на един нормален човешки живот: ходя на задължителна работа всеки ден (е, добре, малко преувечличих, става въпрос за лекции); имам за хоби това, което ми харесва (и което всъщност е действителната ми работа); получавам заплата (скромен хонорар, но засега съм доволен); имам прекрасни приятели (с единия вече живея, с другите се разбирам чудесно, дори отивам на бал на двамата, с които сме прекарали четири неразделни години); живея в що-годе нормална среда (кой казва, че в Студентски град е зле?!?)... Жалко само, че още явно не съм узрял за брак (!?!)...
А сега... Сега съм странник, герой-нарушител, разбиващ своя космос, за да се завърне към корените си...
"Посъбуждам" се, оставям химикалката и се оглеждам. Мамка му, едва сме минали София-Север...
Прочети

18 май 2006

Хабитуриентити...

Драги мои,
няма значение, че се обръщам така смешно към вас. Искам само да ви кажа, че следващата седмица ще е една от най-вълнуващите във вашия живот! И въпреки че единственият начин да не се разочаровате е да не залагате големи надежди, най-вече от вас зависи дали всичко ще бъде перфецтно. Защото животът започва именно сега...
С много обич ви пожелавам да изкарате перфектни бални вечери, изпълнени с вълшебни преживявания. И от догодина да се виждаме вече всеки ден из Студентски град...
Еx-senior, Al-x4o!
Прочети

09 май 2006

"А вече 6 без 10 е, хайде да свиеме..."

Пътувам си в 280. Доста стар "Икарус", по чиито седалки спокойно си седи милиметров пласт прах. Срещу мен един пич вади хартийки. ОСВ, както вероятно предполагате. Пулове няма. Изважда празна кутийка от "Бяло Виктори" и си откъсва малко парче, съвсем достатъчно да бъда използвано за пул. Навива си...
И тъкмо когато очаквах да извади и "грамажа", пичът погледна към мен. След двесекундна борба на погледи "Какво си мислиш, че правиш?!?" срещу "К'во ти пука, ве, брато. Нема значение дали ще си свия в рейса или зад блока..." той прибра празната цигарка... И слезе на следвщата спирка заедно със своите приятели.
Следва лек разговор с Мария... Хуанита...
Зелен "Край".
Прочети

03 май 2006

Кавалерите на свободното слово

“Вие сте пичове, бе!”

Това са точните думи, които проф. Здравко Райков използва, когато Симион му разказва за начина, по който първи „обработихме” резултатите от писмения изпит по журналистика в СУ и сравнихме слабите оценки (имам предвид точно 2,00), които бяха получили кандидатстуденти с 6,00 на изпита по литература...
Да, ние сме пичове!!!
И мисля, че го показахме тази вечер с прекрасния хепънинг, който се получи на откриването на Дните на свободното слово. Около 200 човека дойдоха в 65 аудитория, за да ни покажат заинтересованост и да вземат участие в нашия празник. Не питайте колко усилия ни струва през последните седмици и откога не сме ходили на лекции...
Благодарим ви!
Благодарим и на Васко Иванов, който доказа, че също е „пич” и че не се страхува от бомби, и твърдо заяви, че ще продължи да си „бачка” по същия начин.
Утре (03 май ;) гост ще ни бъде Мартин Карбовски... Знаете къде да дойдете (тия 1000 флайъра, които раздадохме днес едва ли са били напразни, уверих се в това)!
Прочети

01 май 2006

Let’s Do It Together!

Да го направим заедно! Това е мотото, което организаторите са избрали за кандидатурата на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 2014 г. И като се има предвид, че според последните проучвания кандидатурата на нашата столица да спечели домакинството съвсем не са малки, е важно да бъде показана подкрепата на българите и желанието им да посрещнат зимните олимпийци и да съпреживеят техните успехи и провали, радости и разочарования.
И начините за изказване на тази подкрепа съвсем не са малко. Още повече, с възможностите, които днес предоставя интернет, е значително по-лесно да се разпространи една идея, не само на територията на една държава, но и по целия свят.

Изпратете този текст на вашите познати в чужбина. Пейст-вайте го във форумите на сайтовете, които посещавате. Направете нещо за родината си ;)


Lets do it together!
Because Bulgaria is the most beautiful piece of land in the World!
Because we, the Bulgarians, are famous with our hospitality and hard work!
Because Vitosha is so gorgeous!
Because our city can offer a great combination of infrastructure, beautiful nature, nice people and good facilities!
Because Sofia is the most suitable applicant city for the 2014 Winter Olympic Games!
You decide. So… Let’s do it together!

www.alexanderkrastev.blogspot.com
Прочети

29 април 2006

Да покажем, че словото е свободно

Дни на свободното слово - 02 – 05 май 2006

За втора поредна година Факултетният студентски съвет при Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет организира серия от лекции, дискусии и прожекции на авторски репортажи на водещи родни журналисти по повод 3 май – Международен ден на свободното слово. Тази година специални гости са Васил Иванов (Нова ТВ), Мартин Карбовски (Дарик Радио, Новинар), Бойко Василев (Канал 1), Пламен Петков (бТВ).
Откриването и дискусията с Мартин Карбовски съответно на 02 и 03 май ще се проведат в 65 аудитория в Ректората на СУ, а останалите две вечери събитието ще продължи в зала 13 на ФЖМК.
Прочети

19 април 2006

Трафик

Вторник @ 18.20. Краят на работния ден в средата на седмицата.
Пресечката на ул. Шипка и бул. Евлоги Георгиев. Обикновено кръстовище по Софийските улици, редовно предизвикващо задръствания по и без това слабо организираната софийска инфраструктура.
Задръстване. Съвсем обикновен и нормален за тази част от деня traffic jam.
Претъпкано 280. Един проблем, за чието решаване студентите се борят открай време.
Бял автомобил, шофиран от жена. Един проблем, за чието решаване мъжете се борят открай време, а жените все повече доказват, че това въобще не е проблем.
Сблъсък. Отнето предимство или обикновено невнимание. Както и де е. Много и излишни нерви.
Бесен шофьор на автобус и изплашена шофьорка на бяла Застава. И пак... Както и да е... Той буквално издърпа не чак толкова повредената кола далеко от автобуса (е, помогнаха му двама-трима от пътниците, които не бяха тръгнали към следващата спирка) и след това Тя „отпраши”. Довиждане!
(Полу)празно 280. Няколко търпеливи пътници останаха (останахме ;). И се возихме седнали по целия дълъг път до СГ (абревиатурка, х4о-ва, за непросветените: означава Студентски град) – нещо, което се случва твърде рядко, за съжаление.

Изводи:
Хубаво е, когато работният ден свърши.
Изберете си по-спокоен път до дома.
И най-добре е да походите пеша, ако не живеете на повече от 20-тина минути път.
Уважаеми господа и дами от СКГТ, посетете www.prekarani.info и обръщайте повече внимание на пътниците си, защото са ви клиенти и ви плащат заплатите. Запомнете го.
Адмирации за еманципацията, провеждаща се на пътя. Не познавам много шофьори, които да могат да карат по-добре от майка ми. (Татко няма как да чете това. Мечка, не му казвай!!!)
Карайте внимателно, бе, хора. Особено в София и то в пиковите часове.
Хубаво е, когато инцидентите не завършват с бой. Мда...
Когато един автобус запуши основна пътна артерия, не е особено разумно да се чака следващия, защото той просто няма как да дойде, ако няма от къде да мине. Simple…
Прочети

18 април 2006

Честито, Роско!!!

Вчера ми "сервираха" една много приятна новина. Дори сам се изненадах от начина, по който се зарадвах, доплака ми се. Ето го и флаш-чето:
Росен Цветков е един от сценаристите на детския блок "Яко", който ще стартира наесен по Канал 1 на БНТ.
;)
Евалла, приятелю!!! Време е да почерпиш, защото няма да ти простим факта, че почерпи само в радиото за Цветница.
Прочети

15 април 2006

Чомски и американската демократична политика

Неотдавна ми попадна едно интервю на небезизвестния Ноам Чомски пред сп."Newsweek". Много e показателно за US политиката в последните години и не само тогава.

„Приказка за двете тресавища” *

Ноам Чомски е един от най-влиятелните интелектуалци на 20 век, но това е едно признание, което 77-годишният професор не взима особено насериозно. „Хората просто искат да чуят нещо различно от суровата догма, на която са свикнали. Те обаче няма да го чуят в медиите”, категоричен е той. Лингвистичният феномен, превърнал се в политически теоретик, бе водещия „ум” на антивоенното движение от 60-те насам; той все още е и плодовит автор, издал шест книги през последните 5 години. Разговорът му с репортера на „The Newsweek Magazine” Майкъл Хейстингс е за настоящия политически климат. Извадки:

Хейстингс: Накъде мислите, че се е запътил Ирак сега?
Чомски: Ами, много трудно е да се говори за това, заради една строга доктрина, която преобладава в САЩ и в Британия и ни пречи да гледаме на ситуацията реалистично. Това е една доктрина, която ни кара да вярваме, че САЩ биха „либерализирали” Ирак дори ако основните им продукти бяха марули и краставички, а основният енергиен ресурс на Света бе в Централна Африка. Всеки, който не приема това, е дискредитиран като конспиратор, лунатик или нещо от сорта. Но всеки, притежаващ функциониращи сиви клетки знае, че гореспоменатото не е вярно – както знаят всички иракчани, примерно. САЩ нападнаха Ирак, понеже основният им източник е петролът. И това дава на щатите, цитирам Збигнев Бжежински, „критично преимущество” пред основните им съперници – Европа и Япония. Това е политика, която ни връща още към Втората световна война. Това е и нищо друго основната причина да се нападне Ирак.
Щом веднъж разберем това, ще можем да говорим накъде се е запътил Ирак. Например, говори се много за това как САЩ допринасят за суверенността на независим Ирак. Но това не може да е истина. Просто трябва да се запитате какви би била политиката, ако държавата бе повече или по-малко независима. Всички знаем как би изглеждала – демократичен Ирак ще има шиитско мнозинство с близки връзки с Иран. Освен това, наблизо е границата със Саудитска Арабия, където има огромно шиитско население, което е било брутално депресирано от тиранията на подкрепяните от САЩ фундаменталисти. Ако има някаква промяна към суверенност на шиитски Ирак или поне някаква свобода за тях, това би се отразило отвъд границата. А точно там се намира голяма част от саудитския петрол. Разбирате ли сега какъв е последният кошмар за Вашингтон?!?
Х.: Вие бяхте част от антивоенното движение през 60-те години. Какво мислите за аналогията Ирак – Виетнам?
Ч.: Мисля си, че въобще не може да се прави аналогия. Създадената аналогия се дължи на неразбирателството спрямо Ирак и неразбирателството спрямо Виетнам. Неразбирателството спрямо Виетнам вече описах в своя книга – то нямаше нищо общо с военните цели. САЩ отидоха на война във Виетнам поради една много хубава причина – страхуваха се, че там може да се изгради един модел на успешно развитие и това би могло да доведе до ефект, който други държави да последват. Имаше една проста военна цел – да се унищожи Виетнам. И те го направиха. Нарекоха го загуба, защото не постигнаха плана-максимум – да превърнат Виетнам в нещо като Филипините. За тях беше възможно просто да унищожат Виетнам и да си тръгнат. И те го направиха. Безобразие.
Х.: Беше ли антивоенното движение през 60-те години по-успешно от сегашното?
Ч.: Съвсем различно е. Когато САЩ нападнаха Виетнам през 1962, отне години, докато се създаде каквото и да е протестно движение. Атаката срещу Ирак беше първото нещо от стотици години насам, срещу което имаше масирани протести, още преди да започне. Имаше голям протест през февруари 2003. Това никога не се бе случвало в историята на запада.
Х.: Къде поставяте Джордж У. Буш в пантеона на американските президенти?
Ч.: Той е много или малко символ, но лично аз мисля, че хората около него са най-опасната администрация, която САЩ са имали някога в своята история, и точно тя води света към разрушение. Има две основни опасности, пред които е изправен светът, опасности, които могат да доведат до унищожение на видовете и които не са шега работа. Една от тях е ядрената война, а другата е екологичната катастрофа. Администрацията на Буш използва точно тях. Те си търсят противници, срещу които да ескалира собствения им военен капацитет – Русия, Китай, а сега и Иран. Това означава поставяне на техния ядрен заряд на „полунатиснат спусък” в режим „очакване”.
Администрацията на Буш успя да превърне Съединените американски щати в една от най-плашещите и най-мразените държави на света.** Талантът на тези момчета е невероятен. Те успяха да откъснат Канада. Това буквално си изисква гений!

Превод: Алескандър Кръстев

* Заглавието и интервюто са преведени от „The Newsweek Magazine” – бр. 2 (January 9,2006).
** Подчертаването е на редакцията на „The Newsweek Magazine”.
Прочети