"Цялото село обичало този левент
и мото му станало "Жорко - президент"
Припев:
Гошко, о, Гоошко ти си наш'то момче.
Супергошко наш герой
Ти си супербой..."
P.S. Песента си е за Роско, ама Първанов го изпревари, спор няма...
29 октомври 2006
Избрахме си го!
"Цялото село обичало този левент
и мото му станало "Жорко - президент"
Припев:
Гошко, о, Гоошко ти си наш'то момче.
Супергошко наш герой
Ти си супербой..."
P.S. Песента си е за Роско, ама Първанов го изпревари, спор няма...
29 септември 2006
Като се обърне колата, пътища много
Много любима моя поговорка. Обаче какво става, когато колата си е в ред, а пътят е затворен? Ами появяват се още няколко потърпевши и си търсят на кого да отмъстят...
Тази случка се разигра в един от последните дни на Международния есенен пловдивски панаир. В една близка на панаирното градче уличка зад редица блокове спокойно си бяха паркирали няколко автомобила. Но, появява се един старозагорски "водач" (а възможно да беше и "водачка", не се появи), който с много ум запушва изхода от паркинга, изключва звука на алармата и изчезва "на панаир".
Минава час, минават два, а шофьорът го няма. Насъбират се няколко недоволни водачи, част от които с групи, които искат да си вървят, понеже имат и друга работа, различна от висене по паркинги в безизходица.
Та въпросният шофьор все още го няма. Младежите (така де, побеснелите вече шофьори, които само дебнат да се появи зааралията, за да му отмъстят) започват да умуват как да се справят със ситуацията: автомобилът не може да бъде преместен, няма друг свожоден изход. Ето и решението: да отместим бетоновите фундаменти, които загеаждат предишния път към паркинга. Запрятат нашите момчета ръкави, но от терасите апочват да викат "полудели", старци, явно загрижени а общата собственост на "живущите в кооперацията".
Шофьорите се ядоват, но един скромен младеж (да, де, аз) им обяснява, че скоро атаката от въздуха няма да престане, защото "сега са между два сериала, следващият е чак селд половин час, няма как...".
Появява се и строг полицай, който недоумява, как може да се руши по подобен безкомпромисен начин чуждата собственост. Но и той бързо подвива опашка пред обстоятелствата. И така всичко завършва с "хепиенд".
Какъв е изводът?
МИЛИ ДАИ-ДЖИИ, СТИГА СТЕ ПРОДАВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, ЗАЩОТО СТРАДАТ И КАДЪРНИТЕ ШОФЬОРИ!
Тази случка се разигра в един от последните дни на Международния есенен пловдивски панаир. В една близка на панаирното градче уличка зад редица блокове спокойно си бяха паркирали няколко автомобила. Но, появява се един старозагорски "водач" (а възможно да беше и "водачка", не се появи), който с много ум запушва изхода от паркинга, изключва звука на алармата и изчезва "на панаир".
Минава час, минават два, а шофьорът го няма. Насъбират се няколко недоволни водачи, част от които с групи, които искат да си вървят, понеже имат и друга работа, различна от висене по паркинги в безизходица.
Та въпросният шофьор все още го няма. Младежите (така де, побеснелите вече шофьори, които само дебнат да се появи зааралията, за да му отмъстят) започват да умуват как да се справят със ситуацията: автомобилът не може да бъде преместен, няма друг свожоден изход. Ето и решението: да отместим бетоновите фундаменти, които загеаждат предишния път към паркинга. Запрятат нашите момчета ръкави, но от терасите апочват да викат "полудели", старци, явно загрижени а общата собственост на "живущите в кооперацията".
Шофьорите се ядоват, но един скромен младеж (да, де, аз) им обяснява, че скоро атаката от въздуха няма да престане, защото "сега са между два сериала, следващият е чак селд половин час, няма как...".
Появява се и строг полицай, който недоумява, как може да се руши по подобен безкомпромисен начин чуждата собственост. Но и той бързо подвива опашка пред обстоятелствата. И така всичко завършва с "хепиенд".
Какъв е изводът?
МИЛИ ДАИ-ДЖИИ, СТИГА СТЕ ПРОДАВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ НА ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ, ЗАЩОТО СТРАДАТ И КАДЪРНИТЕ ШОФЬОРИ!
19 септември 2006
БМФ-Сандански 2006: Момчил от Враца и група "АорА"
За Балканския младежки фестивал в Сандански няма да разказвам. Моите приятели от фондация "Заедно" са подготвили достатъчно добър сайт за него.
Подготвил съм едни интервюта и ще ви ги покажа. Този път са аудио, за да се развива и мултимедията в блога. Първото е с Момчил, който се занимава с бийтбокс. Това е онзи странен, но и толкова забавен начин за възпроизвеждане на ритми само с уста. Има и един семпъл от участието му с "No Name Crew" в последната вечер от фестивала.
А с Евгени от АорА просто нямаше как да не поговоря. Момчетата направиха такива парчета, че направо подлудиха публиката. После малките "комити" им искаха автографи и картички. Още инфо за сливенската група и на официалния им сайт.
Подготвил съм едни интервюта и ще ви ги покажа. Този път са аудио, за да се развива и мултимедията в блога. Първото е с Момчил, който се занимава с бийтбокс. Това е онзи странен, но и толкова забавен начин за възпроизвеждане на ритми само с уста. Има и един семпъл от участието му с "No Name Crew" в последната вечер от фестивала.
А с Евгени от АорА просто нямаше как да не поговоря. Момчетата направиха такива парчета, че направо подлудиха публиката. После малките "комити" им искаха автографи и картички. Още инфо за сливенската група и на официалния им сайт.
Да си Playboy, то не е шега - part II
Не знам откъде ми идва този (явно папарашки) нюх към личностите и събитията, но той си е факт.
Спомняте си първия пост по темата за младия г-н Славов, наричан накратко Главата, и неговите любовни въжделения с разни манекенки. Оказа се обаче, че той освен Playboy е и Superboy и не го бърка особено да спретва екшъни.
Така е, някои са по-напред от други. Ние пък си имаме Super Rossko.(За него обаче друг път).
Спомняте си първия пост по темата за младия г-н Славов, наричан накратко Главата, и неговите любовни въжделения с разни манекенки. Оказа се обаче, че той освен Playboy е и Superboy и не го бърка особено да спретва екшъни.
Така е, някои са по-напред от други. Ние пък си имаме Super Rossko.(За него обаче друг път).
18 септември 2006
Поглед към бъдещето
Този велик за човечеството ден ще прекарам в писане. Защото следващите 50 години медийната империя "x4o Corp." ще трябва все някак да се развива. А както ми тръгне от днес, така ще е нататък...
Ще пиша по работа, ще пиша и за нещо, което обичам изключително много - книгите, ще пиша и за приятелите си, защото винаги са истински. Ще пиша и за неприятелите, които са имали смелостта да ми кажат в очите, че "не ги кефя", за което мога само да ги адмирирам.
Ще пиша и за хората, които разбраха, че х4о не е случаен (не, че не си знам, де) и с това му помогнаха да върви напред.
Ще слушам... Ще се вслушвам във всеки тон от изключително красивите песни, които си пускам, защото не мога да живея без музика.
Ето и един цитат от песента на Сантра и Кристо - Сила:
Вчера имах сили да се боря,
Днес имам сила да успея...
А освен всичко друго, една от чистачките в блока (май развалих романтичното звучене) си ми каза направо: (малко беше на диалект, но ще попреведа)
"По вода те срещам, така че, мисли му, ако не ти върви в живота!!!"
Красиво е да си добър!
03 септември 2006
Какво остава след Свищов?!
Като се замисля, предния път си тръгнах със смесени чувства. Самo че не ми се говори за това точно сега. Някой може и да се досети сам…
Този път обаче нещата стоят другояче. Пребиваването ми в града на Алеко (иха-а-а, бих рекорда – един, после три, а сега 4 дни престой) бе свързано с медийното осигуряване на Третия международен футболен турнир „Юлиян Манзаров” . (Със съжаление добавям, че предишната ми визита пак бе свързана с инцидента, в който загина и талантливият свищовски футболист.) Страхотна организация – представители на седем от най-силните школи в България - Академик (Свищов), Берое (Стара Загора), Левски (София), Литекс (Ловеч), Нафтекс (Бургас), ЦСКА (София) и Черно море (Варна), както и един нелош сръбски тим – Раднички (Ниш). За турнира – толкова. На печелившите, демек Левски ’88 – честито! Какво обаче остана след това…
Започвам тази своеобразна равносметка с факта, че определено се задълбочиха познанията ми за българския детско-юношески футбол – така, де, и с добро, и с лошо се срещнах тук. Доброто – запознах се лично с Христо Марашлиев, който дори откри сходност в нашите първи стъпки в професията – от зимата е треньор в ЦСКА, а аз – в (полу)професионалната журналистика. Марата дори скромно отбеляза, че след няколко години, вече утвърдени, можем да имаме добра полза от това познанство. Аз пък, вече в София, му казах, че след пет години трябва и двамата да сме на върха. You’ve got a deal!, както се казва.
Левски пък (пичовете си бяха довели два състава за обиграване; не е зле, даже и малкото Еромоигбе) сега са привлекли добри бивши футболисти като треньори в школата – Саид Ибраимов е нещо като селекционер и отговорник, Владимир Шаламанов води ’89, а тази сутрин видях, че Николай Тодоров-Кайзера е начело на юношите, родени през 1991 година. Похвално, има какво да дадат на децата. Дори си мисля, че са по-подходящи, отколкото стари треньори-тактици.
Ха, да не забравя: запознах се (не лично, не пожелах) с „многоуважавания” Стефан Яръмов, директор на Футболната академия на Литекс (ъ-хъ, същият този Яръмов, когото пуснах в ефира на „Хоризонт” да си прави пиар). А защо не му стиснах ръката ли? Ето защо: първо и единствено впечатление – СЕЛЯНДУР! Sorry!
Имаше и яки боксови двубои между отборите на Литекс и Раднички, не само на мача за третото място, но и в центъра на Свищов. Да-а-а, и полиция имаше после.
Като изключим двете откраднати футболни топки и вещи от стаята на сръбски футболисти, никакви други произшествия.
Не, излъгах. Когато се качвахме, заедно с ЦСКА, на автобуса за София, шоферчето ни поиска по 12 лева. Заедно с още 2 футболистчета от Литекс, които пътуваха в нашата посока. Е, не му дадохме и пак се возихме ;)
P.S. Rest In Peace, Ангели от Лим!!!
Този път обаче нещата стоят другояче. Пребиваването ми в града на Алеко (иха-а-а, бих рекорда – един, после три, а сега 4 дни престой) бе свързано с медийното осигуряване на Третия международен футболен турнир „Юлиян Манзаров” . (Със съжаление добавям, че предишната ми визита пак бе свързана с инцидента, в който загина и талантливият свищовски футболист.) Страхотна организация – представители на седем от най-силните школи в България - Академик (Свищов), Берое (Стара Загора), Левски (София), Литекс (Ловеч), Нафтекс (Бургас), ЦСКА (София) и Черно море (Варна), както и един нелош сръбски тим – Раднички (Ниш). За турнира – толкова. На печелившите, демек Левски ’88 – честито! Какво обаче остана след това…
Започвам тази своеобразна равносметка с факта, че определено се задълбочиха познанията ми за българския детско-юношески футбол – така, де, и с добро, и с лошо се срещнах тук. Доброто – запознах се лично с Христо Марашлиев, който дори откри сходност в нашите първи стъпки в професията – от зимата е треньор в ЦСКА, а аз – в (полу)професионалната журналистика. Марата дори скромно отбеляза, че след няколко години, вече утвърдени, можем да имаме добра полза от това познанство. Аз пък, вече в София, му казах, че след пет години трябва и двамата да сме на върха. You’ve got a deal!, както се казва.
Левски пък (пичовете си бяха довели два състава за обиграване; не е зле, даже и малкото Еромоигбе) сега са привлекли добри бивши футболисти като треньори в школата – Саид Ибраимов е нещо като селекционер и отговорник, Владимир Шаламанов води ’89, а тази сутрин видях, че Николай Тодоров-Кайзера е начело на юношите, родени през 1991 година. Похвално, има какво да дадат на децата. Дори си мисля, че са по-подходящи, отколкото стари треньори-тактици.
Ха, да не забравя: запознах се (не лично, не пожелах) с „многоуважавания” Стефан Яръмов, директор на Футболната академия на Литекс (ъ-хъ, същият този Яръмов, когото пуснах в ефира на „Хоризонт” да си прави пиар). А защо не му стиснах ръката ли? Ето защо: първо и единствено впечатление – СЕЛЯНДУР! Sorry!
Имаше и яки боксови двубои между отборите на Литекс и Раднички, не само на мача за третото място, но и в центъра на Свищов. Да-а-а, и полиция имаше после.
Като изключим двете откраднати футболни топки и вещи от стаята на сръбски футболисти, никакви други произшествия.
Не, излъгах. Когато се качвахме, заедно с ЦСКА, на автобуса за София, шоферчето ни поиска по 12 лева. Заедно с още 2 футболистчета от Литекс, които пътуваха в нашата посока. Е, не му дадохме и пак се возихме ;)
P.S. Rest In Peace, Ангели от Лим!!!
18 август 2006
Корпоративният имидж на рекламните агенции
Всички знаете, че една от основните дейности на рекламните и ПР агенции е да създават и поддържат оригинална корпоративна идентичност.
Едно обаче е да работиш за клиент, а съвсем друго - за себе си. Поразрових се и опитах да открия как най-големите световни криейтив агенции правят сайтовете си - първото и понякога най-важно място за самореклама.
Първата спирка бе страницата на "Лио Бърнет". Повярвайте ми, виждал съм доста откъм уеб-дизайн. И все пак ми скриха шапката.
"Отскочих" и до homepage-а на "Ню Моумънт". За съжаление обаче останах разочарован от българската част. (Реших да не ви развалям удоволствието, влезте сами.)
А пък от "Блатнър Брюнър" ще презаредят вашата марка с енергия. Ето как.
BBDO пък направо започват с портфолиото си. Жалко само, че зарежда бавничко.
Wieden+Kennedy от своя страна залагат на семпъл сайт. Предимството обаче е в блога им.
И на финала нещо добро от България. Предполагам, че повечето от вас са минавали покрай офиса на "ОчкоТоОчко", демек - i2i. (Да, същата, в която голамата част от пр-тата си караха стажа това лято).
Едно обаче е да работиш за клиент, а съвсем друго - за себе си. Поразрових се и опитах да открия как най-големите световни криейтив агенции правят сайтовете си - първото и понякога най-важно място за самореклама.
Първата спирка бе страницата на "Лио Бърнет". Повярвайте ми, виждал съм доста откъм уеб-дизайн. И все пак ми скриха шапката.
"Отскочих" и до homepage-а на "Ню Моумънт". За съжаление обаче останах разочарован от българската част. (Реших да не ви развалям удоволствието, влезте сами.)
А пък от "Блатнър Брюнър" ще презаредят вашата марка с енергия. Ето как.
BBDO пък направо започват с портфолиото си. Жалко само, че зарежда бавничко.
Wieden+Kennedy от своя страна залагат на семпъл сайт. Предимството обаче е в блога им.
И на финала нещо добро от България. Предполагам, че повечето от вас са минавали покрай офиса на "ОчкоТоОчко", демек - i2i. (Да, същата, в която голамата част от пр-тата си караха стажа това лято).
17 август 2006
Кой е по-по-най?
"Повлечен" от най-новата мания на хората със "състезателно мислене" (именно онези, които живеят, за да носят на челото си и в погледа си гордия етикет "Номер 1"), реших да проверя и аз в GoogleTrends това, което ме вълнува от доста време - кой в крайна сметка е по-известният отбор у нас - Левски или ЦСКА?
I. Кой е лидер в България?
От графиката си личи, че "сините" фенове ползват доста повече Google, за да търсят инфо за любимия отбор. Разликата е направо смазваща. Явно левскарите владеят по-добре българския език. Особено тези в Карлово и Плевен.
II. А по света?
Тук обаче виждаме, че "армейците" имат преднина, не само в България, но и в останалите страни, попаднали в графиката (най-вече в Кения - тук вече имаме и данни за публикации в медии).
III. Какво става обаче, ако прибавим и Литекс в сметките?
Ами, общо взето, нищо (особено). Само малко се увеличават данните. И никакви публикации за "оранжевите". Кофти работа.
А ето каква е и най-добрата тактика тактика за сигурна победа във футбола.
I. Кой е лидер в България?
От графиката си личи, че "сините" фенове ползват доста повече Google, за да търсят инфо за любимия отбор. Разликата е направо смазваща. Явно левскарите владеят по-добре българския език. Особено тези в Карлово и Плевен.
II. А по света?
Тук обаче виждаме, че "армейците" имат преднина, не само в България, но и в останалите страни, попаднали в графиката (най-вече в Кения - тук вече имаме и данни за публикации в медии).
III. Какво става обаче, ако прибавим и Литекс в сметките?
Ами, общо взето, нищо (особено). Само малко се увеличават данните. И никакви публикации за "оранжевите". Кофти работа.
А ето каква е и най-добрата тактика тактика за сигурна победа във футбола.
Приказка за приятелството*
Имало едно време две момичета - Маша и Даша. Те живеели в гората и били приятелки от детинство. Прекарвали голямата част от времето си заедно. Дори и нещата, които правели сами, накрая ги събирали. И те се радвали, радвали се, че са открили истинското приятелство, и на това, че има на кого да разчитат в трудните моменти.
С течение на времето обаче Маша се променила. Пораснала. Започнала да чувства, че трябва да отделя повече време сама със себе си, за да обмисля миналите и бъдещите си постъпки. Винаги преосмисляла действията си, а и не обичала да поема крайни рискове.
I вариант или II вариант
Кой вариант ви се струва по-удачен?
И аз така мисля…
* Всяка прилика действителни лица и събития е случайна. Май…
С течение на времето обаче Маша се променила. Пораснала. Започнала да чувства, че трябва да отделя повече време сама със себе си, за да обмисля миналите и бъдещите си постъпки. Винаги преосмисляла действията си, а и не обичала да поема крайни рискове.
I вариант или II вариант
Кой вариант ви се струва по-удачен?
И аз така мисля…
* Всяка прилика действителни лица и събития е случайна. Май…
14 август 2006
Приятелите на х4о пристигат
Така се стекоха обстоятелствата, че по-голямата част от добрите ми приятели от детинство (е, и по-късната част от съзнателния ми живот) завършиха тази година. И какво следваше - да дойдат насам, разбира се, какво друго. Знаете, че се занимавам само с интелигентни хора. (Да, онази циганка умря, дето ме хвалеше,де.)
Та ето горе-долу подробен списък на новите попълнения из столичната академична среда, които всички чакаме с нетърпение (аз-със сигурност):
Тошко - Фармацевтика в Медицинския университет -> винаги съм мислил, че това е по-добра специалност от медицината и накрая стана на моето. Няма да съжаляваш, братле! Поне ще учим рамо до рамо (Погледнете картата - ФЖМЖ-то и ФФ на МУ са на Г, в една общта сграда даже)
Девора - ПР във ФЖМЖ -> какво да кажа... Едва ли е имало някой, който да се е съмнявал! Както казва Роско "Компанията рязко се увеличи!"
Стани от Нови пазар - Технически университет -> едно е 10-тина дни в Гърция, друго си е четири години, нали ;)
Вили - УНСС -> няма да коментирам, хората знаят за какво става въпрос. Само дето журналистиката би й отивала повече, но така било писано
Кремена и Санди - ПР-та задочно (сами са си го избрали, да им се чудиш) - и комплектът е пълен. Ще си позволя да вметна, че по едно време четиримата (+ Вили,де, що за въпрос) бяхме любимци на Камбурова. Е, доживя да ни направи медийни хора ;)
Яхууу!!!
P.S. Ако забравям и пропускам някого, вината не е изцяло моя, да знаете. Ама те си знаят хората. Дано се сетят и да ме известят.
Та ето горе-долу подробен списък на новите попълнения из столичната академична среда, които всички чакаме с нетърпение (аз-със сигурност):
Тошко - Фармацевтика в Медицинския университет -> винаги съм мислил, че това е по-добра специалност от медицината и накрая стана на моето. Няма да съжаляваш, братле! Поне ще учим рамо до рамо (Погледнете картата - ФЖМЖ-то и ФФ на МУ са на Г, в една общта сграда даже)
Девора - ПР във ФЖМЖ -> какво да кажа... Едва ли е имало някой, който да се е съмнявал! Както казва Роско "Компанията рязко се увеличи!"
Стани от Нови пазар - Технически университет -> едно е 10-тина дни в Гърция, друго си е четири години, нали ;)
Вили - УНСС -> няма да коментирам, хората знаят за какво става въпрос. Само дето журналистиката би й отивала повече, но така било писано
Кремена и Санди - ПР-та задочно (сами са си го избрали, да им се чудиш) - и комплектът е пълен. Ще си позволя да вметна, че по едно време четиримата (+ Вили,де, що за въпрос) бяхме любимци на Камбурова. Е, доживя да ни направи медийни хора ;)
Яхууу!!!
P.S. Ако забравям и пропускам някого, вината не е изцяло моя, да знаете. Ама те си знаят хората. Дано се сетят и да ме известят.
