30 януари 2007

За КАТ и Australian open*


Ако героите на отминалата седмица в областта на тениса безспорно се казват Серина Уилямс и Роже Федерер, тук виждаш двама достойни техни наследници. "Неидентифицирани чакалещи обекти", както служителите на КАТ (поне у нас) са известни сред шофьорите, се забавляват явно изключително много от това си свое занимание. Най верояно и съжаляват, че по време на квалификациите за първия турнир от Големия шлем са били... дежурни.
Същността на проблема не е в това, че момчетата се развличат с игра на тенис, а след това спират поредната невинна жертва. Лошото е, че те меко казано обругават едни от най-ярките символи на властта - униформата и стоп-палката, както и в това, че го правят по време на дежурство. И въпреки че случката не се развива в България, обществена тайна е, че и у нас нещата не стоят много по-различно. Все още няма документални кадри (или поне на мен не са ми известни), които да удостоверяват с какво си запълват свободното време между две жертви родните пазители на сигурността по пътищата, но... не е трудно да разгадаем.

Да видим какви са предложенията:
1. Събират се два екипа и си правят гонка по автомагистрала "Хемус", а техни колеги от друга патрулка засичат с радара максималната скорост.
2. Нормалното занимание за студените зимни нощи - 66, Сантасе или просто Белот** - три имена за една и съща игра. А пък ако са изкарали и някой лев отгоре, защо да не стане по-напечено с игра "на вързано"?
3. Вземат се две сигнали електриковозелени жилетки и се обличат като пелерината на някой супергерой от комиксите. И понеже обикновено в патрулната кола са един офицер и един старшина, първият може да бъде КАТман, а вторият - Робин. Пускат се сирените и светлините на автомобила и се чака първият "злодей", който да бъде заловен. И когато той се появи, или го гонят с КАТмобила, или просто го спират и му казват: "Ей, Джокер, давай бързо документите за проверка!".

Сега сериозно: Искрено се радвам, че хората от видеото на са български граждани и държавни служители. Защото наистина не искам да вярвам, че данъците, които моите родители плащат, отиват за заплати на подобни лица.

P.S. Извинявам се, че ползвам услугите на YouTube, въпреки че съм обещал да ползвам родни източници, но просто нямах избор. Надявам се останалите пуристи и националисти да ми простят.


* Видеоматериалът е предоставен с любезното (полуспам) съдействие на Нели.
** Понеже на другото запознатите му викат Бридж белот. Не се бъркам.
Прочети

28 януари 2007

Променя ли ЦСКА начина на работа?*

Новите шефове на „Армията” намекват, че поставяните цели ще бъдат гонени не с всички средства, а с най-ефикасните. Това е изводът, който може да бъде направен след последното съвместно заседание на Надзорния и Управителния съвет в петък, където бяха обсъждани хода на зимната подготовка на отбора, както и политиката на клуба спрямо селекцията и детско-юношеската школа.
Самият факт, че Пламен Марков е доволен от хода на подготовката и новите попълнения говори, че има подкрепата на ръководството. Подкрепа, която много често липсваше при предишните управници на „армейците”, най-вече за привличането на играчите от „Most wanted” списъка на този, а и на предшестващите го треньори.
Ключовата промяна обаче е в отношението към ДЮШ. За никого не е тайна какви са условията, при които се тренира на „Червено знаме”. Не е тайна също, че те са на светлинни години от тези, които се предоставят в школата на Левски, а отскоро и на Славия. Въпреки всичко червените юноши се представят подобаващо в първенството и не отстъпват по нищо на съперниците си от Герена, които тренират и играят предимно на изкуствена настилка. Надеждата е новите два терена, които ще бъдат ползвани, да бъдат пригодени за нормален тренировъчен процес, за да се повдигне малко и самочувствието на подрастващите състезатели.
Крайно време беше ръководството на ЦСКА да заяви готовност да гласува доверие на играчи от ДЮШ, както и направи. Важното сега е да бъдат отчетени таланти като Юлиан Куртелов и Николай Чипев, вече доказали се в школата и чакащи шанс да се изявят и в първия състав. В противен случай остава рискът техните качества и средствата, вложени за тяхното развитие, да останат напразни. Както за съжаление напоследък се е получавало неведнъж.
Едно е сигурно – феновете са насочили поглед към действията на новото ръководство и бленуват най-накрая усилията на играчите да бъдат подкрепени от адекватно отношение на Томов и компания. Защото за истинските цесекари 30 титли все още са малко. А за спечелването на 31-та, към която се стреми новият курс на управление, има още един цял полусезон. Просто трябва картите да бъдат изиграни правилно.

* Материалът е ключ за влизането ми в редиците на "Тема:Спорт". Какво ми пожелаваш? А-а, късмет. Благодаря ти.
Прочети

27 януари 2007

Ден за интервюта от Vanity Fair

Наскоро ми попадна декемврийският брой на сп.Vanity Fair - нещо, което никога не съм си мислел, че ще ми се случи. Но пък Вера Джамбазова се опяви в подходящия момент и имах прекрасната възможност да се насладя на изданието, за което само бях чувал. А какъв брой бе декемврийският - на корицата с Брад Пит "по бели гащи". Буквално! Вътре пък има един прекрасен материал за Господарката на интервюто Ориана Фалачи.
И тази вечер, търсейки материали за новата фийд-програма, която си изтеглих (Да живее Вени Гюрова!), пак отидох на сайта на списанието. Няма го вече онзи декемврийски брой. Да, ама са сложили януарския. И гледам - най-хубавото интервю е с моя човек Норман Мейлър. Вечният младеж от барикадите край Белия дом и най-младият носител на "Пулицър" за дебюта си с "Голите и мъртвите". Както и една зашеметяваща колекция от фотоси: Годината, представена чрез снимки на едни от най-големите фотографи на нашето съвремие.

И като съм казал, че ще си говорим за интервюта... Февруарският брой вече е качен и на въпроси отговаря не кой да е, а великият сър Сидни Поатие.

P.S. Срамота е, че онлайн изданието няма RSS. Ама абонаментът му като е $25 на година, за какво му е на човек фийд. Айде, тичай към будката да си вземеш новия брой.
Прочети

26 януари 2007

Виц

Кое е обратното на "онеправдан"?
- Ванко 1.















Снимка: Reuters
Прочети

25 януари 2007

СУ се грижи за своите студенти!?!


Снимката, която виждате, е едно от малкото доказателства, че Софийският университет се грижи за своите студенти. В случая - за студентите си със затруднено придвижване. След като бе изграден паркинг, най-голямата ползва от който е разбуждането на дремещи студенти, щом алармата на някой от многото паркирани в двора автомобили се задейства, "СУ" явно се е сетил, че и студентите му имат нужда от удобства. А някои просто имат Нужди.


Та именно за тези Нуждаещи се е изградена тази рампа за инвалидни колички. Тя се намира в коридорчето на Университетската книжарница и както се вижда, е сравнително лесна за ползване - просто трябва да се премести вляво и количката на студента да бъде качена на горното ниво. Това обаче при положение, че има придружител.
Тук поне можем да сме спокойи - за разлика от ръководството на Университета, студентите в СУ са интелигентни и отговорни млади хора и на драго сърце биха помогнали на свой колега в неравностойно физическо положение. Край на дискриминацията!
Прочети

21 януари 2007

Proud to be...

Днес съм горд, че съм съквартирант на новоизгряваща звезда:

Прочети

Асен Блатечки измами Рачков и Любо Нейков


Това звучи като част сценарий за предаването на Албена Вулева. А всъщност е част сценарий за постановката "Вражалец" по Ст. Л. Костов, която Театрална работилница "Мелпомена" поредставя на сцената на театър "Сълза и смях".
Сюжетът напомня доста този на "Криворазбраната цивилизация", но в случая става въпрос за друг вид измамник - фалшификатор, а култът към "Авропата" вече е изместен от култа на селото към "най-голямото село" - София. Тук обаче Happy end няма, защото глупостта трябва да бъде наказана все пак.
Историята конкретно е такава: появява се един ден вражалец (Асен Блатечки) - циганин, който гледа на ръка и познава всичко на всеки във селото (култова реплика: "Е, мангал лъже ли!?!"). И "познава" на Попа (Любомир Нейков) и Кмета (Димитър Рачков), че много бързо ще забогатеят, "заради някого, който е в селото, но идва отдалеко". Те разбира се познават този "Някого" у фотографа (как кой - пак Блатечки), дошъл да си почине и да се насити на чистия въздух и природата.
И започват едни откривания на плаки за фалшифициране на пари, обсъждания на Европа и София, събиране на пари и любовни изживявания. Всичко това примесено с "порочния" смях на Любо Нейков по време на представление, който задължително увлича останалите на сцената. И задължителните май маймунджулъци на Рачков. На техен фон Асен Блатечки изглежда като зрител от VIP ложата, но също се справя добре. Въпреки че, личи си, определено не се чувства особено комфортно.

Снимките, които виждаш, са малко, как да се изразя... нелегални. Но все пак ги виждаш, колкото и лошо да е качеството. Ясно е, че не го правя с комерсиална цел. Просто искам и ти да се насладиш на това прекрасно изживяване. И за да съм напълно лоялен, "легални" снимки на представлението можеш да видиш в галерията на "Мелпомена".
Прочети

18 януари 2007

I'm a Loser, baby...


Опааа, кой е пич, а? Друго е да си на 100 "лосер", ама има бая да опитвам. Е, получава ми се понякога, знаеш.

I am 37% loser. What about you? Click here to find out! *Спешъл благодарско на Юлето за линка.
Прочети

15 януари 2007

Eurovision БГ - част 3

Дойде средата на януари и стана време за Евровизия. Отново ще имаме възможността да се радваме на поредните "прекрасни" изпълнения на родни таланти. Мхм, дано тази година победителят да успее да направи НЯКАКВО впечатление на финала в Хелзинки.

Вчера станаха ясни и 18-те песни, които ще участват на полуфинала. Още снощи Сашко Байчев от Групата ме зарадва с новината, че са класирани, но пък ми беше интересно и конкуренцията им каква ще бъде. Има доста интересни имена, но ми липсва някой... Слави Трифонов пак ли го няма? Надявам се да не е имал нови пререкания с журито.
По регламент полуфиналът е на 3 февруари, когато ще бъдат определени и 9-те песни, които ще можем да чуем на живо на 24 февруари (събота) в зала 3 на НДК.

Аз лично пожелавам успех на всички и се надявам да няма скандали. Поне веднъж.

P.S. Другото, което се надявам, е този път Азис да не излиза на сцената, PR-ефектът едва ли ще се получи втора поредна година.
Прочети

13 януари 2007

Re: Петте неща, които не знаехте за мен

Съвсем кратък преамблюл: има вероятност да си чувал част от тези неща. Аз обаче държа да ги уточня. Все пак, правим го и за да има и самопознавателен елемент, нали...

1. Почвам с нещо, което много хора смятат за недостатък. На мен пък често ми е служело като предимство и то сериозно - егоцентрик съм. Голям. На моменти това граничи с егоизъм, но гледам да не прекрачвам границата особено. Една от любимите ми фрази по повода е "Правя го за себе си". (Другата е "'Щото съм пич!"). Понякога говоря за себе си в трето лице за х4о, което съм си аз отвсякъде, но всеки си има и Alterego.

2. Държа страшно много на приятелите си. Понякога имам чувството, че, ако не ги видя повече от ден-два, просто ще откача. И ми се се случвало, вярвай ми. Обичам да ходя на гости, повече обичам да ми идват на гости. Забавлявам се най-добре в компанията на близките си хора.

3. Имам страшно добър нюх за хората. Наследил съм го от баща ми. Достатъчен ми е 10-тина-минутен разговор, за да разбера що за човек е личността срещу мен. И когато тази персона загуби доверието ми още при първия по-сериозен контакт, връщане назад няма, вярвай ми. Игнорирането е пълно, дори на моменти грубо.

4. Обичам да правя красиви подаръци. Напоследък се оказва, че всичко, което подаря (а това за съжаление става рядко, защото съм перфекционист на тази тема, просто трябва да съм го почувствал), има зашеметяващ ефект. Но понякога не го оценяват правилните хора. Добре, че има и такива, които се радват повече от необходимото!

5. Никога не ме е било страх от Смъртта. Предполагам, че няма да започне скоро да ме плаши. Това би било признак, че остарявам - бъзро и безвъзвратно. По този повод мама ми казваше "Ако ти е писано да те отрепе тухла, падаща от строеж, няма да те блъсне кола.". Единственоте ми опасения са свързани със Самотата. Ама стига толкова екзистенция.

Challenged by Невена Гюрова.


Не съм чак толкова лош човек. Нали...?!? O:-)



И судокото отива при...: Росен Цветков, Георги Грънчаров, Девора Джамбова, Симион Патеев и Марияна Кръстева.
Прочети