18 февруари 2007

Няма кой да събира боклука

Оказва се, че в скоро време ще се налага сами да си събираме и извозваме боклука до сметището. (Което май липсва така или иначе.)
Това стана ясно, след като Бойко Борисов заяви, че ще изгони Вълка от София. Сега я втасахме, както се казва. Единственият човек, който извозваше боклука със суперлуксозни автомобили (Румен Гайтански е първият човек в България, закупил лично Mercedes SLR F1 McLarren), вече няма да ни помага да се отървавяме от ненужните си вещи.
А като е толкова силен, трябва да се попитаме дали може да ни отърве от някои други боклуци. Същото важи и за Бат' Бойко, който явно има такова намерение.
Прочети

16 февруари 2007

Време за музика




Това е една песен, кояти винаги ме е карала да потръпвам. Елен Сегара и Лаура Паузини - две от най-известните попдиви на Европа, пеещи предимно на родните си езици. Този италиано-френски проект, озаглавен "On n'oublie jamais rien, on vit avec", разби конкуренцията на англоезичните песни в своите страни през не чак толкова далечната 2004 година.
Хубавото на францозойката е, че много прилича на едно красиво момиче, което срещнах миналото лято. Другата й сравнително добра черта е, че е издала последния си албум "Quand l'eternite" точно на рождения ми ден 18 септември 2006. И това ако не е късмет.
Прочети

15 февруари 2007

Живот под прицел или един аспект на войната

Новинарските емисии по целия свят всеки ден са изпълнени с току-що получени сведения за нови жертви на войната в Ирак. Някои организации пък се занимават с изчисляването на това колко струва въпросната война на бедния американски данъкоплатец. Истинското лице на сраженията обаче сякаш остава скрито зад безбройните данни и статистики.
Тук идва мястото да се намесят журналистите от мястото на събитието. По-големите медии могат да си позволят да пратят в горещите точки на събитията стрингъри (журналисти, които пътуват по мисии с войсковите части, след като са преминали специално обучение наравно с останалите войници). За малките обаче остават само кадрите от видеообмена, защото подготовката на един такъв специален пратеник и издръжката на екипа е доста солидна.
Постепенно обаче се появяват нов тип фрийленсъри, които работят сами - само с цифрова камера, лаптоп и интернет връзка (в повечето случаи чрез сателитен телефон в съответната военна база). Пращайки съвсем кратък текст и видео от порядъка на няколко минути, те показват пълните възможности на one-man журналистиката.


Сега ще ти разкажа за един такъв човек. Преди е бил мениджър и агент в Холивуд. Занимавал се е с делата на Стивън Содърбърг и Джордж Клуни. Днес обаче можем спокойно да го наречем журналист. В по-широкият смисъл на думата, разбира се. Журналистическото в неговата работа е това, че показва една нова точка от войната. Филмите му не са просто документи, а представят историята в реално време.

Това е Патрик Долард. От известно време неговите документални филми за войната в Ирак предизвикват обществото отвъд Океана, а и по целия свят. Често е обвиняван от левите политици в щатите, че с документалните си серии "Младите американци" прокламира про-военно отношение.

Днес "Vanity Fair" пуснаха за свободно гледане поредната проция от работите на Долард. Филмът е озаглавен "Living With Snipers" и проследява ежедневието на няколко американси военни в Ирак. Те са снайперисти и всекидневно трябва да се справят с опасностите, идващи от противниковите мерници. Това е една прекрасна картинка за местата, където американците (а и не само те) пращат своите деца - разбити от РПГ стени, полуразбити бронирани прозорци, постоянно профучаващи снаряди и куршуми. Гледката е наистина внушителна. А когато снаряд се взривява само на метри от камерата, всичко сякаш замръзва.

Войната в Ирак обаче скоро няма да бъде замразена. Не и докато GWB и неговият "пудел" демонстрират, че държат структурната сила.
Прочети

14 февруари 2007

Back to basics

Мисля, че светът отново е полудял. След години на разделяние и войни, когато вече си мислех, че нещата са утихнали, се оказа, че много съм се лъгал. Току-що "Монитор" пуснаха онлайн новия брой и там видях една прекрасна статия от Гуин Дайър, озаглавена "Светът гради разделителни стени".
Явно много държави строят предпазни стени, за да се предпазят от нежелана миграция. Фактически те представляват огради, но обективно погледнато са стени, символизиращи отчуждеността на целия свят. Никак не ми се иска да вярвам, че се връщаме към древността и средновековието, но явно това се случва.

Тук ти слагам три картинки на начина, по който е изглеждал светът, когато високи стени са предпазвали отделни народи от евентуални варварски и "неприятелски" нашествия. Някои от стените съществуват досега, други - до съвсем скоро:

Това са българските земи през VI-VII век. Хан Аспарух вече настъпва от североизток. Славяните отдавна са готови със своите защитни стени. Те разбира се ги пазят най-вече от византийците, но това в случая е без значение.








Сега преминаваме към Великата китайска стена. Знаеш, че това е един от малкото обекти на Земята, които се виждат от открития космос с невъоръжено око. Тук няма да коментирам повече. Ще оставя сам да си прецениш.






Берлинската стена пък е друго чудовищно изобретение на световния "архитектурен" гений. В един прекрасен момент на 1961 година тя разделя хиляди семейства, буквално разбива милиони животи. Тя "умря" на 9 ноември 1989 г., но духът й е все още жив.




В ерата на електронните комуникации, когато голяма част от контактите ни се осъществяват дистанционно, светът ни е достатъчно обграден от стени. Нека не
се получава така, че тези стени да бъдат изградени допълнително. Този път наистина от тел и бетон.
Прочети

Любовта

Освен песен на безсмъртната (няма сарказъм) Лили Иванова, "Любовта" е и много други неща. Днес, на 14 февруари, срещнах три пъти любовта, вървейки си по улицата.

Когато излязох около 11 да си хвана автобус към центъра, на спирката беше любовта. Имаше поне десетина двойки, гушнали се нежно под чадърите. И вярвай ми, не чадърите ги пазеха от дъжда.

Цял ден срещам красиви жени по пътя. Срещам ги всеки ден, но днес повечето се бяха постарали особено да изглеждат още по-красиви. А знам, че за 8 март ще направят и невъзможното, за да са неповторимо красиви. И това е техният начин да изживеят своята любов.

На път за вкъщи минах покрай училището на ул. Шипка. Там се случи нещо, което отдавна не бях виждал и много съжалявам, че нямах батерии в апарата, за да го споделя с теб. Един възрастен мъж събираше от междучасие децата с училищен звънец от онези романтични времена. Надявам се това да се случва всеки ден.
Защото тези деца са плод именно на любовта. И виждайки радостта и емоцията, с която се втурнаха към класните стаи, спокойно мога да кажа, че този звънец символизира тяхната любов към живота и училището.

Има обаче нещо, което винаги съм твърдял и с което бих искал да завърша - всеки ден е 14 февруари и 8 март. Трябва само да го чувстваш. Честит празник!
Прочети

11 февруари 2007

Ново посегателство върху свободата на словото

В петък две мутри са опитали да се подиграят за пореден път с българската журналистика и свободата на словото. Те са заплашили журналистката от в. "Политика" Мария Николаева, че ще я залеят с киселина, ако пусне продължение на материал за апетити към парк "Странджа" от страна на БСП и ДПС (!?!). Препратка по случая има на първа страница на "Монитор" днес.

Така след атентатите срещу Ани Заркова и Васил Иванов идва следващата заплаха към български журналист. Оказва се, че играта наистина загрубява, защото в случая са преминати всякакви граници - да отидат двамата "парламентьори" направо в офиса на медиата е меко казано нагло, не мислиш ли!?! Но и вече не особено очудващо.
Какви обаче са индикациите за нередност? И този път става въпрос за земи и застрояване. След като кметът на Елин Пелин бе убит поради сходни причини (май все още е неофициална версия това, прости ми, ако в крайна сметка се окаже друго), едва ли ще се спрат пред нещо, само заради една журналистка.
Интересно е и друго - в материала се говори за интереси от страна на БСП и ДПС, а се появяват дебеловрати момци. Чувал съм, че те си ги създават, ама чак пък толкова явно да ги ползват. Не ми се мисли какво правят тайно...
Прочети

10 февруари 2007

Любовта между Буш и Блеър




Джордж Буш и Тони Блеър заформиха прекрасно дуо по време на мандатите си. Техният край обаче наближава, така че и двамата имат върху какво да помислят. Не съм сигурен дали са се обрекли един на друг на "Вечна любов", но клипчето е монтирано невероятно добре. И определено дава много материал за размисъл на съгражданите на двамата "изпълнители". И най-важното е, че Блеър е жената в случая. Дали му харесва?*

* Звукът в материала е част от песента "Endless Love", изпълнена в оригинал от Дайана Рос и Лайънъл Ричи.
Прочети

09 февруари 2007

Протест или трагедия

Отдавна в 9.30 петък сутрин по цариградско шосе не е било толкова пусто. Едното платно е почти празно - движат се само автобуси от градския транспорт. От другата страна на движението пък отчкъслечно преминават автомобили.



Причината е една:

Протест на таксиметрови шофьори е блокирал една от най-важните пътни артерии в столицата. Свободният достъп на повече от половин милион души до работните им места и не само до тях е спрян след убийството на 51-годишен таксиджия в "Люлин" 5 тази нощ. Стотици таксита са спрени около Народното събрание, храм-паметника "Св. Александър Невски" и в района на Орлов мост.

Синдикатът на шофьорите на жълти автомобили отново показа зъбите си и светкавично реагира с ранно събиране на недоволни и разярени мъже, готови да смъкнат от власт "тези, за които са гласували". Точно това каза по-късно един от шофьорите, участващи в блокирането на Орлов мост*.
Никой от таксиметровите шофьори не смяташе, че нарушава правата на останалите граждани, а че всъщност им помагат. На друго мнение обаче беше вбесена столичанка*, която явно закъсняваше за работа, решила в тази ведра (но само откъм атмосферни условия) сутрин да ползва личния си автомобил. И естествено си навлече гнева на протестиращите пред безразличния поглед на полицаите, които предпочитаха да гледат без дори да се намесват, т.е. да следят за спазването на реда.
Така в ден, в който движението така или иначе ще бъде блокирано следобед, заради шествието в подкрепа на медиците ни в Либия, цялата столица осъмна без възможност за адекватно придвижване до работното място и без градски транспорт.
А амбициите на някои хора са денят да приключи със сваляне на правителството!


Не съм сигурен доколко това ще помогне нещо в тази държава да се оправи. Вярно, че в момента е по-голяма възможността едно правителство да падне от власт при спонтатен бунт, отколкото при дълго подготвяна акция. И все пак това е съвсем слабо вероятно.

По-лошото в случая е, че се пречи на стотици хиляди да се придържат към нормалния си график и начин на живот. ДА!, таксиметровите шофьори имат право да протестират след трагедията, сполетяла техен колега. Но НЕ, те нямат право да нарушават правата на други хора. Защото за гражданско неподчинение следва да се изтърпят съответните санкции - нещо, което в България много рядко се случва. И именно затова днес солидарността и организаността в действията е само едностранна. Както е и всеки път, когато има протести.

*Звуковият материал не е монтиран по обективни причини. Тук са всички снимки, които успях да нправя днес.

Прочети

08 февруари 2007

www.alexanderkrastev.blogspot.com на 1 година!

Днес блогчо има рожден ден. Става на една годинка.
Парчето е само едно, защото е специално за теб, който и където и да си в момента.
Аз няма да му се насладя. Защото се наслаждавам достатъчно, докато се занимавам с този блог. Защото го правя за теб. Защото го правя за себе си.

Сега ще ти кажа каква е равносметката:
За една година пуснах 96 поста (това е 97-ят, няма да го включвам), на които се "отзоваха" 112 коментара. Каунтърът показва, че средно на ден има по 9 уникални посещения, а на 26 януари тази година цели 62ма души са се прежалили да хвърлят едно око на този блог. Според GoogleAnalytics пък очи мятат чак от Лос Анджелис и Лондон.
Но стига толкова празни цифри. Такава е истинската равносметка: за тази една година чрез блога опознах с много хора. Ти си един от тях. С някои завързахме професионални отношения, с други подсилихме вече съществуващото приятелство. Най-значимото - много живи срещи. Важното е, че се забавлявахме. Имаше критики, имаше и похвали. И така нататък...

Няма да продължавам с баналниченето, но ще заявя, че продължавам да работя по www.alexanderkrastev.blogspot.com със същото голямо желание. Отново ще говоря само когато имам какво да кажа, отново ще казвам това, което мисля. Отново личното мнение ще бъде подкрепено с името. Защото име се гради най-вече с добре построено и аргументирано лично мнение.

Благодаря ти, че стана част от моя свят. Честит рожден ден!

P.S. Наистина ли се просълзих?!?
Прочети

07 февруари 2007

ИнтелДей Солушънс раздадоха стипендии за млади PRи

Агенция Intelday Solutions вчера обяви резултатите от организирания конкурс за едногодишна стипендия в размер на 1000 лева за студент специалност "Връзки с обществеността". Един от наградените е Георги Грънчаров, който ще си раздели стипендията със студентка от НБУ. Поощрителна награда пък отива при Девора Джамбова.

След тази импровизирана кратка инфобележка следва едно истинско "Честито!!!". Да си им се радвате със здраве на наградките. Всички сме горди с вас! Радвам се, че сме заедно.


Добавено на 09.02. в 17.27:

Ето и реакцията на блога на Капитал за медии и реклама. И от Девора.
Прочети