Още инфо от автомобилния портал RS-Auto.
02 юли 2008
Кола с покривка
Още инфо от автомобилния портал RS-Auto.
29 юни 2008
Mалко по-синьо. Или по-малко синьо
Днес към обяд разглеждах последния брой на Gentleman, където Дими говори за манията си по сърфа. кой да предполага, че само на 20 километра...
Сега за човека, възпял един от най-красивите цветове - синьото. R.I.P.
Почти без пари
"El Primero Zero-G made by elite watchmaker Zenith is now available. The starting price is €350,000."
Без пари, дето се вика. Според мен за толкова пари (1-2 яхти са си това) гравитацията около Zero-G трябва да спира. Според Тоди с него би трябвало да можеш да летиш. Той каза също, че бил силно лимитирана серия, така че побързай с поръчката. Знаеш на какъв адрес трябва да ми го пратят. Благодаря.
27 юни 2008
20 юни 2008
Some golf, Player? Yes, please!
Реално обаче нещата стоят малко по-различно. От известно време България е обхваната от голф-мания, състояща се в ревностно строене на голф игрища, издаване на нови и нови списания, свързани с поредните голф-магнати на родината. И разбира се - шумни маркетингови кампании за развитие на туризма чрез голф и спа.
Лятото ми започна по северното Черноморие. Яхти, мидени ферми, курортни комплекси, строящи и откриващи се поляни за голф. И реклама. Много реклама. С едно голямо лого - средновековен рицарски шлем и надпис Gary Player Design. Кой обаче е въпросният Гери Плейър? Доста аматьорски въпрос за един запален голфър.
Оказва се, че Плейър е един истински "играч", който дори на 72 години успява да печели адски много пари от името и славата си. Човек-марка, както биха се изразили специалистите по маркетинг. Със 163 победи в професионални голфтурнири по целия свят, Гери със сигурност е заслужил това право. Какво имаме от Player - фондация, занимаваща се с образованието на деца в Африка (и най-вече в родината на играча - ЮАР), компания, занимаваща се с издателска и продуцентска дейност, фирма за недвижими имоти и инвестиции, винарна. Всичко това е под шапката на Black Knight International - мащабният проект на голфъра, когото всички наричат Черния рицар. (Другите му прякори са Г-н Фитнес и Посланникът на голфа). Като допълнение идва Player TV, излъчваща специализирани предавания за голф и други подобни зелени развлечения, както и списанието Player Magazine. Един вид, той е като Краси Гергов, само че нашето момче има още много да се учи.
Най-важното - Gary Player е може би най-известният голф-архитект в света. Направил е проекти за над 300 игрища в 35 страни по целия свят, като едно от тях е споменатото горе пряснооткрито черноморско Black Sea Rama, намиращо се на няколко минути път от апарт комплекса Калиакрия. Блексирама отвори "дупки" в началото на юли и събра доста запалени голфъри на първите няколко открити игри. За подготовката на един подобен проект Плейър казва: "Създаването на дизайн за едно голф игрище е много по-сложен процес, отколкото хората си мислят - изисква не само отлично познаване на спецификите на играта, но и добри визуални способности и умело планиране."
Хубаво е, че в спорта винаги има философия. Особено когато тя се развива и след прекратяване на активната кариера. Да си спомним само десетките големи играчи, които имат свои марки за спортни стоки, школи и т.н. и по някакъв начин инвестират в младите поколения. Именно затова хора като Черния рицар, колкото и комерсиално да действат, заслужават адмирации.
13 юни 2008
Моренце. Пак
6 часа път на отиване си струваха. Спряхме през Стражица, където нямаше кой знае какво интересно, но пък си починахме. Искаше ми се да покажа на приятелите си някой нов бизнесцентър или мол, но такива там просто няма. За сметка на това имаше доста завистливи погледи. На тена, който бях хванал предишната седмица.
Стигнахме бързо. Трудното влизане в комплекса веднага компенсира със завладяващото чувство на извънземност. И как да е иначе - всичко в Калиакрия започва от небето и свършва в морето. Комплексът е построен до Каварна, в местността Топола и стои някак неестествено на фона на обширното поле в района. Но и това предстои да се промени - с постоянно строящите се голф игрища и апарт комплекси от подобен тип. Покрай Калиакрия са три. Можеш всеки ден да разцъкваш голф на различна ливада, както се казва.
Но пък влезеш ли веднъж вътре, излизането изглежда мираж. Или поне ти се желае да е така. Kloster & Notenson от Марбея. Точка. Тия момчета (момче и момиче, ако трябва да бъдем точни) явно не си поплюват и идейният проект, който са направили за Калиакрия, направо изстрелва в космоса. Или поне някъде по Средиземно море. Самата Дебора Нотенсон не изглежда зле и би стояла чудесно около басейна. А той е специален - свършва в морето. Или в небето - зависи откъде гледа човек. Двамата от Марбея обаче добре са се постарали да поглезят окото. Приятни извивки, стройна архитектура, която не дразни окото с натрапваща екстравагантност. Типчиен черноморски стил с истински средиземноморски привкус.
Kaliakria обаче си има едно малко бижу. Нямах предвид точно симпатичните мацки от персонала на комплекса, но щом го спомена. Става въпрос за бара. Totally Romantic Kaliakria Pool Bar. Дълго име. И дълги балдахини покрай шезлонгите. Мохитото може да не е от най-добрите, които съм пил, но поне го има. Предния път в "любимото" ми Infinity в Студентски град им беше свършил "джодженът". Така и не стъпих повече там.
В Калиакрия обаче ми се иска да се върна. Обичам краката ми да висят към морето, а слънцето да проблясва в поляризираните стъкла на очилата Oakley Jouliet.
Знаеш, че ми е скъпичко. Не съм от тези, дето се захласват по непостижими в разумен период от време неща, така че... дано ме поканят пак. Иначе просто ще си се радвам на спомена от хубавия комплекс. И най-вече от DJ Eva Gardner, която в най-горещата част от партито опита да ме вкара в басейна направо с дрехите, пускайки Here I Am, на David Morales с вокалите на Тамра Кийнан. Kaskade ремикс, разбира се. Денс!
09 юни 2008
Азу... изкуство
Представям ти Пон и Зи. Двете вечно обичащи се и вечно нещастни човечета са дело на един гений на име Джефри Томас. Или много по-добре познат като Азузефър (ударението е на Е-то). Azuzephre е един от малкото художници, които успяват да се харесват със сантименталността на картинките си. Нормално, нали - и твоето сърце се разтуптя, докато гледаше онази горе. Е, това е само началото. Сега Джеф работи в Junction Point Studios, които вече година са част от Disney.
A Пон и Зи... Те са от човечетата, които искат по всякакъв начин да си кажат, че се обичат, и нещо все не се получава. Разминават се все нещата. Адски позната работа. И тъжна. Още от тяхната история - на страницата на усмихнатата Джени Кайе.
Сега те поздравявам специално с картинката, която ме описва най-добре.
И ако скоро ти се е ревало, но не е имало повод, пусни си това клипче към песента на 3 Doors Down Here By Me от предишния им албум и излей чувствата си.
07 юни 2008
Университетско всекидневие
Ставам сутрин и си измивам лицето. Очаква ме поредният страхотен ден. Няколко безсмислени лекцийки, няколко комплексирани преподаватели и досадни колеги. Идилия. И как да не си плаща човек с удоволствие високата такса за университета, за да получи така жадуваното и още по-ненужно образование. “Учи, мама, да станиш инжинерчи!”. Е, така, де, ама само прости като рибена чорба преподаватели-нереализирани практици не могат да ме научат на занаят. И все пак си слагам малко гел за фасон и след като съм нарамил пълната с ненужни вещи раница, се запътвам към спирката.
Мамка му, някой пак е оповръщал целия вход. Не стига, че шибaният асансьор не спира на моя етаж и постоянно трябва да слизам един етаж по-надолу, ами и сега всичко вони на джибри и стомашни сокове. Чак на мен ми се доповръща. Само дето не съм изпил огромното количество долнопробен алкохол с преналепени бандероли, като злощастния пич (ами ако е било пичка?!?), чиято десета водка е излязла да го види що за човек е.
“Идва 280, да се кача дали ще мога”. Тананикам си не особено весело, след като половин час вече чакам на претъпканата спирка. Който пее, зле не мисли ли? Я да посмее оня льохман с грозната цайсата приятелка да ме настъпи още веднъж, пък да видим кой ще е по-грозният от тях двамата. Брех, най-накрая идва скапаният автобус. 94, разбира се, на кого да му е гадно. Айде, ще се кача. Само дето ще трябва да сляза още на Спортната палата, че иначе има да се влачим със скоростта на костенурка до следващата спирка. Айде, бе, бате Бойко, направи метрото, че ми писна да пътувам по 2 часа на ден. Изчетох всички книги на света, докато пътувам 4 години от Студентски град до центъра. Нали въртиш света, една инфраструктура в София ли не можеш да оправиш? Пу, да е...
Лекцийка? Страхотно. Не стига, че даскалицата се бави всяка седмица с по половин час, и Киро пак не се е къпал, че вони от 100 метра, ами и за днес имаме някакво контролно. Ама кой да прочете в блога на курса, вместо да седи в скайпа. Заеби, добре, че съм умен, че поне да скалъпим там четворче. Що ли ми трябваше да се набутвам в тия семейни общежития с Копелето, че сега да треперя като девствена осмокласничка над по-малката си сестра в мъжка гимназия за бала в края на годината. И поне да се бях записал на спорт, че щеше малко да повдигне успеха.
Айде, мина и това. Даже не се наложи да я гърмя – каза, че й е противно да ни гледа, все едно сме рецидивисти и си излезе. Та всички почнаха с рецидивите – листа, джиесеми, пищови. А, бе, идиоти, що не седнете малко да почетете, а? Нищо, на есен има пак сесия, псправителна. До ликвидация няма да го докарате – слаб (4) пак е хубава оценка.
По дяволите, какво пък иска сега шефката. Мда, иди тук, иди там. Ми хубаво, нали съм момче, защо да не съм момче за всичко. Ама идва края на месеца-а-а, бонусчето ще си е бонусче. И онзи ден така си обиколих половината село София, щото в офиса нямаше от любимите сладки на най-големия ни клиент. Иначе си е изискан пичът – тия ореховки ги продават само в два магазина в Софето. Единият е до нас и беше затворен. Познай – другият е чак в Обеля, да му се не види. Собственикът му явно е гений – да ти имам предприемчивостта в това да забуташ магазин за редки стоки в най-умрялата част на града. Сигурно живее в Овча купел , а централният офис е в Младост 4. Поне да съм сигурен, че е наистина толкова тъп, колкото изглежда.
Така. 6 часа, отдавна трябваше да съм се измел. Я, пристига още работа. Чудесно. Дали да не поискам да ми купят служебен ноутбук, че да си нося работа и вкъщи? Ама поне ще мога да ползвам свестен компютър. Този път е ОК, мога да остана до 8, 'щото проектчето си струва. Ама пък и стилно го направих. Айде сега, гарата. Пък и позакъсняването си е оферта – идва с утехата, че задръстването е понамаляло и освен ако шофьорът не е пълен олигофрен и не се появят двама-трима малоумни контрольори, пътуването към Щутгарт може и да не е чак толкова зле. Не познах. Ама да го духате, вчера чаках половин час на опашката пред бюрото на шибаната ви компания за градски транспорт и си извадих карта.
Ало, да, как си, Копеле? Освен хляб и краставици друго искаш и? А, бе, казах ти да спреш с тия консерванти. Не, и вино няма да ти взема. Тая вечер ще доизпием водката, дето стои от 3 месеца под масата, че е срамота. В манастира не може да е чак толкова зле. Айде, като се прибереш ще цъкнем някоя и друга игра на карти, звъннал съм на Митака да взема мацката и да правим четворка.
И що така ми се спи, бе, мамицата му. Вярно, че не си е работа да седиш до 3 всяка нощ и да ставаш в 7, ама това е: Студентски живот, ах, сладък живот. Той и университетският си е все същият – пълен буламач. Образованието ни е такова, какъвто ни е и алкохолът – и без това най-големите потрeбители са студентите. Ама и на нас скоро ще започнат да ни пишат фалшиви книжки вместо фалшив бандероли. Нали ще станем менте-професионалисти.
ОК, стига толкова за днес, че съмна. Щото за утре е ясно – ставане, баня, даскало, работа, поркане. Университетско всекидневие.
06 юни 2008
Петъчен пиар
Nashata frima ......... razpolaga s razlichni muzikalni sastavi:
dua, tria, kvarteti, kameren orkestar, “Brass Bend”, podhodjashti za vseki povod: obshtinski turjestva, kokteili, oficialni vecheri, delegazii, konferencii, firmeni partita na zakrito I otkrito.
Nashi klienti sa firmi, hoteli, restoranti,obshtinite: Plovdiv, Pazardjik, Asenovgrad, Chepelare, Mejdunaroden Panair Plovdiv i t.n.
Nai-novijat ni produkt e "Brass Bend ", koito s atraktivnata si vesela programa, shte vnese strahotno nastroenie na vsjako turjestvo - na otkrito pred mnogobroina publika ili na po-iziskano kamerno parti na zakrito.
Drugoto ni predlojenie e za unikalnijat strunen kvartet "Amadeus" - prekrasni dami v kostumi ot 18ti vek.Pri interes, mojem da vi uzpratim kratko video na kvarteta s attachment.
Rabotim samo s profesionalni muzikanti, utvardeni u nas i v chujbina.
Ako imate drugi idei i jelanija za muzikalnoto oformlenie na vashieto parti, s udovolstvie shte gi osashtestvim!
Za poveche informazija, reklamni materiali i konsultacii, molja ne se kolebaite da ni se obadite.
03 юни 2008
Регатосвахме
принципно хората изгарят или силно, или на потник. Аз пък изгорях... на яхта.