Едно предполагаемо дължимо извинение. Половин стипендия. 54 книги. Множество евентуални мрънкачи. Един непукист. Един голям урок.
14 декември 2008
Един урок
Едно предполагаемо дължимо извинение. Половин стипендия. 54 книги. Множество евентуални мрънкачи. Един непукист. Един голям урок.
08 декември 2008
06 декември 2008
Моето "Приключение Starbucks"
Въпреки цялостното ми отношение към комерсиалните кафетерии, снощи с Малинката ходихме да ударим по едно кафено питие в Starbucks. Да си кажа... май това ми беше ;)
Публикувано от Александър Кръстев
03 декември 2008
Миналата седмица ми дойде редът да правя седмичния блогърски коментар в "Булевард България". Ето какво си говорихме с Иван Бедров и Янко Янков.
Хиля се. Ужас. Иначе кавам едно-две смислени неща.
Публикувано от Александър Кръстев
30 ноември 2008
Битката за сутрешната чаша кафе
Както предполагам знаеш, не съм особен фен на кафето. Половината от мацките (които доскоро бяха) около мен обаче са ненормално луди на тема "първото кафе". И голяма част от пичовете. А когато стане дума за някоя известна марка, хората просто полудяват. Доскоро всички се радваха на Onda и Costa Cafe, други пийваха в Dunkin' Donuts, въпреки че у нас те залагат предимно на поничките. И така - всички за скъпото уж гурме кафе. Този материал не цели да прави никакъв пиар - нито бял, още по-малко черен - на никого. Просто е експресия на дълго държаните ми впечатления за един огромен по размери бизнес, който спокойно мога да сравнявам с търговията с цигари и наркотици (и почти с търговията с оръжия).
Голямата новина от този месец е, че Starbucks стъпи и у нас. На много хора ще липсва Pizza Hut на ъгъла срещу ДАМС, но много повече ще се редят всяка сутрин за чашка
златно (и буквално) кафе в зелената кафетерия. И въпреки че в световен мащаб компанията отбеляза 97% загуба за последното тримесечие спрямо същия период през миналата година - $5 млн. печалба в периода юли-септември 2008 срещу $159 млн. за юли-септември 2007 г., от които 105 млн. за ремонти - и ще се наложи да затвори над 600 магазина в САЩ, заради кризата, веригата намери партньор, който да отвори заведение в България.
И докато новата обслужваща рекламна агенция на
Starbucks за САЩ BBDO
посъветва своите клиенти да поощрява всички гласували на изборите с безплатна чашка кафе, на българските им рекламисти ще им по-леко с налагането на марка-световен лидер, но много по-трудно да привикнат потребителя с високите цени на зелените чашки. Разбира се, тук никой няма да се притеснява от начина, по който мултинационалната компания се отнася с фермерите, от които изкупува кафето си, нито от директните атаки на Dunkin' Donuts срещу кафето на Starbucks. (Когато излезе тази кампания се допитах до Нели Огнянова и тя ми каза, че подобна сравнителна по вида си реклама е съвсем нормална за САЩ.) Така че, както казват братят руснаци, "Поживём - увидем".
P.S. Не обичам особено много Onda, защото мразя изкуствено надутите цени. В Dunkin' ходя много рядко - предимно когато искам да се натровя със сладко. Снощи опитахме да влезем в новата кафетерия на Starbucks, но опашката от над 50 чакащи за кафен хаджилък ни изплаши. После отидохме в Coffee Heaven и се размазахме. Но това е без значение.
Ако искаш да кажеш на приятел, че кафето на Dunkin' е по-добро от това на Starbucks, влез тук, но ако не ти се занимава с глупости, спокойно можеш да се върнеш към работа. Желая ти хубав и безкофеинов ден. Аз пък ще си привърша Хемингуей и май ще започна "Приключението Старбъкс", подарък ми от Васи, която вече я беше чела. Току-виж съм се превърнал в любимия ти бариста.
Публикувано от Александър Кръстев
25 ноември 2008
Някой?
Ето какво са приготвили джуджетата на Дядо Коледа. Тъй като с белобрадия старец сключихме договор за франчайзинг, трябва да пращаш писмото до мен - х4о Мраз. Знаеш адреса, а аз знам дали послушанието е било твоя отличителна черта тази година. И внимавай какво си пожелаваш, че аз каквото си пожелах миналата Нова година, виж как хубаво ми се случи.
Публикувано от Александър Кръстев
24 ноември 2008
Подаръци ще има...
Ето това получих тази сутрин от бюлетина на единия от сайтовете за работа:
Спомняш ли си кой е най-подходящият за тази позиция?
Дядо Коледа
Описание и Изисквания | Парти агенция набира актъори за Дядо Коледа за посещение по домовете, детски градини и др. Осигурени участия. С предимство са актъори, хора с опит и със собствен транспорт. Крата автобиография и снимка изпращайте на e-mail: maria100v@yahoo.com |
Категория | Изкуство и Забавление |
Тип Работа | Непълен Работен Ден, Временна/Договор/Проект |
Ниво | Студенти, Неквалифициран персонал, Експертен персонал без ръководни функции |
Населено Място | София / Област София - град / България |
Дата | 19.11.2008 |
Тип | Free |
Заплата | от 30 до 40 BGN на Час |
Спомняш ли си кой е най-подходящият за тази позиция?
Публикувано от Александър Кръстев
20 ноември 2008
Бързо и яростно лято
"Каде се фее?", казваше едната от нидерландските мацки след първите си няколко "урока" по български. И аз извиках преди малко същото. Ето защо:
Как да кажа... Вин Дизъл, Пол Уокър, Мишел Родригез... Само Ева Мендес ми липсва, но ще го преживея. Ще трябва да се чака до 19 юни. Уоу, все едно чакам за концерта на Лени Кравиц - повече от половин година...
Как да кажа... Вин Дизъл, Пол Уокър, Мишел Родригез... Само Ева Мендес ми липсва, но ще го преживея. Ще трябва да се чака до 19 юни. Уоу, все едно чакам за концерта на Лени Кравиц - повече от половин година...
Публикувано от Александър Кръстев
16 ноември 2008
Какво е да участваш в Биг Брадър
Всъщност, нямам никаква идея какво е да участваш в Биг Брадър. Просто защото през последната седмица действията ми не са следени от камери. Иначе всичко друго е същото като в риелити шоуто: заедно с още 19 души на съвсем чуждо място, 2 бани и половина, 1 тоалетна, 2 спални и безброй много наблюдатели, които умират да променят развоя на събитията, но някак не им се получава. Ей, Нико, ех, Тупарев, няма начин да не си включен по някакъв начин в цялата история.
Това че съм израснал в и покрай казармата, не променя особено факта, че не съм бил войник и не съм обучаван да издържам на полеви условия. За пореден път ми се наложи да го направя, но, както знаеш, не съм от мрънкащите. Няколко пъти ми се наложи да обяснявам, че носенето на тежкия багаж на дама е признак на любезност и че 'gender equality'-то е някаква фемипростотия (особено когато куфарът е 3 пъти колкото собственото сти тегло).
И въпреки че по време на целия престой хапвахме предимно сандвичи, осигурени ни от любезните домакини на "Къщата" (Чудничко, но някои дори напълняха), нищо не ни попречи да бъдем себе си (особено онова магаре, което през цялото време спа в женската спалня) и да си изкараме добре. Нямаше лагери и тайни мисии, нямаше номинирани за изгонване (дори и спящото магаре бе изтърпяно предоволно). Имаше само много разходки, болка в краката и среднощно хъркане.
Съвсем скоро ще се наложи да върнем едноседмичния риелити-жест. Абсолютно сигурен съм, че в началото на март организацията на нашето "шоу" ще го изстреля директно в графата VIP Brother. Просто защото знаем какво трябва да покажем на "съквартирантите"-чужденци много по-добре отколкото те явно искаха да ни покажат от своята "къща".
Публикувано от Александър Кръстев
07 ноември 2008
Пак се омитам!
Бягам. Изчезвам. Скривам се. Просто не ме търсете!
Блогът за това пътуване е тук и този път е на английски.
P.S. Връщам се другата неделя, така че никой да не реве излишно.
Публикувано от Александър Кръстев