13 ноември 2009

20 години по-късно

Не успях да напиша тази публикация във вторник. Нямаше време. Но ти не се сърдиш. Обаче току-що една дама зададе във facebook въпрос на Аз чета: "Мислиш ли, че 20 години след 10 ноември има промяна и в каква посока?" Тъй като така или иначе много хора си мислят, че името ми е Аз Чета, ще отговоря вместо сайта на този въпрос.
Промяна след 10-ти има и тя е страхотна. Силна и добре мотивирана от едно ново поколение. Промяна, която ми позволява да пиша тази публикация в момента, 20 години и 3 дни по-късно. Промяна, благодарение на която мога да бъда главен редактор на сайт за книги, без да ме е страх, че някой от авторите ни ще каже нещо "неправилно" за литературните храненици на режима, ходещи през почивните дни на лов с бай Тошо или Пенчо Кубадински. Промяна, която днес на много от нас се струва символична и също толкова цинична.
Промяна явно има. Но къде, по дяволите, е тя? Задавах си този въпрос докато четях "Мавзолей" на Ружа Лазарова. Задавах си го и докато гледах как полицаите бият младежи в началото на годината или пък отвеждат с милиционерския си манталитет жена на средна възраст само преди няколко дни. Задавам си го и след всеки пореден път, в който разбирам, че някой "голям" всъщност е детенце на друг "голям" от времето на комунизма.
А ти, ти запитвал ли си се някога къде е промяната? Запита ли се, докато гласуваше за Бойко? Или когато се зарадва на това, че Ирина Бокова става шеф на ЮНЕСКО. Или пък Меглена Кунева - еврокомисар. И когато видях, че хората на Цецо Полицая вкарват същия закон, който иска да разреши на МВР да следи онлайн комуникацията, без дори да си направят труда да попроменят документа.
Знам, че не си спомняш как преди 20 години държавата е била една идея по-богата. Но пък много идеи, хиляди идеи по-ограничена. Аз пък си спомням как преди 20 години баща ми караше лимузина. Лимузина, но Волга.
Виждаш ли, промяната никога не е зависела от нас. Четеш тази публикация не защото сега няма цензура, а защото преди 20 години не е имало интернет. Бойко е премиер не защото нещо се е променило у нас и той е много по-кадърен от останалите, а защото са инвестирали прекалено много у него, за да изпусне реда си за политическа слава. Промяна има не защото на 10 ноември 1989 някой упря нож в гърлото на онези от ЦК, а защото усетиха, че е време да стягат куфарите. Сега тези куфари са онзи първи милион за техните деца, за който никога не се пита. А децата им - те отдавна ни притежават.

Е, ти откри ли трите разлики 20 години по-късно? Щото на мен тази работа не ми е много ясна...

P.S. Разбира се, винаги можеш да погледнеш и друга г;една точка. Като тази на Гепрги ганев от ЦЛС например.
Прочети

05 ноември 2009

За една банка, една жена с кредит и един полицай...

Криза е. Нивото на необслужваните кредити се е покачило сериозно и идва времето банките да си вземат дължимото от нередовните кредитополучатели. Какво прави обаче един МИЛИЦИОНЕР в подобен случай?



Банката е без значение в случая. Факт е, че тя има най-сериозното антикризисно онлайн присъствие сред финансовите институции у нас, така че чакам развитието на скандала.

Чакам и Голямата уста Цветанов да накаже милиционера-мутра, заради прекомерно използване на сила!
Прочети

04 ноември 2009

Какво е да си блогър?

Много пъти съм отговарял на въпроси, свързани с блоговете. От "Журналисти ли са блогърите?" през "Какво правят блогърите?" (от тази сутрин) до това дали блогърите и техните блогове могат да бъдат ползвани като средство за набиране на гласоподаватели по време на избори... Май не ми се е случвало обаче да отговарям на въпроса "Какво е да си блогър?" в точно тази формулировка. Айде, първи опит...
Да си блогър означава да бъдеш себе си. В личния блог няма поза (не би трябвало), има една единствена личност, около която се върти целият свят. Ако си пич - харесват те и те четат. Често малко хора, но по много пъти. Ако си кофти, ти се дразнят и ти пишат кофти коментари. И пат може да те четат по много.
Да си блогър е да си друг тип комуникатор. Никой не очаква от теб да правиш сензации, но всички те четат заради самия теб и защото пишеш страхотно и увлекателно. Пишеш за всички онези неща, които скапаните традиционни медии все пропускат, защото рекламодателите няма да плащат, ако са там.
Да си блогър означава да работиш в PR агенция и да можеш да си позволиш да пишеш срещу водещите медии. И на работното ти място да те ценят точно заради тази смелост.
Да си блогър е като да си шофьор на влакчето в метрото. През блога ти минават десетки, стотици, хиляди хора. А ти трябва да бъдеш добър с всеки един от тях.
Да, знам, че честичко наминаваш, очаквайки да съм написал нещо, което да осветли деня ти малко. Но това е да си блогър - да пишеш, когато имаш какво да кажеш. И когато някой има нужда от теб, винаги да има нещо от теб, което да му дадеш в блога си и не само.
Да си блогър е да пишеш с постоянство и отговорност. И постепенно да се превръщаш в блогър като Боян, Еленко, Комитата и Лонганлон, които просто ги четат всички. Е, питай тях какво е да си блогър! Аз не съм докрай сигурен дали знам...
Прочети

27 октомври 2009

U2 на живо по целия свят

Тия неща се случват веднъж в живота...

Прочети

25 октомври 2009

Защо нямам Фейсбук?

И кво, гадно ли ти е, че нямам фейсбук?
Ма... Доста си назад, сладурче. Имам фейсбук. Само дето не е личен, а корпоративен (брех). Служебен. На сайта. На Азчо.
Преди ме питаха дали аз не съм случайно Медиен панаир, но ги поглеждах миличко със сини очи и те спираха да питат. Вече половин година отбивам сериозно всяко подпитване на живо "Ама ти ли си Аз чета". Викам: не, Александър съм. Ти кой си? Ама как, нали сме приятелчета във Фейсбука. Е, да, ама сте 1100 човека, не мога да ви знам всичките. Азчо сигурно ви знае. Айде, чао.
И така. Много като тебе вече плакаха... че не могат да ми гледат голите снимки от морето, нито пък да виждат коя сутрин съм забравил да си изпия кафето. Само да напомня нещо: аз не пия кафе! Денят ми не зависи от съвета на д-р Хаус или пък от простотията, която баба Севда мисли за мен.
Е, още по-хубаво ще ми е, ако не ми се налага през ден да разтагвам Аз чета от зодията на всеки трети или пък да се чудя днес Туити ли ще е или Тазманийският дявол. А ако сръчкаш Азчо още веднъж, такива тупаници ще ти дам, че ще запомниш лилавата му логономия.
И кво сега? Като най-големите идиото съм, дето нямат фейсбук. Еми да, ама пък съм стигнал до 48-мо ниво на Car Madness-а и до 46-то на Motorcycle Madness-а. Rollercoaster-ът ми е вече 14-то ниво, а като си направя FarmVille догодина, ще ти давам да ми береш царевицата през 3-4 дни.
Ако се чудиш кой е тоя идиот, който по няколко пъти на ден има глупостта да ти праща линкове за книги и други подобни простотии, тегли му една майна. Аз ще съм... Но понеже нямам личен фейсбук (за трети път вече), продължавай да четешсъщите тия глупости, докато най-накрая оъзнаеш, че отдавна е било време някой да направи качествена медия за книги и четене у нас.
Защо нямам фейсбук, като съм такъв ексхибициониран перко ли? Щото преди няколко месеца си направих Twitter и си редя там наред. Само дето там не карам никой да ме чете и никой не ме лайква през 30 секунди. Само ритуитватот време на време, но тва е щото са пичове.
А сега. Отивай да следиш френдчетата, в счупената лицекнига, аз си пускам да гледам "Сакъз"...
Прочети

29 септември 2009

Жал ми е за хората...

Жал ми е за хората, които едно време не са имали мобилни телефони. Не са имали възможността да прекарат всяка свободна минута, с която разполагат между мейлите, за да си бъбрят с добре познати phone-friend-чета.
Липсата на усет у хората с невротична нужда да говорят по мобилния си телефон 24/7 обаче изглежда доста по-опасна. Физиологичната вреда вероятно не изглежда достатъчно сериозен фактор за изкореняване на гадния навик. Хората, които стоят мълчаливо до тях пък, очаквайки своята минутка внимание... Те са жалки...
Жал ми е за хората, които още не могат да се ориентират добре в комуникацията по електронна поща. Не оценяват предимствата на писаното слово като доказателствен фактор, не им се струва достатъчно сериозно бизнескомуникацията да се води подредено хронологически и в установени правила на общуване (нетикет).Жал ги е за хората, които никога не биха седнали на пейка в парка или пък по Евлоги и Христо Георгиеви, за да гледат минаващите коли. Жал ми е и за онези, на които се налага да го правят в ултрамръсната София.
И такива ми ти работи...
Жал ми е за всички. Но обичам хората!
Прочети

26 септември 2009

Диамантиии.. ама не на сръбски

Прочети

12 септември 2009

Кой излъга Вивател-БТК?

Тази седмица беше направо революционна за българския комуникационен пазар - и за телекомуникациите, и за масовата комуникация, изразена в ребрандинга на една компания. И в двата случая поводът е преименуването на Вивател-БТК и 2Be в новата телекомуникационна компания Виваком (Vivacom).
Когато БТК и Вивател се сляха през миналата година, новото лого на общата компания изглеждаше прилично добре, запазвайки серизна част от елементите в предишните лога.
Не така обаче стоят нещата в момента. Въпреки пищното дълго обявявано откриващо събитие по стените на телефонната палата в София, вниманието на хората се насочи по-скоро в една друга насока. За това "Кой излъга БТК-Вивател?".
Защо да ги е лъгал, ще попиташ. Фактически, имаме за пореден път в България случай на скъпоплащащ клиент, който получава недобра от много гледни точки услуга. Дали от недоглеждане, дали от непрофесионализъм, новата корпоративна идентичност на обединението между бившия държавен телеком и сателитните му фирми вероятно ще донесе повече негативни последици за новата марка.

Кой излъга Вивател-БТК за новото име?

Този въпрос е доста сложен, но вероятно отговорът му носи най-много загуби на компанията. Въпреки че подобно недоглеждане едва ли ще се отрази особено от финансова гледна точка в България, може да стане повод за недоразумения на международно ниво. Просто защото Vivacom S.r.l. е базирана в Милано компания, която се занимава с онлайн приложения, е-маркетинг и уебдизайн.
Оказа се, че във Варна и Петрич има регистрирани две ЕООД със същото име: "ВИВАКОМ" ЕООД (ЕИК 101742607) и "ВИВАКОМ" ЕООД (ЕИК 148116282). Ясно, че едното от старите имена трябва да отпадне от новия търговски регистър, но чак да не се провери дали съществува там такова име?
Кой излъга Вивател-БТК за новото лого?

Според публикацията в днешния Капитал, логото е дело на Publicis MARC. Дали обаче те са си спестили брейнсторминга или просто копирането на чуждата марка е по-лесно, няма да коментирам. Въпрос на преценка, но и на недобре свършена работа. В този ред на мисли, цялата публикация не е срещу безспорно неглижираността, показана от създателите на новата идентичност на Виваком, а в съчувствие на компанията, дала много пари за чужда корпоративна идентичност.
Логото на новата телекомуникационна компания е най-голямата издънка на българския маркетинг. Представлява нещо средно между логото на италианската Vivacom и логото на... финландския гигант Nokia.

Едва ли дизайнерът Ерик Спикерман ще остане доволен от приликата с логото, което е изработил за Nokia и което е донесло милиарди на телекомуникационния гигант.

Кой излъга Вивател-БТК за новия слоган?

Комбинацията 3 в 1 за корпоративната идентичност на Виваком е ясна - логото на италианската Vivacom с приблизително шрифтовете на Nokia и леко попроменен слоган на финландците: Свързва хората (Nokia) > Всичко, което ни свързва (Виваком). Браво обаче, че са се сетили да сменят слогана на английски - иначе много странен и нелогичен маркетингов ход - United Communications (на български: Обединени комуникации) ще стигне много по-трудно до Nokia от Everything that connects us.
Само че тук си имаме Nokia Bulgaria, ще очакваме с нетърпение тяхната реакция.

Кой излъга българските потребители?

В коментарите под публикацията в Капитал много правилно бе отбелязано, че никоя от медиите не обръща внимание на тези странности - Виваком е един от водещите рекламодатели у нас. Жалко за българските медии. Жалко и за българските читатели и зрители въобще.
Колкото и пари да са дали Виваком за новата си крадена идентичност, цената ще бъде платена от българските потребители - наследството от БТК се равнява на 95% стационарна телефония. Което означава, че краденото лого и копираният слоган ще бъдат плащани от нас.
И тъй като също ще плащам, нека да предложа своя вариант:


Update: Информираха ме, че Vivacom ще бъде просто името на бранда, а не на самата компания. Да кажем, че можеха да се постараят малко по-добре в разгласата на това какво точно сменят.

В блога на Иво Илиев се вижда добре как новото лого е направено с "текст с безплатния шрифт „Earth“, от който само едното „V“ е обърнато на обратно за да заприлича на „А“." В това няма нищо лошо, но можеше поне шрифтът да е дизайнерски.
По-рано през седмицата пък Пейо предложи в Twitter доста симпатично име за новата марка: БеВиваТелКомТеКа.
Прочети

01 септември 2009

Комикс: Играта на Буба

Прочети

20 август 2009

Ода за контрольора в градския транспорт

Возиш си се в автобуса
И така те друса, друса.
Как да дупчиш и билет -
да не си със самолет?

Ако си пък с тролейбуса -
всички гледат със погнуса.
На 40 е колата
вече веща в занаята.

Чалга дъни пак шофьорът,
чака да качи се контрольорът.
Пък нали си нередовен,
екотът ще е чутовен.

Бързо - билети и карти вади,
не, хич сега не ми дупчи.
Хванах ли те аз натясно?
Ей-сега ще стане ясно!

"Къде ти е билетът, братко?
Не хили се сладко-сладко!
Давай десет лева ти
и за следващия път помни:

Още щом качиш се в автобус,
на трамвай ил' тролейбус,
че вместо биричка студена,
ще плащаш глобичка солена."

Ех, здрав да си, братле!
Сега на теб ще бъда гост
Пък макар и с празно портмоне
Цял ден аз за теб ще вдигам тост.

Сиромах си ти, горкия -
пак вечеряш със ракия.
Всеки ден по тез маршрути
бориш се със старци люти.

Споко, и мен ме ръчкат във ребрата
щом се втурна към вратата.
Но ти с респект ги пак поглеждаш
и към спирката отвеждаш.

Ти си съвестта ни будна
в студената мотриса мудна.
Горд стоиш във униформа,
пуста да е таз реформа.

Няма вече в чантата, във джоба
жилетката да криеш - да си метър.
Трудно е да пишеш глоба,
ако виждат те от километър.

Нищо, ти пак продължавай,
вечно страх и ужас всявай.
С маршрут от глоби озарен,
Слънчев да е твоят ден!

Прочети