29 декември 2009

Люси с най-влиятелен екоблог в Европа

Европейският център по журналистика обяви Люси за автор на най-влиятелния екоблог в европейския конкурс „Th!nk About It 2: Климатични промени“, съобщавам ти аз ;). Блогърското състезание, продължи повече от 3 месеца и бе посветено на срещата за промените в климата в Копенхаген през декември COP15. (Напомням ти, че аз участвах в първото издание през пролетта, където нищихме предстоящите евроизбори. Някои ги нищиха, аз само уаствах май...)
Българската участничка се пребори с близо 90 топблогъри от над 40 държави от целия свят. Публикациите й за климатичните промени предизвикаха интереса на еко-организации и компании от цял свят, а участието й бе подкрепено от повечето български „зелени“ медии. „Зеленият блог на Люси“ беше номиниран и за 6-те Годишни награди на Deutsche Welle „The BOBs“ в специалната категория „Блогове за климатичните промени“. Здължително гласувай тук!
Люси Сетиян е студент последна година в Техническия университет в София. Солидният за възрастта й журналистически опит е натрупан във водещи електронни медии, сред които онлайн отделите на вестниците „Труд“ и „24 часа“. В момента тя е главен редактор на единствения у нас портал за арменския геноцид ArmenGenocide.org и редактор в сайта за книги и четене „Аз чета“. Наскоро бе избрана и за български делегат на международната младежка среща „One Young World“ в Лондон в началото на 2010 година.
„Близо шейсетте публикации на Люси генерираха много сериозни дискусии на нашата платформа.“, казва главният редактор на конкурса Рут Спенсър от ЕЦЖ при обявяването на официалните резултати. „Люси пише за всичко: от еко-секс, през български зелени инициативи до интерактивни двубои между растения. През цялото време тя беше закачлива и забавна и определено оригинална“, добавя Спенсър.
Наградата на Люси включва участие в третото издание на конкурса на Европейския център по журналистика (ЕЦЖ) догодина, което ще бъде посветено на развиващите се страни. Състезанието е обвързано и със срещата на ООН за Целите на хилядолетието за развитие през септември 2010 г.
„Изключително горда съм, че в мое лице българската блогърска общност получи признание за качеството на алтернативните медии у нас.“, каза Люси Сетиян. Тя обяснява успеха си с нестандартния подход при поднасянето на информацията в нейните публикации. „Като журналист аз добре знам колко важно е хората да бъдат информирани за темите извън традиционния политически дневен ред. Точно затова опитах да давам малко по-страничен и интересен поглед към проблема за глобалните климатични промени.“
Блогърският конкурс „Th!nk About It 2: Климатични промени“ продължава неофициално до март. Най-добрите 10 участници през следващите 2 месеца ще получат покани за третото издание „Th!nk About It 3: Развиващи се страни“.
Прочети

28 декември 2009

Когато аз й говорех...

тя не ми вярваше. Надявам се, че сега ще повярва и сама в себе си :)
Прочети

Равносметка... все пак, блогърска

Явно, че няма да си спазя обещанието от онзи ден и ще направя равносметка на годината и тук. Пускам ти видеото от участието ми в сутрешния блок на БНТ1 "Денят започва" заедно с Иван Бедров и Георги Николов.



Като за последно тази година май е добре. Забележи какви са прогнозите за събитие на 2010 обаче :)
Прочети

26 декември 2009

Завършекът на една хиперуспешна година

Хехе, този път няма да правя ретроспекции за годината. Ще ти спястя и Топ Х на любимите си албуми за тази година.
Ще завърша 2010 година с новината, която осмисли цялата жертвана есен:

The first award is for overall impact on the TH!NK2: Climate Change platform itself, and that award is going to Lucy Setian!

Да, смятам това признание и за свой личен успех. И го нареждам към това, което успяхме да направим заедно с Люси и останалите с "Аз чета"...

Успешна 2010 година и на теб!
Прочети

12 декември 2009

Топ 5: Най-(без)полезни начини да избягаш от болката

Смъди, боли, кара те да крещиш от болка... Ето пет начина да избягаш от болката*

5. Стоиш в Skype и чакаш някой да ти пише и да те разсее. Няма смисъл, никой няма да сподели болката ти, нито да те разбере. А повечето искаш да ги изриташ в главата... И не пипвай блога, никой няма да прочете както трябва публикацията.

4. Пускаш си музика и се разтанцуваш. Ехо, сладурче, какво си мислиш, че правиш? Музиката спря преди няколко часа. И спри да клатиш глава - това не е танц, от умората е.

3. Отиваш в кухнята и се набухваш с всичко, което намираш в хладилника. Цъ, пак не позна. Ако не усещаш, стомахът ти е свит на топка. И супата, която сготвяш набързо, също не е вкусна. Мамка му, торбичкта с любимата ти подправка е пробита. Както е пробито и онова туптящо (поне досега) нещо в лявата част на гръдния ти кош.

2. Решаваш да се разходиш навън, студеният западен вятър малко да поодуха и да ти проветри мозъка. По пътя обаче се усещаш, че си без шапка. Нищо, де, тя и главата ти не си е точно на мястото.

1. Обаждаш се на когото трябва и болката спира. А сега, де. Ами ако те изпревари? Айде, гледайте само да не оплескате пак нещата, както го направихте само преди няколко часа...

* Нали знаеш, че няма смисъл да опитваш? Не си тийнейджър, а това не ти е измислен тийн-вестник с рубрика на чичко доктор. В живота тия неща не се получават. И да, болката понякога може да ти пръсне главата, както е сега...
Прочети

09 декември 2009

Въпросчета

В замяна на какво Костов получи заместник-министерски пост в лицето на Косьо Димитров?
И дали Тагарински няма да започне да гласува заедно с ГЕРБ и Синята коалиция?
А дали новият външен министър няма да е син?

Просто си размишлявам на глас за неща, които вероятно не разбирам...
Прочети

04 декември 2009

Добри човече...

...просто чакам да се обадиш с добра новина...
Прочети

13 ноември 2009

20 години по-късно

Не успях да напиша тази публикация във вторник. Нямаше време. Но ти не се сърдиш. Обаче току-що една дама зададе във facebook въпрос на Аз чета: "Мислиш ли, че 20 години след 10 ноември има промяна и в каква посока?" Тъй като така или иначе много хора си мислят, че името ми е Аз Чета, ще отговоря вместо сайта на този въпрос.
Промяна след 10-ти има и тя е страхотна. Силна и добре мотивирана от едно ново поколение. Промяна, която ми позволява да пиша тази публикация в момента, 20 години и 3 дни по-късно. Промяна, благодарение на която мога да бъда главен редактор на сайт за книги, без да ме е страх, че някой от авторите ни ще каже нещо "неправилно" за литературните храненици на режима, ходещи през почивните дни на лов с бай Тошо или Пенчо Кубадински. Промяна, която днес на много от нас се струва символична и също толкова цинична.
Промяна явно има. Но къде, по дяволите, е тя? Задавах си този въпрос докато четях "Мавзолей" на Ружа Лазарова. Задавах си го и докато гледах как полицаите бият младежи в началото на годината или пък отвеждат с милиционерския си манталитет жена на средна възраст само преди няколко дни. Задавам си го и след всеки пореден път, в който разбирам, че някой "голям" всъщност е детенце на друг "голям" от времето на комунизма.
А ти, ти запитвал ли си се някога къде е промяната? Запита ли се, докато гласуваше за Бойко? Или когато се зарадва на това, че Ирина Бокова става шеф на ЮНЕСКО. Или пък Меглена Кунева - еврокомисар. И когато видях, че хората на Цецо Полицая вкарват същия закон, който иска да разреши на МВР да следи онлайн комуникацията, без дори да си направят труда да попроменят документа.
Знам, че не си спомняш как преди 20 години държавата е била една идея по-богата. Но пък много идеи, хиляди идеи по-ограничена. Аз пък си спомням как преди 20 години баща ми караше лимузина. Лимузина, но Волга.
Виждаш ли, промяната никога не е зависела от нас. Четеш тази публикация не защото сега няма цензура, а защото преди 20 години не е имало интернет. Бойко е премиер не защото нещо се е променило у нас и той е много по-кадърен от останалите, а защото са инвестирали прекалено много у него, за да изпусне реда си за политическа слава. Промяна има не защото на 10 ноември 1989 някой упря нож в гърлото на онези от ЦК, а защото усетиха, че е време да стягат куфарите. Сега тези куфари са онзи първи милион за техните деца, за който никога не се пита. А децата им - те отдавна ни притежават.

Е, ти откри ли трите разлики 20 години по-късно? Щото на мен тази работа не ми е много ясна...

P.S. Разбира се, винаги можеш да погледнеш и друга г;една точка. Като тази на Гепрги ганев от ЦЛС например.
Прочети

05 ноември 2009

За една банка, една жена с кредит и един полицай...

Криза е. Нивото на необслужваните кредити се е покачило сериозно и идва времето банките да си вземат дължимото от нередовните кредитополучатели. Какво прави обаче един МИЛИЦИОНЕР в подобен случай?



Банката е без значение в случая. Факт е, че тя има най-сериозното антикризисно онлайн присъствие сред финансовите институции у нас, така че чакам развитието на скандала.

Чакам и Голямата уста Цветанов да накаже милиционера-мутра, заради прекомерно използване на сила!
Прочети

04 ноември 2009

Какво е да си блогър?

Много пъти съм отговарял на въпроси, свързани с блоговете. От "Журналисти ли са блогърите?" през "Какво правят блогърите?" (от тази сутрин) до това дали блогърите и техните блогове могат да бъдат ползвани като средство за набиране на гласоподаватели по време на избори... Май не ми се е случвало обаче да отговарям на въпроса "Какво е да си блогър?" в точно тази формулировка. Айде, първи опит...
Да си блогър означава да бъдеш себе си. В личния блог няма поза (не би трябвало), има една единствена личност, около която се върти целият свят. Ако си пич - харесват те и те четат. Често малко хора, но по много пъти. Ако си кофти, ти се дразнят и ти пишат кофти коментари. И пат може да те четат по много.
Да си блогър е да си друг тип комуникатор. Никой не очаква от теб да правиш сензации, но всички те четат заради самия теб и защото пишеш страхотно и увлекателно. Пишеш за всички онези неща, които скапаните традиционни медии все пропускат, защото рекламодателите няма да плащат, ако са там.
Да си блогър означава да работиш в PR агенция и да можеш да си позволиш да пишеш срещу водещите медии. И на работното ти място да те ценят точно заради тази смелост.
Да си блогър е като да си шофьор на влакчето в метрото. През блога ти минават десетки, стотици, хиляди хора. А ти трябва да бъдеш добър с всеки един от тях.
Да, знам, че честичко наминаваш, очаквайки да съм написал нещо, което да осветли деня ти малко. Но това е да си блогър - да пишеш, когато имаш какво да кажеш. И когато някой има нужда от теб, винаги да има нещо от теб, което да му дадеш в блога си и не само.
Да си блогър е да пишеш с постоянство и отговорност. И постепенно да се превръщаш в блогър като Боян, Еленко, Комитата и Лонганлон, които просто ги четат всички. Е, питай тях какво е да си блогър! Аз не съм докрай сигурен дали знам...
Прочети