Милиционерският флашмоб

Цветанов е много симпатичен бивш младеж.

• Първо започна тайна операция срещу "Наглите".
• После обяви в ефира на БНТ1, че в момента тече операция "Факирите".
• Сега направо си ги предупреждава: "Министърът на вътрешните Цветан Цветанов обяви операция "Октопод 2", която ще бъде проведена из страната.", гласи цитатът в днешния "Дневник".

Честно казано, акциите на МВР вече започнаха да стават все по-нелепи и да заприличват на провалени флашмобове: от "Аха-аха да го направим след малко, спецчастите - тръгвайте натам." до "Пичове, гответе се - утре идваме да ви приберем."

А преди просто дребните ченгета доносничеха на бандитите. Сега го прави ченге №1 (тук не в ДС-смисъла на думата, въпреки че не е крайно грешно).

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Вместо About: Какво знае Google за мен?

Понякога съжалявам, че Blogger-платформата няма страница "За мен". Това си има и хубави страни, но пък кара посетителите ти да се ровят дълго и пространно из блога, докато разберат що за птица си. Смесвайки тези размисли със застрашителната информация, че Google вече ще продават и ток (??!?!?!?!?!!), под душа ми хрумна идеята за нов нет мийм, където да се замислим какво знае Корпорацията за нас.

Ето сега и правилата на "Какво знае Google за мен?". Те, разбира се, са изключително сложни, защото блогърите са интелигентни хора и разбират само от сложни неща. Първото сложно нещо е да отвориш една търсачка Google. После да напишеш името си. И накрая да извадиш и анализираш първите 10 резултата, които се отнасят до теб. Има и четвърто, малко като бонус: "Какво си мисли Google, че знае за мен?", където можеш да се посмееш над 3 от нещата, които търсачката насочва към теб, но всъщност са за твои адаши. И после предизвикваш още няколко симпатяги (това даже е най-сложното). Почваме.

Какво знае Google за мен, Александър Кръстев?

1. Имам си личен блог. Ти очевидно си в него, така че няма да ти разказвам подробности. Важното е, че блогвам от време на време, само когато имам причина. Не обичам да графоманствам (поне не тук) и пиша само във второ лице единствено число - на "ти".
2. Печелил съм грамота от в. Труд, но нещо не ми е харесала. Ами... и сега продължава да не ми харесва целият вестник, който злоупотребява с положението си на най-тиражен хибриден всекидневник у нас (защо е хибриден - примерно, нещо средно между сериозна медия и таблоид) и често публикации вътре предизвикват неприятни усещания.
3. Искрено вярвам, че младите хора в България четат и то четат здраво. Казвал съм го неведнъж, в случая е запечатано интервю за Кафене.бг. Интересното за това интервю е, че вътре говоря за книга, на която така и не написах ревю в "Аз чета".
4. Интересувам се достатъчно от политика. Не ми е безразлично какво точно се случва в държавата и кой пореден наследник на стария режим се изрежда да прави упражнения върху народа. Обикновено пиша това, което ме притеснява, тук, преди бях активен и в мрежата Homo politicus.
5. Александър Кръстев е на 23, мъж зодия: Дева, роден в годината на Тигъра и работещ някъде в сферата на масовото осведомяване. Или поне така твърди профилът ми в Blogger (не забравяме, че и тази платформа е част от Google).
6. Имам съвместех проект за политически блог с репортера от "По света и у нас" Росен Цветков. Пътищата ни с Роско доста често се засичат, така че чакаме още изненади :)
7. Създател и главен редактор на "Аз чета" съм. Ако случайно нямаш идея какво е това "Аз чета", не мога да ти помогна :)
8. Бил съм няколко пъти на гости на Иван Бедров в "Булевард "България" за седмичния блогърски преглед. И страшно много съжалявам, че живем в държава, в които проекти с (прилично) идеална цел и качествено (като насоченост) изпълнение няма как да виреят - жалко за Re:TV.
9. Преди 2 години направих концепцията за културното предаване на университетската телевизия "Алма матер" - Ателие - и известно време бях пиар и отговорен редактор там. Успях да посвърша малко работа и покрай протестите миналата година, така че съм доволен от направеното. Жалко, че и телевизията не успява да се докаже като добър проект. А така имаме нужда от подобна младежка медия...
10. Написах една много тъжна история за шоколада за блог-предизвикателството преди 2 седмици. Нещо не ти хареса и не спечелих, но пък беше готино. Той Google може и да не знае, но нямам никаква идея как се продецира в новия Fanopic, нищо, че някой ме е линкнал там :)

Какво си мисли Google, че знае за мен? Ами, мисли си, че съм влязъл в Управителния съвет на УниКредит Булбанк. А аз всъщност съм управител на х4о Corp. Мисли си и че си имам фейсбук, но аз нямам личен профил там. Вече съм обяснявал защо. И най-готиното: Google си мисли, че съм написал "Варненската марсилеза". Цъ, досега най-беглите и най-смелите ми опити да творя музика са водели само до това котките в махалата да изчезват за по една седмица...

И така, питам "Какво Google знае за теб?" Люси, Майк, Васи, Събина, Павлина и Христо. Айде, честито :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

P.S. Шоколад

P.S. Шоколад. Стои в дъното на най-добрата вирусна кампания за 14 февруари тази година. Ако не коментирате, то гласувайте за моя любим шоколад: I Сърце Lucy.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Шоколад

Тази седмица се включвам в Blog Challenge с една много красива и вкусна темичка. Победителката от предния път Деси Бошнакова (затова е там и банерът, който виждате отляво) е избрала страхотна тема и започвам. Цялото предизвикателство има едни много странни правила за това да коментирате, но тъй като моята история е по-скоро тъжна (съжалявам, Деси), се надявам да ви накара поне да се замислите.

Добре, ето и историята. Очаква се да коментирате (примерно), а ако някой се престраши да шеърне в Svejo - здраве. P.S. Това идва малко като блог-вариант на Лигата на разказвачите, така че съм вътре с двата крака.

Наближаваше Коледа. Тони стоеше през прозореца и гледаше в двора на Дома. Отвън по-големите играеха футбол на полу-разтопения сняг. Той обаче не можеше да излезе навън. Стоеше затворен в стаята си и не разговаряше с никого. Всъщност, нямаше смисъл дори да опитва - никой нямаше да му отговори. Това беше наказанието за тайната му страст. Ах, как искаше да не го беше правил...

Тя се появи просто ей-така изневиделица - Тони така и не разбра дали я бяха преместили от друг Дом или сега влизаше в "системата". На 10 години той още не разбираше какво всъщност представляват домовете за сираци и защо постоянно идват нови деца. Но Мими беше като светлина в тунела. Вярваше, че нещо ще ги свързва.

Мими остави книжката за Мечо Пух настрана и погледна към стената. Току-що си беше подредила шкафчето и беше залепила плаката на Джони Деп. Не я притесняваше фактът, че е на 12, а си пада по възрастен мъж. Беше достатъчно интелигентна да знае, че за нейната възраст е нормално да харесва батковците от телевизора. Тя обаче го харесваше заради онзи филм. Погледът й се отмести към дръжката на прозореца.

Ах, как му се искаше да не го беше правил. Или не, не съжаляваше, че го е направил, съжаляваше, че са го наказали така сурово - да е далеко от нея. Искаше му се да избяга и да го направи отново. Би скочил веднага да отвори прозореца, през задната тераса и отново в магазина.

Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. Тони държеше в джоба си малка кутийка, а Мими беше скрила в ръкава си бяла торбичка. Имаха 2 години разлика, тя беше по-голяма и страшно много го харесваше. Беше сменила вече няколко сиропиталища и знаеше колко е важно за дете като него да има нежност. Усещаше, че изпитва нещо повече от сестрински чувства, вероятно това беше онова чувство, за което всички говореха. Сега двамата имаха своята малка тайна, за която никой не трябваше да узнава. Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. И истински щастливи, може би за пръв път в живота си.

Старата синя шкода на директора на Дома спря рязко пред главния вход. Играещите на двора деца само го изгледаха тъжно, идваше на работа с колата само в най-лошите ситуации. Само след 30 секунди Петков излезе бясно от портала, дърпайки Мими след себе си. Тони се спусна след тях по стълбите, но беше вече късно. Шкодата потегли с мръсна газ и изпръска с киша малкото момче. Той седна на тротоара и се разплака.

Половин час по-рано мобилният телефон на директора Петков беше прозвънял и твърд глас отсреща му беше разказал за случилото се. Беше се случило отново! Само няколко минути след това за Мими беше отредено ново преместване. Директорът беше направо бесен, че не е наложил по-сурово наказание на двете деца още първия път.

Мими се возеше на задната седалка и плачеше тихо. Боже, колко много искаше да го зарадва. От джоба й се подаваше снимката, която фотографът Пепи беше направил онзи ден, след като бяха ходили до магазина: Тя и Тони, седнали на пейка и наслаждаващи се на шоколада. Защо, защо й беше да краде от магазина шоколад за втори път...

Тони се прибра мрачен в стаята си. Не го интересуваше дали наказанието му за мълчание ще изтече в неделя или чак на 18-я му рожден ден. Нея я нямаше. Бяха я преместили в другия край на страната. Нямаше да я види никога повече. О, колко силно мразеше шоколад!!!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Филмче за любовта

Добре, това не е точно любимият ми "книжен" филм, но е неговият прототип...

Магазинчето зад ъгъла...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Чистота и здраве

Мисля си, че свсем скоро пак може да потънем в боклук. Тук още не е ясно коя точно мафия ще вземе почистването на София и затова през година и половина мизерията в града се увеличава драстично.
Явно интригите пак тръгват нагоре, щом отново заваляха задкулисните оферти. След тях ще дойдат нови договори, после обжалвания, евентуално обществени поръчки, после пак обжалвания. И от това ще е потърпевш най-вече "софиянецът", тънещ в боклук.
Жалко и за фирмата, която най-накрая ще започне да чисти. Ще й се наложи да приеме всички негативи от забавянето и мръсотията. Дори и в по-малките райони, общественият натиск ще е убийствен.
И понеже куклата Фандъкова вече трети месец не може да се покаже като истински кмет, положението е сериозно. Моля Ви, госпожо кмет, нека не ми се налага да пиша "Боклукът (и) Фандъкова"!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Написах първата си е-книга

Ами това е. Седнах си на задните части и направих наръчник за оптимизирано ползване на най-голямата социална мрежа за професионалисти в света LinkedIn.
Книгата е съобразена с характеристиките на българския пазар и със степента на онлайн представеност на бизнеса у нас. Засега не планирам офлайн представяне, но да кажем, че обмислям дали да не направя още 2 подобни издания и да ги издам в печатен вариант.

Прочетете LinkedIn – социалните контакти в полза на бизнеса на специалния сайт.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Аз не съм терорист!

Цветанов, помисли си добре!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Милицията помпи мускули, всички ние й се смеем

Изгледай това видео:



Мен ме притесняват няколко неща в милиционерската акция (След като през декември лично служител на МВР ми заяви: Това тук е милиция, не е паспортна служба, си обещах думата "по№^цай" да не излиза от устата ми.) след убийството на Боби Цанков във вторник:

- В сградата на БулИнс на бул. "Баучър" през целия ден има цивилни граждани - вътре освен офисите на Маргините и на застрахователната им фирма, има и други наематели с клиенти. Вероятно 80% от хората, които се виждат проснати на земята във видеото нямат нищо общо с "организираната престъпност", освен че са нейни клиенти по някое звено в схемата (примерно застраховки, СОТ, счетоводни услуги и т.н.). По разкази на очевидци, при едно от предишните си посещения в офиса на БулИнс "качулките" бяха свалили на земята по същия начин бременна жена във фоайето.
- На 20-та секунда от клипа се чува как единият от спецмилиционерите казва на свой колега "Изключете камерите, обърни камерата!". Добре, бе, пич, нали имате прокурорска заповед за претърсване, защо да не гледаме? Или сте наясно, че цялото бутафорно заснимане може да улови и невинни граждани?
- Гаднярският маниер на говорене... На жените и децата си така ли крещите у вас или само зад качулките се правите на мъже?
- Не знам защо ми показват толкова мобилни телефони. Аз лично имам 3, защо Малкия Маргин да няма 6?
- Дали са стигнали до Царско село без нужните хора да бъдат уведомени предварително? Едва ли само аз се смънявам в това...

Иначе много се радвам, че само няколко часа след разстрела на Боби Цанков В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ, МАМИЦАТА ВИ!!!, МВР задържа заподозрени. Показаха, че след като им зашлевиха голям шамар пред всички, могат да кажат: "Извини ми се!". А всичко е като детска игричка, защото всички си спомняме как Маргините си живяха в следствения арест на "Г.М. Димитров" доста месеци (говори се за личен готвач за братята и нов мерцедес за шефа на ареста).

Ако не се разбира, поздравявам спецчастите, а вероятно и министър Цветанов, за реакцията. Ефект обаче не очаквам. Показаха им, че с "Наглите" не плашат никого. Защото показен разстрел по средата на помпане на мускули? Ами да им се смеем трябва, но те трябва да ни пазят.

За самото убийство едва ли е нужно да се коментира. Някой с ресурс да прати килъри е бил ужилен, също както още стотици хора. Но каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.

Истината е, че ако Цанков беше достатъчно бързо осъден и прибран на топло, щеше да е жив и скоро да се радва на дъщеря си. Но понеже живеем в ченгеджийница, мутряците ги гърмят в центъра на София. Нали ги броиш? Защото на информационните агенции списъците с показни разстрели в столицата запонаха да се изтъркват от преупотреба.

Нещо не виждам причина да отглеждам деца в тази държава. И от това ми е най-тъжно!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Айде, ЧНГ вече :)

Няма страшно, тази ще е още по-добра!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: