Знаеш ли кой е Бярке Ингелс? Заслужава си да се запознаеш с един от хората, които променят съвременните представи за архитектура.
23 май 2010
14 май 2010
Война е - който издържи
Точно така! Силно подкрепям премиера Борисов в тези му думи. Само че този път няма да си говорим за него, а за една глобална бизнесвойна.
Вече писах в блога на PR агенцията за войната на Apple и Microsoft, но моите любимци с ябълката вече имат нов опонент. И това е Adobe, създателите на Flash, срещу които Стийв Джобс пусна открито писмо преди няколко дни.
Ето как отговориха Adobe:
И днес вече имаме отговора от Apple:
Няма да коментирам излишно. Но цялата история е много сладка. А като се замислиш, става въпрос за милиарди долари, нищо, че изглежда елементарно като детска игра... Viva la Creative!
P.S. Благодарности на Влади от Банерджийница, който retwееt-на ракламата на Apple преди малко.
Вече писах в блога на PR агенцията за войната на Apple и Microsoft, но моите любимци с ябълката вече имат нов опонент. И това е Adobe, създателите на Flash, срещу които Стийв Джобс пусна открито писмо преди няколко дни.
Ето как отговориха Adobe:
И днес вече имаме отговора от Apple:
Няма да коментирам излишно. Но цялата история е много сладка. А като се замислиш, става въпрос за милиарди долари, нищо, че изглежда елементарно като детска игра... Viva la Creative!
P.S. Благодарности на Влади от Банерджийница, който retwееt-на ракламата на Apple преди малко.
13 май 2010
5 неща, които трябва да знаеш преди да излизаш с PR
Това PR-ите са странно племе - много джиджани, интелигентни и с високо самочувствие. Когато опре до любов обаче, всички тези неща може да се окажат пречка. След като вече знаем кои са 5-те важни неща, преди да започнеш да излизаш с журналист, да видим и 5 неща, които всеки трябва да знае, ако излиза с PR. Първо аз ще изложа една мъжка гледна точка по въпроса, а после няколко дами от PR-авангарда у нас също ще дадат малко светлина в сложната душевност на жената PR.
Държа да ти кажа, че това е много програмна публикация. Не знам докъде си с любовта, но ако ти се наложи да илизаш с човек, който се занимава с PR, тежко ти горко. Ето за тези хора е и публикацията, която следва.
1. Приготви се за сериозна манипулация! Е, не задължително в негативния смисъл. Но имай предвид, че като специалисти по комуникация, PR-те обръщат сериозно внимание на това как поднасят цялата информация и много често има изненади (най-вече приятни), заради пропусната една малка, уж незначителна подробност. Според Ана Динкова това "свойство" се дължи на факта, че добрите PR специалисти умеят ловко да прокарват собствените си идеи и да убеждават събеседника си, че сам е стигнал до определено заключение. По-важното обаче е, че според нея това умение се използва особено успешно с манипулативна цел от жените представителки на PR-гилдията. Василена Вълчанова пък много намясто отбелязва, че PR-ът ще използва заобикаляния на правилата, за да каже това, което иска - точно като вмъкване на т.0, когато са го помолили за 5 неща ;) (каква е тази т.0 - след малко ще разбереш - б. x4o)
2. Приготви се за дълги и продължителни социални контакти почти всеки ден! PR-те са родени да контактуват. Особено пък мъжът PR, като редко срещан вид в тази професия, е доста апетитно парче за останалата част от обществото, така че често получава покани за коктейли, събирания на по чашка и всякакъв друг вид soirées. Без значение от пола пък, PR-ът постоянно организира някакви събития, така че се готви и да не присъстваш на много от тях. Някои съветват и да свикнеш с факта, че във връзката ти с PR-а ще има и трето лице - мобилният телефон, а и не е изключено да започнеш да ревнуваш от лаптопа.
3. Приготви се да разбереш защо дяволът е точно в детайлите! Това е - професионалното изкривяване към желание всичко до най-малката подробност няма как да не се отрази и в личния живот. Когато професията ти изисква да изпипваш всичко докрай, свикваш да си подреждаш по този начин нещата навсякъде. А може и да е обратното - в личния си живот някои PR-и пропускат момента с "изпипването" точно защото са се пренаситили да го правят професионално. (Добре, де, тази точка може да се дължи и на това, че познавам доста PR-и, които са зодия Дева, но съм сигурен, че "овните" и "стрелците" в бизнеса също имат подобни наклонности.)
4. Приготви се за голямото чакане! Вероятно не знаеш, но PR-те не са от най-точните хора. Имам 2 концепции по въпроса - или е защото постоянно довършват нещо/поредната среща се е забавила прекалено много, или това е изкривяване, получено от дългата комуникация с журналисти. А е обществена тайна, че журналистите не обичат да ходят особено навреме на организирани от PR-и събития. (Но пък са доста взискателни към пиарите, когато наближи крайният срок за затваряне на броя/емисията.)
5. Приготви се за дълги нощи, в които партньорът ти не спира да работи! Ами, истината боли. PR-ите обикновено нямат работно време. Дори е по-правилно да се каже, че нямат почивно време. Постоянна организация на събития, координация на различни процеси, нужда от наваксване на невъзможни крайни срокове. Живот ли бе, да го опишеш! Факт е, че в подобни моменти (в случая заговорихме за нощи), PR-професионалистът има нужда от повече ласки, но вероятността по време на секс да чуеш име, различно от своето... Да, изнервящо е някак, когато трябва да правиш няколко неща едновременно и лапсусите просто се случват.
Според Васи това дори е Правило №0. (цитат: Ключово базисно правило - да не кажеш после, че не са те предупредили). И тук Ани допълва, че ако си мислиш, че може да изненада любимия си PR и да го замъкнеш на някое затънтено и романтично местенце, особено без добър обхват на мобилна телефонна мрежа или интернет, то шансът да си ходиш сам е много голям.
Какво добавят мацките:
Държа да ти кажа, че това е много програмна публикация. Не знам докъде си с любовта, но ако ти се наложи да илизаш с човек, който се занимава с PR, тежко ти горко. Ето за тези хора е и публикацията, която следва.
1. Приготви се за сериозна манипулация! Е, не задължително в негативния смисъл. Но имай предвид, че като специалисти по комуникация, PR-те обръщат сериозно внимание на това как поднасят цялата информация и много често има изненади (най-вече приятни), заради пропусната една малка, уж незначителна подробност. Според Ана Динкова това "свойство" се дължи на факта, че добрите PR специалисти умеят ловко да прокарват собствените си идеи и да убеждават събеседника си, че сам е стигнал до определено заключение. По-важното обаче е, че според нея това умение се използва особено успешно с манипулативна цел от жените представителки на PR-гилдията. Василена Вълчанова пък много намясто отбелязва, че PR-ът ще използва заобикаляния на правилата, за да каже това, което иска - точно като вмъкване на т.0, когато са го помолили за 5 неща ;) (каква е тази т.0 - след малко ще разбереш - б. x4o)
2. Приготви се за дълги и продължителни социални контакти почти всеки ден! PR-те са родени да контактуват. Особено пък мъжът PR, като редко срещан вид в тази професия, е доста апетитно парче за останалата част от обществото, така че често получава покани за коктейли, събирания на по чашка и всякакъв друг вид soirées. Без значение от пола пък, PR-ът постоянно организира някакви събития, така че се готви и да не присъстваш на много от тях. Някои съветват и да свикнеш с факта, че във връзката ти с PR-а ще има и трето лице - мобилният телефон, а и не е изключено да започнеш да ревнуваш от лаптопа.
3. Приготви се да разбереш защо дяволът е точно в детайлите! Това е - професионалното изкривяване към желание всичко до най-малката подробност няма как да не се отрази и в личния живот. Когато професията ти изисква да изпипваш всичко докрай, свикваш да си подреждаш по този начин нещата навсякъде. А може и да е обратното - в личния си живот някои PR-и пропускат момента с "изпипването" точно защото са се пренаситили да го правят професионално. (Добре, де, тази точка може да се дължи и на това, че познавам доста PR-и, които са зодия Дева, но съм сигурен, че "овните" и "стрелците" в бизнеса също имат подобни наклонности.)
4. Приготви се за голямото чакане! Вероятно не знаеш, но PR-те не са от най-точните хора. Имам 2 концепции по въпроса - или е защото постоянно довършват нещо/поредната среща се е забавила прекалено много, или това е изкривяване, получено от дългата комуникация с журналисти. А е обществена тайна, че журналистите не обичат да ходят особено навреме на организирани от PR-и събития. (Но пък са доста взискателни към пиарите, когато наближи крайният срок за затваряне на броя/емисията.)
5. Приготви се за дълги нощи, в които партньорът ти не спира да работи! Ами, истината боли. PR-ите обикновено нямат работно време. Дори е по-правилно да се каже, че нямат почивно време. Постоянна организация на събития, координация на различни процеси, нужда от наваксване на невъзможни крайни срокове. Живот ли бе, да го опишеш! Факт е, че в подобни моменти (в случая заговорихме за нощи), PR-професионалистът има нужда от повече ласки, но вероятността по време на секс да чуеш име, различно от своето... Да, изнервящо е някак, когато трябва да правиш няколко неща едновременно и лапсусите просто се случват.
Според Васи това дори е Правило №0. (цитат: Ключово базисно правило - да не кажеш после, че не са те предупредили). И тук Ани допълва, че ако си мислиш, че може да изненада любимия си PR и да го замъкнеш на някое затънтено и романтично местенце, особено без добър обхват на мобилна телефонна мрежа или интернет, то шансът да си ходиш сам е много голям.
Какво добавят мацките:
- Никога няма да получиш точен отговор на конкретен въпрос, особено ако въпросът е неудобен. Все пак, това са добре обучени хора, които могат да говорят много без да казват нищо и са готови да използват уменията си винаги, когато се наложи. И не си прави труда да продължаваш да копаеш – колкото по-дълбоко се ровиш, толкова шансовете за успех са по-малко. (Ани)
- Ако по време на вечеря му се обади клиент, PR-ът ще вдигне. (Васи)
- Ако девойката се задържи прекалено дълго в тази професия - приеми факта, че наднорменото тегло е право пропорционално на успеха в професията и е признак за професионално дълголетие.
- Докато си в тоалетната, PR-ът ще си провери пощата през телефона и ще разцъка социалните мрежи. Дори по време на почивката ви ще намери момент да се информира за новините - може пък светът да се срути без негово знание! (Васи)
23 април 2010
234: Нещо за книгите…
Това е публикация, част от блогмийма "234: Нещо за книгите…" в рамките на кампанията "Денят 234".
Не знам дали трябва да нашиша тази публикация тук или в Блогът за книги на Алекс, което ми е... блог за книги... Карай, ще го пусна и на двете места :)
Честит празник! Не ме интересува дали четеш Буковски или Дан Браун, нито дали слушаш само Чайковски, или си пускаш и Тони Стораро (да, вече няколко пъти хората направиха аналога, така че пускам клипа към "Две, три, четири" на фенстраницата на кампанията "Денят 234" във Facebook).
Сега, нещо за книгите... Обичам ги. Още повече обичам нещо друго: обичам, когато виждам, че "Аз чета" вдъхновява десетки хора всеки ден. Нови и нови хора. Всеки ден. И днес, когато още след полунощ почти всички мои приятели поставиха на аватарите си във Facebook картинката за нашата кампания, радостта ми беше неизмерима...
И така. Създадох нещо като на игра. За точно 234... четири години то се превърна в истинска институция. Благодарение на началния тласък на един от най-прекрасните хора на света и подкрепата на всички, които обичат да докосват онова, което така или иначе гали погледа им...
Наградите отсега нататък ги определям аз. И казвам: Ти си моят Рицар на книгата!
Не знам дали трябва да нашиша тази публикация тук или в Блогът за книги на Алекс, което ми е... блог за книги... Карай, ще го пусна и на двете места :)
Честит празник! Не ме интересува дали четеш Буковски или Дан Браун, нито дали слушаш само Чайковски, или си пускаш и Тони Стораро (да, вече няколко пъти хората направиха аналога, така че пускам клипа към "Две, три, четири" на фенстраницата на кампанията "Денят 234" във Facebook).
Сега, нещо за книгите... Обичам ги. Още повече обичам нещо друго: обичам, когато виждам, че "Аз чета" вдъхновява десетки хора всеки ден. Нови и нови хора. Всеки ден. И днес, когато още след полунощ почти всички мои приятели поставиха на аватарите си във Facebook картинката за нашата кампания, радостта ми беше неизмерима...
И така. Създадох нещо като на игра. За точно 234... четири години то се превърна в истинска институция. Благодарение на началния тласък на един от най-прекрасните хора на света и подкрепата на всички, които обичат да докосват онова, което така или иначе гали погледа им...
Наградите отсега нататък ги определям аз. И казвам: Ти си моят Рицар на книгата!
20 април 2010
Важен въпрос...
Имам въпрос към теб. Какво те вдъхновява да живееш?
Всъщност, имам много въпроси. Имам хиляди въпроси към теб, защото животът ти не е "поп-фолк", животът ти е един голям, важен въпрос. С възможно най-болднатия шрифт...
Аз те питам, колко често усещаш щастието от това, че живееш? Един малък миг, в който се усмихваш на това, че бездомното куче покрай теб те е подминало, махайки с опашка и смигайки ти с око по стар бездомнокучешки тик...
Колко често усещаш щастието от това да видиш някого и да кажеш: аз вярвам в този човек! И да отидеш при него, да му прошепнеш просто ей-така: "вярвам в теб. Искам ти да бъдеш нещо голямо. Аз искам да ти дам нещо малко, развий го, моля..."
А колко често сърцето ти се свива, когато видиш незрящ на улицата? Усети ли парадокса в този въпрос - да видиш незрящ... Сега стани и се огледай. И започни да цениш не само това, което виждаш, а това, че въобще виждаш. И накрая може да прогледнеш. Аз все още чакам този момент, в който ще прогледна наистина. Дотогава само ще продължавам да усещам желание да се разплача, когато "видя"...
Колко често ти се случва да видиш някого и да кажеш: мамка му, искам да извървим пътя заедно? Да... Усмихваш ли ми се сега? И аз ти се усмихвам. Грешим въпроса, нали? Май-май... Въпросът е "Има ли въобще любов?".
Чакай, чакай, чакай. Колко често ти се... мамка му, прекъснаха ме... ОК, колко често ти се приисква да признаеш, че самотата е твоята половинка? Защото само когато си насаме със самотата, имаш смелостта да се запиташ какво те вдъхновява да живееш.
Аз имам да ти кажа нещо:
Ето една навременна извадка от песен. Чувам я за пръв път, но е добра...
Благодаря за песента. И надявам се, ти хареса текстът, който пожела да прочетеш...
Всъщност, имам много въпроси. Имам хиляди въпроси към теб, защото животът ти не е "поп-фолк", животът ти е един голям, важен въпрос. С възможно най-болднатия шрифт...
Аз те питам, колко често усещаш щастието от това, че живееш? Един малък миг, в който се усмихваш на това, че бездомното куче покрай теб те е подминало, махайки с опашка и смигайки ти с око по стар бездомнокучешки тик...
Колко често усещаш щастието от това да видиш някого и да кажеш: аз вярвам в този човек! И да отидеш при него, да му прошепнеш просто ей-така: "вярвам в теб. Искам ти да бъдеш нещо голямо. Аз искам да ти дам нещо малко, развий го, моля..."
А колко често сърцето ти се свива, когато видиш незрящ на улицата? Усети ли парадокса в този въпрос - да видиш незрящ... Сега стани и се огледай. И започни да цениш не само това, което виждаш, а това, че въобще виждаш. И накрая може да прогледнеш. Аз все още чакам този момент, в който ще прогледна наистина. Дотогава само ще продължавам да усещам желание да се разплача, когато "видя"...
Колко често ти се случва да видиш някого и да кажеш: мамка му, искам да извървим пътя заедно? Да... Усмихваш ли ми се сега? И аз ти се усмихвам. Грешим въпроса, нали? Май-май... Въпросът е "Има ли въобще любов?".
Чакай, чакай, чакай. Колко често ти се... мамка му, прекъснаха ме... ОК, колко често ти се приисква да признаеш, че самотата е твоята половинка? Защото само когато си насаме със самотата, имаш смелостта да се запиташ какво те вдъхновява да живееш.
Аз имам да ти кажа нещо:
Ето една навременна извадка от песен. Чувам я за пръв път, но е добра...
Stop! Take some time to think, figure out what’s important to you.
You’ve got to make a serious decision.
Against Me! - Stop!
You’ve got to make a serious decision.
Against Me! - Stop!
Благодаря за песента. И надявам се, ти хареса текстът, който пожела да прочетеш...
03 април 2010
Милиционери по дънки раздават присъди
Странно, че този клип не го намирам на сайта на МВР, но и от при Бареков пак върши работа.
Какво виждаме тук? Пореднити свинщини на мъжлетата от ГДБОП - милиционери по дънки, които освен това раздават присъди - "понеже си престъпник, като на всеки един престъпник, колеги, долу на колене"...
А в България нямаше ли нещо, което се нарича "презумпция за невинност", както и една псевдоинституция, наречена "съд"? Мисля, че именно съдът раздаваше присъдите, а не напомпани момчета със съмнителна интелигентност.
Нека на вратите на всички РУМВР-та в София да пише "Невинен до доказване на противното". Но от Синдикалната федерация на служителите в Mинистерство на вътрешните работи май не си вярват достатъчно...
Какво виждаме тук? Пореднити свинщини на мъжлетата от ГДБОП - милиционери по дънки, които освен това раздават присъди - "понеже си престъпник, като на всеки един престъпник, колеги, долу на колене"...
А в България нямаше ли нещо, което се нарича "презумпция за невинност", както и една псевдоинституция, наречена "съд"? Мисля, че именно съдът раздаваше присъдите, а не напомпани момчета със съмнителна интелигентност.
Нека на вратите на всички РУМВР-та в София да пише "Невинен до доказване на противното". Но от Синдикалната федерация на служителите в Mинистерство на вътрешните работи май не си вярват достатъчно...
30 март 2010
20 март 2010
Живеем ли в политическа педофилия?
В България (все още) не е престъпление да се снимаш с приятелите си и да качваш снимките в различните мрежи за споделяне на файлове. Не е престъпление и приятелите ти да са с десетина години по-малки от теб. В този ред на мисли, публикацията няма за цел да внушава присъда за деянията на обвиняем в педофилия доброволец на няколко НПО от Силистра.
Тази публикация обаче има за цел да покаже бездействието, което създава условия за появата на педофилски мрежи и всякакви други гадости.
За какво бездействие говорим точно? 27-годишният Мартин Карамихайлов бе арестуван на 10 март от служители на ОДМВР-Силистра и ГДБОП и след разрешение на Районен съд - Силистра. Той беше задържан с полицейска мярка за 24 часа и срещу него бе образувано дознание по чл. 159, ал.6 от НК. (Информацията от Пресцентъра на МВР)
От всичко това все още не следва, че Мартин е виновен по обвиненията. Поне в правова държава не би трябвало да е виновен, докато съдът не реши това. Близо 2 седмици по-късно обаче скандалният му профил в Album.bg продължава да е активен снимките му продължават да са видими. Дори тези, на които е чисто гол (те са скрити с надпис "Внимание! Тази страница съдържа снимки, които не са подходящи за лица под 16 год. Достъпът до тази страница е позволен само за лица, навършили 16 години. За лицата, неотговарящи на тези изисквания - достъпът е забранен."). Е, има го и само по... разкопчан панталон...
Всъщност, когато ГДБОП иззеха огромното количество порнографско съдържание, което твърдят, че са намерили в дома му, не можеха ли да си направят труда да се свържат със собствениците на Албум - DarikWeb и да им намекнат, че този профил трябва да бъде скрит?
Да видим обаче нещо интересно:
Не съм сигурен откога е позволено да се снимаш за спомен с полицейска патрулка. Надявам се обаче, че за половин година, откакто тази снимка е качена в интернет, някой от ОДМВР - Силистра си е направил труда да провери по датата кой е бил дежурен със служебния автомобил в този момент и съответно милият милиционер да е получил полагащото му се наказание.
Следващата уникална фотография. Най-малкото е добре когато партия дава 2 милиона от бюджета, за да прави собствена кампания, част от екипите да следят какво се случва с рекламните материали след изборите. И ей-така, от срам поне, да се погрижи да не се появяват снимки като тази:
Особено като част от скандал, който се вихри вече втора седмица. Долният кадър също е не по-малко притеснителен от политическа гледна точка. Май обаче консолидацията в политическото пространство е само на алкохолна основа.
И ако хората от щабовете на БСП, Лидер и Синята коалиция вече са прежалили тези пари, за екипа на Album.bg част от снимките долу би трябвало да са проблем. Не знам за тях, но аз лично виждам тук импровозирани сцени на насилие, сексуално поведение и опасна близост на обвиняем за педофилия с деца в риск.
В момента Карамихайлов е под домашен арест, очаквайки районната прокуратура в Силистра да подготви обвинение за пред Окръжния съд в дунавския град. Снимките в профила му обаче продължават да са достъпни.
P.S. Фотографиите в тази публикация се генерират от сървърите на album.bg, така че се надявам съвсем скоро да изчезнат. Това ще означава, че някой най-накрая си е свършил работата.
Тази публикация обаче има за цел да покаже бездействието, което създава условия за появата на педофилски мрежи и всякакви други гадости.
За какво бездействие говорим точно? 27-годишният Мартин Карамихайлов бе арестуван на 10 март от служители на ОДМВР-Силистра и ГДБОП и след разрешение на Районен съд - Силистра. Той беше задържан с полицейска мярка за 24 часа и срещу него бе образувано дознание по чл. 159, ал.6 от НК. (Информацията от Пресцентъра на МВР)
От всичко това все още не следва, че Мартин е виновен по обвиненията. Поне в правова държава не би трябвало да е виновен, докато съдът не реши това. Близо 2 седмици по-късно обаче скандалният му профил в Album.bg продължава да е активен снимките му продължават да са видими. Дори тези, на които е чисто гол (те са скрити с надпис "Внимание! Тази страница съдържа снимки, които не са подходящи за лица под 16 год. Достъпът до тази страница е позволен само за лица, навършили 16 години. За лицата, неотговарящи на тези изисквания - достъпът е забранен."). Е, има го и само по... разкопчан панталон...
Всъщност, когато ГДБОП иззеха огромното количество порнографско съдържание, което твърдят, че са намерили в дома му, не можеха ли да си направят труда да се свържат със собствениците на Албум - DarikWeb и да им намекнат, че този профил трябва да бъде скрит?
Да видим обаче нещо интересно:
Не съм сигурен откога е позволено да се снимаш за спомен с полицейска патрулка. Надявам се обаче, че за половин година, откакто тази снимка е качена в интернет, някой от ОДМВР - Силистра си е направил труда да провери по датата кой е бил дежурен със служебния автомобил в този момент и съответно милият милиционер да е получил полагащото му се наказание.
Следващата уникална фотография. Най-малкото е добре когато партия дава 2 милиона от бюджета, за да прави собствена кампания, част от екипите да следят какво се случва с рекламните материали след изборите. И ей-така, от срам поне, да се погрижи да не се появяват снимки като тази:
Особено като част от скандал, който се вихри вече втора седмица. Долният кадър също е не по-малко притеснителен от политическа гледна точка. Май обаче консолидацията в политическото пространство е само на алкохолна основа.
И ако хората от щабовете на БСП, Лидер и Синята коалиция вече са прежалили тези пари, за екипа на Album.bg част от снимките долу би трябвало да са проблем. Не знам за тях, но аз лично виждам тук импровозирани сцени на насилие, сексуално поведение и опасна близост на обвиняем за педофилия с деца в риск.
В момента Карамихайлов е под домашен арест, очаквайки районната прокуратура в Силистра да подготви обвинение за пред Окръжния съд в дунавския град. Снимките в профила му обаче продължават да са достъпни.
P.S. Фотографиите в тази публикация се генерират от сървърите на album.bg, така че се надявам съвсем скоро да изчезнат. Това ще означава, че някой най-накрая си е свършил работата.
13 март 2010
Кой съм аз извън работата?
Снощи се прибирах от офиса и се почувствах много странно. Замисляйки се за разговорите с приятели за виждане след 8 часа и с други приятели, които в 8 все още не са свършили работа, се усетих, че съм от онези проактивни типове, които не уважават термина "работно време". И вероятно това е нещото, което ми казва, че обичам работата си.
Кой съм аз в работата? От 3 години и няколко седмици съм част от екипа на PRoPR Агенция. В момента официалната ми позиция там е PR консултант.
Повече за това какво правя в работното си време ще научите в понеделник, когато ще излязат резултатите на третата опитна мишка (Аз) в експеримента на Петя Н. Георгиева PR Everiday Life. Цяла седмица пописах за работата, сега да попише малко за това, което ми се случва извън нея.
Преамбюлът ме води към мисълта, че публикацията по отправената от Васи покана за блогмийма на Марио "Кой съм аз извън работата?" няма да е особено лесен, понеже не остават много възможности. Този път обаче ще опитам да отговоря на предизвикателството с упражнението "анализ на картинка".
Това е снимка на "нощното ми шкафче" - чудесната табличка, която ми е винаги подръка, за да държа там най-спешните ми неща за вкъщи. Общо взето, тук са нещата, които ме занимават в последните дни и които си правя у дома.
Я, две книги. Извън работата си съм бивш професионален книжен блогър и настоящ главен редактор на най-готиния сайт за книги и четене в България. А може би и на Балканите. Всъщност, всичко, което правя за "Аз чета", отива и малко към графа "работа", защото със страхотния екип ти готвим много вълнуващи неща. Но ще почакаш малко. "С дъх на канела" е последната книга, която прочетох. Започнах я след като изгледах филма на кино. Напоследък ходя по-често по киносалоните, но и вкъщи филмите ги изяждам със субтитърчетата. Събраната колекция на Богдан Русев пък ще я чета съвсем скоро - засега си пипам релефната корица с форма на оребрена грамофонна плоча. Действа доста добре за приспиване.
Тефтерче. Обичам да си записвам разни неща. Допреди година-две имах специални книжки, в които отбелязвах по нещо готино всеки ден. Вече не ходя с раница и е малко по-трудно.
СD с пресматериали и пликче с вълшебната писалка на Пърси Джаксън. Пак е свързано с промоцията на книга и отново с кино. На което обаче не успях да отида, заради "обилния" снеговалеж от 1 см., който задръсти София.
Диктофон. Вътре е записът от интервюто с Райчо Станев, което правих миналата седмица. Окааз се, че освен страхотен визуален артист, е и голям пичага. Райчо, не диктофонът.
Последните 3 броя на сп. Т.Box. Много свежо тийн-списание, което си чета с интерес. Последната корица е мааалко комерс, но така, децата сигурно харесват тунингованата си кака Аксиния. Като си спомня, че едно време четях Рики Кандидатгимназист, докато останалите четяха Тийнейджър Love, направо си мисля "Умен ше ми дойдеш нещо, а?".
iPod. Третата голяма страст - музиката. Едно време не свалях слушалките от ушите, сега съм на 80%. Обичам да слушам цели албуми поне по 100-тина пъти или пък да въртя една и съща песен по цял ден. Обикновено тегля тавите още преди да излязат, но това май не трябва да е нещо, с което да се хваля.
Визитна картичка на Иво Борисов. Това беше "приятел №2000" на "Аз чета" във Facebook и всъщност последния човек, с когото съм ходил в някоя от веригите кафетерии. По принцип недолюбвам кофеина, но човек няма как да не се прекланя пред този маркетингов и франчайзинг гений, наречен "кафе верига".
Какво няма на снимката? Обичам да се виждам с приятели след работа. Разбира се, половинката е приоритет. Най-ми е добре, когато се срещам с хората на 4 очи, точно защото мога да ги гледам през цялото време в очите. Обичам и да пътувам, стига да има кой да направи маршрута. Даже и пописвам за пътуванията си понякога - Утрехт и Брюксел. Имам и поне 100 000 други блога, за които така или иначе ти е пуснало да слушаш, затова ги пропускам.
Може да се чувства поканен да поеме щафетата... всеки, който прочете тази публикация.
P.S. Това е първата публикация в този блог, която получава таг "работа". Тълкувай го, както си искаш :)
P.P.S. Както става ясно от написаното мааалко по-горе, съм от малкото хора, които пишат Аз с главна буква :) :)
Update: P.P.P.S. Люси ми напомни, че в етикетите съм пропуснал "хаймана". Тази световна несправедливост е поправена. :) :) :)
Кой съм аз в работата? От 3 години и няколко седмици съм част от екипа на PRoPR Агенция. В момента официалната ми позиция там е PR консултант.
Повече за това какво правя в работното си време ще научите в понеделник, когато ще излязат резултатите на третата опитна мишка (Аз) в експеримента на Петя Н. Георгиева PR Everiday Life. Цяла седмица пописах за работата, сега да попише малко за това, което ми се случва извън нея.
Преамбюлът ме води към мисълта, че публикацията по отправената от Васи покана за блогмийма на Марио "Кой съм аз извън работата?" няма да е особено лесен, понеже не остават много възможности. Този път обаче ще опитам да отговоря на предизвикателството с упражнението "анализ на картинка".
Това е снимка на "нощното ми шкафче" - чудесната табличка, която ми е винаги подръка, за да държа там най-спешните ми неща за вкъщи. Общо взето, тук са нещата, които ме занимават в последните дни и които си правя у дома.
Я, две книги. Извън работата си съм бивш професионален книжен блогър и настоящ главен редактор на най-готиния сайт за книги и четене в България. А може би и на Балканите. Всъщност, всичко, което правя за "Аз чета", отива и малко към графа "работа", защото със страхотния екип ти готвим много вълнуващи неща. Но ще почакаш малко. "С дъх на канела" е последната книга, която прочетох. Започнах я след като изгледах филма на кино. Напоследък ходя по-често по киносалоните, но и вкъщи филмите ги изяждам със субтитърчетата. Събраната колекция на Богдан Русев пък ще я чета съвсем скоро - засега си пипам релефната корица с форма на оребрена грамофонна плоча. Действа доста добре за приспиване.
Тефтерче. Обичам да си записвам разни неща. Допреди година-две имах специални книжки, в които отбелязвах по нещо готино всеки ден. Вече не ходя с раница и е малко по-трудно.
СD с пресматериали и пликче с вълшебната писалка на Пърси Джаксън. Пак е свързано с промоцията на книга и отново с кино. На което обаче не успях да отида, заради "обилния" снеговалеж от 1 см., който задръсти София.
Диктофон. Вътре е записът от интервюто с Райчо Станев, което правих миналата седмица. Окааз се, че освен страхотен визуален артист, е и голям пичага. Райчо, не диктофонът.
Последните 3 броя на сп. Т.Box. Много свежо тийн-списание, което си чета с интерес. Последната корица е мааалко комерс, но така, децата сигурно харесват тунингованата си кака Аксиния. Като си спомня, че едно време четях Рики Кандидатгимназист, докато останалите четяха Тийнейджър Love, направо си мисля "Умен ше ми дойдеш нещо, а?".
iPod. Третата голяма страст - музиката. Едно време не свалях слушалките от ушите, сега съм на 80%. Обичам да слушам цели албуми поне по 100-тина пъти или пък да въртя една и съща песен по цял ден. Обикновено тегля тавите още преди да излязат, но това май не трябва да е нещо, с което да се хваля.
Визитна картичка на Иво Борисов. Това беше "приятел №2000" на "Аз чета" във Facebook и всъщност последния човек, с когото съм ходил в някоя от веригите кафетерии. По принцип недолюбвам кофеина, но човек няма как да не се прекланя пред този маркетингов и франчайзинг гений, наречен "кафе верига".
Какво няма на снимката? Обичам да се виждам с приятели след работа. Разбира се, половинката е приоритет. Най-ми е добре, когато се срещам с хората на 4 очи, точно защото мога да ги гледам през цялото време в очите. Обичам и да пътувам, стига да има кой да направи маршрута. Даже и пописвам за пътуванията си понякога - Утрехт и Брюксел. Имам и поне 100 000 други блога, за които така или иначе ти е пуснало да слушаш, затова ги пропускам.
Може да се чувства поканен да поеме щафетата... всеки, който прочете тази публикация.
P.S. Това е първата публикация в този блог, която получава таг "работа". Тълкувай го, както си искаш :)
P.P.S. Както става ясно от написаното мааалко по-горе, съм от малкото хора, които пишат Аз с главна буква :) :)
Update: P.P.P.S. Люси ми напомни, че в етикетите съм пропуснал "хаймана". Тази световна несправедливост е поправена. :) :) :)
10 март 2010
Яне Янев Unplugged
Започна да ми писва от Яне Янев. Едно време ми харесваше младото петленце, което подскачаше отляво-отдясно с подаянията от ченгетата и имитацията на работа. Днес обаче дори на цялата клоунада, в която се е обърнала политиката у нас, Яне изгелжда нелепо.
Какво виждаш на този клип горе? Как Янев се е качил на една кола насред Ларгото и говори "шменти-капели". Извинявайте за цитата. Около него са се събрали 500, максимум 1000 екскурзианти със съмнителен произход. Всички те си викат редовно подаваните реплики, но в очите им не се чете онази страст, която би трябвало да имат. Може би защото семействата роми, пенсионери и явно безработни младежи, докарани с автобусите тази нощ, чакат само оранжево-синият вожд да млъкне и да се запътят към Женския пазар, ЦУМ или нещо по-интересно за разглеждане в Софията.
Какво всъщност си мисли, че прави, екс-земеделецът и настоящ "консерватор"? Облечен във видимо големия му балтон, крещи несвързани реплики срещу премиера Борисов. Претендира да бъде опозиция. Има ли обаче някаква реална контратеза на това, което прази правителството? Чухме ли РЗС да излезе с някакви конкретни предложения за промяна на статуквото? Направиха ли набедените консерватори реални действия за подобряване на политическата обстановка? А някаква идея дали има Яне как, аджеба, ще се установи тази конституция и кой ще я пише? Може би той, като събере половин процент на следващите избори?
Вече лидерът на "Ред, законност, справедливост" не ми прилича на петленце. Идва ми малко като да е на караоке. От икебана дървесата ги боли. От Яне и мен вече ме боли (глава)...
За съжаление, той продължава да си изпълнява много добре клакьорската роля, докато положението става все по-лошо и по-лошо.
