21 юни 2012

Hate Unlimited - за "хейтенето" като начин да те приемат

От 26 години насам съм възпитаван/отглеждан/обучаван/се саморазвивал в това да наблягам на позитивното отношение на нещата за сметка на негативизма (не, не в смисъла на онази концепция за "позитивното мислене", което кара нещата да се случват от само себе си). Когато видя нещо нередно, давам градивно предложение като алтернатива, преди да насипя негативното си отношение към него. И винаги аргументирам - ако нямам аргумент, мълча. Което, за съжаление, май ме прави доста различен от масата...

Спомням си преди няколко години, когато решихме да потърсим студенти, които са си намерили работа в медии благодарение на Медийния панаир, за да ги дадем като пример на новите първокурсници, първото, което ми хрумна, беше да изразя целта на самия панаир, както аз я разбирам - да намали недоволството на студентите от обучението в журналистическия факлутет. Така че заложих на опозицията "сърдити млади хора" - "щастливи млади хора" (по втория начин и нарекохме рубриката с текстове от такива студенти) и я вузиализирах по следния начин:


Това, което не се вижда в дясната част на картинката, е щастливата версия на девойката-бунтар. Няма я, защото не е дошла на Медийния панаир, за да се запознае с големите в медиите и да опита да стане част от тях :)

За съжаление, тогавашният ми каламбур някак не се отразява особено сега - вече е модерно да се "хейти", дори е станало нещо като субкултурно изискване, за да се впишеш в средата си. Лошото - хейтърската среда започна да взима превес в цялостната социокултурна обстановка, в която се вписват младите. Ако не плюеш, не си готин - бам!

Влизаш в туитър - всеки ден нов анти-мем (meme) с хаштаг на нещо, което не се харесва на туитърите (далеч съм от мисълта, че си нямат работа по цял ден, но дали да не канализираме тази енергия в нещо градивно вече?). Влизаш във Facebook - стената ти е само "Sh*t, f*ck, f*ck, sh*t, както се казваше в един филм... 


Ситуацията си е направо Hate Unlimited (нищо че Софи пое толкова хейт за приличната си песен "Love Unlimited" само защото е циганка и личният й стил е тип чалга. WTF?!?), та се не трае... Това, което ме притеснява най-много - че превръщането на някого в лидер на мнение от неекспертен тип (което ще рече нещо като "известен с това, че е известен", а не налаожил се с добри познания и постоянство) задължително вече минава през изсипването на килограми .... (каквото решиш сложи като думичка) върху нещо или някого, което не му харесва. След това copy-paste/RT-машината го поема и става оле-мале. Аргументи? Кому са нужни те. "Това е народният гняв!"


Мда, хората с мнение, аргументи и желание да ги защитават също биват вкарвани в това клише, защото "социометричните звезди" (по определението на Джейкъб Морено) са всъщност "баш хейтърите" на микрообществата си... Ами, не ми харесва това...Да, знам, че някои са чували за "сърдитите млади хора", и за това, че хипитата едно време са били анти-много неща. Но ако може да попрочетат малко и като опитват да са хипстъри, да не са предимно хейтстъри. 


Жив и здрав да си и прощавай!
Прочети

02 май 2012

Android Mania в градския транспорт

Дълго време си търсих удобно приложение за проследяване на трафика и редовността на градския транспорт в София, след като препоръчаното ми от бившия ми съквартирант Ицо с прозаичното име "Градски транспорт в София" не вършеше достатъчно добра работа (всъщност това е единственото от четирите приложения, които излизат в GooglePlay на ключова дума "градски транспорт", което не е разработено за M-Tel & HTC App Factory Contest-а през 2010 г.). И накрая открих едно, което има всичко нужно, за да се влюби в него един редовен пътник с Android-телефон.

"Софспирка" на Sirma Mobile има достатъчно красив интерфейс (другите три в горния списък са ужасно грозни), открива изключително точно настоящата локация на чакащия и го ориентира за движението на най-близките няколко спирки в двете посоки. От коментарите на потребителите виждам, че времената не идват от GPS-системата на СКГТ, а от разписанието, но досега не съм имал проблеми...



Както се вижда от третия скрийншот, има доста прилична функция за "маршрут", но аз лично за това си ползвам приложението на Google Maps, защото ми го свързва с близки обекти, по които мога да се ориентирам.

Някакви други предложения?
Прочети

22 април 2012

Това - да, това - не

Напоследък много си говорим за copy-paste-а. За това, че медиите (дори и печатните) са се превърнали в "информационни агенции", които само препубликуват взети от други места материали; че често наградите за журналистика отиват именно при такива медии/журналисти, може би като стимул да продължават в същия дух; че хората до такава степен са влезли в това русло и предпочитат да четат/споделят/коментират само изпразнено от собствен облик "съдържание" - мъдри мисли, приписвани на имена от историята, котенца/кученца, четящи книжки бебенца...

И в тези условия се налага да правиш избор...

Ако си доставчик на съдържание за медиите (да кажем, че правиш нечии връзки с тях), можеш да се надяваш, че ще новината ти ще мине непроменена сред всички останали копипейстнати текстове и да се радваш. Ако не стане и те пренасочат към рекламния отдел, без значение от значимостта - следващия път...

Ако си доставчик на съдържание за аудиторията (което напоследък невинаги е равно на медия в журналистическия смисъл на думата, за съжаление), пак можеш да избираш - да пускаш всичко 1:1 с намеса по най-малката допирателна, лишавайки се от собствен почерк, или да избираш най-интересното за твоята аудитория, да го персонализираш (буквално) спрямо нейните разбирания и очаквания и да я пазиш от... хм, плявата.

Винаги съм предпочитал да действам на принципа "Това - да, това - не". Да, прави медията ти по-малко четена и с по-малко налична информация. Но пък я превръща в източник, на който хората вярват и се доверяват. Винаги съм съветвал хората, с които работя, да не спират да влагат себе си в своите материали, дори да рискуват да ги направят прекалено лични - подписват се под своите текстове, все пак. А и усилието си струва.

Всеки обаче може да прави избор сам за себе си. Ти какво избираш?
Прочети

16 април 2012

Как се влюбих в Google

Ох, убий ме с камъни, почти винаги заглавията ми излизат fake, но все тая - почвам с една мисъл, свършвам с друга (обикновено за любов). Е, сега пак ще говоря за любов, въпреки че не робувам на марки обикновено...
Картинка: hnella.blogspot.com
В интерес на истината в Google-продуктите съм влюбен доста отдавна, но от Нова година насам все едно се влюбвам отново след 6-годишен брак...

Всичко започна в началото на 2006-та година с избора на Blogger като платформа за блога ми - и до ден днешен "Хайку за вълци", макар и под ново име и на собствен домейн, си се хоства безпроблемно на поддържаната от Google платформа за блогинг (и микроблогинг в зависимост от темплета). Малко след това прекарах няколко дни в усъвършенстване с Google-търсенето и доста месеци в складиране и категоризация на RSS-фийдовете на сайтовете и блоговете, които си заслужава да чета, в Google Reader. Не харесвах Gmail заради скорострелността, с която почти всички мои познати си направиха пощи там - бързите моди винаги ме отблъскват: или съм сред първите, или ме пиши "бегал". Google+ ми е много симпатичен и продължавам да го ползвам, въпреки празнотата, с която ме посреща винаги... (смятам обаче, че шеърването на всяка моя публикация или публикация за клиент си носи достатъчно ползи при google-търсене на съответното съдържание, затова +1 като действие ми е по-важно дори от Facebook Like)

И дойде време да си призная как се влюбих отново в Google, този път за още по-дълго и (дано не се случва) безвъзвратно - с взимането на телефон с Android, който ме принуди да си създам Gmail акаунт, с него да започна да преглеждам файловете без да ги свалям и по този начин да ги прехвърлям директно към Google Docs, където да бъдат съхранявани в прилично голям архив, в който мога да търся по най-лесния начин (все едно от Google-продукт може да се очаква нещо друго :), и отново ми се прииска да си взема един Chromebook, който няма твърд диск, но носи информацията навсякъде с мен през облака...

Нищо не разбра, нали? Ами, то и в любовта винаги така става. Обичам сам да си правя нещата, що се отнася до технологично отношение, и затова Android-чето на Google ми изглежда най-доброто, което ми се е случвало досега - Windows ми е нещо непоносимо, а Mac-ът ми създава достатъчно проблеми, за да съм сляп фен, както са повечето Mac-юзъри... Да кажем, че ми харесва фактът, че под Android мога да си сложа бързо и лесно която искам песен като ringtone и то съвсем интуитивно, докато с iPhone (тествано на 4S) би ми отнело доста време* + инвестиция за app...

Идеята на този дълъг преамбюл е, че от време на време ще споделям интересни приложения за Android, които ми помагат и бих се радвал и ти да имаш, ако ползваш такъв телефон и ти се наложи...

А дотогава: виж за какво си мечтая...


* Понеже това е действителен случай, ето прилично подробна публикация за това как да си сложиш собствена мелодия на звънене на iPhone (4S).
Прочети

31 декември 2011

Written In The Stars - какво ни говорят звездите за 2012-та

А, не-не, не съм станал врачка. Просто ми попадна годишният хороскоп на "жената, която винаги познава" за вестник 24 часа - Кети Мартинова. Роден съм през третата декада на зодия Дева, така че ще ви поясня какво точно предстои да ми се случи според това, което Кети ми е предсказала. Да видим!




1) Януари - провал в работата, ако не занижите претенциите: Хаха, предпочитам да го наричам "перфекционизъм", не "претенции". Така че - никакво занижаване, а провалът явно ще е за други ;)

2) Февруари - без стабилност и сигурност в интимния живот: Защо, защо, защоооо? Точно за 14-ти февруари ли? Еми, хубаво, ще се празнува Трифон Зарезан няколко пъти...

3) Март - нови задачи и проекти: Чудесно, от малък се каня да отварям сергия за мартенички в подлеза на НДК. Вижте Слави Трифонов докъде стигна, като почна от там - преди е бил само в края на февруари и в началото на март, сега е всяка вечер в НДК!

4) Април - домашни тревоги и драми в любовта: Тук вече се успокоих - две години с тази любов и явно ще дойде времето и за малко драми - еми, нищо човешко не е чуждо дори на лисиците явно...

5) Май - след караниците идват най-хубавите моменти: Е, това вече е приказка. Значи... за хубави моменти си пожелавам ходене до Барселона, получаване на ключовете за чисто нов автомобил, виждане на първи тираж на собствено издадена (а защо не и собственоръчно написана) книга. Три ми стигат засега. Добре ли е, а?

6) Юни - вълнуващо запознанство, късмет в бизнеса: Хм, кой ли ще е това? Първия в държавата вече ще го познавам, може би първия в друга държава? Oh, Barack, it's so nice to meet you!

7) Юли - много пътувания и срещи с приятели: Ами да, време за моренце... А за магистратурата нещо, ще се завършва ли най-накрая или? Кетии, нищо не казваш за това? :(

8) Август - спорове с любимия: А, супер... Ама това не беше ли и за март? И за май? И за февруари?

9) Септември - положителни новини - в работата и личния живот: Ураааа, най-накрая ще стана на 26, цяла година чакам този момент!

10) Октомври - много контакти и по-високи доходи: ОК, Кети, ти ли ще звъннеш на шефката, за да й го съобщиш?

11) Ноември - удари под кръста в бизнеса, ревност в любовта: Аууу, кофти месец ще е. Дали да не планирам една дълга почивка още отсега? И без това ще съм се трудил много - с нови задачи, късмет в бизнеса, по-високи доходи... Карибите или Ибиса?

12) Декември - нова работа и пламенна любов: Това е за трети път тази година. Добре, разбрах, догодина ще слушам повече...

Усмихнете се най-после - 2012-та ще е мноого по-добра и от тази! (Казах го и за 2011-та и познах - сега пак няма да сгреша)
Прочети

27 ноември 2011

Какви са иноваторите?

Според професор Джеф Дайър, съавтор на книгата "Иноваторското ДНК", иноваторите се делят на няколко групи (вероятно влизат в поне една):

- Питащи - такива, които си задават въпроси за света около себе си, за нуждите на хората, и които след това отговарят на тези въпроси с определена иновация

- Изследващи - откриват нещо, влюбват се в него и после го пренасят обратно в своя свят, като го адаптират по иновативен начин

- Свързващи се - хора, които умеят да използват мрежите си от контакти, за да комбинират и превърнат микроидеите в макроявление

- Експериментиращи - които опитват всевъзможни странни комбинации от елементи и сред тях откриват начини за оптимизация на процеси, иновации на продукти и т.н.

Нещо, което ги свързва - те са Dreamreaders - могат да разчитат мечтите на хората и да ги правят реалност. Просто го правят по свой специфичен начин, а може би просто защото имат топки да го направят.

  • P.S. Видеоинтервю с Дайър в блога на HarvardBusinessReview - там той обяснява и как тези четири елемента могат да бъдат направени част от корпоративната култура и да движат всяка една компания напред.
  • Update 29.01.2011 - Друг от съавторите на "Иноваторското ДНК" - Клейтън Кристенсен е обявен за №1 сред "50-те най-влиятелни мениджмънт гурута" от HBR
Прочети

24 ноември 2011

Чуденката докъде точно си стигнал

Тази вечер приключвам втората книга за съвременен маркетинг, която ми възлагат да консултирам. Първата беше за "Партизански маркетинг" (герила), тази е за БУМа в социалните медии - с първото бях запознат, но от второто смея да твърдя, че наистина разбирам.



Кара ме да бъда горд, колкото и да не съм постигнал особено много (на 25 две консултирани сериозни бизнес книги и една написана и наградена е-книга на подобна тематика не е като да продадеш правата на книгата си на 24 за половин милион долара).

Кара ме да работя за момента, в който самият аз ще усещам, че нещата, които правя, означават, че наистина съм постигнал нещо.
Прочети

22 октомври 2011

Какви ги измислих преди първи тур на изборите

Както няколко пъти отбелязах, а и виаги съм го правил - няма да гласувам "Против", а "ЗА". (Уважавам протеста на всички, които ще застанат зад Светльо Витков, но там гласуване "За" няма, така че не е моята бира.)

За Президент: 
Казах си го тук, във Facebook, още на 4-ти септември следобед - Росен Плевнелиев ще е. Предния път гласувах "против" Първанов на първия и "против" Волен на втория тур. Искам президент-визионер и този път, за щастие, имам избор "За". За Ламбо няма как да гласувам (той е титулярният кандидат за мен, не плюещият Калфин, който не беше добър външен министър в моите очи), защото също не си свърши работата като министър, а Кунева, ако си беше задържала инерцията, вместо да хленчи как някой я саботира (особено пък във Facebook), можеше и да има шанс.

За кмет на София:
Някак не успях да обера много от предизборните послания на кандидат-кметовете, освен да гледам на живо по live streaming-канала на БТА презентацията на Каролев. По същия начин гледах и дебата на Сула и Асен Генов (евала на момчетата!), където оживяха хората от билбордовете и ме разочароваха - меко говорещият-мънкащ Пехливанов, другият мънкащ Кадиев (пак ли?), прекалено увереният Каролев и онеправдания от ГЕРБ досегашен кмет на Лозенец Прошков.
Май изборът е за Прошко, защото познавам доволни от него хора, които живеят в Лозенец. Да кажем, че и той с мънкането си ме убеди, че кратерите в неговия квартал са заради липсата на бюджет от страна на герберския СОС.

За общински съветници:
Днес гледах половин час всички списъци - пълно с анонимници. Допреди месец щяха да са Зелените, но пък те не спряха да пускат чужди компромати и да играят подмолно. На предните избори за кмет са подкрепили човека на Трактора - не, мерси. Познатите ми там са на прекалено задни позиции, както и хората, които създадоха тази партия на протестите - няма начин.
Тук ще е НДСВ, където има 3-4 познати имена в предните места и може гласът ми да не отиде нахалост.

Ами това е - просто иди да гласуваш утре, за да не избират вместо теб.

P.S. Нито един от тези избори не е заради работата ми или личните ми странични проекти, а си е съвсем съзнателен. За щастие :)
Прочети

10 октомври 2011

Каква е скоростта на глупостта?

Точно 20000 в час. Фейсбук потребители.

40 минути преди да направя този скрийншот, страницата имаше 90 хиляди фенове, надяващи се много скоро да могат да виждат колко души са посетили профила им. Значи за 1 час са си точно около 20 хиляди...


Признавам, че идеята е гениална - взимаш много често срещано качество на редовия фейсбук потребител - желанието да бъде звезда, предлагаш начин да го гъделичкаш - уж ще му покажеш колко често е гледан профилът му, и вкарваш в капана, карайки го да харесва 1 фалшива плюс още 4 различни страници (вероятно виждате like-бутоните). После го караш да препрати на 5 човека и тарааам - скорострелно много хора влизат в капана.

Но ОК, 100 000 не са много. Какво да правим обаче с 2 милиона?


Да живее човешката глупост. Заедно с омразата и мързела те движат света :)

P.S. Надявам се да не е някоя от фирмите, предлагащи Social Media Management-услуги, защото е меганепрофесионално и най-неграмотното приложение, което съм виждал досега...
P.P.S. И да, ще дам Attend, защото искам да видя кой ще ме спами.
Прочети

05 октомври 2011

"А-аз сам си избрах..."

Ако не познаеш от коя песен е заглавието, няма смисъл да четеш надолу :)

Утре съм на блогърска среща с Росен Плевнелиев и ми е кеф. Освен всичко, това е човек, когото наистина харесвам - достатъчно, за да няма значение дали зад него има партия или не. Последните дни гледам наляво-надясно сърдити (на политици) млади хора, които обаче не могат да канализират сърденето си и то хвърчи в някаква бясна какафония на омразата преди избори... Така че ще блогна, няма как.

Може би защото знам какъв президент искам да стои начело на България. Такъв, който да символизира живота, към който се стремя, и точно такъв, който би работил за това повече хора да имат такъв живот.

Нямам нужда от президент, който трие арт-инсталации само защото са върху някакви криворазбрани символи на едно не много добро минало. Имам нужда от президент, който е доказал, че може да бъде лидер и да прави чудеса. И да разпознава чудесата, които правят другите.

Нямам нужда от президент, който да има ракета носител изкуствено поддържани звездни лица, а такъв, който сам може да бъде ракета носител на една нация. Да показва, че България може да отглежда успели хора, и да бута изпълнителната власт към създаването на подходяща за това среда.

Нямам нужда от президент-хейтър, който да облича безпомощността си в постоянни нападки за щяло и нещяло, а такъв, който да носи добрата новина със себе си. И който преди това е търсил в страната си, за да я открие и да я покаже на света. И да я изговори на човешки език, с нужните медиатори като за 21-ви век.

На всички избори за президент досега съм гласувал за личности и сега се радвам, че поне този, който харесвам, има шанс да спечели. И вероятно ще. Вярвам, че няма да ме разочарова.
Прочети