Защо грешим?*

Хубаво е да се греши. Ужасно полезно, ако след всяка грешка си взимаш бележки и правиш всичко възможно да не я повтаряш.

На мен ми се случва да стоя с часове и да размишлявам върху дадена грешна стъпка именно с тази цел - да извлека максимално полезен опит от нея и да опитам да не я правя отново. Разбира се, много грешки повтарям, но това е свързано най-често с вярата ми в това, че хората са добри (това няма как да е грешка!).

И така, след поредното главоблъскане, стигнах до формирането на

Първи закон на Кръстев: 
Колкото по-голям перфекционист си, толкова по-тежко ти е, когато виждаш хора, които не се поучават от грешките си.

Защото... доста неприятно е да виждаш едни и същи грешки, повтарящи се многократно. Те не са от онези, които променят света.

Ти как ги чувстваш тия работи?

* "Защо грешим?" е заглавието на книга, която все отлагам, но май е следващата в редичката.

Credit: Картинката е от www.empowernetwork.com

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

НЕ, ти няма да проспиш и тази неделя

Първи референдум. Ти си нямаш грам идея защо всъщност те баламосват, след като уж имаше взето политическо решение да НЕ се строи пустото БелеНЕ. А и те така се овъртяха, че сега управляващите всъщност са си в опозиция, а червеното (еНЕргийното) лоби се чувства напълно в свои води срещу адски НЕподготвените експерти на ГЕРБ. Че и срещу ресорния министър...

Обаче това НЕ трябва да те притеснява. Да, идват големите избори и те ще си стягат редиците, ОК е това и пределно ясно. Всъщност, не е ОК, но е предлно ясно. Сега обаче ти можеш да им кажеш просто skip that shit и да отидеш да гласуваш на референдума, защото е важно. Някак подозирам, че инвестициите в купени гласове няма да са толкова големи този път и твоят глас ще ИМА ЗНАЧЕНИЕ, ако по принцип си мислиш, че няма.

Аз ще гласувам за:
- по-малко мазни самодоволни усмивки от Р.Овч.
- по-малко псевдоневинни изказвания от уж любителя по темата, а всъщност инвеститор във ВЕЦ Курумбашев
- спиране на малоумната история с цената на Белене, която при всички случаи означава дългове и дългове години наред
- силен шамар за всички полютици, които мислят народа за прост

Така че, ако обичаш... Важното е да гласуваш с главата си.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

5 неща, които трябва да научиш, преди наистина да пораснеш

Веднъж се съзрява, вероятно би казал народът, ако съзряването у нас беше наистина толкова важно, колкото е важно да се отпразнува. Понеже на мен общо взето това съзряване ми се случва от около десетина години - и вероятно няма да спре да ми се случва, както впрочем на всички останали - съм си набелязал 4-5 неща, които ползвам като маркери. Ето ги и тях - 5 неща, които трябва да научиш, преди наистина да пораснеш:

1. Научи се да се оглеждаш - колкото и да ти е странно, не си сам на света. Колкото по-рано и по-добре се научиш да ползваш периферното си зрение - в пряк и преносен смисъл - толкова по-добре ще си "взаимодействаш" със заобикалящата те среда, ще спестяваш ненужни "сблъсъци" за себе си и за останалите, ще действаш по-бързо и безпроблемно.

2. Оценявай труда на останалите - особено ако е доброволен и на практика е помощ към някого. Невинаги парите са нужен начин да покажеш, че оценяваш нечие дело, понякога е достатъчно да го изразиш ясно с действия и евентуално с думи.
2.1. Некачествено свършеният труд не влиза в тази категория. Понякога кофти свършената услуга може да се окаже по-скоро лоша услуга, така че не е добре да се толерира. Което води и до...

3. Толерирай незнаещите, не толерирай нежелаещите да се научат - бъди добър към тези, които сега започват да се учат и правят грешки - те обикновено могат да бъдат поправени. Тези обаче, които проявяват немарливост и тенденция към едни и същи прегрешения, може би все пак заслужават нечий гняв - ако си в позиция, може би и твоя гняв. Общо взето, всеки заслужава втори шанс, трети - много малко хора. Нежеланието да се усъвършенстваш не е сред най-харесваните качества в 21. век.

4. Задължително благодари, когато има повод - благодарността е важно нещо. У нас не е в култ, както е например прошката - явно сме си наясно по презумпция, че повече ще грешим отколкото да правим безвъзмездно добро, но винаги прави добро впечатление, когато благодариш. И задължително с усмивка - иначе не изглежда достатъчно искрено. Сори.

5. Не е срамно да плачеш - сълзите не са начин да покажеш слабост, те са по-скоро начин да изкараш болката извън себе си, за да продължиш по-лесно напред. И забрави за трика с "убеждаването чрез плач" - не, не работи вече. Не и откакто не си на 8.

А кои са твоите 5?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Как да преборим пиратството?

Умирам за музика. Периоди, в които слушалките не са били на ушите ми за няколко дни, приемам като някакъв период на "криза". Те отминават бързо. Слушам предимно нова музика, обикновено такава, която в България никой не издава официално, и то само цели албуми. Често "пиратствам" (ей, че хубава дума) и по-комерсиални неща, които вероятно някой разпространява и у нас на дискове (???). Всичко останало слушам в YouTube от официалните канали на изпълнителите. Не съм теглил българска "емпетройка" от има-няма 7 години.

Поради тези и още безброй много причини кампанията, чийто постер виждаш тук, ме обижда.

Момчето не ми е никак познато. Вероятно е спечелил някое от всички 9 музикални риалити формата, вървящи на гърба един на друго и обречени още с първия кастинг. Съмнявам се, че някой изобщо е теглил някога пиратско негова песен, но да кажем, че е млад и това е един от малките шансове да покаже своята отговорност към гилдията. Но да ми каже само някой какво правят в кампанията Алисия, Д2, Милена Славова, Румънеца и Енчев (пълният списък с хубавци е в блога на МУЗИКАУТОР)? Оплакват се от липса на участия или може би се скъсват да издават албуми?

Промотираха кампанията с чудни хепънинги, в които доказани звезди пеят като улични музиканти, като се стигна до ето тази обида (вероятно няма нужда да казвам, че тази девойка също не ми е позната и някак не ме е срам от това):

Позволих си да изразя недоумението си от това недоразумение, когато получих прессъобщението за кампанията, давайки и няколко препоръки наред с това. В отговор разбрах, че всъщност, някъде в края на съобщението, става ясно, че към края на годината щяла да тръгне мултимедийна платформа, от която напълно легално да се свалят песни и албуми на български изпълнители.

Чудесно, похвално, но толкова от ХХ век... Разбираш колко назадничава е тази идея в света на iTunes и YouTube, когато видиш това видео:

Ако случайно не знаеш, това е Армин ван Бюрен, транс DJ #1 в света от няколко години насам. Това е негово официално DVD от 2008-а година, качено за безплатно гледане в официалния му YouTube канал. Забеляза ли, че при изгасване на прожекторите светват стотици телефони и фотоапарати, записващи видео. А забеляза ли, че имаше хиляди полудели от кеф хора на неговия сет?

Да, живеем в XXI век, където големите изпълнители нямат против музиката им да бъде споделяна от феновете, любовта към музиката им да бъде споделяна от феновете. Живеем във време, когато музикалните творци използват всички канали за комуникация със своите почитатели, премахвайки възможно най-много ограничения - под видеото в YouTube например можеш да видиш доста линкове, от които да си го купиш, ако желаеш.

ОТКЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, МОГА ДА СИ КУПЯ ДИСК НА Д2 - ОТ ОМV?

Мили мои родни творци, не правете така, че тези, които ви слушат, да ви намразват. Не ги обиждайте. С пиратството няма да се преборите, защото не сте негови жертви. Ако пускате повече от песните си безплатно в интернет, ще имате много повече фенове на участията си. Колкото повече фенове има на едно ваше участие, толкова повече ще са и самите ви участия. И няма да има нужда да продавате скъпо труда си, няма да има и нужда да се продавате толкова жалко, като Ъпсурт, които пеят само в марки. Но не германски.

P.S. А кога за последно видя Азис да участва в кампания против пиратството?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Думи много...

Неусетно мина времето, в което имах много за казване, в което предимно се "раздавах", както обича да казва майка ми. Сега предпочитам да слушам и да чета, (обикновено) премислям какво казвам и кога точно да го кажа. Предимно задавам въпроси и давам отговорите първо за себе си, преди да ги споделя с останалите (с презумпцията, че може и да са грешни).

Не съм докрай сигурен на какво точно се дължи това - дали съм се уморил, дали съм видял, че няма особен смисъл от вербална хиперактивност, а може и да съм помъдрял (най-слабо вероятното от трите :P). Но вече пиша по-малко, изразявам се по-кратко, мълча повече.

Да кажем, че съм стигнал до момента, в който осъзнавам колко е важно да уча от всичко. Така че - ПРАС!, написах прословутата 3-годишна магистърска теза за почти ненужната ми магистърска степен и сега се попрехвърлих на онлайн лекции по всякакви интересни тематики. От снощи - "Анализ на социалните мрежи" и "Организационен анализ", които вървят в реално време, по няколко видеа на седмица. Ако остане възможност тия дни - ще прехвърля и "Технологично предприемачество" на Станфорд, което е качено цялото в YouTube.

Препоръчвам Coursera с близо 200 видеокурса от 33 американски университета и VentureLab на Станфорд.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Страх ли ме е вече от книгите?

Напоследък малко ми е трудно да "захвана" книга. Май ме е страх. И не ми се смей!

Може би ме е страх, че няма да ми хареса - прочел съм вече толкова много книги, че трудно нещо ме изненадва.
Може би ме е страх, че ще ми хареса толкова много, че няма да искам да се откъсна и ще пропусна да свърша толкова много други неща.
Може би ме е страх, че трябва да избирам от толкова много книги, които ми се четат в момента, че не съм сигурен колко правилен би бил изборът ми.
А може би просто ме е страх, че ще започна и някой ще ме прекъсне и ще трябва да го... удостоя с вниманието си, пренебрегвайки книгата.

Казвам се Александър и май имам библиофобия. Можеш ли да ми помогнеш?
(За щастие, още не съм станал библиофоб)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Наръчник на националния състезател

Българските спортисти са малко особени - гледат батковците си от чужбина и се объркват; прекарват повечко време по увеселителните заведения и се бъркат още повече; понякога ги "трансферират" в чужбина и започват съвсем съвсем да се объркват...

Това тяхно объркване се случва най-често около участията им в националните отбори, така че им предлагам един кратък наръчник за национални състезатели, с който да са подготвени за този голям "шок", наречен покана за националния отбор:

1. Научи химна на страната си. Никой фен по света не го прощава на националните спортисти, освен може би испанците. Но те си имат обективна причина.
   
   
2. Гони целта си докрай. Всяка топка, всеки метър е важен, така че, ако не ти се мърда много-много, взимай пример от германците и англичаните, които гонят целта до последната възможност. (И не, онази топка НЕ излизаше в аут!)
   
   
   
   
3. Никога не си позволявай да симулираш игра пред родна публика. Преструвките и сметките на дребно може да вършат работа, когато националният отбор гостува и състезанието се предава само по телевизията, но никой в залата или на стадиона няма да ти прости размотаването по терена и лекото пресягане, когато трябва да скачаш и да се бориш като лъв.
   
   
   
4. Съдията не ти е виновен. Да, научи това - треньорът ти в първенството може да си позволи да праща поздрави на съдиите след всеки мач на клубния ти отбор, но твоята работа е да изпълняваш решенията му на терена и да си играеш играта.
   
   
5. Феновете не се интересуват от парите, които взимаш. Поне това не интересува голяма част от хората, които застават със затаен дъх пред телевизора, всеки път, когато има национални състезатели на игрището. Така че ще трябва да потичаш още няколко минути 5-6 пъти тази година.
   
   
   
   
   
6. За страната си трябва да играеш със сърце. Което прави отказването на покана за националния отпор нещо като грях. Да, знам, че е нечестно, но иди обяснявай на някакви си милиони фенове... Пък и какво - не искаш ли да си като Меси, който винаги играе за националния си отбор без значение от десетките мачове за Барселона всеки сезон?!
   
   

Искрено се надявам това кратко наръчниче да достигне до когото трябва, та да спрем с примадонските изпълнения. Когато става въпрос за националния герб, сърдити няма как да има.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За музиката като социокултурно определящ фактор

Снощи, докато Германия опитваше да мачка САЩ в един от геймовете от Final Six на Световната лига по волейбол, наблюдавах внимателно треньора на американците по време на техническа пауза. 'Calm down boys, we can take the set, we're taking it, no problem! Just move your feet, move your feet!'

Така типично по американски и с комбинация от мотивационните техники на Мохамед Али, Алън Найп си вкара момчетата на терена да продължат да се борят. Няма палячовски изпълнения, няма навивания от типа "Най-големите сме" - само спокойствие и позитивна енергия.
И понеже прозорецът беше отворен, нямаше как да не чуя минаващия в това време по Оборище автомобил с надънена чалга-песен. И схванах къде е разликата, една напълно социокултурна разлика, така да се каже...
Повечето американски песни, които можеш да чуеш, са за любовта, за постигането на целите, за даването на всичко от себе си, за изправянето след като си паднал, та дори и за късмета. Повечето български песни (а чалгата е 90% от музикалния бизнес, знаем добре) са за чукането на другата, за поредна изневяра, за разбити сърца, за престъпени правила, за мускулести красавци, които не могат да бъдат достигнати.
И какво - подиграваме се на американчетата, които имат самочувствието на представители на силна нация, която може да мачка всичко, а всъщност възпитаваме (или по-скоро възпитават) децата ни да бъдат конформисти и комплексари, със съзнание на смачкани от живота още на 12.
Мерси ви за role-model-ите...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Hate Unlimited - за "хейтенето" като начин да те приемат

От 26 години насам съм възпитаван/отглеждан/обучаван/се саморазвивал в това да наблягам на позитивното отношение на нещата за сметка на негативизма (не, не в смисъла на онази концепция за "позитивното мислене", което кара нещата да се случват от само себе си). Когато видя нещо нередно, давам градивно предложение като алтернатива, преди да насипя негативното си отношение към него. И винаги аргументирам - ако нямам аргумент, мълча. Което, за съжаление, май ме прави доста различен от масата...

Спомням си преди няколко години, когато решихме да потърсим студенти, които са си намерили работа в медии благодарение на Медийния панаир, за да ги дадем като пример на новите първокурсници, първото, което ми хрумна, беше да изразя целта на самия панаир, както аз я разбирам - да намали недоволството на студентите от обучението в журналистическия факлутет. Така че заложих на опозицията "сърдити млади хора" - "щастливи млади хора" (по втория начин и нарекохме рубриката с текстове от такива студенти) и я вузиализирах по следния начин:

Това, което не се вижда в дясната част на картинката, е щастливата версия на девойката-бунтар. Няма я, защото не е дошла на Медийния панаир, за да се запознае с големите в медиите и да опита да стане част от тях :)

За съжаление, тогавашният ми каламбур някак не се отразява особено сега - вече е модерно да се "хейти", дори е станало нещо като субкултурно изискване, за да се впишеш в средата си. Лошото - хейтърската среда започна да взима превес в цялостната социокултурна обстановка, в която се вписват младите. Ако не плюеш, не си готин - бам!

Влизаш в туитър - всеки ден нов анти-мем (meme) с хаштаг на нещо, което не се харесва на туитърите (далеч съм от мисълта, че си нямат работа по цял ден, но дали да не канализираме тази енергия в нещо градивно вече?). Влизаш във Facebook - стената ти е само "Sh*t, f*ck, f*ck, sh*t, както се казваше в един филм... 


Ситуацията си е направо Hate Unlimited (нищо че Софи пое толкова хейт за приличната си песен "Love Unlimited" само защото е циганка и личният й стил е тип чалга. WTF?!?), та се не трае... Това, което ме притеснява най-много - че превръщането на някого в лидер на мнение от неекспертен тип (което ще рече нещо като "известен с това, че е известен", а не налаожил се с добри познания и постоянство) задължително вече минава през изсипването на килограми .... (каквото решиш сложи като думичка) върху нещо или някого, което не му харесва. След това copy-paste/RT-машината го поема и става оле-мале. Аргументи? Кому са нужни те. "Това е народният гняв!"


Мда, хората с мнение, аргументи и желание да ги защитават също биват вкарвани в това клише, защото "социометричните звезди" (по определението на Джейкъб Морено) са всъщност "баш хейтърите" на микрообществата си... Ами, не ми харесва това...Да, знам, че някои са чували за "сърдитите млади хора", и за това, че хипитата едно време са били анти-много неща. Но ако може да попрочетат малко и като опитват да са хипстъри, да не са предимно хейтстъри. 


Жив и здрав да си и прощавай!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Android Mania в градския транспорт

Дълго време си търсих удобно приложение за проследяване на трафика и редовността на градския транспорт в София, след като препоръчаното ми от бившия ми съквартирант Ицо с прозаичното име "Градски транспорт в София" не вършеше достатъчно добра работа (всъщност това е единственото от четирите приложения, които излизат в GooglePlay на ключова дума "градски транспорт", което не е разработено за M-Tel & HTC App Factory Contest-а през 2010 г.). И накрая открих едно, което има всичко нужно, за да се влюби в него един редовен пътник с Android-телефон.

"Софспирка" на Sirma Mobile има достатъчно красив интерфейс (другите три в горния списък са ужасно грозни), открива изключително точно настоящата локация на чакащия и го ориентира за движението на най-близките няколко спирки в двете посоки. От коментарите на потребителите виждам, че времената не идват от GPS-системата на СКГТ, а от разписанието, но досега не съм имал проблеми...

Както се вижда от третия скрийншот, има доста прилична функция за "маршрут", но аз лично за това си ползвам приложението на Google Maps, защото ми го свързва с близки обекти, по които мога да се ориентирам.

Някакви други предложения?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: