Защото сме сплотенисти

Жал ми е за приятелите ми социалисти, били част от тях и само Fb-приятели, които две поредни вечери са принудени да слушат наистина обидното "Червени боклуци", докато са част от същата тази крещяща общност (тълпа е друго) пред Министерския съвет. Жал ми е, че са там заради идеите и идеалите си, които в петък сутрин бяха напълно потъпкани. Жал ми е, че част от техните приятели и другари избраха да потъпчат собствените си разбирания в името на... неясно какво.

И в същото време съм горд с приятелите си социалисти - че вече три дни не спират да търсят обяснение от същите ОНЕЗИ хора, които са обърнали гръб на всичко свято (а има ли по-свято от идеалите?), за да си осигурят още 4 години във властта. Те няма да имат и още 4 дни.

Срещу тях, ОНЕЗИ, всички ние сме там, навън. А на тях едва ли вече им стиска.

Да, всички ОНЕЗИ идват от една хранилка. Да, никой не им вярва, че докато се карат пред камерите, не се събират тайно вечер да си редят заедно пасиансите. Да, никой вече не ги иска. Да, дори и на хората, които не са гладни и бедни, вече им писна и излязоха да им го кажат.

Разбира се, не в очите. Защото ОНЕЗИ нямат очи - имат само зле овладени техники за поведение пред камера... А камерата е там, където някой трябва да се чувства дискомфортно. Е, някои камери са там, където някой трябва да НЕ се чувства дискомфортно, но пък тях ги замерят с...

Пропуснах снощи, но ще се видим довечера, с чадър в ръка! И ще викаме срещу ОНЕЗИ, "Всякакви боклуци"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Възходът на болинките

Бога ми, тази публикация трябваше да е озаглавена 'The Rise of the Polka Dots'. Обаче реших да питам Мила дали словосъчетанието има превод на български и... появи се думата "болинки". Вече се чувствам с 10 IQ-единици по-умен...

Няма как това да е случайно - през последните 2-3 седмици светът е пълен с шарени БОЛИНКИ!

Първо се появи играта Dots за iPhone,

после на стената на столичния хотел Sense се появи квадратно пано с шарени точки,

а днес видях и обложката на новия албум на 30 Seconds to Mars, който моментално си купих.

Разбира се, не издържах и веднага трябваше да проверя каква е тази хипстърия. И о, чудо! Докато съм на средата на този текст, се оказва, че тези "болинки" всъщност са дело на Деймиън Хърст, онзи младеж с кичозните черепи... Обаче - вълшебно е, дори няма нужда да го коментираме.

Следваща стъпка - polka dot dress за Мила.

P.S. Има и още една стъпка - някой да ми обясни как да синхронизирам купения през iPhone-а албум към iTunes-а на компютъра, понеже не иска... :(

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Рицари на книжни коне

Тази вечер се случи нещо, което подозирам, че много хора са държали да се случи точно по този начин дори повече от мен: след третата номинация "Аз чета" получи отличието "Рицар на книгата" в категория Интернет базирани медии. Аз просто предпочитах на грамотата да не пише моето име, www.azcheta.com щеше да е достатъчно.

Вероятно наградата нямаше да е от такова голямо значение, ако не показваше пряко отношението на българските издатели към техните най-сериозни партньори за достигането на книгите им до крайните потребители - читателите (мисля, че няма да си кажем нищо ново, ако отбележим, че книжният маркетинг на България е в плачевни нива).

Малка тайна е, че номинацията ни в т. нар. дълъг списък бе групова - за цялата редакция на "Аз чета", но в крайна сметка при шортлистването (хубава българска дума) се оказа, че е определена на мое име. Това, честно казано, лично за мен е без значение, защото всеки от екипа знае колко много идеята "Аз чета" дължи на всеки включил се.



Понеже нямах намерение да досаждам крайно много на гостите на и без това проточилата се в официалности церемония, бях доста кратък в "словото" си, докато приемах наградата от миналогодишния носител на званието "Рицар на книгата" в категорията за онлайн медии - Жоро Грънчаров от "Библиотеката" (между другото, също сред създателите на "Аз чета"). След кратки размисли обаче си дадох сметка, че едва ли съм казал всичко, което бих искал да кажа. Така че, ето как бих искал да изглежда казаното от мен тази вечер:

"Благодаря на всички за тази награда. Най-вече на прекрасния екип, с когото вече близо 7 години опитваме да променим начина, по който четящите в България мислят за книгите. Тази награда е за всички тях, защото "Аз чета" далеч не съм само аз.
Благодаря и на издателите, които малко по малко осъзнават колко полезна може да е обратната връзка от читателите за тях и започват да я търсят активно чрез социалните мрежи и книжните блогове.
И именно на издателите предлагам да обърнат поглед към онази част от залата, където е събрана цяла кохорта бъдещи рицари на книгата - те вече дават всичко от себе си и само след няколко години ще са в състояние да променят книжния пазар у нас. И то не само да го променят, а да го формират по начин, по който да бъде устойчив, печеливш и с мисия.
Не знам дали има някаква символика в това, че спечелихме наградата след третата си поредна номинация, но намирам нещо положително в това - означава, че дълго време поддържаме високо ниво. Гарантирам, че ще продължим да го правим. Благодаря!"

И понеже предполагам, че в момента се радваш, благодаря и на теб. Днес наистина е хубав ден :) Честит празник!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Култът към личността като маркетингов похват

Вероятно си мислиш, че всичко, което се случва около теб проактивно, а не като случайност, е нечий маркетингов трик. И вероятно ще си на прав път, с едно изключение - в маркетинга няма "трикове", защото никой не опитва да те излъже, а просто да ти... продаде. В най-лошия случай.

Няма да се отплесваме от темата, но ще кажа, че без маркетинговите отдели на големите (и по-малки) компании много хубави неща може би нямаше да съществуват (Коледа?), а доста други щяха просто да си преминават ей-така. А колко легенди нямаше да бъдат създадени?

И като си говорим за легенди, сигурен съм, че първото, което ти е дошло на ума, са кинозвездите. Или спортните легенди. (Ами да - хляб и зрелища...) И така стигнахме до основната причина за този пост - най-голямата футболна звезда в момента - Лео Меси, който от известно време насам има своя добре организиран фенклуб на световно ниво - Team Messi.

Наблюдателните веднага ще забележат логото на adidas и дисклеймъра за получаване на промоционални съобщения от потребителите. Ами, ето я истината - Team Messi е проект на спортния гигант и това може само да ни радва. И веднага обяснявам защо.

Това е любимият ми тип ситуации "печеля-печелиш" - феновете получават възможност тяхната любов към идола им да бъде постоянно подхранвана и разнообразявана с всякакви щуротии, а adidas получават футболен бог, на който се кланят милиони и който е тяхно рекламно лице. Нещо като маркетингов култ към личността. В общия случай, дори няма да се налага на компанията да прекалява с продуктовото позициониране. Всичко друго е въпрос на бюджетиране.

Team Messi е обявен официално на 1 март 2013-та, подкрепен от ето това готино клипче.

Общността има много готино лого, има и своята "Меси мантра", която феновете вероятно много бързо ще научат - видя я да се появява ред по ред между кадрите в самото видео.

Когато продаваш продукт, искаш той да се свързва с нещо положително в главите на потребителите. Искаш той да отразява "радостта от играта", дори референцията да не е директно към спорта. Само на най-добрите им се получава. А може и да не е чак толкова трудно?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кой е силният пол всъщност?

Тия дни съм съща феминистка. Чета Шерил Сандбърг и нейното оглавяване на модата на т.нар. "изпълнителен феминизъм" с книгата "Lean In" и ходя на конференции, в които се говори как жените са "нежната сила на бизнеса". И някак ме кефи.

Неведнъж съм казвал, че за мен жените са силният пол. Най-малкото защото не познавам много жени, чиито колене да се подкосяват при вида на красив мъж, докато... знаем колко са ни слаби ангелите на нас, мъжете. И отвъд сексуалното, искрено завиждам на десетките делови жени, които успяват да извършат всички еквилибристики между домакинството и работата. И то "успяват" е в случая произхожда от "успех", а не от "сколасване", както е остарелият израз.

Все пак се подвизавам в предимно дамска професия (то май все повече и повече са такива), където обаче все още има май повече мъже собственици, отколкото жени*. Макар 90% от експертния "състав" да са жени. Общо взето, навсякъде се оказва, че жените са много повече в долните нива, но все поради причини до върха оредяват редиците... Нещо като социална психология.

Аз обаче искам да знам, че жена ми няма да се чувства ограничена в професионалното си израстване, нито ще се чувствам аз смачкан, ако изкарва повече пари от мен или буквално е по-успяла. Искам тя да няма спирки пред кариерното си израстване, да няма проблем да поиска увеличение на заплатата и повишение на позицията си, нито пък да се обади в 6.30 и да каже "Ще направиш ли ти вечерята?". Просто вече правя достатъчно много и вкусни неща ;)

Това е 21-ви век, човече - шибан матриархат!

* Знаеш, че обикновено ползвам думата "дами", но в бизнес етикета подобно отношение е дискриминационно. Скоро ще обясня защо :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо грешим?*

Хубаво е да се греши. Ужасно полезно, ако след всяка грешка си взимаш бележки и правиш всичко възможно да не я повтаряш.

На мен ми се случва да стоя с часове и да размишлявам върху дадена грешна стъпка именно с тази цел - да извлека максимално полезен опит от нея и да опитам да не я правя отново. Разбира се, много грешки повтарям, но това е свързано най-често с вярата ми в това, че хората са добри (това няма как да е грешка!).

И така, след поредното главоблъскане, стигнах до формирането на

Първи закон на Кръстев: 
Колкото по-голям перфекционист си, толкова по-тежко ти е, когато виждаш хора, които не се поучават от грешките си.

Защото... доста неприятно е да виждаш едни и същи грешки, повтарящи се многократно. Те не са от онези, които променят света.

Ти как ги чувстваш тия работи?

* "Защо грешим?" е заглавието на книга, която все отлагам, но май е следващата в редичката.

Credit: Картинката е от www.empowernetwork.com

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

НЕ, ти няма да проспиш и тази неделя

Първи референдум. Ти си нямаш грам идея защо всъщност те баламосват, след като уж имаше взето политическо решение да НЕ се строи пустото БелеНЕ. А и те така се овъртяха, че сега управляващите всъщност са си в опозиция, а червеното (еНЕргийното) лоби се чувства напълно в свои води срещу адски НЕподготвените експерти на ГЕРБ. Че и срещу ресорния министър...

Обаче това НЕ трябва да те притеснява. Да, идват големите избори и те ще си стягат редиците, ОК е това и пределно ясно. Всъщност, не е ОК, но е предлно ясно. Сега обаче ти можеш да им кажеш просто skip that shit и да отидеш да гласуваш на референдума, защото е важно. Някак подозирам, че инвестициите в купени гласове няма да са толкова големи този път и твоят глас ще ИМА ЗНАЧЕНИЕ, ако по принцип си мислиш, че няма.

Аз ще гласувам за:
- по-малко мазни самодоволни усмивки от Р.Овч.
- по-малко псевдоневинни изказвания от уж любителя по темата, а всъщност инвеститор във ВЕЦ Курумбашев
- спиране на малоумната история с цената на Белене, която при всички случаи означава дългове и дългове години наред
- силен шамар за всички полютици, които мислят народа за прост

Така че, ако обичаш... Важното е да гласуваш с главата си.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

5 неща, които трябва да научиш, преди наистина да пораснеш

Веднъж се съзрява, вероятно би казал народът, ако съзряването у нас беше наистина толкова важно, колкото е важно да се отпразнува. Понеже на мен общо взето това съзряване ми се случва от около десетина години - и вероятно няма да спре да ми се случва, както впрочем на всички останали - съм си набелязал 4-5 неща, които ползвам като маркери. Ето ги и тях - 5 неща, които трябва да научиш, преди наистина да пораснеш:

1. Научи се да се оглеждаш - колкото и да ти е странно, не си сам на света. Колкото по-рано и по-добре се научиш да ползваш периферното си зрение - в пряк и преносен смисъл - толкова по-добре ще си "взаимодействаш" със заобикалящата те среда, ще спестяваш ненужни "сблъсъци" за себе си и за останалите, ще действаш по-бързо и безпроблемно.

2. Оценявай труда на останалите - особено ако е доброволен и на практика е помощ към някого. Невинаги парите са нужен начин да покажеш, че оценяваш нечие дело, понякога е достатъчно да го изразиш ясно с действия и евентуално с думи.
2.1. Некачествено свършеният труд не влиза в тази категория. Понякога кофти свършената услуга може да се окаже по-скоро лоша услуга, така че не е добре да се толерира. Което води и до...

3. Толерирай незнаещите, не толерирай нежелаещите да се научат - бъди добър към тези, които сега започват да се учат и правят грешки - те обикновено могат да бъдат поправени. Тези обаче, които проявяват немарливост и тенденция към едни и същи прегрешения, може би все пак заслужават нечий гняв - ако си в позиция, може би и твоя гняв. Общо взето, всеки заслужава втори шанс, трети - много малко хора. Нежеланието да се усъвършенстваш не е сред най-харесваните качества в 21. век.

4. Задължително благодари, когато има повод - благодарността е важно нещо. У нас не е в култ, както е например прошката - явно сме си наясно по презумпция, че повече ще грешим отколкото да правим безвъзмездно добро, но винаги прави добро впечатление, когато благодариш. И задължително с усмивка - иначе не изглежда достатъчно искрено. Сори.

5. Не е срамно да плачеш - сълзите не са начин да покажеш слабост, те са по-скоро начин да изкараш болката извън себе си, за да продължиш по-лесно напред. И забрави за трика с "убеждаването чрез плач" - не, не работи вече. Не и откакто не си на 8.

А кои са твоите 5?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Как да преборим пиратството?

Умирам за музика. Периоди, в които слушалките не са били на ушите ми за няколко дни, приемам като някакъв период на "криза". Те отминават бързо. Слушам предимно нова музика, обикновено такава, която в България никой не издава официално, и то само цели албуми. Често "пиратствам" (ей, че хубава дума) и по-комерсиални неща, които вероятно някой разпространява и у нас на дискове (???). Всичко останало слушам в YouTube от официалните канали на изпълнителите. Не съм теглил българска "емпетройка" от има-няма 7 години.

Поради тези и още безброй много причини кампанията, чийто постер виждаш тук, ме обижда.

Момчето не ми е никак познато. Вероятно е спечелил някое от всички 9 музикални риалити формата, вървящи на гърба един на друго и обречени още с първия кастинг. Съмнявам се, че някой изобщо е теглил някога пиратско негова песен, но да кажем, че е млад и това е един от малките шансове да покаже своята отговорност към гилдията. Но да ми каже само някой какво правят в кампанията Алисия, Д2, Милена Славова, Румънеца и Енчев (пълният списък с хубавци е в блога на МУЗИКАУТОР)? Оплакват се от липса на участия или може би се скъсват да издават албуми?

Промотираха кампанията с чудни хепънинги, в които доказани звезди пеят като улични музиканти, като се стигна до ето тази обида (вероятно няма нужда да казвам, че тази девойка също не ми е позната и някак не ме е срам от това):

Позволих си да изразя недоумението си от това недоразумение, когато получих прессъобщението за кампанията, давайки и няколко препоръки наред с това. В отговор разбрах, че всъщност, някъде в края на съобщението, става ясно, че към края на годината щяла да тръгне мултимедийна платформа, от която напълно легално да се свалят песни и албуми на български изпълнители.

Чудесно, похвално, но толкова от ХХ век... Разбираш колко назадничава е тази идея в света на iTunes и YouTube, когато видиш това видео:

Ако случайно не знаеш, това е Армин ван Бюрен, транс DJ #1 в света от няколко години насам. Това е негово официално DVD от 2008-а година, качено за безплатно гледане в официалния му YouTube канал. Забеляза ли, че при изгасване на прожекторите светват стотици телефони и фотоапарати, записващи видео. А забеляза ли, че имаше хиляди полудели от кеф хора на неговия сет?

Да, живеем в XXI век, където големите изпълнители нямат против музиката им да бъде споделяна от феновете, любовта към музиката им да бъде споделяна от феновете. Живеем във време, когато музикалните творци използват всички канали за комуникация със своите почитатели, премахвайки възможно най-много ограничения - под видеото в YouTube например можеш да видиш доста линкове, от които да си го купиш, ако желаеш.

ОТКЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, МОГА ДА СИ КУПЯ ДИСК НА Д2 - ОТ ОМV?

Мили мои родни творци, не правете така, че тези, които ви слушат, да ви намразват. Не ги обиждайте. С пиратството няма да се преборите, защото не сте негови жертви. Ако пускате повече от песните си безплатно в интернет, ще имате много повече фенове на участията си. Колкото повече фенове има на едно ваше участие, толкова повече ще са и самите ви участия. И няма да има нужда да продавате скъпо труда си, няма да има и нужда да се продавате толкова жалко, като Ъпсурт, които пеят само в марки. Но не германски.

P.S. А кога за последно видя Азис да участва в кампания против пиратството?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Думи много...

Неусетно мина времето, в което имах много за казване, в което предимно се "раздавах", както обича да казва майка ми. Сега предпочитам да слушам и да чета, (обикновено) премислям какво казвам и кога точно да го кажа. Предимно задавам въпроси и давам отговорите първо за себе си, преди да ги споделя с останалите (с презумпцията, че може и да са грешни).

Не съм докрай сигурен на какво точно се дължи това - дали съм се уморил, дали съм видял, че няма особен смисъл от вербална хиперактивност, а може и да съм помъдрял (най-слабо вероятното от трите :P). Но вече пиша по-малко, изразявам се по-кратко, мълча повече.

Да кажем, че съм стигнал до момента, в който осъзнавам колко е важно да уча от всичко. Така че - ПРАС!, написах прословутата 3-годишна магистърска теза за почти ненужната ми магистърска степен и сега се попрехвърлих на онлайн лекции по всякакви интересни тематики. От снощи - "Анализ на социалните мрежи" и "Организационен анализ", които вървят в реално време, по няколко видеа на седмица. Ако остане възможност тия дни - ще прехвърля и "Технологично предприемачество" на Станфорд, което е качено цялото в YouTube.

Препоръчвам Coursera с близо 200 видеокурса от 33 американски университета и VentureLab на Станфорд.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: