Шест степени на освободеност - да докажем заедно една теория

Знаеш ли историята за това, че си разделен точно от шестима души от холивудския чаровник Кевин Бейкън? Тя е лека закачка с теорията на Стенли Милграм за шестте степени на отдалечеността, за която говори и Малкълм Гладуел в "Повратната точка" (и в този текст в New Yorker).

Призовавам те да направиш заедно с мен упражнение по производна тази теория и да видим дали ще можем да я докажем. Наричам я "Теорията за шестте степени на освободеност" и нейната същност е, че ако аз поканя петима души на протеста и после всеки от тях покани петима, до шестата степен на покана ще сме събрали толкова много хора със свободна воля и ясни искания, че каузата за прогонване на безспорно корумпираното управление на новата Тройна коалиция ще се реализира.

Така че, давай, покани петима твои приятели да бъдат заедно с теб утре на протеста около парламента и ги прикани да направят същото. Пиши им лични съобщения във Facebook, SMS-вай, звъни им, обещавай им, че ще се ожениш за тях. Ясно е. И съм сигурен, че каузата ни за България като много по-добро място за живеене, където да отглеждаме своите деца, ще успее!

Утре сутрин смятам да направя още една крачка далеко от Тихото слънце. Ще те чакам в 8.00 пред Народното събрание, а Жоро ще ти направи кафе. Знаеш, най-вкусното кафе в София these days.

There's no good in lookin' back on yesterday
And wondering what could have happened then
You think you can give me what i want
You say, you say
I think i'm better off alone
These days, these days

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Колко е тъжно да си възрастен в света на музиката

Спомням си как едно време жадно купувах касетки от по 3 лева, презаписани от онези от 7 (10-12-годишен, малък град, кофти касетофон - два албума определено са по-добре от един със същото качество и същите пари). После по още в първия ден ги изслушвах целите по 10-15-20 пъти, затворен в стаята си с часове. Беше магия.

Но после се сгодяваш и жена ти изхвърля всички касетки, неминуемо е

Тогава се влюбвах в албумите от първо слушане. Вече излезлите "клипове" (рано е за усвояване на думата "сингъл" по онова време, то и в България никога не е имало нормални EP) ми бяха скучни, но за сметка на това любимите тракове в албумите постоянно се меняха - превърташ напред-назад и слушаш отново и отново. После се случва с друга песен фаворит. Попиваш всичко и си влюбен във всяка нота. Знаеш по-важните текстове и най-запомнящите се извивки. Обожаваш гласовете.

Сега това ми липсва. Слушам песните преди да излязат албумите, знам кое защо е направено така, кой за кого пее и какво намеква. Музиката е политика - повече от чудесно, но ми липсва влюбването.

Ето, преди 5 години се влюбих в Джон Леджънд безвъзвратно (не, излъгах, с The Roots през 2010-та не го обичах), слушах стария албум, имаше много Public Display of Affection, после чаках със седмици Evolver и с музиката правихме любов в Брюксел. Където също се влюбих, този път в красив и подреден, консервативен град. Вярно, зад целия crush стоеше жена, но те всички си заминават, така или иначе.

Джон обаче остана. 5 години по-късно се завърна и мъките отново започнаха. Вече съм възрастен в света на музиката и е тъжно. Слушане веднъж-два пъти (след като си се преборил с предразсъдъците към собствената ти страна и компютърът вече те разпознава като в Нюкасъл, за да слушаш специалния стрийминг на албума в The Guardian) - звучи слабичко. После на 5-я път усещаш, как имаш 1-2 любими песни, различни от изтеклите по-рано в нета.

Днес е 'Asylum', утре ще е 'You and I', вдругиден... вероятно зависи и от книгата. До излизането на албума официално във вторник вероятно ще знам почти наизуст всяка втора песен в тавата. Обаче... не си е като едно време...

При всички случаи си заслужава да останеш влюбен постоянно в 'We Loved It' със Seal (двамата са нещо като американските Тони и Фики)

Лъжи ме, Джон Леджънд!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Един (контра)протестен ден в центъра на София

Петък. Трудно ми е да спя. Часовникът е навит за 7.00, но в рамките на час преди това се събуждам около 3 пъти. Нервно ми е. Днес или ще ги смажем (морално), или те нас (физически). Това, което продължава вече повече от 2 месеца, е крайно време да спре.

Сутрешните подробности тук са наистина излишни, а в 8-без-нещо съм вече пред Парламента. Уговорките от предишните няколко дни - в интернет, по телефона и в лични разговори между стотици хора - са за 8 ч. пред сградата на Народното събрание и около храм-паметника "Св. Александър Невски".

Едва в четвъртък вечерта сме разбрали, че правителството готви изненада за т.нар. "Голямо посрещане" на депутатите - организирани екскурзии на привърженици на БСП и ДПС от цялата страна. Стотици, хиляди хора, които да дойдат "на Софията" и да подкрепят тегленето на 1 млрд. дълг и актуализация на бюджета. Наложеното вето от президента "по целесъобразност", което ще рече, че държавният глава не е открил "гаранции за прозрачно и подлежащо на публичен контрол разходване на този заем", така че депутатите са принудени да прекъснат ваканцията си и да прегласуват. Ние, протестиращите срещу тази актуализация и искащите оставка на правителството, ги чакаме. Те обаче също ни готвят изненада, става ясно от буквално изсипалите се в центъра на София десетки автобуси от цялата страна.

В 9 ч. насъбралите се пред Парламента и около "Александър Невски" са няколкостотин. Според предварителната информация някъде по това време трябва да започнат да пристигат "контрапротестиращите" в подкрепа на правителството, затова с приятел се отдалечаваме от ненужно широката "зона за сигурност" около парламента и се запътваме към Дондуков. Булевардът вече е задръстен от паркирани автобуси. СН. ОВ. ЕН. ВР. РВ. Полицаите наоколо са опрели по тротоара щитове и каски. Очаквайки неясно какво.



От Дондуков се отправям по посока ул. Раковски, защото разбирам, че познати имат проблем с полицията, която ги държи, неясно защо, на тротоара и не ги пуска да пресичат. Още няколко секунди и аз съм част от задържаната групичка, а след още няколко - с взета от полицай лична карта. Обяснение все още липсва. Минават минути - говорим с полицаите, искаме обяснения, аз снимам с видео с телефона си, за всеки случай. Полицай снима мен със своя телефон, обещавайки да качи снимката ми в сайт за запознанство. После, разбира се, изчезва. Жена ми го кани на вечеря - да се запознаят...

Много от "спрените" протестиращи получават документите си от държащия ги като тесте карти полицай и тръгват към следващия пункт. Тръгвам за нова бърза обиколка из "протестния" район на центъра. Между Невски и Московска (почти до Общината) кръстовището е затворено, а млад протестиращ "лумпен" чете фентъзи роман. Снимам го, а той обяснява, че на протеста обикновено си носи класика. Днес обаче му е малко по-екстремно.

Минути по-късно става ясно, че в 9.30 "контрапротестът" пред президентството - всички онези хора от автобусите и още подкрепящи правителството от София - тръгва по бул. Цар Освободител към храм-паметника "Александър Невски". "Импровизираната манифестация" на "трудови хора с напукани ръце, хора, които не вдигат глава от градината, от нивата, за да напълнят семейния си бюджет", все по думите на председателя на парламента Михаил Миков. Истината обаче ще стане ясно след по-малко от час.

Взимам под ръка VZ, която сякаш се крие в близък храст, а всъщност "предава" на броени метри от шествието. Твърди, че са хиляди. Поне 10 хиляди. Аз съм изпуснал "манифестацията".

Тръгваме след малка турскоговоряща групичка. Вътре има няколко мъже и жени на средна възраст и млади момчета и момичета. Мургави. Облечени "като за града". Говорещи си на турски. Очевидно са се изгубили, сега търсят начин да стигнат до контрапротеста. Един полицай ги обърква (нарочно?) и ги праща към парламента. "Ама там е другият протест, не можем да идем там", казва достолепна дама от групата и отново тръгват да търсят път.

С VZ вече имаме план за проникване. Ще се правим на двойка, дошла специално за контрапротеста. Тя е от Перник. Аз - от Шуменско. На подкрепящите правителството не им искат лични карти. Отличаваме сериозно по облеклото, но все пак влизаме. Метри след като сме пробили полицейския кордон, ограждащ контрапротестиращите и протестиращите от двете страни на "Александър Невски", едно от момичетата от групата-носител се обръща и ни сочи на приятеля/брат си. "Тези се промъкнаха с нас", вероятно. Той вдига рамене и продължават напред.

Прекарвал съм летата в ранното си детство в шуменско село, пълно с турци. Никога не съм имал проблем с тези хора. Един от най-добрите ми приятели в юношеска възраст беше циганин. И досега е сред малкото мъже, на които мога да кажа "Обичам те". Моля това да не бъде разбрано неправилно - брат се обича не по-малко силно.

В петък около обяд обаче влязох на "спонтанно-организирания-контрапротест-в-подкрепа-на правителството-на-Пламен Орешарски". Не повече от 1000 души. Още няколко хиляди явно се бяха изпарили. Или просто разпръснали. Български език не се чуваше много. Почти само турски. Хора над 50-те. Циганчета в тийнейджърска възраст. И шепа старци, искрено вярващи в правотата на БСП да се разпорежда с държавата като бащиния. Традиции от време оно.

Не чувствам да ме е гнус от тези хора. Гнус ме е от онези, които са ги докарали. Взимам си "контрапротестна" вода. Леново. От село Леново, община Асеновград. Жегата е почти непоносима. Докарването на всички тези хора на площад без особено сянка е равносилно на държането на полицаи на пост на почти денонощни смени. Виновниците - едни и същи.

Сядаме на сянка и VZ заговаря дама на около 65 години. Ще я кръстим Величка. Идва някъде около Враца. Познава Янаки Стоилов от 7-годишен. Преживял трагедия като малък, но изкарал висше. Преподавал в Софийския университет. Много учен. И техният наместник на село много учен, ветеринар. Назначил селски съвет - само от висшисти! И преди кметските избори, не взима на никого от селото пари за ветеринарската си дейност. Дори и на "герберите" - поглеждал ги в очите и им казвал: "Да израждам ли трите агънца или да ги оставя да умрат? Ама за кого ще гласуваш на изборите?" И така селото добрува с този кмет. То три агънца година хранят. Въпросът "Кой ни доведе дотук" не стои на дневен ред. Нали имаш 3 агънца и жива овчица.

След малко тълпата се раздвижва. Антон Кутев и Корнелия Нинова идват да поздравят. После Лютви Местан и Йордан Цонев. После ще изпуснем за минути Сергей Станишев и Михаил Миков. "Победа" викат червените, "Подкрепа" - лилавите поддръжници. Постепенно се е разгърнало 30-тинаметров трибагреник. Официално е 65-метров, колкото са и годините на сглобилия го дядо, дочух после. Петък е 65-ти ден от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски.

После батерията на телефона свършва, жегата се увеличава, а ние решаваме да си тръгнем. Баба Величка е изчезнала от мястото си. Няма да мога да й кажа "Айде, лельо Величке, ще се видим догодина на Бузлуджа". "Ще се видим, живот и здраве", няма да ми каже тя. За сметка на това обаче конфискувам контрапротестен плакат. "Не ни разделяйте, г-н Плевнелиев".

Малко преди 14 часа парламентът гласува частичното вето на президента върху промените в Закона за държавния бюджет за 2013 г. И го отхвърля. 130 гласа "за", сред които и 11 от депутати на "Атака". Така ултранационалистическата партия тотално подменя вота на своите гласоподаватели, включвайки се в абсолютно безпринципна и отговорна нова Тройна коалиция. Волен Сидеров дори не си е направил труда да се появи в парламента.

Тогава усещам колко болно е всъщност това общество. Без желание за самокритичност, без желание изобщо да погледне към себе си, към своите грешки.

Но аз мога да виня само себе си. За избора да остана тук, да плащам редовно данъците си, да предизвиквам хората да четат повече, да отглеждам деца в България.

Някъде в този момент и ми се доплаква.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Болно общество, болна държава. Болен ден

Болна ли е тази държава? Има ли тя нужда от доктор? Ама не такъв, който всички чакат на следващите избори и той все не идва, защото вместо специалист кардиолог, който да излекува всичките сърдечни болки на хората, се оказва ветеринар, който ги третира като животни...

Не, на България не й трябва лекар, а ценности.

Такива ценности, заради които хора няма да си затварят очите за престъпления, които се случват пред очите им, понеже са си дали гласа за някого преди броени седмици и не искат да си признаят, че той ги лъже за пореден път, a те явно са будали (турският е актуален днес, анадънму).

Такива ценности, които да не позволяват на полицая да ми говори как и той искал да яде като мен хайвер и омари, ама можел да си позволи само домати и сирене, и как му било интересно дали всички сме взимали по 50 лева.

Такива ценности, които няма да позволят и на най-бедния циганин да бъде използван в мръсни политически игри срещу 30 лева и екскурзия до "Софията".

Такива ценности, според които една прочетена книга е (поне) една взета поука, а не чужд извървян път.

Такива ценности, в които поредната "журналистка" в купена медия няма да си позволява да се упражнява по оста "София-провинция", самата тя живееща в София от доста години, но все пак дошла от провинцията.

Такива ценности, които не ти дават да изправиш подопечния си с палка и щит в ръка срещу младежи и майки.

Такива ценности, през които 1 милиард лева не са равни на 1 милиард причини да си нагъл.

Такива ценности като... чест и достойнство. И още много, много други.

"Какви ценности, бе, брат ми, ние нямаме какво да ядем", ще кажеш (може би на турски или цигански). Хайде сега, помисли си дали тези ценности не бяха изтръгвани от ТВОЕТО общество насила през последните десетилетия, в комбинация с глада и повсеместното затъпяване. И утре, на следващия протест, пак си стой вкъщи пред клавиатурата.

 
P.S. И понеже "Кради, кради" е най-добрата музикална илюстрация към този текст, материалът с Ицо Хазарта в съботния "Капитал" е Завършекът.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Добрият мениджър и добрият лидер - от и за протестите

"- Движението ви е скапано, Шели!
- Сигурна съм, че така изглежда отвън.
- И точно там идва основният ви проблем, защото на кого, по дяволите, му пука как изглежда отвътре?"

Разговор между героя на Джеф Даниелс - водещият вечерно обзорно-политическо предаване Уил Макавой, и девойка от движението Окупирай Уолстрийт от последния епизод на "Нюзрум". Секунди след това той ѝ обяснява как в предишното му предаване 8-те кандидати за президент от републиканската партия са цитирали на няколко пъти Чаеното парти, но нито веднъж OWS (действието се развива септември 2011, Чаеното парти година преди това са успели да си гарантират места в конгреса).

Понякога имам чувството, че някой трябва да го каже на хората от протеста - всеки момент на разсеяност, проявил се външно като вътрешна несигурност, "техните" медии (на онези, срещу които се борим) пречупват през "онази" призма и опитват, често дори успяват да изопачат. Но в крайна сметка, се оказва, че бунтарският колективен разум на българина успява да се справи и с първия си "безлидерски" протест. 

И понеже трябва да вървим напред, съвсем скоро все пак този протест ще трябва да излъчи говорителите си от цялата безспорно хоризонтална структура. Хората, които са се доказали през тези близо 2 месеца, дали са всичко от себе си за каузата и са били забелязани. Сред тях ще има такива, които са искали по-ясни и силни действия, и такива, които са били за мирен протест със силен интелектуален натиск. Ще има такива, които просто са помагали, такива, които са били основни двигатели на идеите. 

Но най-важното - ще има мениджъри и лидери на протеста. Извеждам ги поотделно не защото ги противопоставям, а защото е важно да осъзнаваш моментната си позиция, за да я изпълниш с възможно най-доброто съдържание. В случая, пиша го, защото много от тези хора всъщност ще прочетат тази публикация :)

По-важният текст за четене обаче е на Винийт Наяр за Harvard Business Review - "Три разлики между мениджърите и лидерите". Есенцията: влияние срещу власт, създаване на стойност срещу отчитане на създадената от останалите стойност, вдъхновяване на екипа срещу управление на работата. Всяка от двете страни има своите предимства и са, смея да кажа, еднакво нужни на този протест. А хората ще ги подкрепят.

Другари по борба, избирайте позиция и я следвайте!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Divide et impera - Ко? Не!

Давам си сметка, че едната седмица, в която обмислям този пост, го е направила доста поостарял. Или по-скоро неуникален - той, за съжаление, ще е актуален доста дълго време, макар темата да е вече доста обсъждана. И не защото тепърва започвам да уча латински, а защото по всичко личи, че управляващата политическа класа скоро няма да осъзнае колко неефективни са и ще продължават да бъдат методите й за приспиване на народа.

"Divide et impera". Разделяй и владей. Повече от 23 века след като Филип II Македонски ползва тази максима, за да разширява империята си, това продължава да е най-предпочитаният пропаганден похват. Разделянето на красиви и други, на богати и други, на умни и други, на софиянци и други - изглежда най-гениалният ход, който пропагандата може да направи. Ползвам "и други", защото хората на протеста не са се самоопределяли никога, това направиха управляващите. Но... сбъркали са...

Протестите от лятото на 2013-та не са като протестите, с които в Москва те учат как да се справяш. Търсиш лидерите и ги унижаваш и унищожаваш, после последователите малко по малко стихват. "Хуц-хуц!", както би казал един пародиен комиксов facebook-герой (също активно подкрепящ протестите срещу Орешарски, между другото).

Как унищожаваш лидерите на протест, единствената ясна част от който са часът и мястото на събиране, както и маршрутът? На кого точно са последователи хора със среден и едър бизнес, които се събират всяка вечер с децата си, колеги, партньори, че и служители (какво сега - не мога да се виждам с шефа си, ако съм излязъл доброволно ли)? Как внедряваш провокатори, когато на 5-та минута около тях е образуван сериозен кръг от свободна площ, за да се види разграничението на мирно протестиращите от тях? Препоръчвам на политическите инженери на правителството (опериращи по-скоро като минни инженери) книгата "Морската звезда и паякът", за да разберат защо каузата им е "perduta".

Иначе другарите успяват да се ориентират към мястото, където да атакуват - ползват младите кадри, в които са инвестирали досега прикрито и не чак толкова, за да "наблягат" на тяхната си гледна точка, като уж тактично налагат негативно отношение към протестиращите. И там обръщането на неколкодневно недоволни стана за нощ. Обаче... само мястото е вярно, а маниерите са толкова остарели - погледнете copy-paste-троловете във Facebook и онлайн изданията - че просто създават успешно пренебрегван шум.

И колкото и да се опитват да ни разделят на "гласували за нас"-"гласували за Бойко"-"гласували за ония, които не влязоха", всички ние сме европейски граждани и "голямата сестра" в Брюксел ни наблюдава внимателно. И ако през есента се окаже, че пак ще ни дърпат ушите, към протеста на "умните и ситите" ще се присъединят и "другите и другите". Тогава като "не човек, а желязо" ще трябва да се проявят другарите, за да избегнат позора си. А той, позорът, си е лично тяхна заслуга, хората просто всеки ден им се присмиват допълнително с нови и нови акции (внушението от вчера беше достатъчно сило - "няма море за нас, но не пречи да имаме плаж на метри от вас").

"Разделяй и владей" може да проработи само в общество, в което болшинството от хората са неуки и подчинени. Макар тенденциите и у нас да са такива, критичният минимум на "активно недоволни" ще продължи да е достатъчно висок, а "триъгълникът на властта" между Министерски съвет, Президетството и административната сграда на Народното събрание - пълен със знаещи какво искат протестиращи. А те искат само едно: "Оставка".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

The Next Big Thing ще се роди на протеста

Знаете ли как се раждат добрите идеи? Според Стивън Джонсън това се случва в гранични ситуации, често при докосването на две привидно несъвместими среди или концепции. В много от случаите е и чисто стечение на обстоятелствата, дори серендипност, нещо като да откриеш партньора за следващия си голям бизнес проект по време на протест.

Това всъщност искам да кажа - в рамките на над 40 дни по един установил се вече маршрут успях да срещна - да се запозная, да видя отново след много време, да опозная по-сериозно - толкова много хора с различни идеи и опит, че няма как сред тях да не е мой бъдещ бизнес партньор.

Излизаме от частния случай и си даваме сметка, че на протестите имаме всички онези условности, които описах в самото начало. Така че - напълно убеден съм - "следващото голямо нещо" ще се роди именно между пл. Независимост, пл. Народно събрание и Орлов мост. Ако вече не се е родило!

Ето няколко примера:

- в палатките до паметника на Цар Освободител живеят и собственици на големи IT-компании, някои от които движат големи образователни проекти за ученици и студенти;

- мъж на средна възраст оставя на заден план международния си бизнес с дистрибуция, за да раздава "висящо" кафе пред Парламента всеки ден - пиещият плаща, колкото сметне за добре. Оказва се, че се събират повече пари от стойността на кафето и те отиват за дарение дарение;

- група бивши и действащи журналисти и комуникатори създават пресслужба с нулев бюджет, за да се противопоставят на проправителствената пропаганда на институционалната пресслужба. Така протестът има не само нещо като своя медия, но и пряк достъп до останалите медии;

- десетина протестиращи пишат писмо до вицепрезидента на Европейската комисия, ползвайки софтуер за споделено създване на съдържание, благодарение на който всеки може да прави корекции и предложения. След това ползват отворена платформа за набиране на подписи и събират подкрепа от над 8000 души в рамките на под 24 часа (за сведение, след 35 дни усилен труд "контрапротестът" твърди, че разполага с 220000 гласа в подкрепа на правителството Орешарски, като от няколко различни места има информация за събирането на тези подписи под строй, със социалните помощи или срещу направление от личния лекар)...

Цялата тази атмосфера, гарнирана с празничността на шествията, в които нетуъркингът не спира, а нощите са прекарвани в криейтив на акциите за следващия ден, определено ме правят сигурен, че The Next Big Thing ще се роди на протеста!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Политиката на народа

Изпитвам доста силно негодувание от това, че думата "политика" съвсем целенасочено бе избутана в стената като мръсна. Разбира се, от няколко поредни редици политици. "Политика" и "политики", макар различни неща, са напълно идентични в главата на нормалния човек. Резултатът от което е отдръпване от всякакво желание да се реализират политики, различни от чисто партийните. Бум - къде си ми тръгнало, ти, гражданско общество.

#ДАНСwithme обаче е стъпка в другата посока. Без да се е институционализирал, протестът вече дава все повече наченки на граждански натиск, отделно от основния си инструмент - вечерното шествие и сутрешното пиене на кафе + редица по-малки акции. Първо се появи Харта 2013, в която много хора, може би с основание, се усъмниха; после още документи, днес вече е онлайн една петиция до еврокомисар Вивиан Рединг, която в този момент е подписана от над 5000 души, по-малко от 24 часа след публикуването си.

На практика, важно е петицията да бъде подписана от колкото може повече хора до утре в 10 ч. сутринта, когато самата Рединг ще бъде на срещата от серията "Дебат за бъдещето на Европа" във Военния клуб (#EUdeb8 в Twitter), така че подпиши я тук и препрати на приятели :) Давам информация, че документът е плод на сериозен краудсорсинг, което е сред най-хубавите неща, които могат да ни се случат в 21. век.

Още нещо хубаво ми се струва, че се зароди тези дни - антиправителствената информационна служба noresharski.com, която, както показва и каламбурът с официалния пресцентър на правителството, ще дава информацията за протестите, която не попада в официалните хроники. Както го разбирам, вероятно и такава, която правителственият пресцентър се опитва да скрие (нов пример от днес - с промяната на часа на извънредното заседание на МС за актуализацията в бюджета и пускането на инфо до медиите само час преди това).

Днес бях на първата пресконференция на NOresharski.com - с участието на икономиста Георги Ганев от ЦЛС. На тротоара на пл. Народно събрание, на фона на самия парламент и на броени метри от него, Ганев говори доста аргументирано защо няма нужда да се прави актуализация на бюджета. И най-вече за това, което мен ме притеснява през цялото време - че на практика няма изказани аргументи от страна на правителството за изтеглянето на 1 млрд. лева заем... Човекът звучеше доста убедително, а дори хора неексперти го разбираха - факт, там имаше освен много журналисти и доста граждани, които дойдоха след сутрешното пиене на кафе.

Няма как да анализирам думите на Георги Ганев, но пък снимах почти цялата пресконференция, която можете да видите в това видео.


И така, чувствам, че малко по малко хората започват да осъзнават колко е важно сами да започват да правят политики (извън класическия НПО-сектор), дори без активно да са замесени с политиката. Обнадежден съм - когато и да си тръгнат наглите управляващи, ще сме израстнали като гражданско общество!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

По стъпките на Гърция, та дори при медиите

Дъждовна софийска утрин и четем следния текст. "Според медийния експерт, до спирането на обществената телевизия се е стигнало, защото правителството не е могло да наложи какво и как точно да предава тя в ефира си, както това се прави с частните медии, които са зависими и лесно могат да бъдат манипулирани заради дълговете си към банките."

По всичко личи, че така би могъл да изглежда материал на Весислава Антонова от в. Капитал на 12 юни 2014 г., който се отнася до спряната от правителството на Орешарски Българска национална телевизия. Това, на този етап, е цитат отново от материал на Весислава, отново от Капитал, но, за щастие, от 12 юни 2013 г. и се отнася за гръцката радио и телевизия ERT, чийто сигнал бе спрян в средата на юни и възстановен преди броени дни, а спирането на БНТ засега официално не стои на дневен ред.

"Гръцките зрители може би не гледат толкова много обществената телевизия, но там има по-голям плурализъм - и в културните, и в политическите предавания", каза на чудесен български в пряко включване по БНТ само преди месец деканът на факултета по журналистика в Атинския университет Йоргос Плиос, коментирайки безпрецедентния акт на правителството на Самарас. Тогава десетки хиляди излязоха на протест пред сградата на телевизията, а два от най-големите синдикати в Гърция обявиха 24-часова стачка, подкрепата си оказаха и много европейски обществени медии, сред които и БНТ и БНР (PDF).

Какво се случва в България в момента: десетки хиляди в цялата страна протестират срещу правителството на новата Тройна коалиция (винаги ми е било гнусно това определение, сега е очевадно защо); почти всички електронни медии са под контрола на една определена групировка около една определена банка, чиято подкрепа опитва да поддържа на системи това напълно дискредитирало се за броени дни управение; достойните медии (сякаш всички извън собствеността на Пеевски + няколко сателита), дават всичко от себе си, за да бъдат максимално обективни и да изпълняват обществената си служба.

В това време председателят на Народното събрание Михаил Миков отправи обръщение към нацията с призив към медиите да намалят отразяването на протестите, лидерът на псевдонационалисическата партия Атака нахлу в сградата на БНТ след като репортер на телевизията показа как партията му си купува протестиращи, в СЕМ бяха направени будещи притеснения постъпки за спешни промени очевидно дни преди взимането на решение кой да бъде новият Генерален директор на БНТ, а вчера "председателят на медийната комисия в Народното събрание Стефан Данаилов (Коалиция за България) изиска пълна проверка на обществените поръчки на БНТ за последните две години (от 1 юли 2011 г. до 1 юли 2013 г.)".

Прекалено дългият и изпълнен с факти преамбюл би трябвало да си е свършил работата с показването на това какво всъщност се случва - парламентът и представените в него политически и икономически кръгове се опитват да сложат ръка и върху един от последните бастиони на качествената журналистика у нас.

Да, БНТ очевидно има раздут щат, елементи на остарели практики и (поради обществената си функция) доста негледаеми рубрики и предавания. Но е още по-вярно, че през последните години националната телевизия направи качествен скок с обновяване на техника, екип и възгледи, даде шанс на ново поколение амбициозни и бързо доказали се журналисти, разви ужасно много актуално-политическите си предавания и...

Стигнахме до ключа към кутията - когато обществената телевизия в една държава (а нормативната уредба на ЕС задължава всяка една страна-членка да има подобна) е силна като качествно на политически ориентираното съдържание и е натрупала доверие, то управлението има интерес това съдържание да може да бъде ползвано като пропагандна машина. Това означава подчиняване чрез всички мерки, като най-лесното е чисто и просто смяна на ръководството, за която сега е удобен момент и за която безспорно има първите сигнали.

Аз, като гражданин на тази държава, нямам интерес това да се случи. Няма интерес и болшинството от останалите граждани - изключение правят единствено дори не конкурентните телевизии, а шепа самозабравили се хора. Затова организираният тази вечер протест "5 минути аплодисменти в подкрепа на свободната журналистика" в подкрепа на целия екип на националната телевизия. Както красноречиво е споменато в описанието на Facebook-събитието, "Ако не изразим ясно позицията си в подкрепа на БНТ и свободната журналистика и публицистика у нас, от утре може и да ги загубим като понятия".

Тази вечер нямам по-важна работа от това да бъда на протеста пред сградата на Българската национална телевизия, за да покажа подкрепата си за един чудесен екип, претърпял и все още претърпяващ метаморфоза към по-добро, във важен и труден момент, когато натискът срещу него е ужасяващо нагъл. Но да, бих го направил и в подкрепа на всяка една медия, която уважавам и която някой опита да застраши по подобен начин.

Не мисля, че мога да дам някакъв аргумент към този акт - вътрешно и напълно искрено е.

В 20.00 ще бъда пред БНТ на Сан Стефано 29, надявам се и ти да бъдеш там!

P.S. Нямам против да сме като Гърция - безспорно една от най-достойните нации в света. Искам обаче и да сме като Люксембург.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Вместо About - какво всъщност е този блог

Обичам да давам отговори за дипломни работи (почти толкова, колкото човек мрази да пише дипломни :). И понеже след редизайна на блога се полага обновяване и на секцията "За мен", реших да ползвам въпросите и отговорите, които Ади Василева ми прати във връзка с дипломната си работа на тема „Изграждане на имидж на специалист по онлайн комуникации чрез личен блог“. Въпросният имидж, разбира се, се изгражда с микс от канали, но понеже 'The Dreamreader' е важна част от тях в моя случай, е повече от подходящо за "About"-секция.

Изображение: AreWeNewAtThis

Представете се.
Александър Кръстев, PR консултант в PRoPR агенция. Занимавам се с PR от 6 години, като в същото време успях да превърна основното си хоби - четенето, в успешен онлайн проект в лицето на най-големия специализиран сайт за книги у нас “Аз чета” (www.azcheta.com).

Представете блога си.
Създадох личния си блог www.alexanderkrastev.com в началото на 2006 г., още в I курс в университета. Първоначално пишех за лични неща - като нормален блог-дневник, после започнах да обръщам внимание на все повече актуални политически и културни теми, а напоследък пиша повечко и за маркетинг в онлайн средата.
Интересното е, че в различните етапи блогът носеше и различни имена - първо беше “Александър Кръстев: Добре дошли в моя свят”, после стана “Хайку за вълци”, а в момента е “The Dreamreader”, показвайки акцента върху вдъхновяващите теми за усъвършенстване, лидерство, добри практики и т.н.
Както всеки подобен проект, честотата на писане във времето е различна, но последните няколко седмици съм доста активен, изхождайки най-вече от странната политическа ситуация. На практика в моменти, в които съм се чувствал неразбран (аз и общността около мен, по-скоро), съм бил винаги активен в писането в личния си блог.
Отделно от началото на 2010 г. поддържам и специализиран блог, посветен на професионалната социална мрежа LinkedIn - www.linkedin.azcheta.com.

Какви методи и комуникационни канали за изграждане на имидж в онлайн пространството използвате?
Активен съм във всички важни социални мрежи, като вероятно различните ме представят по различен начин. Във Facebook контактувам предимно с приятели и последователи, които гледат на мен като PR-практик и запален почитател на книгите (дори експерт в областта, до някаква степен), в Twitter опитвам да съм по-забавен и атрактивен, особено що се отнася до активистка дейност. В LinkedIn пък споделям интересните професионални новости, с които самият аз се запознавам, като акцентът е поставен върху дигиталния маркетинг, където оперирам най-активно в професионално отношение.

Какъв е вашият желан личен имидж?
Желаният ми имидж всъщност е описан и в bio-то на профила ми в Twitter - “млад професионалист в областта на комуникациите”. Това, върху което работя, е думата “професионалист” в съзнанието на хората да бъде заменена с “експерт”, а подозирам, че при случването на това ще трябва да отпадне и думата “млад” :)

Коя е таргет аудиторията Ви?
Обикновено не поставям конкретни цели на текстовете си. Образът на четящия, който си представям, когато пиша, обаче е професионалист около 30-те, активен и търсещ развитие в своята сфера (затова и попаднал в моя блог по конкретната тема). Не съм правил съзнателни постъпки за увеличаване на аудиторията си в конкретни насоки, затова освен контактите си в социалните мрежи не разчитам на голям приток от таргетирани читатели.

Каква цветова гама сте избрали и според Вас какво настроение създава тя на аудиторията?
Направих редизайн на блога наскоро, защото темите, които преобладават напоследък, изискват сериозност. Избрах светла и изчистена тема, с опростени функционалности, които да не разсейват потребителите. А за избягване на скучноватостта се грижа чрез самите текстове :)

Как интернет промени начина на комуникация и изграждането на имидж според Вас?
Сега комуникацията е доста по-непосредствена, изиксва често мигновена реакция и много малко неща могат да се скрият. Това има както предимства, така и недостатъци - всеки трябва да е готов да защитава своя положителен имидж и съответно винаги да има едно наум за евентуални грешни стъпки.

Как блоговете помагат за изграждането на имидж в интернет според Вас?
В общия случай блоговете трябва да са част от микс комуникационни канали, които да се допълват. Блоговият формат дава възможност за по-обширно споделяне и последващи дискусии. Мисля, че блоговете дават по-големи възможности за показване на експертност в дадена област, отколкото споделянето на статуси и линкове в която и да е от социалните мрежи.

Коя е най-голямата полза от блоговете?
Винаги има полза от споделянето на познание.

Какво Ви кара да списвате блог?
От архива на блога ми се вижда, че не съм особено мотивиран да пиша съвсем редовно, но винаги е хубаво да имаш място, където да споделиш мисли и открития.
Ползвам блога си например за споделяне на презентацията винаги когато съм имал лекция или участие някъде, като задължително добавям още мисли и бележки, които не са влезли в слайдовете или са се появили като въпрос по време на самата лекция.

Колко често трябва да се поства, за да се поддържа имиджа на специалист в сферата на онлайн комуникациите и какво време отделяте Вие?
Вероятно веднъж седмично за среда като българската е достатъчно. Аз лично пиша доста по-рядко в блога си, дори в този за LinkedIn, по-скоро съм събитийно ориентиран - ако има някаква сериозна промяна, тогава я отразявам. Което, признавам, не е най-добрата практика, ако си си поставил високи цели за разпознаваемост и търсене на клиенти чрез блога си.

Какво прави един блогър успешен и какви са критериите за успех при блогърите?
Вероятно би трябвало да кажа, че целта на блогърите не е да са успешни и известни, но би било измамно. Като всеки пишещ човек, един блогър изпитва нужда да се изразява и съответно да бъде четен. Освен чисто количествените показатели като брой посещения дневно, коментари и абонати през RSS, можем да следим дали един блогър се ползва с уважението като експерт в областта, за която пише - дали го канят на събития като журналист или дори посланик на дадена марка, дали е гост в медиите по конкретна тема и т.н.
За постигането на всичко това обаче трябва да се работи - самоусъвършенстване в избраната област, постоянство в писането, поддържане на жив контакт с аудиторията, за да се връща тя отново и отново в блога.

Как блоговете помагат да се развиваме като личности и професионалисти и какви са професионалните ползи от списването на блог?
Поддържането на блог налага придобиването на конкретни навици, дори познания и умения. Ако високата посещаемост и експертността са поставени като цели, то постигането им изисква разнообразие в темите и увеличаващи се познания в конкретната тематика. След известно време човек усеща как е станал по-дисциплиниран,

Печелите ли от блогване?
Не и от личния си блог, но на практика “Аз чета” започна като блог и в очите на много хора продължава да е блог. Там вече има работещ бизнес модел, така че остава само да бъде оптимизиран за максимални печалби.
Блогът за LinkedIn пък ми помага да постигна някаква професионална разпознаваемост, така че при всички ми е полезен в работата с клиентите на агенцията и дигиталните услуги, които им предоставяме.

Считате ли блога си за полезен и какъв е приноса Ви към аудиторията?
Докато личният ми блог е по-скоро проява на човешко его, “Аз чета” и “Блогът за LinkedIn” определено имат важно място в родната блогосфера, давайки доста експертни познания и насоки в двете сфери. Първият е най-голямата специализирана медия в областта си, а вторият е на практика единствена такава.

Какво мислите за класациите на блогърите като например Top Blog Log?
Харесвам Topbloglog, защото е повече от обикновена класация. Платформата дава възможност за преподреждане на блоговете и Twitter-профилите по различни характеристики и с това помага да бъдат изведени тенденции и лидерства в конкретни области.

Какъв е имиджът на блогърите в България и какво мислите за блогосферата у нас?
Както един журналист-блогър каза веднъж, да си блогър не е като да си таксиметров шофьор - всеки може да е блогър. Затова и в момента има страшно много блогове на различни тематики, поддържани от различни като профил хора. Вярвам обаче, че в почти всяка сфера вече има достатъчно утвърдени блогове, където се изявяват специалисти. А най-активните и харесваните “блогъри” на практика са адски интелигентни хора, които вече са се оформили като голяма, но сплотена общност. И много компании вече усетиха силата на това, макар тенденцията с блоговете вече да слиза от своя пик.

Съществува ли професия „блогър” в сферата на онлайн комуникациите в България?
До известна степен съществува, но в един момент се оказва, че наетите като блогъри хора вършат и доста много работа, разширявайки обхвата си на специализация и дейности.
Има и доста развити бизнеси, които разчитат на списването на блогове за изкарването на приходи, но става въпрос за поддържане анонимни блогове от името на измислени лица. Така че в случая можем да говорим и за “блогъри в сянка” (ghost-bloggers).

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: