04 май 2014

Кажи "Здравей" на новата Студена война


Чувството ми, че страната ни е просто една проекция на нещо, което се случва някъде далеко, става все по-силно. Толкова време гледахме пасиво какво се случва на Запад и на Изток, че постепенно мантрата "те са платени" стана национален манталитет за тесногръдието на хората и оправдание за разделението на две: вече никой не мисли кое е правилно (морално, етично, логично, закономерно, човешко), а за това кой е първоизточникът - дали е про- или анти- Русия или САЩ.

Така само в рамките на няколко месеца - след като протестиращите у нас бяха наричани "к*рви на Бойко" и "соросоиди" и се появи контрапротест (подплатен с назначения, нали не сме забравили?), после пък дойдоха бунтовете в Киев и всички поддръжници на Путин изведнъж се оказаха долни окупатори и убийци - сякаш спряха да имат значение мотивите и аргументите: няма значение кой праща войски в Украйна или в Ирак, важното е, че "Десен сектор" са фашисти, а всички, които оказват съпротива срещу щатски войски - терористи.

Обаче нито черното е изцяло черно, нито бялото е просто бяло. Нито "фашагите" са се появили случайно, нито пък винаги "протестиращите" са 100% представителна извадка (особено когато се опитват да прогонят бежанци или етнически малцинства). Точно в такива моменти толерантността става нулева, става "Розова". Точно в такива моменти започва поредната Студена война - на тихите фронтове, с натискане и изнудване.

Да, когато годината е 2014-та, не е задължително битката да се води с оръжия. Но и наличието на "свободния глас" на социалните медии не я прави много по-трудна за водене - отново е важно кой вика по-силно, кой ще изкрещи първи, кой ще украси тезите си по-лъскаво. Понеже именно заради социалните медии информационният шум е в пъти по-голям, масата продължава да вярва на "една жена каза по телевизора", а резонирането по собствени канали става още по-лесно. И точно в тази битка ние ще си останем просто едно оръжие.

Новата Студена война няма как да бъде спечелена, особено в малкото ни българско семейство от две сирачета - квазиляво и квазидясно. Разделението, което и без това е достатъчно голямо, вече ще става много, ама много фрапантно. Винаги си мислим, че няма как да стане по-страшно (както и аз през миналия август), а то взима, че става...

Ако има печеливши, то те ще са тези, които са успели да унищожат останалите. Да. А най-малко унищожени ще са онези, които са съумявали да четат между редовете.


Прочети

03 май 2014

Когато ти залипсва миналото


Разбираш, че ти липсва миналото, когато се събудиш сутрин от песента на повече от 5 вида пойни птици.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато с истинска тъга гледаш площада пред родния си дом, където допреди няколко години дузина деца са тичали подир топката, а сега същата тази дузина мъже паркира колите си.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато историите, които си говорите с комшията (вече станал твой "съсед"), са отпреди повече от 10 години.

Разбираш, че ти липсва миналото, когато книжките в първата ти библиотека ти се сторят по-интересни от онези, без картинките, които четеш в момента.

Единственият начин да не ти липсва детството е никога да не порасваш на 100%.
Прочети

02 април 2014

Има един правилен начин за правене на журналистика - без страх

Тук можеше да има снимка на плачещата Генка сред втория пореден палеж над автомобила й. На снимката обаче тя се усмихва, точно както трябва да се усмихва всеки професионалист, когато е свършил добре работата си. И то трябва да се случва без никакъв страх
Мечтаех да стана журналист от малък - търсиш истината, често решаваш проблеми, имаш по-лесен достъп до други светове, които можеш да показваш. Поради редица причини, сега достъпът ми до голямата журналистика се изразява в приятелство с чудесни и пробивни професионалисти от бранша и работа с тях на ежедневна база като PR практик, но желанието ми да виждам правенето на качествена журналистика не е станало нито пункт по-малко.

За тези 7 години, откакто смених мечтаната професия, България падна от 51-во до 87-мо място в индекса за свобода на медиите на "Репортери без граници". Журналистите не правят по-слаби материали, макар болшинството от репортерстващите в различните медии да не заслужават докрай названието "журналист", но пък зависимостта им расте постоянно. На този фон през последните години се случваха и нападения над личността на водещи журналисти - побои, взривявания и подпалвания на автомобилите им, а заплахите за саморазправа често се случват вече дори пред камера.

Тази нощ Генка Шикерова стана жертва на палеж за втори път в рамките на около половин година. Дали това е сплашване от поръчител от политическия или престъпния свят (ако приемем, че това са два отделни свята), едва ли ще разберем, след като още нямаме арестувани за случая с първия палеж.

Разкриха ли кой взриви колата на Сашо Диков? Разкриха ли кой запали автомобила на Генка през есента? Разкриха ли кой преби с метални прътове Огнян Стефанов? Отговорът е не. Симптомът обаче е следният: безнаказаност - докато полиция липсва, докато държава липсва, медиите ще бъдат подлагани на натиск от подобен тип. Достойните журналисти обаче, сигурен съм, ще продължат да си вършат добре работата по единствения правилен начин - без страх.

И понеже редовно си плащам данъците и съм свикнал да съм взискателен гражданин, когато някой държавен чиновник не си върши работата, държа да си поеме последствията:
Другарю вътрешен министър, ще си подадете ли най-накрая оставката?

Прочети

01 март 2014

Преди #TEDxNBU - моите 5+1 любими TED-видеа

Признавам, обичам неща (и хора), които вдъхновяват останалите, дори да не са мой основен извор на вдъхновение и възхищение. Нещо такова е и TED, веригата конференции за технологии, развлечение и дизайн - рядко търся нещо конкретно, но почти винаги гледам, когато някой сподели из социалните мрежи линк. (Е, в един момент имах идея да преведа на български всички talks на книжна тематика, но вече беше свършено).

Още не съм бил на български TEDx (макар да съм чест посетител на събитията на "Горичка", където форматът е почти същият), но скоро това май ще се промени. Наближава TEDxNBU и девойките от "организационния комитет" ме поканиха да споделя 5 любими TED-лекции. Изборът е труден, затова ще го направя бързо и по памет.

Започвам с книжна тема, разбира се. Първо е Елиф Шафак, която умее да разпалва сърцата и определено знае как да разказва истории (много важно за мен умение). В тази си лекция тя говори за това какво е да пишеш, как да събираш и пресъздаваш истории.

 

Следва още една писателка - Елизабет Гилбърт, която вероятно ти е известна със съвета си да ядеш, да се молиш и да обичаш. Дори "женските" книги да не са ти присърце, тази лекция на Гилбърт ще ти допадне - тя е за креативния гений, за това как всеки носи една голяма идея у себе си.



Сега и любимият ми роден TED персонаж: чудесната Яна. Яна Бюрер-Тавание, която, откакто я познавам, се занимава с каузи - помага на каузи, разказва за каузи, създава и довежда докрай каузи (и прави TEDxBG).



Продължавам с още нещо от България, но този път на английски. Стив Кайл, който у нас се занимава с предприемачество и менторство, говори за това колко е важно да се забавляваме, да се смеем и да играем, за да успяваме и да сме щастливи.



Номер 5 - Бярке Ингелс. Суперготин и свеж датски дизайнер, създател на голямото копенхагенско студио BIG, чиято корпоративна концепция "Less Is More" води до истински лудости - просто ти се иска да посетиш.



И за финал, съвсем изсън класацията, един сър - сър Кен Робинсън. Любим автор на една от организаторките на TEDxNBU - Деси Бошнакова, така че този talk, озаглавен "Училището убива креативността", освен да покаже отношението ми към образователната система у нас има за цел да изпрати и едно намигване към Деси :)



Това е от мен, TEDxNBU е на 22 март, програмата ще е ясна съвсем скоро, а аз пожелавам успех на чудните Деси, Ади, Събина и Ивелина (които познавам) и на Цветан и другата Деси (които не познавам, но които съм сигурен, също са чудни и с които ще се радвам да се запозная на място), които организират събитието.
Прочети

24 януари 2014

5 екзотични дестинации за посещение от родните депутати

След като родните депутати се оказаха особено активни в международната дейност и опознаването в "лични визити" на екзотични за обикновения българин страни като Куба, Сирия и Тайван, предлагам кратък списък, с който и останалите народни представители да запълнят празнините в дейността на международно низвергнатия външен министър Кристиян Вигенин:

1. Тайланд - освен с вкусната си храна и красивите залези, страната на Рама ще ги посрещне с разкошна архитектура и know-how как в няколко поредни управления да създадат семеен режим с трайни зависимости. Вероятно и ще покажат на местните политици как да обясняват, че нямат сестра.

2. Северна Корея - чиста и подредена страна, с ясни правила и свободи, в която няма свободия - точно такъв строй, в който депутатите ни биха ходили спокойно на работа, без странни хора да ги притесняват и да изискват от тях някакви неща (севернокорейският лидер има и успешен лек за справяне с такива хора - на стадиона и... забавление). Тази особено велика нация успя дори да вземе проби от слънчевата повърхност, което със сигурност дава възможност за оптимизация на родната енергетика и заслужава посещение от парламентаристи, било то и "в лично качество".

3. Украйна - една от най-братските ни държави на изток, където напоследък всички се славят с точно като снайпер око, може да окаже ключова подкрепа с насоки как да бъдат прекратени 7-месечните протести у нас. Подобна визита би била от изключителна важност, предвид зараждащия се транспортен дефицит у нас с намаляването на превозните средства от видя "бял автобус".

4. Иран - наследниците на персите имат сравнително добри познания по ядрена физика и със сигурност биха могли да са полезни в решението дали да строим АЕЦ "Козлодуй" или да се насочим към други енергийни проекти (виж илюстрацията).

5. Луната - като наистина велика страна, KLETA MAJKA BALGARIQ заслужава да е четвъртата държава в света, която да осъществи меко кацане на Луната. И за да сме все пак с нещо пред САЩ, СССР и Китай, които по някаква случайност са ни изпреварили, предлагам да изпратим всички 240 депутати там. С еднопосочен билет...

Прочети