Печеливши винаги са аргументите, подкрепени с факти

Един пасквил, един текст в отговор, много спорове на онлайн агората - всеки със собствения си висок глас и собствен дневен ред. Все едно нищо не се е променило през последната 1 година...

Всъщност, много неща не са се променили от 14 юни 2013 насам - и тогава искахме прозрачност в работата на държавата, и тогава говорехме за зависимите медии и превръщането на журналисти в жертви на нечии корпоративни интереси, и тогава искахме гласът на инакомислещите да има къде да се чува. Отношението към говоренето за тези неща обаче сега сякаш е различно - желанието за яснота около "Южен поток" се принизява до "работа в полза на чужди господари", журналисти от претендиращи за независимост медии работят повече с теории отколкото с факти, а желанието за право на отговор към откровено манипулативен текст се счита за намеса в нечия редакционна политика и едва ли не физическо нападение срещу журналист.

И като споменах правото на отговор, подскачането срещу тази практика на качествената преса сякаш прави Етичния кодекс на българските медии излишен. А не трябва ли да е това библията на журналистиката? Най-важните медийни правила, под които всеки уважаващ себе си журналист трябва да се подписва? Нещата явно не стоят така, както са ме учили в университета - коректност, проверка на фактите, по възможност независимост и лоялност на гилдията.

Иначе не съм сигурен надигащият се медиен фронт в защита на журналист, срещу чийто текст е поискано право на отговор, дали е плод на подобна лоялност на гилдията. Прилича ми обаче на местен шовинизъм, при който нямат значение истината и "правотата", а само принадлежността - няма значение сгрешил и е журналистът, важното е, че работи в медия, и това е достатъчно, за да бъдат забравени много други неща.

И още нещо са ме учили в журналистическия факултет (а и след това, и то много от хората, с които днес сме на различна вълна) - в спора и медийния анализ печеливши са винаги аргументите, подкрепени с факти. Реалността може би сочи друго. А аз продължавам да (не) си спомням защо се отказах от тази професия...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо грешната комуникация с блогърите може да Ви навреди?

Днес получих доста интересен имейл на пощата си в AzCheta.com - от издател, който (смята, че) е доста активен в комуникирането на новите си книги, но е озадачен как така не е получил нужното внимание от екипа на нашия сайт.

Като изключим чисто комуникационната абсурдност на един подобен имейл от човек, който всъщност с това си вади хляба (припомням - книгата е най-старата медия), поставянето на начало на разговор с когото и да било в подобен тон означава само едно - нулева вероятност за положителен изход. И гледаме на това чисто човешки, нали така!

Всъщност, проблемът се състои в това, че често компаниите/мениджърите смятат, че блогърите се ласкаят от всеки осъществен контакт и, бидейки на седмото небе, веднага започват да пишат хвалебствени материали в блоговете си. Да, ама не, както би казал всеки средностатистически потребител на Wordpress. Това разбиране, характерно за първото десетилетие на века, може да доведе до много негативни последици.

Ето и причините:

• Блогърите са докачливи - всеки от тях е човек-медия и държи да получава нужното внимание и уважение. Ако то липсва, блогърът също може да покаже неуважение - най-вече в Twitter и Facebook, ако сте започнали зле, блогът му/й дълго ще е затворен за Вас;
• Доказалите се блогъри се радват на постоянния контакт от брандовете, така че със сигурност някой Ви е изпреварил. Затова и първото впечатление трябва да е добро, иначе отивате далеч на опашката;
• Блогърите не обичат да им говорят за пари - ако го направите още в първия разговор, може да ги отблъснете. Те имат блога си като кауза и смятат, че дължат на читателите си обективност и безпристрастност. (Е, това в общия случай не би трябвало да е така, защото обективността на медиите е нещо като мит, а един блог трябва да е всичко друго, но не и безпристрастен - нали все пак списващият го блогър има лично мнение). Ако пък случайно намекнете, че съдържанието им е платено, краят на света е близо!
• Блогърите са задружна общност, мафия дори. Ако се държите зле с един от тях, срещу вас може да се обърне цялата блогосфера. Ако подходите лошо с блогър и той сподели в социалните мрежи, с останалите ще Ви е далеч по-трудно.

На много компании им се налагат да се справят с миникризи, причинени от оплаквания или изказвания на блогъри. Най-доброто справяне с кризата обаче е превенцията. Така че - бъдете дружелюбни с блогърите и не им правете нищо, което не бихте искали някой да направи на Вас.

Успех!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Да се ожениш за 60 секунди

Подготовката за една сватба вероятно е редно да продължи между половин и една година. Ние се спряхме на втория вариант. А след 1 година подготовки, следва обричане за цял живот, което продължава 60 секунди. Усещането, както има шанс да знаеш, е невероятно.

Обаче никой досега на успя да опише всичко от събота вечер, както го направи майка:

А най-добрата фотография в реално време, струва ми се, е от Роско (тази горе е другият ми фаворит засега - от Ив Атанасова). В очакане сме и на официалната фотография :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#моите3причини да гласувам в неделя. С преференция

Ако смяташ да пропуснеш и тези избори, по-добре не ходи за гъби или ягоди, както обикновено. Просто си стегни багажа за "на Запад", защото на следващите избори може единствен вариант за пропускането им да ти е "на Изток".

Сега сериозно: неделя, 25 май, евроизбори. Повече цивилизационен, отколкото политически избор. Мъка, немъка, реших за кого да гласувам и то с преференция - особено защото приятели, на които вярвам, обосноваха много добре точно това предпочитание. А пък аз съм човек на аргументите и човек на вярата в приятелите.

Миналата седмица стартирах една онлайн акция в рамките на проекта "Обещай, че ще гласуваш", но стана време и аз да се включа. Ето ги и #моите3причини да гласувам в неделя:

1. По-висока активност, по-малко влияние на купените гласове 

Всеки път "социологиите" преди избори сочат едно, а резултатите показват малко по-друго, най-вече като резултат за конкретни политически партии. Знаем защо - платеният вот. Затова и е редно да се противопоставим по единствения легален начин - като отидат повече хора да гласуват.

2. Ще мога да дам шанс на някой читав в послушно подредените листи 

Така и така редовно се оплакваме как няма за кого да гласуваме, а ако има - е на неизбираемо място, сега да видим дали ще се възползваме от правото си да избираме истински. Начело винаги се поставят ракети носители, следвани от послушковци, но този път можеш да решиш сам. Предлагам да се възползваш.

3. Желая нормалност, който и да си мисли, че си я е присвоил

С повечето от хората в политиката у нас явно имаме различни ценности, макар "нормалността" да е мото на много от тях. Моето "нормално" обаче не е тяхното "нормално". Аз си искам моята нормалност, в която да живеят съвсем скоро и децата ми. Шансът да победя става все по-голям и по-голям. Шансът да победИМ става все по-голям.


Да, иди за гъби или ягоди на изборите в неделя. Но преди това иди да гласуваш. Няма да боли, поне не и теб. Но пък ТЯХ трябва най-накрая да ги заболи, дори само като сигнал, че нещо не е наред.

И не, не се притеснявай, че ще разкрият тайната на вота ти с номера на бюлетината или по преференцията или чрез някой друг от триковете, измислени всъщност все пак да пооткажат още хора от гласуването - #обещай, че ще гласуваш и го направи на 25 май.

Интересува ме кои са трите причини, заради които ще гласуват в неделя Христо Блажев, Велян Стайков и Ицо Cipisec. 

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кажи "Здравей" на новата Студена война

Чувството ми, че страната ни е просто една проекция на нещо, което се случва някъде далеко, става все по-силно. Толкова време гледахме пасиво какво се случва на Запад и на Изток, че постепенно мантрата "те са платени" стана национален манталитет за тесногръдието на хората и оправдание за разделението на две: вече никой не мисли кое е правилно (морално, етично, логично, закономерно, човешко), а за това кой е първоизточникът - дали е про- или анти- Русия или САЩ.

Така само в рамките на няколко месеца - след като протестиращите у нас бяха наричани "к*рви на Бойко" и "соросоиди" и се появи контрапротест (подплатен с назначения, нали не сме забравили?), после пък дойдоха бунтовете в Киев и всички поддръжници на Путин изведнъж се оказаха долни окупатори и убийци - сякаш спряха да имат значение мотивите и аргументите: няма значение кой праща войски в Украйна или в Ирак, важното е, че "Десен сектор" са фашисти, а всички, които оказват съпротива срещу щатски войски - терористи.

Обаче нито черното е изцяло черно, нито бялото е просто бяло. Нито "фашагите" са се появили случайно, нито пък винаги "протестиращите" са 100% представителна извадка (особено когато се опитват да прогонят бежанци или етнически малцинства). Точно в такива моменти толерантността става нулева, става "Розова". Точно в такива моменти започва поредната Студена война - на тихите фронтове, с натискане и изнудване.

Да, когато годината е 2014-та, не е задължително битката да се води с оръжия. Но и наличието на "свободния глас" на социалните медии не я прави много по-трудна за водене - отново е важно кой вика по-силно, кой ще изкрещи първи, кой ще украси тезите си по-лъскаво. Понеже именно заради социалните медии информационният шум е в пъти по-голям, масата продължава да вярва на "една жена каза по телевизора", а резонирането по собствени канали става още по-лесно. И точно в тази битка ние ще си останем просто едно оръжие.

Новата Студена война няма как да бъде спечелена, особено в малкото ни българско семейство от две сирачета - квазиляво и квазидясно. Разделението, което и без това е достатъчно голямо, вече ще става много, ама много фрапантно. Винаги си мислим, че няма как да стане по-страшно (както и аз през миналия август), а то взима, че става...

Ако има печеливши, то те ще са тези, които са успели да унищожат останалите. Да. А най-малко унищожени ще са онези, които са съумявали да четат между редовете.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: