#обещавам

Това не е просто значка, това е отговорност! (клик на снимката и носи)

Ден е за размисъл, затова дори няма да ти обяснявам колко е важно утре да гласуваш, въпреки всичко, което така и привидно не се промени. Но ще си размишлявам на глас и ще ти обещая няколко неща с уговорката, че ще се радвам да бъдеш до мен в случването им:

Обещавам да запазя гражданската си непримиримост към "следващите", макар че те не направиха особено много, за да си тръгнат "предните". Вероятно защото всички са от "онези".

Обещавам утре да подредя вкъщи, да се разходя до мола, за да напазарувам и да платя сметките, може би да си купя и нещо есенно за носене. Но преди това ще мина през урните, за да гласувам.

Обещавам утре наистина да гласувам, макар да не виждам за кого мога да сложа преференция в избраната от мен листа в моя МИР (това доста боли, особено след като в други райони има поне 4-ма души, за които бих гласувал на драго сърце, но мога да го преглътна).

Обещавам, ако ми се наложи да прекарам още една нулева година заради нечия бърза алчност и наглост след избори, да направя всичко възможно тя да не бъде изцяло нулева. Сигурен съм, че ще има с кого.

P.S. Обещавам да послушам Сани Жекова, направи го и ти:

Post by Alexandra Jekova Pro Snowboarder.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Печеливши винаги са аргументите, подкрепени с факти

Един пасквил, един текст в отговор, много спорове на онлайн агората - всеки със собствения си висок глас и собствен дневен ред. Все едно нищо не се е променило през последната 1 година...

Всъщност, много неща не са се променили от 14 юни 2013 насам - и тогава искахме прозрачност в работата на държавата, и тогава говорехме за зависимите медии и превръщането на журналисти в жертви на нечии корпоративни интереси, и тогава искахме гласът на инакомислещите да има къде да се чува. Отношението към говоренето за тези неща обаче сега сякаш е различно - желанието за яснота около "Южен поток" се принизява до "работа в полза на чужди господари", журналисти от претендиращи за независимост медии работят повече с теории отколкото с факти, а желанието за право на отговор към откровено манипулативен текст се счита за намеса в нечия редакционна политика и едва ли не физическо нападение срещу журналист.

И като споменах правото на отговор, подскачането срещу тази практика на качествената преса сякаш прави Етичния кодекс на българските медии излишен. А не трябва ли да е това библията на журналистиката? Най-важните медийни правила, под които всеки уважаващ себе си журналист трябва да се подписва? Нещата явно не стоят така, както са ме учили в университета - коректност, проверка на фактите, по възможност независимост и лоялност на гилдията.

Иначе не съм сигурен надигащият се медиен фронт в защита на журналист, срещу чийто текст е поискано право на отговор, дали е плод на подобна лоялност на гилдията. Прилича ми обаче на местен шовинизъм, при който нямат значение истината и "правотата", а само принадлежността - няма значение сгрешил и е журналистът, важното е, че работи в медия, и това е достатъчно, за да бъдат забравени много други неща.

И още нещо са ме учили в журналистическия факултет (а и след това, и то много от хората, с които днес сме на различна вълна) - в спора и медийния анализ печеливши са винаги аргументите, подкрепени с факти. Реалността може би сочи друго. А аз продължавам да (не) си спомням защо се отказах от тази професия...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо грешната комуникация с блогърите може да Ви навреди?

Днес получих доста интересен имейл на пощата си в AzCheta.com - от издател, който (смята, че) е доста активен в комуникирането на новите си книги, но е озадачен как така не е получил нужното внимание от екипа на нашия сайт.

Като изключим чисто комуникационната абсурдност на един подобен имейл от човек, който всъщност с това си вади хляба (припомням - книгата е най-старата медия), поставянето на начало на разговор с когото и да било в подобен тон означава само едно - нулева вероятност за положителен изход. И гледаме на това чисто човешки, нали така!

Всъщност, проблемът се състои в това, че често компаниите/мениджърите смятат, че блогърите се ласкаят от всеки осъществен контакт и, бидейки на седмото небе, веднага започват да пишат хвалебствени материали в блоговете си. Да, ама не, както би казал всеки средностатистически потребител на Wordpress. Това разбиране, характерно за първото десетилетие на века, може да доведе до много негативни последици.

Ето и причините:

• Блогърите са докачливи - всеки от тях е човек-медия и държи да получава нужното внимание и уважение. Ако то липсва, блогърът също може да покаже неуважение - най-вече в Twitter и Facebook, ако сте започнали зле, блогът му/й дълго ще е затворен за Вас;
• Доказалите се блогъри се радват на постоянния контакт от брандовете, така че със сигурност някой Ви е изпреварил. Затова и първото впечатление трябва да е добро, иначе отивате далеч на опашката;
• Блогърите не обичат да им говорят за пари - ако го направите още в първия разговор, може да ги отблъснете. Те имат блога си като кауза и смятат, че дължат на читателите си обективност и безпристрастност. (Е, това в общия случай не би трябвало да е така, защото обективността на медиите е нещо като мит, а един блог трябва да е всичко друго, но не и безпристрастен - нали все пак списващият го блогър има лично мнение). Ако пък случайно намекнете, че съдържанието им е платено, краят на света е близо!
• Блогърите са задружна общност, мафия дори. Ако се държите зле с един от тях, срещу вас може да се обърне цялата блогосфера. Ако подходите лошо с блогър и той сподели в социалните мрежи, с останалите ще Ви е далеч по-трудно.

На много компании им се налагат да се справят с миникризи, причинени от оплаквания или изказвания на блогъри. Най-доброто справяне с кризата обаче е превенцията. Така че - бъдете дружелюбни с блогърите и не им правете нищо, което не бихте искали някой да направи на Вас.

Успех!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Да се ожениш за 60 секунди

Подготовката за една сватба вероятно е редно да продължи между половин и една година. Ние се спряхме на втория вариант. А след 1 година подготовки, следва обричане за цял живот, което продължава 60 секунди. Усещането, както има шанс да знаеш, е невероятно.

Обаче никой досега на успя да опише всичко от събота вечер, както го направи майка:

А най-добрата фотография в реално време, струва ми се, е от Роско (тази горе е другият ми фаворит засега - от Ив Атанасова). В очакане сме и на официалната фотография :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#моите3причини да гласувам в неделя. С преференция

Ако смяташ да пропуснеш и тези избори, по-добре не ходи за гъби или ягоди, както обикновено. Просто си стегни багажа за "на Запад", защото на следващите избори може единствен вариант за пропускането им да ти е "на Изток".

Сега сериозно: неделя, 25 май, евроизбори. Повече цивилизационен, отколкото политически избор. Мъка, немъка, реших за кого да гласувам и то с преференция - особено защото приятели, на които вярвам, обосноваха много добре точно това предпочитание. А пък аз съм човек на аргументите и човек на вярата в приятелите.

Миналата седмица стартирах една онлайн акция в рамките на проекта "Обещай, че ще гласуваш", но стана време и аз да се включа. Ето ги и #моите3причини да гласувам в неделя:

1. По-висока активност, по-малко влияние на купените гласове 

Всеки път "социологиите" преди избори сочат едно, а резултатите показват малко по-друго, най-вече като резултат за конкретни политически партии. Знаем защо - платеният вот. Затова и е редно да се противопоставим по единствения легален начин - като отидат повече хора да гласуват.

2. Ще мога да дам шанс на някой читав в послушно подредените листи 

Така и така редовно се оплакваме как няма за кого да гласуваме, а ако има - е на неизбираемо място, сега да видим дали ще се възползваме от правото си да избираме истински. Начело винаги се поставят ракети носители, следвани от послушковци, но този път можеш да решиш сам. Предлагам да се възползваш.

3. Желая нормалност, който и да си мисли, че си я е присвоил

С повечето от хората в политиката у нас явно имаме различни ценности, макар "нормалността" да е мото на много от тях. Моето "нормално" обаче не е тяхното "нормално". Аз си искам моята нормалност, в която да живеят съвсем скоро и децата ми. Шансът да победя става все по-голям и по-голям. Шансът да победИМ става все по-голям.


Да, иди за гъби или ягоди на изборите в неделя. Но преди това иди да гласуваш. Няма да боли, поне не и теб. Но пък ТЯХ трябва най-накрая да ги заболи, дори само като сигнал, че нещо не е наред.

И не, не се притеснявай, че ще разкрият тайната на вота ти с номера на бюлетината или по преференцията или чрез някой друг от триковете, измислени всъщност все пак да пооткажат още хора от гласуването - #обещай, че ще гласуваш и го направи на 25 май.

Интересува ме кои са трите причини, заради които ще гласуват в неделя Христо Блажев, Велян Стайков и Ицо Cipisec. 

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: