Отдавна искам да започна такава поредица - за начина, по който хората се отнасят към десктопите на своите мобилни устройства. За мен това си е като в поговорката "Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си", но свързано с подредбата на иконките, различните приложения и други такива дребни прегрешения. Идеята ми - да гледам "на десктоп" така, както редица успешни-жени-с-високо-ниво-на-доверие гледат на... кафе :)
Честно, едно от първите неща, които правя, когато си говоря другарски с някого, е да му разгледам телефона - интересно ми е какви приложения има, как ги подрежда, кои ползва активно. Нещо като психоанализа на базата на дигиталното поведение - подреденост, активност, интереси. Доста можеш да разбереш за някого по начина, по който си подрежда приложенията в телефона, дори на повърхността да изглежда като съвсем обикновено нарушаване на личното пространство.
Да вземем например моя десктоп - почти всичко ми е подредено в групи, само най-важните app-ове са на главния екран, за да са само на един клик разстояние. Както и най-новите, на които им предстои скорошно опознаване. Социалните медии са една групичка, месинджърите - в друга, приложенията за подобряване на продуктивността са в трета, имам още новинарски, спортни, научни и прочие групи.
И ако се чудиш как така имам цяла група приложения за четене, когато новинарските апове са на съвсем различно място, отговорът е, че просто трябва да тествам почти всичко в AppStore, наподобяващо програма за четене. Разбира се, 42000 непрочетени съобщения стоят в няколко RSS агрегатори и растат направо в алгебрична прогресия...
Но пък със сигурност ще ти хареса какво имам в секцията Science.
Обожавам красотата, изчистеността и суперползваемостта на Apple продуктите. И мразя начина, по който изстискват до последната стотинка дори най-лоялните си клиенти с постоянна промяна на стандарти, кабели и т.н. Ениуейс, очите снощи бяха обърнати към тяхното голямо пролетно събитие, където се очакваше да бъде представен официално Apple Watch.
Е, за мен новината на вечерта обаче не беше новият хит след носимите устройства, а ResearchKit, който ще даде възможност на стотици учени по целия свят да намерят своите безплатни фокус групи и да търсят решения за някои от най-големите проблеми.
Остава ми приятното усещане от това, че само преди две седмици заедно със Софарма представихме пред журналисти едно подобно приложение - Ex Smoker, като показвахме директно на екрана всичко, което Марк прави с app-a на iPhone-a си (точно както се случва и на видеото долу).
Освен че помага за отказването на цигарите, Ex Smoker събира и информация от потребителите си за техните навици при спирането, общи данни за не-изпушени цигари, спестени пари и т.н. Вярвам, че една следваща версия би го превърнала в много добър инструмент за изследване и съответно за подобряване на здравословното ни състояние.
"Кълвастулката" "взриви интернета" миналата седмица, навръх 3-ти март, след като бе снимана от фотографа Martin Le-May в лондонския Хорнчърч кънтри парк. И докато ние се упражнявахме на тема патриотизъм, целият интернет се забавляваше с яхналата кълвач невестулчица. И нищо чудно, че само седмица по-късно край парка се появи табела, гордо обособяваща родното място на този феномен.
И какво друго да се случи, освен да се появят десетки меми с вариации на снимката. Разбира се, сред най-любимите ми е тази с Путин, яхнал кълвастулката в победоносен полет, преследван от звездни войници. Вижте още интересни колажи от Twitter:
Накрая ще се забавлим с новия потенциален бестселър у нас - дебютната книга на баш гангстера Брендо. Няма да слагам корица, защото е апокалиптична, но... По света подобни издания носят след себе си скандали заради разкрития на своите страници, но трябва някой да прочете все пак. За медиите у нас единствената новина е излизането на такава книга, а какво пише вътре, вероятно така и няма да разберем. Oh, wait, човекът пишел и втора книга.
Единственото, което ще кажа, е че вярвам, че той заслужава справедлив процес. Ако обича, да се предаде на италианските власти :)
Близо девет години след старта се вкарах в този капан - да се налага да чета книги по задължение. И комбинирано с инатливия ми навик да дочитам всичко докрай, направо си е равно на книжна тъмница (в смисъл на килия, не на безумен мрак).
Ще го кажа на майчин език - no more! След като не успях да посветя 2014-та на класиката, поне през 2015-та ще си наваксам с всички важни, но отлагани заглавия. Февруари ми удари първата звучна плесница и сервира първата тройка за прочит - изключително значими за мен книги, които дълго отлагам. Сега им дойде времето и ¡No pasarán!', докато не ги прочета.
1) "Псевдонауката" на Бен Голдейкър - приемам се човек по-скоро рационален, отколкото емоционален, затова не мога да я отлагам повече. А и през следващите месеци очевидно ще работя по повечко здравни проекти, така че няма за кога!
2) "Специални събития" на Джо Голдблат - апокрифно издание, което всяко ивент про у нас иска да има, но на много малко им се е получило. А Деси така и не пуска нов тираж.
Толкова за книгите по задължение - тези три са за удоволствие, защото така виждам аз саморазвитието чрез книги. И то определено е различно от самопомощ :)
Ако се сещаш за други "задължителни" книги, които трябва да отхвърля през следващите седмици, съм насреща - пиши в коментарите <3 p="">
Денят ми започна с новината за убийството на руския опозиционер Борис Немцов в Москва в петък вечер. Признавам, не следя отблизо вътрешната политика в Русия, но имперските амбиции на другаря Путин задържат вниманието ми от много време насам.
Само две седмици след интервюто си за "Събеседник", в което казва притесненията си, че Путин ще го убие, Немцов бе застрелян съвсем близо до Кремъл. И както написа тази сутрин в блога си Илиян Василев, бивш посланик в Русия, с убийството на опозиционера "беше премината една червена линия, която отделяше управлението на президента Путин от най-мрачните страници в най-новата история на Русия - периода на Сталин."
Харесва ми тезата, която Василев споделя няколко реда по-надолу - че дори не е било нужно другарят Владимир Владимирович да дава лична заповед за разстрела на Немцов, защото имперската му политиката вече е довела до създаването на достатъчно неформални групи, които сами биха се наели с подобно покушение.
Звучи ли ви познато? Политиците у нас дълги години (но с особена сила през последните няколко) мълчат публично за съществуването на гражданска опозиция. Същевременно обаче по времето на правителството "Орешарски" насъскваха маргинални групи срещу протестиращите и създаваха страх от личностни саморазправи с фатален край. Нерядко с такива заплашваха и анонимни профили в социалните мрежи. Сигурен съм, че подобни мисли имат и поддръжници на кабинета "Борисов 2" към хора, които имат разумни аргументи срещу политиката на настоящата власт.
Убийството на Борис Немцов ме връща половин година назад към периода, в който помагахме на Николай Кобляков да получи справедливост у нас. Живеещият в Париж руски дисидент с френско гражданство беше задържан на летището в София в края на юли заради издадена по искане на Москва "червена бюлетина" от Интерпол. В онзи момент България се оказа единствената държава от над половин дузина страни, посетени от Кобляков след тайното издаване на бюлетината, която се поддаде на натиска от Кремъл и го арестува. Борихме се над 3 месеца със съдебната система и сякаш никой у нас не искаше да чуе, че арестът е политически мотивиран и екстрадицията на Николай в Русия може да доведе до неговото убийство.
Каузата ни успя - днес Николай е свободен и надявам се щастлив във Франция, но моето безспокойство остава все така на линия. Защото очевидно това е политиката на Путин - преследвай противниците си докрай, има кой да свърши черната работа.
Само едно не ми е ясно - съвестта позволява ли Ви да заспите изобщо, товарищ Путин?
Малии, отдавна си мисля да направя в блога една рубрика изказване по важни теми, та най-накрая се престрашавам. Вече е официално - във "Всички говорят за..." ще се изказвам по темите от последните няколко дни, по които вече така и така всички са се изказали. Хайде да видим, започваме с филма по книгата "Петдесет нюанса сиво", малко за влогърът-не-писател Емил Конрад и с кръжащия над София полуфалкон на правителството.
Започваме с "Нюансите". Единственото, което знам за тази книга, освен имената на главните герои и наличието на връзване и бой по време на секс, е, че всякакви хора са луди по нея. Едно време си я четяха тайно, сега с гордост си я купуват в книжарниците. Всъщност, филмът освен дългоочакван, едва ли е нещо повече, предвид всички отзиви досега. Но какво пък - малко guilty pleasures за всички нас. Да, гледаше ми се още в петък вечер, но не, няма да дам пари за тази бозица. Ще се гледа вкъщи в добра компания (не обещавам, че компанията няма да е завързана ;) ).
Стигаме до немилия недраг Емил Конрад, чийто най-голям грях тази седмица бе достигането на петцифрен тираж на дебютната му "не-литературна" книга с есета за живота в училище. Направо се поцепиха хората да обсъждат момчето - как бил пошло поп явление, според едните, но пък бил герой на децата, според другите. А междувременно същите тези деца се трупат с опашки със стотици, заради едното селфи с Емо.
Face it, тези два примера са две страни на едно и също явление - хората са хора, защото имат нужди, без значение от възрастта си. Застаряващите дами имат нужда да изживеят фантазията си за доминиращия богаташ, който ги пляска от време на време. Дребосъците пък искат да имат приятел от "големите", който да им говори с простички думи нещата, с които така и така се сблъскват всяки ден. И ако тези две книги ще им помогнат утре да гледат една идея по-оптимистично на живота - аз съм ОК с това. Ако случайно някой пита.
Завършваме с баш майстора - негово височество (заради непредвиденото реене над столицата миналата седмица) - льо премиер ББ. Почти сигурен съм как всички в самолета са си брояли последните мигове - не си е работа да кръжиш над собствената си къща без парашут :( Но вярвам, че това е ясен сигнал, че отлитането му от властта може и да не е чак толкова далеко. Вече 100 дни е пак начело, но промяна няма никаква и държавата продължава да стои в плен на КОЙ. И реакциите не закъсняха, разбира се.
Ще ми е интересно да разбера какво мислите и вие по тези три темички.
От близо седмица мили хора ме поздравяват в LinkedIn за годишнината от създаването на този блог. Защото в книгите за дигитален маркетинг пише, че е редно да си сложиш допълнителна месторабота Blogger at MyWebsite.com в бизнес мрежата, ако си развиваш такова лично пространство. 9 години. 9 дълги и разнообразни години. Защото всичко започна, когато да имаш блог не беше модерно, а беше по-скоро нужда.
В моето начало, преди почти 10 години, блогове имаха двама-трима политици. За изборите през 2009-та вече бяха десетки. През 2013-та почти всеки кандидат за депутат или местен управник имаше и блог, и фейсбук страница. Единствените, които оставаха живи след всяка кампания, бяха блоговете, създадени да разхвърлят интриги - политически и обществени. Мартин Димитров имаше страхотен блог, после стана лидер на СДС, мина на нов домейн и накрая го изостави. Същото се случи с блога на Николай Младенов на български (но пък той вече списва такъв на английски). Единствено Радан Кънев продължава да стои в добрия стар Blogger от 2007-а насам.
Има си причина за това и тя е чисто технологична - блоговете вече западат. Заради популярността на Facebook и заради това, че е много по-лесно да достигнеш през страницата си в социалната мрежа до своите последователи, отколкото да ги придърпващ да влязат в блога. Push срещу pull комуникация.
Затова и днес повечето (новосъздавани) блогове са по-скоро средство да монетизираш. Да монетизираш популярност, комерсиалност, а най-вече политическата си нищета. Бареков си направи блог, вероятно посъветван от свой близък другар политолог, с когото имаха нещо-като-съвместен хостинг бизнес, в първия момент, в който реши да стъпва на политическата сцена. И там, разбира се, той громеше всички свои противници, докато трупаша маса "абонати" за популистките си текстове и след това за бюлетината с хиксче. След това и Бойко Борисов не остана назад. Само преди месец-два пък друг стожер на политическото статукво е подал заявка за престижната значка "блогър", точно толкова лесно, колкото близо две години раздава значки "протестер" с възможно най-негативната конотация в онлайн бухалката си с роботизирани броячи за посещенията.
И както Бареков опитваше да убива бизнеси и да проваля избори в "блога си", сега и трибуквеният бард ще разпространява клозетната си публицистика и в блогосферата. Ще четем за платени всякакви, за това по колко много сестри имат, ще разбираме за всичките им ненаправени грехове, та и ще се дивим на пищния и талантлив език, пуснат във вентилатора.
Ясно е докога - докато свършат парите. Само не ми стана ясно защо темплетът на блога не е кафяв...
Аз съм момченце. Означава, че от време на време имам нужда да си поиграя. И честно казано, рядко нещо отпуска повече от бърза игра на телефона - имаше колички, карти, 2048, дори и бокс. Но нищо не се е задържало в iPhone-a толкова време, колкото адски сполучливата First Touch Soccerна британското студио First Touch Games.
Сега, имам прилично дълга история с First Touch и на двете основни платформи - прекарал съм доста време с Dream League Soccer и Score! за Android, но последните две версии на FTS за iOS са просто много добри (с мобилните варианти на FIFA и PES така и не се разбрахме). Можеш да играеш с футболистите, да селектираш отбора, да тренираш, да си наемаш треньори и да купуваш играчи, да изграждаш тима с победите и дори почвайки със слаб отбор, няколко години по-късно да спечелиш Шампионската лига. Аз обикновено започвам със слаб тим, по възможност от втора дивизия, и трупам точки и пари, тренирам, инвестирам, побеждавам... И така :)
И ако през 2014-та беше доста по-трудно да пробиеш в голям отбор, тръгвайки с малък, втородивизионен тим, то с няколко хитрини при инсталиране на новата версия всичко може да стане бързо и лесно и да отвори пътя към грандовете.
Какво направих аз:
1) С излизането на FTS 2015 изтрих старата игра и инсталирах новата.
2) После внимателно започнах да събирам бонус монети, докато събера 4000 за VIP ъпдейт, с който всички постъпления след това да се удвояват.
3) Поиграх известно време на 2-минутни полувремена, за да вкарвам повече голове и съответно да събирам повече точки.
4) Събрах още 2000 точки за купуване на агент и станах треньор на Барселона, след което още първата година станах шампион на Испания.
5) Вече не знам какво ще е достатъчно голямо предизвикателство, след като вече мога да си позволя дори да отклонявам поканите на Реал (Мадрид) да им бъда треньор :)
Хубавото е, че с VIP-акаунта можеш да играеш от името на конкретен футболист и, признавам, голям кеф е да бележиш голове с Бербатов, носещ фланелката на Барса. Ето и няколко кадъра, като само последният от тях е с реалното разстояние на камерата, с което лично аз играя:
Разбира се, никога няма да простя липсата на Лудогорец и в тазгодишната игра. Абсолютен скандал - не е патрЕотично, колеги разработчици! Всъщност, наистина не е логично, при положение че разградският отбор влезе и в Шампионската лига, а турнирът е сред акцентите във FTS 2015. В новия вариант графиката е една идея по-слаба - лицата на играчите са много по-малко разпознаваеми, отколкото бяха при FTS 2014, но пък вкарването на голове изглежда доста по-реалистично.
И ако всичко ви звучи много лесно, само ще обърна внимание, че през миналото лято, по време на Световното в Бразилия, FTG пуснаха голям ъпдейт с национални отбори. И никак, ама никак не беше детска игра да го спечелиш, дори и да се пуснеш с Германия или Бразилия. Аз лично спечелих само два пъти - по веднъж с тези две страни.
Пуснах този статус във Facebook днес, след като попаднах на поредния обновен сайт с редовно публикувани материали, който няма RSS емисия. Истината е, че почиствам събираните в продължение на близо 9 години RSS-и, докато още се възстановявам от шока от закриването на Google Reader през 2013 г.
Още от създаването на този блог през 2006 г. и активното писане, комбинирано с четене на различни информационни източници, RSS емисиите са мой основен канал за информация. Дори повече от останалите социални канали - Facebook, Twitter и т.н. Затова си представи 9 години на събиране на източници, нужни за поддържането на голям сайт за книги, блог за нова музика, блог за LinkedIn, професионална информираност за PR и маркетинг, и още и още...
Казвам "шок", защото през 2013-та "осиротях" с наследство от 1200 емисии, прилично добре каталогизирани и подредени. И понеже опитах няколко заместителя за Google Reader, с които така и не успяхме да се разберем, накрая финиширах при The Old Reader, следващ общо взето същата философия и имащ добро търсене.
Сега, заради freemium модела на The Old Reader, се налага да намаля броя на абонаментите до 500 (бяха 800 след последното прочистване, но има толкова неактивни, че няма смисъл да плащам двойно повече, затова - оптимизация). И знаеш ли какво - хич не ми е трудно.
Оказва се, че много сайтове, включително и на информационни медии (!!!), продължават да не поддържат RSS емисии, макар че това не би трябвало да изисква каквато и да било допълнителна инвестиция. Най-популярните отворени CSM платформи като WordPress и Joomla имат автоматично генериране на RSS емисиите, което вероятно означава, че технологията далеч не е остаряла. Аз нямам обяснение - а ти?
Може би съм останал старомоден, може би е нещо друго, но не мога да не те запитам - ти ползваш ли още добрите стари RSS емисии?
Днес с приятна изненада видях, че малко преди Нова година зам.-министърът на младежда и спорта Калин Каменов ме е "предизвикал" в своя блог да споделя своята гледна точка по темата за подаряването на книги за Коледа и други празници.
Разбира се, ще го направя с най-голямо удоволствие, макар и кратко:
Книгата е най-добрият подарък за всеки, не само за децата. Подарената книга е инвестиция в бъдещето. И всъщност, ако искаш наистина да подариш на детето си бъдеще, подари му библиотека! Заведи го още днес в местната библиотека и му направете абонаментна карта за цялата година. И след това ходете заедно поне веднъж в месеца. Вярвай ми, ще те заобича още повече.
Бас държа, че тази нощ, по време на новогодишните наздравици, във всяка втора къща някой е казал едно полушеговито "Продължаваме напред" като пожелание. Макар обикновено да го ползваме иронично, това словосъчетание сякаш се превърна в новото национално мото.
Когато преди месец и половина Кубрат Пулев загуби от видимо превъзхождащия го Владимир Кличко в битката за световната титла по бокс, той вместо да признае загубата, започна да говори за корупция в бокса, за конспирации срещу малката ни страна и т.н.
Разбира се, всеки нормално мислещ човек ще прости на Кобрата изказаните в постнокаутово състояние патриотични и прочие недомислици. Но няма как да не признаем и безспорното попадение "Продължаваме напред", придружено от "Не съм доволен от себе си" - на практика доста ясно очертание на мотото, което всеки спортист трябва да има. (Разбира се, заради комбинацията с изреченията в стил kleta majka balgariq "българите сме велика нация" и това, че Кличко просто е имал късмет, изказването стана повод за доста споделяни меми като този долу)
Да продължаваме напред обаче е точно това, от което имаме нужда. Вероятно затова и влагаме солидна доза искреност при пожелаването му и го правим все по-често. След две слели се и общо взето изгубени политически и икономически години, е крайно време да си кажем "не сме доволни", да си седнем на задниците и да тръгнем по продължаваме-напред-пътя.
Имаме нужда да "равносмятаме" малко по-различни неща в края на всяка година - не колко последователи сме натрупали в социалните мрежи, а на колко души сме казали "Обичам те" по празниците; не колко скъп телефон или кола сме си купили, а колко нови култури и народи сме опознали; не колко са ни повишили заплатата, а колко клиенти сме направили по-доволни и щастливи през последните 12 месеца.
Имаме нужда да си подредим къщичката, да засилим бизнесите си, да се отдадем на малко повече култура, да бъдем една идея по-активни обществено, да направим поне едно голямо откритие. Ей така, като нация.
Хайде, тази ще е по-добра от предишните 2!
P.S. И да е жив и здрав Кобрата, да потренира още малко и след 2 години - пак на бой като претендент за световна титла.
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2015/01/podari-na-deteto-si-biblioteka.html&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjHJGaNStA6wEQ6wcQH76t_t_LvEVJjplcKeJHS4hZTAP82owb9X3dNwWnIf6zOhhoDjgl9aLY5nVhKWxlMe58PYKYojLlzcUl16uxiQvrBAqwVK5fTBaxCdIsmEftRtkRZKRbe/s72-c/P4050087.jpeg&description=Днес с приятна изненада видях, че малко преди Нова година зам.-министърът на младежда и спорта Калин Каменов ме е "предизвикал" в ...){kind=link}