Другата Моника

Евродепутатът Моника Маковей след срещата си с представители на Протестна мрежа, които й подариха плакет за почетно членство

10 години. Най-малко толкова ни делят от братска Румъния и началото на успешния опит на северните ни съседи да сложат край на корупцията по висшите етажи и с това да си стъпят на краката, захвърляйки тежкото наследство от режима на Чаушеску.

Преди 10 години Моника Маковей, бивш прокурор и адвокат, застава начело на правосъдното министерство на Румъния и настъпва газта на съдебната реформа. Десет години по-късно румънците могат да се похвалят с добро и най-вече ефективно антикорупционно законодателство с влезли в сила присъди срещу висши политици и бизнесмени, докато ние слушаме обещания от страна на поредно правителство, а всеки голям корупционен скандал потъва в тъжните спомени на времето.

"Корупцията разрушава страните - създава алтернативна реалност и убива доверието между хората" Моника Маковей #правосъдиезавсеки
Posted by Инициатива "Правосъдие за всеки" on Monday, May 25, 2015

Самата Маковей беше в България вчера по покана на инициативата "Правосъдие за всеки" и взе участие в дискусионния форум "Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?". Разказа за първите си стъпки и трудните моменти, в които е била сама срещу всички. Даде и своята проста формула - нужен е дори само един човек, който да рискува всичко и да се изправи срещу корупцията. И ако политиците не искат промяната, то някой отвътре на съдебната система - прокурор или съдия, също може да извърви целия път на борбата за правосъдие.

Разбира се, не е толкова лесно, колкото звучи, но промяната трябва да започне все отнякъде. Някой, който да е готов да казва "не" на ръководителите си, да държи в тайна разследванията и спецоперациите, дори да рискува личния си живот. Имаме нужда от своите Харви Дент и Джеймс Гордън, дори да не можем да си позволим българска Моника Маковей.

Ние тук си имаме наша си Моника, която сякаш и заслужаваме като нация. Онази Моника, която дълго време разпределяше тлъсти медийни субсидии и като премиер в сянка привикваше на килимчето главни редактори и "свои" журналисти. Бе разпитвана от парламентарната комисия по случая "Хохегер", в рамките на който австрийският лобист получи солиден хонорар от първата Тройна коалиция през 2006 г. После Хохегер бе осъден в Австрия по дела за подкуп на политици, докато българската съдебна система не се интересува от Моника С. А междувременно добре разработената от нея система на медийни бухалки продължава смело да удря срещу всеки, противящ се на правителството. Без значение кой е премиер - вече пореден мандат, както се уверихме и вчера след публикациите в "кафевите" медии.

Вероятно е назрял моментът, в който ще трябва да решим коя е Нашата Моника, която искаме да последваме, и коя да бъде Другата Моника, за която искаме да забравим. И предвид хората, които срещнах на конференцията вчера, инициативата "Правосъдие за всеки" е чудесен начин този момент да се превърне в моментум.

P.S. Един от най-важните елементи на вчерашния форум беше прочитането на Манифеста за правосъдие, първия официален апел от страна на "Правосъдие за всеки", разпространен преди няколко дни. Прочете го Иво Захариев, който освен част от инициативата, е и актьорът, изиграл култовия полицай от "Под прикритие" Мартин Христов, който в сериала разследва някои от най-големите мафиоти в страната.



Прочети тук целия Манифест за правосъдие:

Достойни хора на България,

Държавата, в която живеем днес, не е държавата, която искаме да оставим на децата си.

България е в тежка криза на институциите. Те, заедно с политиците и зависимите медии, са се превърнали в бутафория на демокрация, а не в радетели за справедливост и истина.

Справедливостта е изчезнала от нашето ежедневие, заменена от цинизъм, конформизъм и политически сметки.

Животът без истина съсипва надеждите ни да живеем в по-справедливо и почтено общество, без зависимости, кръгове и недосегаеми.

Корупцията е пропила нашия бит и достига до най-високите етажи на властта.

До вчера това беше срамно, а днес вече е отчайващо.

Този начин на живот разрушава нашето гражданско достойнство с всеки изминал ден.

Ние се срамуваме да живеем в подобна имитация на държава.

Ние вярваме:
Промяната към по-добро е възможна – тук и сега.

В България има достойни хора, които имат сили да се преборят за ново мислене, висок морал и независимо правосъдие.

Ние можем да живеем в достойна държава, в която институциите са по-силни от политиците и от тези, които стоят зад тях.

Ние искаме:
С необходимите законодателни и конституционни промени, да се гарантира реалната независимост на правосъдната система.

Независимост от задкулисни влияния и политически натиск.

Реформите в съдебната система да се извършват от доказано почтени, мотивирани и компетентни хора.

Професионализъм, ефективност, мотивация и отчетност в работата на магистратите.

Ефективни разследвания за корупция във високите етажи на властта, включително и съдебната.

Нулева толерантност към корупцията.

Независимост, но не недосегаемост.

Ние призоваваме:
Гражданите, които споделят тези ценности и поставените цели, да ни подкрепят с всички гарантирани от Конституцията средства с една цел – ликвидиране на корупцията на всички нива на властта.

Достойните и почтени магистрати да бъдат подкрепени в своите усилия за ефективна промяна на съдебната система.

Народните представители без повече отлагане да предприемат необходимите конституционни и законодателни промени, гарантиращи ефективна съдебна система.

Призоваваме за гласуване по съвест, а не по партийна лоялност.

Медиите и неправителствените организации да подкрепят усилията за истинска реформа на българското правосъдие.

С общи усилия промяната е възможна и ние вярваме в това.

Длъжни сме пред себе си, децата си и децата на нашите деца

да изградим една справедлива и почтена България!

Подкрепи и ти Манифеста за правосъдие!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо книгите са надценени или Къде да търсим вдъхновението по пътя към успеха?

Днес ми се случи нещо страхотно - бях поканен да изнеса приветствено слово пред абсолвентите в Нов български университет. Много голяма чест, предвид факта, че самият аз съвсем наскоро бях абсолвент. Колкото и скромен да е опитът ми, опитах да предам най-важното. Не е много забавно, но се надявам да е полезно (представяйте си как го чета аз, умен, красив и усмихнат :))))).   

Уважаеми г-н Ректор,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми госпожи и господа преподаватели,

Скъпи родители,

Мили студенти,

През годините съм искал да бъда много неща - в пети клас исках да съм адвокат, в седми - моряк, а в девети - спортен журналист. Сега животът ми е обвързан с комуникацията, в работата си редовно се срещам с адвокати, ветроходци и спортни журналисти, а най-голямото вдъхновение черпя от хобито си - книгите.

* * *
Книгите
* * *

Книгите, които за мен са може би най-важното нещо в този живот след прекрасната ми съпруга. Дават ми вдъхновение, дават ми идеи, срещат ме със страхотни хора, като всички вас тук днес.

Може би очаквате да ви кажа кои книги да четете, на кои автори да вярвате, на кои герои да подражавате. Няма да направя почти нищо от това, но ще ви разкажа за онези книги и автори, които промениха моя живот. И за хората, с които книгите ме запознаха.

Ще започна с един съвет, който на много от вас вероятно ще се стори странен, но всъщност винаги работи - четете най-внимателно онези автори, чиито имена ви е най-трудно да произнесете. Аз имам три такива любими примера, които промениха живота ми.

Михай Чиксентмихай е сигурно най-често цитираният автор в книгите за мотивацията, щастието и креативността, който съм срещал. И пожелавам на всеки от вас да достигне до онова състояние, което Чиксентмихай определя като “поток” в своята едноименна книга - състоянието, в което сте толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение.

Бен Голдейкър, младият лекар и философ, който само на 29 – моята възраст – започва своята колонка в британския вестник Guardian и за 8 години успява да промени изцяло отношението към псевдонауката, към сензационните открития, за които четем всеки ден в медиите, но които всъщност не се базират на доказателства, към всички злоупотреби с медицината и науката, които подвеждат и застрашават здравето на стотици милиони хора по целия свят.

И третият пример, който обаче е може би основната причина сега да стоя тук пред вас - Ори Брейфман и неговата книга “Морската звезда и паякът”. Тя ми показа достатъчно рано колко важно е да предоставящ възможност на всеки околко теб да дава най-доброто от себе си за нещата, които го вдъхновяват, и да го подкрепяш в постигането на успехите. Повече отговорности за всички, повече поводи за споделяне на щастието от достигнатите цели.

След последната страница на “Морската звезда и паякът” аз вече знаех, че “Аз чета” не може и не трябва да бъде единствено Александър Кръстев. Сега всеки от екипа има свой собствен проект, по който работи с удоволствие, чрез който надгражда постигнатото и с подкрепата на останалите опитва да промени поне малко средата, в която живеем.

Знаете ли, книгите са надценени.

Не като цена, а като количество. Ако някой ви каже, че е важно да четете много и много книги, не го слушайте. Познавам толкова много хора, които са прочели стотици, хиляди книги, и пак им е трудно да се справят с живота.

Познавам и такива хора, които са инвестирали по-малко време в четене, но в четене на няколко съвсем важни книги, които са променили пътя им, променили са самите тях. Показали са им какви искат да бъдат и са им дали идеи за това как да постигнат онова ново “Аз”, с което биха живели в пълен синхрон. Всичко останало същите тези хора черпят от постоянните си контакти със страхотни личности, от слушането на истории, от пробите и грешките в собствения си живот.

Книгите са надценени, защото в търсенето на “правилните” книги можеш да пропуснеш да се срещнеш на живо с десетки интересни хора, събития, истории.

Въпреки това истински ви препоръчвам да се пристрастите към четенето, както съм пристрастен самият аз. Към четенето във всичките му форми и възможни носители. И да започнете да споделяте за прочетеното с приятели.

* * *
Приятелите
* * *

Защото приятелите са единственото нещо, което никога не можеш да надцениш. Инвестирайте колкото можете повече в изграждането на добри приятелства. Давайте повече, без да очаквате нещо в замяна. Бъдете до приятелите си във важните за тях моменти и се стремете да бъдете онзи приятел или приятелка, който самите вие искате да имате.

Не губете никога връзката с приятелите и колегите си от университета. Погледнете човека до себе си и ако това е някой, с когото през последните години сте споделяли важните моменти, направете всичко възможно тази връзка да продължи още дълго. Дори в един момент да не ви се налага да прилагате почти нищо от наученото в университета, тези хора могат да ви помогнат да постигнете следващия си голям успех. Радвайте се и вие на техните успехи, обаждайте им се без повод, направете им онзи подарък, който така и не успяхте да направите, докато учехте заедно в университета. Защото истинските приятели ще направят същото за вас!

Допреди четири-пет години, когато за пръв път сте пристъпили прага на този университет, това звучеше трудно за изпълнение. Но днес е сякаш толкова лесно - Facebook за моментална комуникация; електронен календар, който да припомня рождените дни на важните хора в живота ти; възможността да си поръчаш всичко по интернет и то да пристигне в точния момент за изненада. Представете си какво ще бъде след още пет. След десет години.

* * *
Личната мотивация винаги да си по-добър от предишния ден
* * *

И като казах 10 години, това е идеалният период, за който да планирате живота си напред. Помислете си - къде бихте искали да сте през лятото на 2025-та? Да имате успешна кариера, да сте изградили дом с любимия човек, да сте създали нов живот, да сте написали книга, да сте спечелили Нобелова награда? Всички тези неща са реални и напълно постижими в рамките на следващите 10 години.

Поставете си една или няколко важни цели и търсете вдъхновението, търсете мотивацията и хората, с които да ги постигнете. И както гласи мотото на една от най-страхотните компании, с които съм работил и продължавам да работя, правете така, че всеки следващ ден да бъдете все по-добри в това, което правите.

Сега идва трудната част - опитвайте да работите предимно с хора, които са по-умни от вас. Учете се от тях, решавайте заедно трудностите, споделяйте заедно успехите. А ако след време някой иска да бъдете по-умен от него, направете го. Споделете опита си и вложете цялото си сърце в това да видите още един успял човек, вдъхновил се от вас самите.

И тук възрастта няма никакво значение - възрастта е само оправдание за това да не постигнем нещата, за които винаги сме мечтали. В живота си ще срещате много по-млади и все пак по-умни от вас хора, както сега има толкова много възрастни, които се възхищават на погледа в очите ви и успехите, които вече сте постигнали.

* * *

“Крайната цел на вашия живот, като в една игра, която предписва правилата и действията за достигане до състоянието на “поток”, ще покаже кое точно би ви карало да се наслаждавате на съществуването си. С ясна крайна цел всичко, което се случва, ще има смисъл - невинаги позитивен, но със сигурност смисъл”.

Завършвам с този цитат от Михай Чиксентмихай и с пожелание винаги да търсите смисъла, който ще ви дава сили всяка сутрин да се будите с усмивка и желание да продължите напред към следващата малка или по-голяма победа в живота.

София, 21 май 2015 г.

P.S. Благодаря страшно много на ръководството на НБУ за поканата, на прекрасната Ева Христова, която беше мой гид и чудесна компания днес. А накрая може би и новината - от есента ще се появявам по-честичко в НБУ като лектор в магистърската програма "Връзки с обществеността в социалните медии и социалните мрежи".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Искам да съм супергерой

Изображение: theiphonewalls.com

Свръхзвукова скорост. Възможност за виждане през стени. Ултраразвит слух. Джаджи, с които да можеш да надвиваш всички злодеи и дори да летиш. Дайте ми по много от тях, моля! Защото искам да съм супергерой.

И така през всичките години, в които израстваш. Поставяш си цели, развиваш се по пътя към пълното им постигане, опитваш се да им се насладиш. Добро образование и обща култура, физически тренировки, събиране на верни приятели, които да ползваш в нужда в борбата срещу злодеите.

Но защо? Кому е нужно да спасява света, да защитава обществото, да се стреми към доброто? А още повече - защо на някого изобщо би му хрумнало да бъде злодей? Мотивация - варираща. Цел - една: да бъдеш победител.

Харесва ми да знам, че съм дал всичко от себе си. Харесва ми да знам, че накрая ще има сладка награда. Харесва ми да знам, че мога да се надскоча във всеки един момент. Третото няма как да се случи, ако не направя първото. И чак тогава идва второто. Живея ли в друг свят понякога? Hell yeah! Споменах ли, че ми харесва?

Супергероите от различните вселени от имат различно начално ниво, различни методи на работа, различни цели за постигане. Може да си богат наследник като Оливър Куин (The Green Arrow) или от бедно семейство като Мат Мърдок (Daredevil), може да си от извънземна планета като Супермен или да си развил свръхсилите си след инцидент като Светкавицата. Всъщност, не можеш да си почти нищо от това. Но и почти нищо не ти пречи да искаш да си полезен.

Защо не станеш супергерой още днес? Постави си първата цел, може би малка, да помогнеш на някой или нещо съвсем наблизо, само с един жест. После си помисли какво би могъл да направиш за един месец. Следващата цел постави година напред. Помисли още и планирай какво искаш да постигнеш след 5 години.

Е, супердруже, започвай да градиш живота си сега! Защото днес е първият ден от остатъка на твоя живот - живот на супергерой ;)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Магията на филмовия саундтрак

Снимка: guysgab.com

Не си падам по класическите филмаджийски ленти, нито по европейското кино. Разчитам на книгите да ме карат да се замислям, а на филмите оставям развличането и пренасянето в нови визуални вселени (ами да - визуализирането при четене е ограничено от личните способности да фантазираш).

Кинолентите, разбира се, не са само визуалност. И да благодарим на... звуковите инженери и композиторите, че това е така. За мен има три типа OST-та:
- такива, които те карат отново и отново да искаш да гледаш филма;
- такива, които заради самия филм искаш отново и отново да слушаш;
- такива, които така и не искаш да чуваш, защото не успяваш да запомниш с нищо.

Сега ще ви разкажа за три любими примера, които са ме карали да искам да се наслаждавам на филмите отново и отново и заради които съм се чувствал страхотно, докато гледам.

С излизането си през 2006-та Miami Vice ме дръпна към себе си с живей-на-ръба приключенията на Сони и Рикардо. А и да си го кажем честно - Колин Феръл и Джейми Фокс в комбинация не е нещо, което можеш да изпуснеш. Това, което ме караше да се връщам обаче доста пъти по-късно, беше саундтракът. Малко неща са по-вълнуващи от това да слушаш "A-500" на Клаус Баделт и Марк Батсън в самолета или "One Of These Mornings" на Моби на моторна яхта. Прекалено малко.



После пък Томас Нюман се беше раздал толкова силно за саундтрака на "Skyfall" (2012), че гледайки филма, след като повече от 2 седмици бях слушал музиката, бях през цялото време на нокти. След това, при няколкото допълнителни гледания на филма (единствения, който съм гледал два пъти на кино!) музиката разкриваше още и още за гледане. Ето защо:



Тия дни се радвам на друг саундтрак, заради който може би ще се усмихнеш широко. Fast and Furious 7. Да "седмичката" на един от най-продаваните филмови франчайзи, който според много хора е трябвало да спре някъде след първата част. Аз обаче си го харесвам.

И макар в седмия сезон определено да са пресолили манджата със сцените в самия филм, саундтракът си е за аплодисменти - нови тракове според мястото на развитие, песни от предишните филми за припомняне на определени сцени, добро разнообразие от стилове. А как се сбогуват с Пол Уокър - едно от най-добре изпипаните киноклишета so far, благодарение и на музиката.


Разбира се, могат да се споменат много класически комбинации за филмова музика, като например "Стената" или много от нещата на Ханс Цимер. Аз обаче си хайпвам по мои си открития :)

Добрият филмов саундтрак определено е изкуство. И магия също.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Когато е страхотно да си подривен

Вчера попаднах на интересен филм за няколко страхотни личности, които са променили своите пазари из основи, като са създадали нещо наистина различно. Disruptive-практиките (звучащи на български терминологично като "подривни") са страхотен пример за това как понякога трябва да тръгнеш срещу всичко познато, за да постигнеш големия успех.

"The Great Disrupters" е едно от специалните издания за 85-годишнината на Bloomberg Businessweek, като подборът е наистина интересен и аз лично открих няколко нови явления за себе си:

• Андрю Лафер, който с една графика, нарисувана върху салфетка по време на вечеря с хора от администрацията на президента Джералд Форд в средата на 70-те, доказва закономерността между увеличаването на данъците и намаляването на данъчните постъпленията в бюджета;
• Естер Дюфло и нейните партньори в J-PAL, които прилагат буквално методите на възможно най-качествените медицински изследвания (слепи, плацебо контролирани и т.н.) за изследване на бедността и начина на взимане на решения в условията на бедност. Наистина невероятно и струва ми се, брилянтно измислено.

Разбира се, във филма виждаме и добре познати лица - технологичната "половинка" на Стив Джобс в ранните години на Apple Стив Возняк, привнеслият след кратко пътуване в Италия пиенето на кафе като начин на живот Хауърд Шулц от Старбъкс и създалите индустрията на видеоигрите с Pong Нолан Бушнел и Тед Дабни от Atari (има такава старинно изглеждаща аркадна игра в Betahaus - попитай как да си я пуснеш).

И още - създаването на новинарската телевизия (CNN, как иначе), налагането на Супербоул като най-скъпото рекламно време в телевизията и т.н. Изгледайте!

Между другото, цялата класация е тук и ще се изненадате от "подривните идеи", които са подредени в челото.

О, и още - самият термин "подривни иновации" е дело на проф. Клейтън Кристенсен в книгата му "Дилемата на иноватора" от 1997 г. и е под 58 в списъка с подривни идеи :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#Домът като мотивираща среда

Снимката е илюстративна, но усещането е доста сходно: лекота, светлина, чистота, вдъхновение

Ще започна с това, че не съм фен на агресивния маркетинг на ИКЕА у нас. Заглавието ми започва с хаштаг (#Домът), част от тяхна кампания, която смятам за носеща сравнително нисък потенциал за вирусна реализация, но пък сега съвсем естествено и доброволно ползвам като лайтмотив за този текст.

Та, домът ми носи усещането за любим човек. Същият човек, който е до мен вече близо десетилетие и ми помага безусловно да следвам мечтите си. И точно тук всяка сутрин се събуждам с идеята да направя нещо по-хубаво и по-добро от вчера.

Очевидно поговорката, че всяка къща има свой собствен дух, не е лишена от истинност. Когато дойдеш на ново място, имаш избор - да го промениш изцяло, следвайки собствената линия на живота, или да запазиш чара му, чертите на предишните обитатели, които да ти дадат нова насока за развитие.

Аз избрах второто и затова моят дом ме кара постоянно да мисля за утрешния ден. С лекота и изящество, с които е бил подреден преди години, сега помага и на мен да бъда по-усмихнат всеки ден. (Ако нивото на захарта е леко превишено, прощавай, не е нарочно).

Едно бюро - личен кът за теб, отделен в другата стая личен кът за любимия човек и още много места, където двамата да създавате мечти. И да ги реализирате. Безценно и мечтано.

Тези дни други любими хора също се отдадоха на забавлението да създаваш домашен уют почти от нула. И гледайки седмици наред скици и визуализации, които се превръщаха в реалност, съм сигурен, че няма по-добра инвестиция от това да създадеш дом, в който би искал да се прибираш всяка вечер и да отгледаш семейство. Дом, който да те мотивира всеки ден да правиш революционен скок към едно по-добро "теб".

P.S. Домът ми е обзаведен до голяма степен от ИКЕА. Така го заварих. И ми харесва. И кашоните им са поне два пъти по-здрави от тези, които ще ви продаде всяка фирма за пренасяне, макар и поне два пъти по-скъпи.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Покажи ми екрана си...

Отдавна искам да започна такава поредица - за начина, по който хората се отнасят към десктопите на своите мобилни устройства. За мен това си е като в поговорката "Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си", но свързано с подредбата на иконките, различните приложения и други такива дребни прегрешения. Идеята ми - да гледам "на десктоп" така, както редица успешни-жени-с-високо-ниво-на-доверие гледат на... кафе :)

Честно, едно от първите неща, които правя, когато си говоря другарски с някого, е да му разгледам телефона - интересно ми е какви приложения има, как ги подрежда, кои ползва активно. Нещо като психоанализа на базата на дигиталното поведение - подреденост, активност, интереси. Доста можеш да разбереш за някого по начина, по който си подрежда приложенията в телефона, дори на повърхността да изглежда като съвсем обикновено нарушаване на личното пространство.

Да вземем например моя десктоп - почти всичко ми е подредено в групи, само най-важните app-ове са на главния екран, за да са само на един клик разстояние. Както и най-новите, на които им предстои скорошно опознаване. Социалните медии са една групичка, месинджърите - в друга, приложенията за подобряване на продуктивността са в трета, имам още новинарски, спортни, научни и прочие групи.

И ако се чудиш как така имам цяла група приложения за четене, когато новинарските апове са на съвсем различно място, отговорът е, че просто трябва да тествам почти всичко в AppStore, наподобяващо програма за четене. Разбира се, 42000 непрочетени съобщения стоят в няколко RSS агрегатори и растат направо в алгебрична прогресия...

Но пък със сигурност ще ти хареса какво имам в секцията Science.

А ти - ще ми покажеш ли екрана си?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Всички говорят за... Apple Watch, WeaselPecker и дебютната книга на Брендо

Обожавам красотата, изчистеността и суперползваемостта на Apple продуктите. И мразя начина, по който изстискват до последната стотинка дори най-лоялните си клиенти с постоянна промяна на стандарти, кабели и т.н. Ениуейс, очите снощи бяха обърнати към тяхното голямо пролетно събитие, където се очакваше да бъде представен официално Apple Watch.

Е, за мен новината на вечерта обаче не беше новият хит след носимите устройства, а ResearchKit, който ще даде възможност на стотици учени по целия свят да намерят своите безплатни фокус групи и да търсят решения за някои от най-големите проблеми.

Остава ми приятното усещане от това, че само преди две седмици заедно със Софарма представихме пред журналисти едно подобно приложение - Ex Smoker, като показвахме директно на екрана всичко, което Марк прави с app-a на iPhone-a си (точно както се случва и на видеото долу).

Освен че помага за отказването на цигарите, Ex Smoker събира и информация от потребителите си за техните навици при спирането, общи данни за не-изпушени цигари, спестени пари и т.н. Вярвам, че една следваща версия би го превърнала в много добър инструмент за изследване и съответно за подобряване на здравословното ни състояние.



"Кълвастулката" "взриви интернета" миналата седмица, навръх 3-ти март, след като бе снимана от фотографа Martin Le-May в лондонския Хорнчърч кънтри парк. И докато ние се упражнявахме на тема патриотизъм, целият интернет се забавляваше с яхналата кълвач невестулчица. И нищо чудно, че само седмица по-късно край парка се появи табела, гордо обособяваща родното място на този феномен.

И какво друго да се случи, освен да се появят десетки меми с вариации на снимката. Разбира се, сред най-любимите ми е тази с Путин, яхнал кълвастулката в победоносен полет, преследван от звездни войници. Вижте още интересни колажи от Twitter:

#WeaselPecker Tweets

Накрая ще се забавлим с новия потенциален бестселър у нас - дебютната книга на баш гангстера Брендо. Няма да слагам корица, защото е апокалиптична, но... По света подобни издания носят след себе си скандали заради разкрития на своите страници, но трябва някой да прочете все пак. За медиите у нас единствената новина е излизането на такава книга, а какво пише вътре, вероятно така и няма да разберем. Oh, wait, човекът пишел и втора книга.

Единственото, което ще кажа, е че вярвам, че той заслужава справедлив процес. Ако обича, да се предаде на италианските власти :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Когато книгите станат задължение

Близо девет години след старта се вкарах в този капан - да се налага да чета книги по задължение. И комбинирано с инатливия ми навик да дочитам всичко докрай, направо си е равно на книжна тъмница (в смисъл на килия, не на безумен мрак).

Ще го кажа на майчин език - no more! След като не успях да посветя 2014-та на класиката, поне през 2015-та ще си наваксам с всички важни, но отлагани заглавия. Февруари ми удари първата звучна плесница и сервира първата тройка за прочит - изключително значими за мен книги, които дълго отлагам. Сега им дойде времето и ¡No pasarán!', докато не ги прочета.

1) "Псевдонауката" на Бен Голдейкър - приемам се човек по-скоро рационален, отколкото емоционален, затова не мога да я отлагам повече. А и през следващите месеци очевидно ще работя по повечко здравни проекти, така че няма за кога!

2) "Специални събития" на Джо Голдблат - апокрифно издание, което всяко ивент про у нас иска да има, но на много малко им се е получило. А Деси така и не пуска нов тираж.

3) „Маркетинг в хотелитерството” на Станислав Иванов и Владимир Жечев - тази точно ще я препрочета, но определено си заслужава с идването на летния сезон и предстоящата активна работа с Kaliakria.

Толкова за книгите по задължение - тези три са за удоволствие, защото така виждам аз саморазвитието чрез книги. И то определено е различно от самопомощ :)

Ако се сещаш за други "задължителни" книги, които трябва да отхвърля през следващите седмици, съм насреща - пиши в коментарите <3 p="">

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Заспивате ли изобщо, товарищ Путин?

Денят ми започна с новината за убийството на руския опозиционер Борис Немцов в Москва в петък вечер. Признавам, не следя отблизо вътрешната политика в Русия, но имперските амбиции на другаря Путин задържат вниманието ми от много време насам.

Борис #Немцов Жизнь в оппозиции. Подборка фотографий. http://t.co/aCgeMBirF4 с помощью @SvobodaRadio
— Радио Свобода (@SvobodaRadio) February 28, 2015

Само две седмици след интервюто си за "Събеседник", в което казва притесненията си, че Путин ще го убие, Немцов бе застрелян съвсем близо до Кремъл. И както написа тази сутрин в блога си Илиян Василев, бивш посланик в Русия, с убийството на опозиционера "беше премината една червена линия, която отделяше управлението на президента Путин от най-мрачните страници в най-новата история на Русия - периода на Сталин."

Харесва ми тезата, която Василев споделя няколко реда по-надолу - че дори не е било нужно другарят Владимир Владимирович да дава лична заповед за разстрела на Немцов, защото имперската му политиката вече е довела до създаването на достатъчно неформални групи, които сами биха се наели с подобно покушение.

Звучи ли ви познато? Политиците у нас дълги години (но с особена сила през последните няколко) мълчат публично за съществуването на гражданска опозиция. Същевременно обаче по времето на правителството "Орешарски" насъскваха маргинални групи срещу протестиращите и създаваха страх от личностни саморазправи с фатален край. Нерядко с такива заплашваха и анонимни профили в социалните мрежи. Сигурен съм, че подобни мисли имат и поддръжници на кабинета "Борисов 2" към хора, които имат разумни аргументи срещу политиката на настоящата власт.

Убийството на Борис Немцов ме връща половин година назад към периода, в който помагахме на Николай Кобляков да получи справедливост у нас. Живеещият в Париж руски дисидент с френско гражданство беше задържан на летището в София в края на юли заради издадена по искане на Москва "червена бюлетина" от Интерпол. В онзи момент България се оказа единствената държава от над половин дузина страни, посетени от Кобляков след тайното издаване на бюлетината, която се поддаде на натиска от Кремъл и го арестува. Борихме се над 3 месеца със съдебната система и сякаш никой у нас не искаше да чуе, че арестът е политически мотивиран и екстрадицията на Николай в Русия може да доведе до неговото убийство.

Каузата ни успя - днес Николай е свободен и надявам се щастлив във Франция, но моето безспокойство остава все така на линия. Защото очевидно това е политиката на Путин - преследвай противниците си докрай, има кой да свърши черната работа.

Само едно не ми е ясно - съвестта позволява ли Ви да заспите изобщо, товарищ Путин?

Текстът е публикуван първо на btvnovinite.bg

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: