На изборите в неделя - "Да" на Трайков и без глас за Цирка на Слави

През тази предизборна кампания бях мълчалив. И тази вечер нямам 7 причини да гласувам за Трайчо Трайков на изборите в неделя. Защото имам само една - България заслужава и следващият й президент да е човек, от когото народът няма да се срамува. Аз не искам да се срамувам, затова избирам Трайков.

Изборите са президентски, мажоритарни, и макар Реформаторски блок да е последната (образно казано) партия/коалиция, за която бих гласувал, особено след ужасния начин на провеждане на тази кампания: Трайчо Трайков единствен сред кандидатите е достатъчно интелигентен, представителен, образован, говори пет езика (включително майчиния си, по негова биография като министър), не си противоречи във всяко изказване, продължава цивилизационния ни избор към Европа, не залита към Русия и изглежда достоен наследник на Росен Плевнелиев.

Имах възможност да се запозная с кандидата за вицепрезидент ген. Съби Събев, който, въпреки военната си школовка, мисли и звучи адекватно и разчупено, не дърпа към себе си и явно няма вместо вице- да е контрапрезицент, както беше с Маргарита Попова.

Така че задраскването на квадратчето с №7 за мен е двоен правилен избор. 

Неделя ще има и референдум, който обаче ще пропусна. След като миналата година заедно с голяма група страхотни хора изкарахме цяла информационна кампания в полза на електронното гласуване, макар тя да бе саботирана от партиите и източена от редица други "инициативни комитети", сега много ясно виждам популистката нотка в тазгодишното допитване.

Слави Трифонов е безспорно страхотен шоумен и двигател за определена част от българската поп-култура, но месенето му в политиката се случва по грешния начин. Заради желанието му на този референдум отново да има въпрос за електронното гласуване, въпреки че на миналия народът ясно заяви своята позиция, няма как да вярвам, че нечии интереси не прозират и зад останалите въпроси, минали скандално бързо и безкритично през парламента (припомням - президентът ги спря, доколкото бе в правомощията му).

Затова, ако случайно ме попитат дали искам да гласувам на референдума, ще пропусна. Не желая с гласа си, бил той и "Не-не-не", да узаконявам това допитване. От мен без глас за Цирка на Слави, той нека продължава да си прави шоуто (на който и пътен възел желае).

В събота мисли, а в неделя упражни ПРАВОТО си на глас смислено. За да не бъде наистина понеделник денят за размисъл, както става винаги...

А преди това можеш да прочетеш и интервюто на Ивет с Трайков в Терминал 3.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Как да станеш судоку мастър

Може би ситуацията изисква да започна с

Добър вечер, казвам се Александър и съм пристрастен към судоку.

Ще подходя обаче малко по-различно, припомняйки, че човешкият мозък не толерира състоянието на покой (доста обстойно разгледан проблем в две от любимите ми книги - "Поток" на Михай Чиксентмихай и „Mind Change“ на британската баронеса Сюзан Грийнфилд, един от най-уважаваните невроучени в Обединеното кралство) и че поради тази причина мултитаскингът е нещо като бич за съвременното общество.

Разбира се, човек има избор - докато си говори/обядва с приятели и всички са хванали телефоните, за да цъкат из фейсбук, да снимат обяда си или просто да ловят наблизо покемони, да си намериш друга мания. Хайде, нека е нещо, което да помага на мозъка да работи бързо, безпроблемно и при нужда, комбинативно. Судоку.

Една моя мания отпреди десетина години, която тази пролет се завърна с едно лошо, лошо мобилно приложение (ползвам Sudoku на Pink Pointer за Android, но в случая целта не е позициониране). Оказа се, че е като колелото и дори нямам спомен как и защо имам тези умения. Факт е обаче, че играя предимно Evil нивата (решават се за между 30 и 45 мин.), а личните ми цели за най-лесните нива са да ги завършвам за под 3 минути и то без да отбелязвам потенциални числа в кутийките...

Сега внимание - през последните няколко месеца съм прекарал 1750 минути в решаване на судоку. Уау! 1 ден, 5 часа и 10 минути. Не съвсем умен ход. А може би и добра инвестиция.

Добре, де, минало. Това, което мога да направя, е да споделя личните си познания и да ти помогна да станеш судоку мастър.

Разбира се, първо правилата на самата игра:

Судоку се играе на решетка, която се състои от 9 x 9 пространства, разпределени на 9 реда и 9 колони, групирани в квадрати с размери 3 x 3. Всеки ред, колона и квадрат (9 пространства всеки) трябва да бъде попълнен с числата от 1 до 9 без да се повтарят никакви числа в ред, колона или квадрат. В зависимост от сложността на играта, предварително са попълнени определен брой от числата.

А ето и моите лични насоки, всичко останало е математика, добра памет и повишено внимание.

1) Започни с внимателно записване на това кои числа къде биха могли да бъдат, като преминеш последователно в търсене на числа от 1 до 9. Препоръчвам тази последователност, за да не се забравя докъде си стигнал.
Както е описано горе в правилата, групирането е на редове и колони 3 x 3, така че, ако в две от трите редици/колонки имаш едно число два пъти, то третото ще бъде на едно от свободните полета в третата редица/колона. Когато имаш 2 или 3 свободни полета, отбелязвай ги с молив като възможности за това поле - причина да не са свободни би била вече полето да е попълнено или по хоризонтала/вертикала това число вече да е поставено.
Повтаряй това преминаване, докато изчерпаш възможностите с този начин (обикновено на третото преминаване поред лесната част ще е приключила).

Фиг 1. Игра с трудност Evil, в която вече са попълнени минималните възможности от 1 до 6.

2) Ако в един ред/колона/квадрат имаш две полета с две еднакви възможности за разполагане на две числа (виж 3 и 6 в долния ляв ъгъл на фиг. 1), то със сигурност тези числа няма как да се паднат повече в съответния квадрат или колона/ред. Кое от двете е вярното за това поле, ще разбереш при засичане с попълнена цифра на същия ред/колона на по-късен етап.

3) След като всички бързи възможности от стъпка 1) са изчерпани, идва време за "броенето". Минава се през различните полета, за да се види дали някое от тях не съдържа само една възможност за цифра. Аз лично при броене попълвам като възможни до 3 числа - ако полето позволява повече, значи е прекалено рано да се мисли за него.
Не забравяй да взимаш предвид и онези "двойки" от стъпка 2), както тук се получава по вертикала с 3 и 7.

Фиг 2. Броенето - 1 е единственият възможен вариант за конкретното поле, след като по хоризонтала, вертикала и в настоящия квадрат всички останали числа са налични поне по веднъж.

4) След първата серия "броене" се оглеждаш за "засичания", които да подскажат коя от две възможности при дублиране е правилната. (И пак - не забравяй подзказката от стъпка 2)

Фиг 3. След като в горния среден квадрат имаме яснота, че на третия ред 5 и 8 са със сигурност налични, в полето отляво като единствен вариант остава 7. 

След попълването на полето със 7 се появява и още една насока - в двете останали свободни полета на този ред на единичката ще прави компания 2.

5) Наблюдаваш внимателно, преминаваш по колкото пъти трябва през полетата и при нужда, рискуваш, докато всички 81 полета са попълнени. Аз играя без молив и не обичам да трия, но нищо не пречи "да живееш на ръба". :)

П.П. Този Evil пример завърших за що-годе нормално време. Правенето на скрийншоти няма да броя за разсейване :P

А кои са твоите съвети за по-лесно решаване на судоку?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Лесно ли е да вдъхновяваш младите онлайн

Кои са „Лидерите на бъдещето“ и кои са четирите стъпки от техния път към вдъхновяването на младите онлайн? Опитах да обясня това по време на презентацията си на традиционната конференция „Образование и бизнес“, организирана от телевизиите Bloomberg Bulgaria и Bulgaria On Air на 11 май. Вижте тези 4 стъпки, както и самата презентация:

Стъпка 1: Да бъдеш по-добър всеки ден

Образованието отдавна е много различно от това, което познаваме в традиционните пространства на класните стаи. Днес границите в обучението са на практика премахнати с активното навлизане на масови отворени онлайн курсове (MOOCs). Най-големите подобни платформи, част от тях стартирали от университети като Харвард, МИТ и Станфорд, привличат младите с максимална опростеност, възможност за свободно гледане на видеолекциите и силен елемент на социализация по време на обучението.

Отделно от това големите социални мрежи използват всяка възможност да станат част от edtech сектора. Най-голямата професионална мрежа в света LinkedIn например помага на новите лидери не само чрез своята платформа Lynda, но и с програмата си University Finder. Тя близо 2 години LinkedIn подреждаше най-добрите университети на базата на успеваемостта на техните студенти да намерят работа в най-добрите компании, а от средата на май ще бъде обособена като специално мобилно приложение за студенти.

Стъпка 2: Новите визитни картички

Малкото картонче с размери 9 на 5 сантиметра, което доскоро всеки с удоволствие даваше при нови бизнес контакти, вече е до голяма степен демоде. Новите визитни картички са напълно дигитални, динамични и напълно в контрола на собствениците си – профилите в LinkedIn, Facebook, About.me, както и Vimeo и Behance.net за хората на с креативни професии.

Всеки оставя своя онлайн отпечатък, а новите лидери знаят много добре как да го управляват. 82% от всички онлайн потребители на възраст 18 до 29 години ползват Facebok, затова и можете да видите Facebook-звезди с десетки, дори стотици хиляди последователи. Друг важен знак е фактът, че 38% от потребителите на LinkedIn са на възраст от 18 до 34 години – бъдещите бизнес лидери са наясно, че изграждането и поддържането на контактите в професионалната мрежа е от голямо значение за развитието на тяхната кариера.

Стъпка 3: Как да поведеш последователите си към нещо по-добро

Добрата новина е, че снимката не е на опашка за хляб от посттоталитарна държава в средата на икономическа криза, а на опашка за книги, в която над 90% от чакащите са на възраст между 14 и 20 години. Причината е премиерата на книгата на Емил Конрад – влогър с 300 хил. последователи във Facebook и 230 хил. абонати в YouTube, като всяко от видеата му се гледа над 100 000 пъти само за първата седмица.

В рамките на по-малко от година бяха продадени над 50 000 екземпляра от „Нещата, на които не ни учат в училище”, а над 30 000 младежи се срещнаха с Емил лично по време на националното турне за представянето на книгата. Разбира се, тази популярност не идва за ден, нито е случайна – вече няколко години Конрад изгражда внимателно своята „армия“ от последователи, говорейки на езика на новото поколение за темите, които ги вълнуват, с много хумор и самоирония. И комбинация от закачки със самата аудитория, подаръци и хиляди часове в лична комуникация с фенове.

След като последователите са натрупани, идва време да ги поведеш – с повече разяснителни клипчета, с по-отговорни теми на видеата, понякога и с потропване с пръст по масата.

Стъпка 4: Отговорността да си лидер

С голямата популярност обаче идва и отговорността – да осъзнаваш, че си модел на подражание, и всяко твое действие или позиция е с голям вирусен потенциал и може да достигне до хиляди хора.

Подобна е тежестта и на раменете на Ханк и Джон Грийн, познати като Vlogbrothers. Те създават своя канал в YouTube в началото на 2007 г., като публикуват по 2 видеа седмично и вече имат над 2,8 млн. абонати. Техните 1100 клипа са гледани общо над 600 млн. пъти и това е наистина високо предизвикателство за всяко следващо видео. Ханк и Джон обаче се възползват изцяло от своята отговорност и залагат все повече и повече на образователния елемент. Една от последните им рубрики Hank and John EXPLAIN! разказва на достъпен език за теми, които обикновено са съвсем скучни и безинтересни за подрастващите – данъци, вътрешна политика, здравеопазване, проблемите в Сирия, Хонг Конг, Северна Корея, щатските Президентски избори 2016 и какви са възможните сценарии според изборните резултати.

Отделно от това, Джон Грийн е не само сред най-продаваните, но и сред най-цитираните от медиите съвременни писатели. И в тази си роля той показва, че осъзнава голямата отговорност на своята трибуна – пише не просто по чувствителни теми, но и успява да подбуди емпатия у своите читатели. Като резултат от успехите му, романите бързо преминават и на кинолента, за да достигнат до още милиони младежи по цял свят.

Видео от лекцията можете да изгледате в сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Ще се радвам да споделите размисли по темата в коментарите под този материал.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#TED2016: Година на изненади и мечти

Photo: Bret Hartman / TED 

Всичко започна като изненада. "Освободи си вторник вечер, ще те заведа на едно място, ще ти хареса". Разбира се, нямаше нужда да питам. Изчаках. А във вторник вечер просто седнах в киносалона и се насладих. Откриването на глобалната конференция TED във Ванкувър на живо. Основна тема: DREAM.

Седем чудесни лекции, които тепърва ще бъдат показани на широката аудитория, извън онези щастливци, които гледаха на живо в залата и в десетки киносалони в цял свят. Началото бе дадено от 10-годишната Ишита Катиял с едно просто послание към родителите - не отнемайте детството от своите деца. След това разговори за Космоса, за ДНК, един джемсешън на автора на музиката в "Беднякът милионер" АР Рахман, който приспа половината зала (окей, така е, макар аз да му симпатизирам още откакто с магьосника Дейв Стюарт създадоха супергрупата Superheavy).

После обаче влезе тежката артилерия - един от кураторите на TED, Дан Палота, разказа как мечтае всички да можем да живеем със страховете си, като се изправяме срещу тях всеки ден. Смела мечта, която се е реализирала - да може да се омъжи за своя партньор.

"Време е да започнем да живеем в няколко измерения. Едновременно".

Сега, това е Шонда. Шонда бе представена като "най-влиятелната жена в съвременната телевизия" и това се дължи на един прост факт - тя е създател на някои от най-популярните и успешни ТВ сериали от последните години - "Анатомията на Грей", "Частна практика", "Скандал" и новият "Как да ни се размине за убийство?". Титанът Шонда Раймс говори за това какво е да произвеждаш 70 часа първокласно телевизионно време и все пак да останеш верен на себе си. И на Жуженето.

Страхотно подредено представяне, многократно репетирано, но изпипано до милисекундата. С точния ритъм и пресеченост на говоренето, със страстта и историята - как можеш да погледнеш себе си, да видиш къде какво изпускаш и да се вземеш отново в ръце. Подреждайки приоритетите си правилно, оставяйки си време за малките неща и най-вече за важните неща - децата и близките си. Защото няма по-страшен звук от този, в който не чуваш Жуженето.

И накрая 64-годишният-с-тяло-като-на-десетокласник Бил Джоунс, истинска икона на танците, разказа 4 (добре, де, 5) истории само в 21 пози. Да, и тук имаше много мрънкане и пуфтене в салона, напълно незаслужено. За съжаление, видеото още не е качено, но самото изпълнение бе красиво в еднообразието си от движения и многообразието от комбинации между тях. И наистина внушително излъчване.

П.П. Самата конференция продължи в рамките на 5 дни и приключи в петък, като в паузите на отделните сесии бяха показани 33 кратки филма на различни теми. Ето за десерт един от най-впечатляващите - "Откритият космос" на Сандер ван дер Берг с кадри от мисиите Cassini и Voyager и музика от "That Home" на The Cinematic Orchestra.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

10... Или точно третина от един живот

Уоу, откъде да започна? Когато в четвъртък започнаха да присветкват нотификациите в LinkedIn, че контактите ми там ме поздравяват за поредната work anniversary, нямаше как да не се загледам. И там съвсем ясно бе изписано: www.alexanderkrastev.com - 10 years. Изведнъж си дадох сметка, че нещо, което може би е започнало наивно, почти като на шега, се е превърнало в история. Не, наистина!

Трудно ми е да си представя колко много съм пораснал за тези 10 години (почти колкото ми е трудно да си представя този текст да не звучи инфантилно, но карай, и без това вече пророних първата сълза). Започнах единствената си работа, създадох и с верни четящи другари превърнахме "Аз чета" в най-престижната медия за книги в България, успях да развия и продам един бизнес проект, ожених се, започнах да преподавам в Нов български университет (където само няколко месеца по-рано държах слово пред завършващите магистри по комуникация), срещнах страхотни хора, а съвсем скоро ще стана на 30. Как, как точно да преразкажа една третина от живота си, като публикациите само в този блог са 500. Да, точно 500, а тази е под №501!

Настоящият нов дизайн на The Dreamreader 

Разбира се, беше време и за поредния редизайн. Той е пети за този блог и продължава да следва развитието ми като Личност (Ау!) - светъл, минималистичен, с акценти в любимия ми жълт цвят. И докато правех дребни корекции, излизаха линкове и свързани текстове. Така че ще те поздравя с 5 тях - малко опознаване в неделя сутрин никога не е излишно.

1. Тя и историята с цветитата - честно, не съм съвсем сигурен коя е Тя в този случай, епистоларната история мълчи. Но пък е доста сладка неопитността ми, прозираща зад опита да говоря на жена за... други жени.
2. Страх ли ме е вече от книгите? - е, разбира се, че ме е страх - та кого не трябва да го е страх от книгите. Аз обаче живея вълшебно с тях - там съм, когато имат нужда от мен, обратното е също винаги вярно!
3. Когато порасна... - този пост ми е сред любимите, връща директно към зората на "Аз чета" с... първия ми читателски дневник от V клас. #книженблогърпочти20години
4. In Search of Sunrise - е като статус от вечно преследващ ме цикъл, когато не мога да намеря правилната музика за слушане. Случва ми се поне веднъж годишно и продължава седмици. И ниго Spotify, нито YouTube каналите ми помагат. Решението обаче все някога идва (в края на 2015-та беше The Great Unknown на Роб Томас), дори и в правилния момент преди лятото.
5. Един (контра)протестен ден в центъра на София - завършвам с този текст, защото е най-четеният в блога. 5000 прочитания. И отразява какво ни се случваше в продължение на 400 дни по време на протестите срещу Олигарски. 400 дни, копеле! След това отново дойде Бойко и положението е все така кофти (и с много подаръци за Дебелото), но аз не съжалявам за нито едно вложено усилие.

Пожелавам ти вдъхновение. И ако докато разглеждаш блога, ти попадне интересна история, която искаш да ти разкажа, ще го направя с удоволствие! #следващите10

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо трябва да останеш "стъпил върху раменете на гиганти”

Понеже Леонардо Ди Каприо при поредната си награда снощи е разказал колко е важно да си даваш сметка, че при всеки голям успех си "стъпил върху раменете на гиганти” (казал го е първо Нютон, между другото), Нийл деГрас Тайсън обяснява същото на миличкия сладък рапЕр B.o.B.

Самият B.o.B. от няколко дни пълни Twitter-профила си със статуси за това, че Земята е... плоска.

I question the international laws that prevent you from exploring Antartica and the North Pole... what's there to hide?

— B.o.B (@bobatl) January 26, 2016

Но Нийл припомня и нещо друго - когато имаш такова голямо влияние - инфоленцер си, един вид - не можеш да си позволиш да говориш като олигофрен, защото това си има последствия.

Та така - изгледайте го, важно видео в неравната борба на науката с невежеството

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е да си един от "40 до 40"

Фото: Creative Visual Solutions за "Дарик 40 до 40"

Не мога да си кривя душата - харесвам класациите. Вроденото ми състезателно чувство вероятно ме тика към постоянно съревнование и най-вече към търсене на победители. Е, не на всяка цена, макар и това да е трудно за разбиране за много хора.

Ето, включването ми в подреждането на Дарик "40 до 40" е извор на страхотно вдъхновение. Това не е класация, по-скоро клуб, но престижността на участието в него се определя от нещата, които хората вътре вече са постигнали. Много победители от сферата на образованието (във всичките му съвременни аспекти) и технологиите, млади предприемачи и най-вече мислещи идеалисти, които искат да останат тук и да променят.

Ако трябва да използвам и друга дума освен "вдъхновение", за да опиша какво е да си един от "40 до 40", това би било "надежда". Важното за мен е, че в този престижен списък има достатъчно много хора, с които комуникирам и работя рамо до рамо всеки ден, а с други се познавах онлайн. Всеки от 40-те (които реално са повече, защото има номинации и за цели екипи) има нужда от подкрепа и насърчаване, защото проектите и каузите им си заслужават. Всеки от тях е сам по себе си добра новина, всеки от тях е успешна история - такава, която си струва да бъде разказвана.

Credit: Creative Visual Solutions
Posted by 40 до 40 > Проект на Дарик on Friday, January 22, 2016

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Време е за изучаване на медийна грамотност в училище

Случилото се във Враца във вторник следобед и смъртта на Тодор беше редно да остави всички ни без думи. Трябваше да ни накара да се замислим какво общество сме - безучастни зрители, всезнаещи онлайн коментатори, изпитващи състрадание, борци за справедливост и правосъдие? А вместо това повлече лавина от полярни мнения, което никак не би било лошо, ако не беше породено от гигантската дупка в разбиранията за това как трябва да функционира едно общество в колективното съзнание на самите му членове.

А къде в тези описания са медиите? Какво са медиите? В период, в който всеки профил в социалните мрежи е самостоятелна медия със своя аудитория, знаем ли как да използваме медийното съдържание? Знаем ли какво четем, когато го четем на конкретно място? Знаят ли децата ни какво и защо им казват, когато четат или слушат, че бежанците са зло, че всички мюсюлмани са терористи, че Обама или Путин са нашияте спасители, че циганите са задължително крадци, че всички протестиращи са платени, че ваксините причиняват аутизъм, че Бойко Борисов е велик... Дават ли си децата ни сметка, че циците на Преслава са само начин да бъдат вкарани в сайт, който после да им спуска опорки с подозрителна достоверност?

Отговорът няма как да бъде положителен, ако изхождаме от публичните реакции около убийството във Враца. Преди това бяха атентатите в Париж, сваленият руски самолет над Турция, безредиците в Катуница, протестите и контрапротестите през 2013 и 2014 г. - винаги общността се разделя на две, винаги някой подклажда огъня и десетки хиляди "яхват" вълната. Винаги се появяват говорещи/пишещи глави, които свеждат своите тези като последна инстанция и сякаш са във всяко възможно ТВ студио. И когато са на телевизора, значи е така - нали?

Сега, вероятно повече от всякога, е важно да има високо ниво на медийна грамотност в обществото ни. Важно е кафевите медии да бъдат ясно разпознавани като такива. Важно е да се знае, че участието в политиката на корпулентен собственик на медии води до икономически интереси и задължителни серии от материали в медиите му за реализирането на тези интереси. Важно е дигиталното поколение да е напълно наясно какви са опасностите на онлайн средата и то не само от гледна точка на личната сигурност, но и на информацията, която получават.

През следващите месеци Читалище.то ще организира цикъл от дискусии и лекции, посветени на медийната грамотност - за спецификите на медиите, за ползването им като пропагандни канали, за неравната битка с троловете. Това обаче едва ли ще е достатъчно - проблемът с неразбирането на всички капани е толкова голям, че може да бъде решен единствено с масовост на качеството, с включване на медийната грамотност в учебните планове и обсъждане на тематиката още в гимназията. Да, време е за изучаване на медийна грамотност в училище.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо сънуваме кошмари?

Признавам, кошмари ме посещават доста честичко нощем. Гонят ме извънземни, земята се разтваря, вражески армии бомбардират къщата от детството ми, в коридора в началното училище се появяват зомбита, едно време доста често изпусках влака или автобуса, а сега се успивам за срещи - не мога да се оплача липса на сюжети в кошмарите си, много често дори повтарящи се. Какво обаче означава това - имам ли проблем, трябва ли да потърся професионална помощ, НОРМАЛЕН ЛИ СЪМ ИЗОБЩО? Реших да проверя по добре изпитания начин - с търсене в интернет.

Ето няколко неща, които открих за кошмарите из международни медицински издания и малко български сайтове:

• те са начин мозъкът да насочи вниманието към конкретни проблеми или очаквани събития;
• появяват се по време на т.нар. "бързо движение на очите" (БДО или Rapid Eye Movement - REM), последната от трите фази от цикъла на съня, в която се създават физически ориентираните съновидения, които сме в състояние да запомним;
• могат да са следствие от лоши хранителни навици, включително и късно хранене или непосредствено преди сън;
• чести кошмари имат 20 до 30% от децата и между 5 и 8% от възрастните;
• креативните личности сънуват кошмари много по-често;
• при редовно недоспиване е много по-вероятно първият път, когато имаш възможност да се наспиш, да те "посети" поне един кошмар;
• ако взимаш определени медикаменти, включително антидепресанти или лекарства за кръвно, вероятността да сънуваш кошмари се увеличава;
• частта на мозъка, наречена амигдала, която отговаря за контрола на емоциите, афекта и мотивацията, участва в паметта и има отношение към справянето със стреса, е активен участник в процеса на сънуване в БДО-фазата. Именно тази нейна активност обуславя и появата на кошмари.

И сега най-интересното - ако имаш повтарящ се кошмар, можеш да опиташ да го "прогониш", като сменяш края му (не е толкова трудно, аз често се забавлявам по подобен начин със сънищата си, между другото), но в общия случай е важно да опиташ да откриеш какво означава самият сън и на какво в реалния живот би могло да го предизвиква.

Можеш да разгледаш тази таблица на кошмарите и смущенията в съня, изготвена от Американската академия на семейните лекари - с повечко факти и детайли:



В крайна сметка, не знам какво ми има, но прочитането на цялата информация, с която да подготвя този текст беше повече от вълнуващо. Продължаваме напред - досънуване!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Толкова много въпроси, само един отговор: Бъдещето

Започвам този текст от чисто вътрешни, по-скоро автотерапични подбуди. Ужасът и объркването в главата ми са толкова големи, а въпросите без отговор - толкова много, че дори не съм сигурен дали ще успея да го завърша...

Ужасът е от това на какво е способна група хора, която няма уважение към нищо, абсолютно нищо. Объркването от това да осъзнаеш по най-болезнения начин, че наученото от родителите ти "хората са различни" всъщност може да означава, че някой някъде може да живее с единствената цел да носи разрушение. Въпросите - десетки: Каква е крайната цел? Колко по-далеч могат да стигнат? Толкова малко ли струва човешкият живот? Можеш ли през 2015-та година все още да живееш в Средновековието? Религията или отчаянието е това, което може да накара едно човешко същество да погуби десетки други? Трябва ли да се отговори на насилието с насилие? И още, и още - толкова много, че съзнанието ти дори да не може да ги формулира...

Това, което не искам да допускам в главата си, е страх. Той няма място тук, защото е основният търсен резултат. Вярвам, че той ще бъде избегнат, а основният получен резултат ще бъде една още по-силна Европа и категорична реакция срещу терористите. Страхът е понятие от миналото, бъдещето няма да позволи той да премине напред. Нещо, върху което се градят всички религии, апропо - а религията във всички нейни разновидности е философия, остаряла с около хиляда години.

ISIS claimed responsibility for the Paris attacks, calling them “the first of the storm” https://t.co/cb5m9JJhW9 pic.twitter.com/k9ywd5AsSv

— The New York Times (@nytimes) November 14, 2015

Миналото е да рушиш хилядолетни паметници, да преминаваш всички граници (в прекия и в преносния смисъл) и... да нямаш респект към самото минало. Бъдещето е да създаваш технологии, да заличаваш границите и да правиш живота на всички по-лесен, по-безопасен, по-добър.

И лошата новина за терористите е, че технологиите са по петите им. Всъщност, на врата(та) им:

How a 'deviant' philosopher built Palantir, a CIA-funded data-mining juggernaut http://t.co/YmCxNG2Od3 pic.twitter.com/XxTMJpHcMP

— Forbes (@Forbes) August 15, 2013

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: