28 февруари 2017

Имаш право да ме попиташ #каквощенаправиш


Играта в политиката би трябвало да е чиста - кандидатстваш за работа пред своите съграждани, те гласуват и ако те изберат - изпълняваш обещанията си. Просто, но прекалено рядко срещано.

Затова и в рамките на моята кандидатура за народен представител от листата на коалиция "Движение Да България" можеш да ми задаваш въпроса "Какво ще направиш?" и ако отговорът те удовлетворява, да гласуваш на 26 март с №16 в бюлетината и преференция 4 в област Благоевград и 9 в област Велико Търново.

Моите лични три приоритета са култура, медии и образование, но твърдя, че "Да, България" има най-добрия експертен екип от всички партии, който може да гарантира правилното реализиране на всяка една политика във всеки един отрасъл.

Имаш право да ме попиташ #каквощенаправиш, а аз ще ти отговоря какво ще направя заедно с екип от страхотни професионалисти. Задай въпроса си тук:

Отговорите ще давам поне веднъж дневно - сутрин или вечер, но ще правя всичко възможно дискусиите да не спират. Благодаря предварително на всички, които ще се включат!

Абонирай се за този бюлетин, за да научаваш най-важното около кампанията ми за парламентарните избори на 26 март 2017 г.

Прочети

22 февруари 2017

Началото на края им


За 11 години професионален живот съм се научил, че здравата работа води до реализиране на мечтите. Решаваш къде искаш да бъдеш, начертаваш пътя и тръгваш напред с максимална гъвкавост за коригиране на грешките и преодоляване на трудностите. 11 години след началото ще направя важна крачка по пътя към моята България - ще се кандидатирам за народен представител в предстоящите парламентарни избори.

Моята България е тази, в която не ми се налага всеки ден да правя компромиси със своите разбирания за уважение, достойнство, възможност за развитие, съчувствие дори. Моята България е мястото, където можеш да реализираш мечтите си за нещо ново на пазара без междувременно някой да ти ги открадне. Тя е тази, в която медиите не те заливат с лъжи само и само някой да бъде "опраскан", а зрителите - умишлено затъпени. Моята България е мястото, където можеш да се разхождаш спокойно по улицата без да се налага да прескачаш счупени плочки или да заобикаляш паркирани буквално на средата на платното лъскави и изоставени автомобили. Моята България е тази, в която не се налага една от най-големите културни институции да чака месец пари за ремонт на покрива си посред зима.

Кандидатирам се не само заради доверието на близки и дори непознати хора. Правя го, защото през всички тези години съм правил съзнателен избор за това с кого да създавам контакти, с кого да бъда приятел и с кого да имам бизнес отношения. Сега всичко това дава като резултат страхотната енергия на едно гражданско движение, превърнало се в политическа партия - "Да, България!". Енергия, която събра заедно стотици стойностни хора, която привлече близо 20 000 подиса само за един ден.

Енергия, която ще сложи началото на края ИМ - на онези, които пречат да живеем в Своята България. 

И въпреки опитите да бъдем спрени, заедно с приятелите ни от "Зелените" и ДЕОС - защото аз наистина имам много приятели сред членовете на тези две партии - предлагаме най-качествената в идейно и експертно отношение листа за изборите, която ще се яви с №16 в бюлетината.

Ще бъда кандидат за народен представител в избирателните райони във Велико Търново (там е Стражица, откъдето съм родом) и Благоевград - два от най-големите университетски и културни центрове в страната. Те пасват най-добре на посоката, в която вече се движа 11 години - качествена култура, качествено образование, качествени медии, защото точно там има най-силно изразено отношение потенциал/проблеми в тези три насоки.

Най-големият стимул - и в двата града се изправяме срещу символите на статуквото и потъпкването на демокрацията у нас: във Велико Търново лидер на листата на ГЕРБ е Цветан Цветанов, а в Благоевград водач на ДПС е Делян Пеевски.

Благодарности на всички, които ме номинираха - ще видите много скоро, че няма да ви разочароваме. Но работата заедно тепърва започва! #ДаБългария
Прочети

20 февруари 2017

Онова, което се иска от един студент


Започвам да пиша този текст, докато експортвам протокола с оценки от изпита ми по LinkedIn в магистърската програма по "Бизнес комуникация в социалните мрежи и социалните медии" на Нов български университет. Водя курса за втора поредна година и за втора поредна сесия си бях обещал да съм строг.

Какво обаче се случва - в курса има по 6-7 студенти, с част от които така и не се срещаме на живо. Едни от тях са се отказали, други пък предстои да станат или току-що са станали родители, трети просто не смятат за достатъчно важно да идват на лекции по LinkedIn (за което вероятно вината е предимно моя). Предполага се, че те трябва да получат значително по-ниски оценки, защото в началото на семестъра съм посочил, че оценяването ще е текущо, на базата на участието в съвместното изграждане на стратегия за позициониране в професионалната мрежа и нейното реализиране, а аз така и не съм се срещал с тях.

Всъщност, само се предполага. По време на семестъра някои от тези студенти са се включвали в лекциите през Skype, комуникирали са си със своите колеги при правенето на стратегията, а след това са изпълнявали своите (получени задочно) задачи. Интересува ли ме дали знаят колко знака е ограничението за статуси в LinkedIn? Не, стига да могат да ми кажат поне 3 начина, по които да използват познанията си в дадена сфера, за да привлекат потенциален клиент да се свърже с тях.

Защото онова, което се иска от един студент, не е да може да каже нещо научено наизуст, той трябва да е схванал есенцията в конкретната дисциплина и да може да я ползва като свое оръжие в професионалния си живот. Това е и нещото, което се изисква от висшето образование - да даде инструментите за създаването на мислещи хора, да им покаже начините те да реализират потенциала си и да ги постави в симулация на реална работна среда, за да усетят натиска.

Именно LinkedIn е един чудесен пример за това как образованието се променя, стремейки се да задоволява нуждите на бизнеса от работна ръка. Платформата измерва данните и може да направи връзка не само между най-успешните университети и компании, но и да насочи към нужните учебни заведения или онлайн обучения всеки млад специалист, които иска да се реализира в дадена сфера.

И ако аз съм видял, че добре направените и активно и адекватно поддържани LinkedIn-профили на студенти, с които съм се срещал веднъж-два пъти, ще им помогнат да привлекат клиент по време на или след следващото голямо събитие, мога да съм спокоен.
Прочети

21 януари 2017

"Ла Ла Ленд", защото светът не бива да спира да танцува


Странен тип киноман съм - обикновено не харесвам най-кинаджийските филми, падам си по малоумни екшъни, обичам да говоря за смислените и замислящи ленти, а добрият саундтрак може да ме направи фен до гроб. Гледам по няколко пъти или спирам по средата и не доглеждам, гледам всичко най-интересно на кино (с пуканки и много шумен смях!!), но ползвам и PopcornTime.

Това няма много общо, но пък ти го казвам, а също така ще ти кажа, че се влюбих в "Ла Ла Ленд". След пропуснатата прожекция на "Киномания", трябваше да се гледа още на премиерния уикенд. За филми обикновено не подгрявам с ревюта, така че единствено хайпът по подценявания like-photoshopped-тип (кхм-кхм, Шон от "Брейкър хай", нали така?), когото харесвам в "самотни" роли, беше водещ. Добре, де, бях се подготвил за роматичен мюзикъл със съвременен сюжет иииии...

Хвана ме най-вече неспиращият устрем към танца, а намигванията към класическите холивудски филми дават онзи баланс, който често не достига на изпълнените с клишета филми. Да, макар и явно немасов, "Ла Ла Ленд" е пълен с клишета, за да може достатъчно много зрители да се идентифицират - гонещият мечтите си герой, неразбраният творец, страхът да скочиш нависоко, привличането на противоположностите, тъгата по високото изкуство, търсенето на "онзи някой в тълпата"... Така че постоянните препратки към филмите от 50-те и 60-те, разходките из студиата и на фона на LA и класическото звучене ни вкарват в онази романтика, която ни кара да загърбим здравия разум що се отнася до сценария.

Големите аплодисменти би трябвало да са и за Джъстин Хъруиц, чиято музика е брилянтна. Комбинираме с ролята на Джон Леджънд (ех, никак, никак не съм доволен) и нехепиенд-хепиенда и се съгласяваме, че филмът си заслужава да се гледа поне 2 пъти на кино, а след това - по веднъж на всеки 3 месеца. Поне.

А сега - да потанцуваме с Миа и Себ, защото светът не бива да спира да танцува. Никога.

Прочети

24 декември 2016

Защо казвам "Да, България"

Когато останалите правят равносметки, аз обичам да гледам напред. Набързо прехвърлям нещата, които не съм успял да реализирам през изминалия период, и започвам да планирам как и с каква помощ бих могъл да успея през следващия. Именно затова прецених, че краят на 2016-та е точното време да насъбера всички неща (дейности/кампании/политики), които през последните години съм опитвал да осъществя в рамките на своите интереси и познания, да ги разположа в освободилото се време, откакто не съм част от екипа на PRoPR, и да открия съмишлениците, благодарение на които те да станат факт.

Моментът съвпадна с появата на бял свят на ново политическо формирование - проектопартията "Да, България", която ще бъде учредена на 7 януари. Вече разказах, че зад идеята стоят хора, на които вярвам почти безрезервно. И когато няколко дни след първото официално събитие на проекта последва покана да се включа в инициативния комитет по създаването на партията, отказът не стоеше на дневен ред пред мен.
Активната обществена дейност и политиката са най-директните начини да създаваш бъдеще. Да го правиш за себе си, за семейството и приятелите, за служителите и партньорите си. Ако си бил разочарован, запретни ръкави - щом хубави неща се случват по света, могат да се случват и тук.
И макар да съм напълно наясно, че поради десетилетия политическо безхаберие болшинството от хората у нас имат различни приоритети (и реално нямат особен интерес към личности, които са готови да жертват собствения си бизнес и личен живот, за да се хвърлят в политиката), ето ги моите причини да се присъединя към "Да, България", засега като редови член:
  • Енергията е адски привличаща - лицата, които виждам около срещите на общността, са на хора, които пряко или непряко са ме вдъхновявали през последните години неведнъж. И всички те вече са си казали, че няма какво повече да се чака - останалите средства явно са изчерпани, трябва да променим страната си с политическа активност.
  • Твоите мисли, изказани от толкова много други хора - въпреки че сред създателите на "Да, България" има хора, които се определят като "десни", "леви", "либерали", "либертарианци", "консерватори", не бива да се забравя, че тези определения са толкова остарели, че само едно е важно - как искаш да направиш промяната и кои са стъпките, които самият ти би извървял. И понеже при всяка среща с тях чувам толкова много от своите мисли, вярвам, че общите ценности ще ни изведат до по-доброто бъдеще.
  • Да даваш на другите, след като вече си успял за себе си - в почти всички партии се появяват "нови лица", които обаче просто се появяват - в биографиите им стоят съмнителни успехи, още по-съмнителни връзки и последваща анонимност в парламента. До моето име в инициативния комитет на "Да, България" са имената на предприемачи, продали бизнесите си на инвеститори от страната и чужбина, на хора на изкуството, постигали успехи неведнъж и не само у нас, на мениджъри, управлявали стотици и хиляди служители, на хора изследователи и преподаватели... Има дори такива, които са губили работата си заради своите ценности и желанието си да ги защитават. След което отново са се изправяли, още по-силни. Всички те са нови имена за 99,9% от населението на България. Но сега са тук с идеи за това как да си върнем държавата от силната хватка на мафията.
  • Нуждата от силно модернизиране на образователната и културната сфера - двете зони, в които имам най-силни интереси, стоят в основата на по-доброто бъдеще. Това е. От години работя по своите си канали за подобряването им, но настъпи времето да се подходи по-сериозно, включително със средствата на политическите действия.
  • Време е за истинска борба с корупцията, която да започне от съдебната система - когато немалка част от общността на "Да, България" участваше в инициативата "Правосъдие за всеки", реакцията от политическите среди беше повече от подигравателна. Тези хора обаче, като добавим към тях и Христо Иванов, показаха, че знаят какво да направят и са решени да доведат борбата до край. Действаме!
  • Никой няма да свърши работата вместо теб - това е истината, разочарованията през последните години следваха едно след друго, затова може би е време сами да взимаме решенията. Очевидно много хора мислят по този начин, след като за по-малко от две седмици над 3000 души заявиха своята подкрепа за "Да, България". Много от тях предлагат не само финансова помощ, но и искат да са доброволци, да създават местни организации, да реализират идеи за политики.

Божо Божанов, Йовко Ламбрев и Боян Юруков също дадоха своите причини да се присъединят към инициативния комитет за създаването на партията.

П.П. Има и нещо, което не бива да бъде оставяно на заден план - освен създаването на партията отдолу нагоре, важна е и прозрачността и себеотдадеността на съмишлениците още от самото начало:

Здравейте, днес в офиса, с куриер, пристигна този принтер от град Варна, подарен ни от Todor Dobrev, а Valentin Vachkov ...
Posted by Да, България on Friday, December 23, 2016
Прочети

11 декември 2016

Има ли българска мечта? Да, България!


Пълната зала на Модерен театър по време на обявяването на проекта на 9 декември 2016 г.
Обичам да се оглеждам. Всеки ден, възможно най-много пъти, за възможно най-много неща, най-вече надежда. Иска ми се да откривам искрицата на по-доброто бъдеще във възможно най-много хора, да чувам идеите им, да виждам как ги реализират. Оглеждам се за 20-годишни момчета и момичета, които имат не само мечти, но и потенциал на 30 да са действащи gamechanger-и. И ги виждам, о, виждам толкова много от тях!

Разбира се, важни са ми и онези хора в активна възраст, които не се отказват, които искат да променят средата и които успяват да спечелят доверието ми с последователността в действията си. С доста такива човека преди 2 години създадохме Читалище.то, а част от тях тази седмица ме поканиха на полутайно събитие в Модерен театър. Получавайки 6 различни покани от хора, на които вярвам, знаех, че се готви нещо важно, нещо голямо.

Оказа се вдъхновяваща петък вечер - с десетки хора, с които съм се запознал през последните 5 години, с които сме осъществили множество важни инициативи, а поводът - обявяването на политическия (а скоро и партиен) проект "Да, България" с основни лица Мануела Малеева, Христо Иванов и Кристиан Таков.

Атмосферата в залата, липсата на излишен патос, ясно определените цели и обраността на говоренето дадоха добра заявка, а присъстващите на събитието - още по-добра. И трите основни приоритета, които са и в моя списък - работеща правосъдна състема, борба с корупцията и работеща образователна система.

Тук ключово отново е доверието и фактът, че много пъти съм бил рамо до рамо с повечето от инициаторите без да бъда разочарован, че гледаме в една посока, ме успокоява. Защото за мен те са олицетворение на "българската мечта". Защото знам, че вече имам кого да подкрепя на следващите избори, без да правя компромис със себе си, както отчасти се наложи преди месец заради фактора "Реформаторски блок" в кандидатурата на Трайчо Трайков. (Е, в Модерен театър имаше и хора, които не трябваше да са там - точно тези лица от РБ, които в момента би трябвало да са се скрили някъде, но ще видим доколко ще успеят да се прикачат)

Няма нужда да казвам повече, просто изгледайте видеото от обявяващото събитие на  "Да, България" и имайте надежда. Защото това са хора, които наистина са доказали искреността си.

Прочети

23 ноември 2016

Дайте я тази Metallica!


Обикновено сам си признавам - и за Deftones, и предния път за Metallica с 'Death Magnetic', а най-вече с една идея по-леките (ще кажеш по-лигавитеMuse3 Doors Down, класиците Гери Мур и Foreigner. Когато обаче ти зададат такъв въпрос, нямаш верен отговор:
"Ти пък кога втвърди така покрай Армини, Авичита и бла-бла?!"
А при положение, че те закачат покрай новия албум на траш легенди, пък ти не си известен точно с "твърдите" си предпочитания за музика, малките ти тайни все някога ще бъдат разкрити. И очевидно не е станало ясно, че вече Armin не ти е интересен, а Avicii винаги те е изнервял.

Когато брат ти те е отгледал с Metallica, при излизането на новия им албум такова нещо като "залитане по hype-а" няма - отваряш iTunes или Spotify (предвид абонаментните предпочитания), слушаш и решаваш. Признавам, от първия път не се харесахме. За важните неща обаче имам принцип - не коментирам преди петото изслушване. Тук бях на ръба, докато се оказа, че... превъртанията на тавата вече са близо 50 (да, почна ли, не спирам със седмици).

Имайки предвид, че базата ми за сравнение не е особено голяма като изслушани близки представители на жанра или равновидностите му, съм идеален за това ревю - no fanboy situation. И казвам, че ‘Hardwired… to Self-Destruct’ е по-добър от 'Death Magnetic'. Вярно, неконсистентен е и му липсва голямата, незабравима балада (!!!), но пък именно в индивидуалността на песните се крие голямата сила.

И когато чуеш Ларс да рисува с барабаните в началото на 'Atlas, Rise!' и 'Now That We're Dead', направо подскачаш. А после идва и отмъщението - така де, 'Here Comes Revenge' с китарите и зловещото си видео, от което по странен начин блика нежност. Психария!


Втората част на двойния албум е сякаш по-слаба откъм запомнящи се моменти, но спокойно бих добавил и ManUNkind към зареждането.

Понеже си падам по идеално изпипания ритъм, има неща, които просто не ми допадат - като например Spit Out the Bone, звучаща ми доста самоцелно, почти като преработена от стар албум (макар припевът да не е крайно лош), та дори и уводната Hardwired. Така е, не е за мен типичният траш и това си е...

Слушай в Spotify.
Прочети

07 ноември 2016

Ех, Канада...

Новият канадски премиер Трюдо, който за 1 година направи страната си готина (по The New Yorker)
Кажи ми честно - какви бяха асоциациите ти за Канада допреди година? Хокей, кленов лист, друго? А сега? Секси премиерът Джъстин Трюдо, добри учени (пак заради изявите на Трюдо, станали вирусни в социалните медии), активна външна политика, за нас комбинирана с отпадане на визите за българи от 1 май 2017 г.


Наскоро в Терминала писах за country branding и как липсата на такъв е голям проблем за България. Ето, Канада е добър пример за това, че нещата могат да се променят за няма и година! Разбира се, те имат своите предимства пред нас - географското разположение, огромната площ и съответно икономика, част са от Г-7, съседи са на САЩ, но и доста недостатъци - географското разположение, огромната площ, съседи са на САЩ...

Ще обърна внимание именно на последното - през последната седмица гледам на порции конференцията Go North, която Google организира в Торонто на 28 октомври в подкрепа на местната технологична екосистема. Редица местни стартъпи бяха представени рамо до рамо със световни гиганти, създадени от канадци. И голяма част от предприемачите признаваха, че успехът им се дължи на това, че са създали своите бизнеси след прехвърлянето си да работят в САЩ.

Какво обаче се случва секунди по-късно - получават въпроса
"А щеше ли да се получи, ако бяхте започнали в Канада?"
И повечето отговарят, че преди 10-15 години би било невъзможно да постигнат глобален успех, ако започват технологичен бизнес си в Канада, но сега това е напълно възможно и би довело до сходни разултати. Сякаш страната им за кратко време се е превърнала от източник на идеи за американската икономика в прекрасно място, от което да стартираш завладяването на света. Създателят на StumbleUpon и Uber Гарет камп дори е създал стартъп за стартъпи - работи с малка група компании, на които помага да създадат продукта си и да се наложат, работейки директно с тях в рамките на ежедневния им процес (което го отличава от акселераторите, например).

И ето тук виждам възможността за България - вместо да се оплакваме как Румъния, Гърция и Турция ни засенчват с размера на своите икономики, можем да се превърнем в локация, която да помага за развиването на идеи в съседните държави. Имаме инфраструктура, имаме успешни предприемачи, имаме и достъп до достатъчно пазари.

Действай! А преди това, изгледай колкото можеш от Go North - повече от интересно е, включително да видиш и какви са политиките, които канадското правителство налага и смята да наложи (канадският министър на иновациите, науката и икономическото развитие Навдийп Синг-Бейнс започва да говори около 1:51:30).

Прочети

06 ноември 2016

Заглушеното от клаксони върховенство на закона


Сега няма да ви занимавам с това дали съм ходил да гласувам или дали надеждите ми подкрепеният от мен кандидат поне да си мине в проценти номера на бюлетината ще се сбъднат. Ще ви занимая обаче с това, което ми се случи по пътя към свещения акт на упражняване на избирателен глас.

Улиците около Римската стена са еднопосочни и от време на време по някой тарикат се шмугва в забранената насрещна посока. Практиката ми в такива ситуации е да си спра спокойно в средата на платното и да изчакам да се върнат назад.

Днес направих същото - Чичакът (това е диагноза, а не обида или дискриминация на възрастова основа - беше на годините на баща ми) не реагира на примигането с фарове и дори си продължи напред. Разбира се, нямаше как да ме блъсне. Посочих му място на 10 метра назад, към което може да се върне, да влезе и да се разминем. Отказа. В тези 30 секунди успя и да се скара с жена си, която слезе от колата и започна да върви напред. Той студено и съсредоточено чакаше да го заобиколя.

Междувременно отзад се събраха 3 коли, които още на 10-ата секунда започнаха да бибиткат. Явно бързаха, може би да гласуват. Чичакът стоеше все така железен и съсредоточен, без да ме поглежда. Отзад започнаха да псуват, да бибиткат вече 5 коли, бибитнах и аз - Чичакът не се върна. През цялото това време аз мога да го заобиколя, това не бива да се пропуска - просто не желаех да заобикалям автомобил, влязъл в забранена улица.

Минута по-късно си дадох сметка, че нямам правилен ход освен да тръгна напред и да си подмина с подвита опашка. Дадох си сметка, че няма смисъл да снимам номера на Чичака, че на петимата шофьори отзад не им пука, защото вероятно редовно влизат в насрещното на еднопосочни улици, за да спестят половин минута заобикаляне.

Спрях до червеното комби, отворих прозореца и попитах:

Аз: Колко деца сте отгледали? На това ли ги научихте?
Чичак: Не съм минавал отдавна тук, забравих улиците.
Аз: А знакът отзад какво показва?
Чичак: (форсиране напред) 

Така че, скъпи мои приятели, все по-малък става смисълът да се хАбим - майка ни (стара) ще загуби на първи тур, за да може татко ни да подаде оставка, после ще спечели финално, за да може да си се менкат като при брат ни, а междувременно чалга референдумът ще мине. А върховенството на закона и редът ще продължават да са заглушени от клаксоните на безразличните към тях граждани.

И очевидно все по-малко можем да направим освен да не се занимаваме с това да правим добро за останалите...
Прочети

04 ноември 2016

На изборите в неделя - "Да" на Трайков и без глас за Цирка на Слави


През тази предизборна кампания бях мълчалив. И тази вечер нямам 7 причини да гласувам за Трайчо Трайков на изборите в неделя. Защото имам само една - България заслужава и следващият й президент да е човек, от когото народът няма да се срамува. Аз не искам да се срамувам, затова избирам Трайков.

Изборите са президентски, мажоритарни, и макар Реформаторски блок да е последната (образно казано) партия/коалиция, за която бих гласувал, особено след ужасния начин на провеждане на тази кампания: Трайчо Трайков единствен сред кандидатите е достатъчно интелигентен, представителен, образован, говори пет езика (включително майчиния си, по негова биография като министър), не си противоречи във всяко изказване, продължава цивилизационния ни избор към Европа, не залита към Русия и изглежда достоен наследник на Росен Плевнелиев.

Имах възможност да се запозная с кандидата за вицепрезидент ген. Съби Събев, който, въпреки военната си школовка, мисли и звучи адекватно и разчупено, не дърпа към себе си и явно няма вместо вице- да е контрапрезицент, както беше с Маргарита Попова.

Така че задраскването на квадратчето с №7 за мен е двоен правилен избор. 

Неделя ще има и референдум, който обаче ще пропусна. След като миналата година заедно с голяма група страхотни хора изкарахме цяла информационна кампания в полза на електронното гласуване, макар тя да бе саботирана от партиите и източена от редица други "инициативни комитети", сега много ясно виждам популистката нотка в тазгодишното допитване.

Слави Трифонов е безспорно страхотен шоумен и двигател за определена част от българската поп-култура, но месенето му в политиката се случва по грешния начин. Заради желанието му на този референдум отново да има въпрос за електронното гласуване, въпреки че на миналия народът ясно заяви своята позиция, няма как да вярвам, че нечии интереси не прозират и зад останалите въпроси, минали скандално бързо и безкритично през парламента (припомням - президентът ги спря, доколкото бе в правомощията му).

Затова, ако случайно ме попитат дали искам да гласувам на референдума, ще пропусна. Не желая с гласа си, бил той и "Не-не-не", да узаконявам това допитване. От мен без глас за Цирка на Слави, той нека продължава да си прави шоуто (на който и пътен възел желае).

В събота мисли, а в неделя упражни ПРАВОТО си на глас смислено. За да не бъде наистина понеделник денят за размисъл, както става винаги...

А преди това можеш да прочетеш и интервюто на Ивет с Трайков в Терминал 3.



Прочети