23 ноември 2016

Дайте я тази Metallica!


Обикновено сам си признавам - и за Deftones, и предния път за Metallica с 'Death Magnetic', а най-вече с една идея по-леките (ще кажеш по-лигавитеMuse3 Doors Down, класиците Гери Мур и Foreigner. Когато обаче ти зададат такъв въпрос, нямаш верен отговор:
"Ти пък кога втвърди така покрай Армини, Авичита и бла-бла?!"
А при положение, че те закачат покрай новия албум на траш легенди, пък ти не си известен точно с "твърдите" си предпочитания за музика, малките ти тайни все някога ще бъдат разкрити. И очевидно не е станало ясно, че вече Armin не ти е интересен, а Avicii винаги те е изнервял.

Когато брат ти те е отгледал с Metallica, при излизането на новия им албум такова нещо като "залитане по hype-а" няма - отваряш iTunes или Spotify (предвид абонаментните предпочитания), слушаш и решаваш. Признавам, от първия път не се харесахме. За важните неща обаче имам принцип - не коментирам преди петото изслушване. Тук бях на ръба, докато се оказа, че... превъртанията на тавата вече са близо 50 (да, почна ли, не спирам със седмици).

Имайки предвид, че базата ми за сравнение не е особено голяма като изслушани близки представители на жанра или равновидностите му, съм идеален за това ревю - no fanboy situation. И казвам, че ‘Hardwired… to Self-Destruct’ е по-добър от 'Death Magnetic'. Вярно, неконсистентен е и му липсва голямата, незабравима балада (!!!), но пък именно в индивидуалността на песните се крие голямата сила.

И когато чуеш Ларс да рисува с барабаните в началото на 'Atlas, Rise!' и 'Now That We're Dead', направо подскачаш. А после идва и отмъщението - така де, 'Here Comes Revenge' с китарите и зловещото си видео, от което по странен начин блика нежност. Психария!


Втората част на двойния албум е сякаш по-слаба откъм запомнящи се моменти, но спокойно бих добавил и ManUNkind към зареждането.

Понеже си падам по идеално изпипания ритъм, има неща, които просто не ми допадат - като например Spit Out the Bone, звучаща ми доста самоцелно, почти като преработена от стар албум (макар припевът да не е крайно лош), та дори и уводната Hardwired. Така е, не е за мен типичният траш и това си е...

Слушай в Spotify.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

0 коменара:

Публикуване на коментар