24 юни 2006

Greek troubles...

В момента се намирам в пресцентъра на 14-та Панелинистична журналистическа конференция на остров Самотрaки. Засега съм доволен, но не от това, което вивдам, а по-скоро от отношението: може да се спомене за нещо като гостоприемство, но ще си помисля още малко...
Обстановката: Отсров с около 4 хиляди население, пътуване 2 часа с ферибот от Александруполис. Хотелчето е много оригинално - нa баирче, с отделни стаи, подредени амфитеатрално и отделени една от друга; леглата са каменни (предполагам излети от бетон и след това покрити с плочи ;) ; насекомите също си ги бива - Ро откри един паяк, който явно си живее в мивката (всяка вечер е там)(всъщност го е убил малко преди да напиша пост-а), а бубите са повече и по-големи от тези в Студентски град; конференцията се провежда в един създаден специално за подобни събития Center, построен за, забележете, 524 000 Евро, по проект, финансиран от EU.
А за самата конференция не мога да ви кажа много, понеже преводът е отвратителен - дамата говори доста рядко (оставям настрана факта, че през цялото време се чуват някакви чуруликащи птички), а в моментите, в които прави пауза, имам чувството, че слушам еротичен телефон (мно-о-ого дълги стонове?!?). Но пък говорят интересни работи - имаше изследване на промяната на толерантността към чужденците след пускането в ефир на Гръцко-турска копродукция за двама студенти (гъркиня и турчин), чийто родители не им позволяват да се оженят. Забавно...
Как да завърша?... Шегувах се, че може да емигрирам, но никога не съм го вярвал. Все пак ми е втори път тук. И сега като по-зрял знам, че не е по-добре от България (но май не мога да убедя в това моите колеги, които се радваха на някакви руини, все едно нямаме Царевец!!!; на някакви скали, все едно не живеем всички около Витоша и нямаме Рила и Пирин; на смешното "селце" Александруполис, сякаш е много по различно от Несебър (много по-зле е) - нашето ми изглежда много по средиземноморско; да не говорим за драките-"редки видове", които си ги имаме ви в България). Както и да е...
Имаме време да направим нашата родина много по-добра от Griechenland...
Прочети

18 юни 2006

Newsletter

Сега вече имате възможността да получавате всички нови пост-ове на alexanderkrastev.blogspot.com през e-mail.
Нужно е само да оставите имеил адреса* си като коментар и ще бъдете add-нати към системата ;)

х4о

*Имейлите няма да бъдат използвани за комерсиални цели.
Прочети

11 юни 2006

"И ний гориим, гориим, горим..."

Снощи имаше пожар. Кофти! Жал ми е за момиченцата, чиято стая буквално изгоря. Целият блок беше задимен, представете си за какво става въпрос! Явно е станало късо съединение. Сигурно Симион е написал повече във форума.
Това, което ме афектира най-вече, беше фактът, че имаше десетки хора по прозорците, които се...хилеха. Не знам, няма да пиша повече по темата, защото беше направо трагично...
Прочети

06 юни 2006

Гид към светлината

Много от вас ще имат възможност да открият своя път към по светъл живот. Само на 8 юни от 18h в зала 13 на ФЖМК. Георги Грънчаров ще представи дебютната си стихосбирка "Пътуване към светлото". Знаете какъв успех имаше премиерата в Ботевград, така че елате, за да го повторим. Очакват ни много изненади.





Промоцията на стихосбирката "Пътуване към светлото" - Ботевград
Прочети

05 юни 2006

Pic of the week

Прочети

04 юни 2006

Let’s do it together! - part 2

Прочети

29 май 2006

Скандално

И след като в един ботевградски вестник ни нарекоха с Жоро "скандални", решихме да го докажем.
Само че на мен май ми се получи повече... Само дето все още чакам скандалните снимки. И ще ги публикувам, 'щото не съжалявам, важното е да си пич!!!
Прочети

19 май 2006

Nostalgy...

21.30.Свечерява се. В ушите ми (през слабите слушалки с надпис Sony, които само след 17 часа ще спрат да работят) звучи меланхоличното и носталгично "Landing in London" на 3 Doors Down. Бързият влак за Кардам и Силистра потегля. Някак странно впечатление ми прави надписът София , който се отдалечава заедно с гарата, която обозначава.
Помислям си:"Да не би това да започва да ми липсва?!?". Неизбежно ми идва на ума, че съм (своеобразен) блогър. Добре че имам под ръка тефтер, пълен с откъслечни лекции и репортажи от футболни мачове, и химикал от рециклирана хартия (Recycle, please).
И все пак... Напускам своя подреден вече свят. Явно наистина съм изградил миниатюрен макет на един нормален човешки живот: ходя на задължителна работа всеки ден (е, добре, малко преувечличих, става въпрос за лекции); имам за хоби това, което ми харесва (и което всъщност е действителната ми работа); получавам заплата (скромен хонорар, но засега съм доволен); имам прекрасни приятели (с единия вече живея, с другите се разбирам чудесно, дори отивам на бал на двамата, с които сме прекарали четири неразделни години); живея в що-годе нормална среда (кой казва, че в Студентски град е зле?!?)... Жалко само, че още явно не съм узрял за брак (!?!)...
А сега... Сега съм странник, герой-нарушител, разбиващ своя космос, за да се завърне към корените си...
"Посъбуждам" се, оставям химикалката и се оглеждам. Мамка му, едва сме минали София-Север...
Прочети

18 май 2006

Хабитуриентити...

Драги мои,
няма значение, че се обръщам така смешно към вас. Искам само да ви кажа, че следващата седмица ще е една от най-вълнуващите във вашия живот! И въпреки че единственият начин да не се разочаровате е да не залагате големи надежди, най-вече от вас зависи дали всичко ще бъде перфецтно. Защото животът започва именно сега...
С много обич ви пожелавам да изкарате перфектни бални вечери, изпълнени с вълшебни преживявания. И от догодина да се виждаме вече всеки ден из Студентски град...
Еx-senior, Al-x4o!
Прочети

09 май 2006

"А вече 6 без 10 е, хайде да свиеме..."

Пътувам си в 280. Доста стар "Икарус", по чиито седалки спокойно си седи милиметров пласт прах. Срещу мен един пич вади хартийки. ОСВ, както вероятно предполагате. Пулове няма. Изважда празна кутийка от "Бяло Виктори" и си откъсва малко парче, съвсем достатъчно да бъда използвано за пул. Навива си...
И тъкмо когато очаквах да извади и "грамажа", пичът погледна към мен. След двесекундна борба на погледи "Какво си мислиш, че правиш?!?" срещу "К'во ти пука, ве, брато. Нема значение дали ще си свия в рейса или зад блока..." той прибра празната цигарка... И слезе на следвщата спирка заедно със своите приятели.
Следва лек разговор с Мария... Хуанита...
Зелен "Край".
Прочети