P.S. Автентичен х4о-дизайн. Именно затова се надявам още по-силно да те видя на представянето.
14 юни 2007
Поканка
P.S. Автентичен х4о-дизайн. Именно затова се надявам още по-силно да те видя на представянето.
10 юни 2007
Да ударим по едно Johnnie Walker за Мr. Georgie Walker
Нямах намерение да слагам точно тази графика, но е наистина подходяща. Защото София е поредния мост от завоевателния поход на президента Джордж У. Буш. За щастие руините, дупките и строежите из цялата столица не се дължат на неговата военна политика. (По-лошото е, че се дължат на некадърността на управляващите ни.)
Хубаво е, че два дни ще имаме визита от Human Being №1 (освен ако не смяташ, че тази титла отива повече на другаря Путин). Не е хубаво, че за пореден път цяла София ще бъде парализирана за 3 дни.
Хубаво е, че България отново ще блесне на световната политическа карта. Не е хубаво, че ще спре да блести броени мигове след като Air Force 1 напусне родното въздушно пространство.
Хубаво би било, ако помолим Мъстър Президънт да отмени визите за български граждани на американска територия и молбата ни вземе че бъде изпълнена, колкото и това да не зависи от него. Не би било хубаво, защото при евентуално развитие на един подобен утопичен сценарий и без това дълбоко разцепеното правителство на България веднага би забравило хан Аспарух и Светите братя и би обсипало с паметници на американския президент цялата ни страна. Нямаме визи - имаме нов светец!
Хубави би било, ако Буш не забрави всички обещания, направине през тези два дни, които прекара у нас. Не би било хубаво, ако те се окажат само част от опияняващата му мания за величие.
Keep walking, Mr. President. Cheers!
09 юни 2007
Ужас!!!
Ей тази дума ми е на устата цяла седмица. Но днес... просто не ми стигат силите да я изговоря.
Тази сутрин реших да си преинсталирам Уиндос-а и това се оказа най-големата грешка, която скоро съм правил. Цял ден се занимавам с това, защото има някакъв преблем с инсталационния диск.
И като сложин едно Убунту... не е истина. Нищо не става от него. Но по-лошото е, че не мога да инстал-на пак Уин. Мъкааа...
Тази сутрин реших да си преинсталирам Уиндос-а и това се оказа най-големата грешка, която скоро съм правил. Цял ден се занимавам с това, защото има някакъв преблем с инсталационния диск.
И като сложин едно Убунту... не е истина. Нищо не става от него. Но по-лошото е, че не мога да инстал-на пак Уин. Мъкааа...
Туку-що свърши филмът. "Леон" с Жан Рено и Натали Портман в главните роли. Едва ли има нужда да ти казвам за какво става въпрос, най-малкото клипът, който съм ти пуснал горе, е попадал пред очите ти десетки пъти.
Всъщност най-доброто, което видях на този торент, бе... преводът на текста на песента на Стинг, която започва съвсем накрая. Той, както и целия филм, са преведени от Симеон Влахов, който тук получава още веднъж моите адмирации.
А сега си пусни песничката и потъни в магията на музиката и киното.
"Формата на моето сърце"
изп. Стинг
Той раздава картите, сякаш медитира.
И никой от тези с които играе, не подозира,
Че той не играе нито заради парите
Нито заради уважението.
А просто раздава картите, за да налучка
Свещената геометрия на късмета.
В скрития закон на възможната победа
Цифрите играят водеща роля.
Знам, че пиките са мечовете на войниците.
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце...
Вале каро може той да пусне,
Дама пика да даде не ще се колебае той.
Но поп в ръкава си ще скрие,
Докато спомена живей...
Знам, че пиките са мечовете на войниците,
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата,
Формата на моето сърце...
И ако призная, че само теб обичам,
Ще си помислиш, че те лъжа аз.
Но аз човек със сто лица не съм
И маската при мене е една.
Тези, които говорят много, не знаят нищо.
Но това си е техен проблем.
Като тези, които късмета си
проклинат постоянно,
И тези, които се страхуват,
че са го изгубили навеки.
Знам, че пиките са мечовете на войниците,
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата,
Формата на моето сърце.
01 юни 2007
Да внимаваме, а?
"Ти гониш" е един филм, който гледах на закриването на тазгодишния София Филм фест и който ме плени истински. "Лентата" (или в случая "стриймингът") е студентска дипломна работа на Николай Мутафчиев в НАТФИЗ и е спечелила конкурс на Фонда на ООН за населението (ФНООН).
Вътре се разиграва драмата на несподелената любов, виждаме и фигурата на лошия плейбой, който в края получава разплатата си. Тук обаче тя е жестока - СПИН. Силно донякъде е и актьорското присъствие - в главната мъжка роля е Владо Карамазов, а Деян Донков раздава напитки в дискотеката. Музиката към късометражния филм е на Димо Стоянов от P.I.F., a саундтракът е в изпълнение на Спенс, който дори се появява в края на лентата.
"Ти гониш" е анти-HIV акция, която си заслужава да видиш. Затова ти я пускам:
Видоефайлът можеш да си изтеглиш от тук.
Вътре се разиграва драмата на несподелената любов, виждаме и фигурата на лошия плейбой, който в края получава разплатата си. Тук обаче тя е жестока - СПИН. Силно донякъде е и актьорското присъствие - в главната мъжка роля е Владо Карамазов, а Деян Донков раздава напитки в дискотеката. Музиката към късометражния филм е на Димо Стоянов от P.I.F., a саундтракът е в изпълнение на Спенс, който дори се появява в края на лентата.
"Ти гониш" е анти-HIV акция, която си заслужава да видиш. Затова ти я пускам:
Видоефайлът можеш да си изтеглиш от тук.
31 май 2007
Колумнист!
Летните бригади вече започнаха. Десетки (дано не стотици) млади българи вече "изтекоха като мозъци" по света с надеждата да изкарат някой лев/долар за четири месеца през може би най-дългото лято в живота им.
Предполагам знаеш, че винаги съм бил против това да българското бъдеще да работи всяко лято за някой дебел американец. Въпреки всичко, много от приятелите ми тази година заминаха по тежката чужбина на бригади. Този път обаче съм ти осигурил цялата истина, за да може да си правиш изводи - преди да замине, Краска обеща да води колонка в Блогчо.
Така че, съвсем окоро очаквай "Писмо от Америка" - Колонката на Краска. Само на www.alexanderkrastev.blogspot.com.
Предполагам знаеш, че винаги съм бил против това да българското бъдеще да работи всяко лято за някой дебел американец. Въпреки всичко, много от приятелите ми тази година заминаха по тежката чужбина на бригади. Този път обаче съм ти осигурил цялата истина, за да може да си правиш изводи - преди да замине, Краска обеща да води колонка в Блогчо.
Така че, съвсем окоро очаквай "Писмо от Америка" - Колонката на Краска. Само на www.alexanderkrastev.blogspot.com.
27 май 2007
Пощипване по ушенцето
Едно време не се наслаждавах особено много на американските рок-банди, освен ако не ги смятах за собствено откритие. Е тук случаят е такъв - открих за себе си Maroon 5 някъде през септември 2002, доста преди да станат известни у нас в началото на 2003. Всъщност едва преди месец изслушах целия им първи албум, но това означаваше само едно - нервно чакане на предстоящата втора тава "It Won't Be Soon Before Long". Официалното пускане на албума бе на 22 май, но благодарение на Джи'Фен успях да си го изтегля една седмица по-рано ето от тук.И след десет дни безспирно слушане (и измъчване на околните), резултатът е: УАУ! И тринадесетте парчета са с необходимите данни за разбиващ сингъл, но определено за мен изпъкват две - нежната балада "Goodnight Goodnight" и шеговитото "Kiwi". Първата песен наистина въздейства като пощипване по ухото за лека нощ, а втората е изпълнена със страст (никога не съм мислел, че някога ще кажа нещо подобно за мъжки глас, но това момче Адам Ливайн определено си го бива - Джордж Майкъл, пази се!). Споменах Джорджи, но всъщност стила на "Kiwi" страшно напомня за Prince. Заслужено като самостоятелно парче е изведен и превърналия се вече в хит "Makes me wonder", който най-вероятно ще бъде последван от агресивното "Wake up call". "Специалистите" намират прилики на някои от песните със стиловете на INXS, Police и Майкъл Джексън, но истината е, че дори след 5 години на голямата сцена, Мaroon 5 все още търсят себе си.
*Тук и тук има отзиви на американската преса за "It Won't Be Soon Before Long". Снимката е дело на Дан Макмидън за USA Today.
19 май 2007
"Да дойдат танковете..." или "Я се махай с този апарат..."
Снощи най-накрая успях да се докосна до трите чудодейни икони на Св. Богородица, около които бях зает цяла седмица - с подобни неща. Имах заслуженото щастие да присъствам на заключителната литургия преди светиите да поемат обратно към Бачково, Троян и Рилския манастир. Взех със себе си и Стела, която по едно време, правейки връзка с побоя над фоторепортера на в. "Експрес" Емил Иванов (който имам съмнения, че е поинсцениран), каза нещо от рода на "Ей сега е времето отчетата да извадят бухалките и да подгонят всички фотографи, които снимат службата."Тъкмо опитвах да се стърпя на остроумната забележка, когато точно зад нас изскочи кметът Борисов, придружаван най-вероятно от нежната си половинка Цветелина Бориславова, и застана отпред. Съответно фотографите веднага започнаха да снимат неформалния лидер на ГЕРБ, а той по Батебойковски каза "Ей, я се махай от тука с тоя апарат, че..."
Този път наистина не успях да се сдържа. Знам, че има хора, които не обичат да ги снимат (предполагам, че Стела именно поради тази причина направи вмъкването за боя), но чак пък да заплашват в Божи храм.
Малко черно ми стана от този безспорен опит за цензура. Не мисля, че има нещо лошо в това кметът на столицата да влезе на поклонение пред иконите малко преди те да бъдат върнати в манастирите им, дори и официално опашката отдавна да е спряна. Но изпълнения от типа "Махай се, бе, папарак!"... Да, наистина май остава само "да дойдат танковете".
15 май 2007
Удоволствието от работата
Понякога ти омръзва да работиш за онзи, дето духа. Но пък когато ти покажат, че ценят това, което правиш, ти става някак по-хубаво.Обичам работата си. Всяка сутрин отивам с усмивка в офиса, защото знам, че ми е приятно и ще правя нещо, което ми харесва. Вярно, че не е на таванска стая с ламперия и прозорче към небето, като мястото, където работи Estrellita, но пък е дизайнерски аранжиран и го показват в почти всички офис списания. Все пак, атмосферата е предразполагаща.
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!
