Като се замисля, предния път си тръгнах със смесени чувства. Самo че не ми се говори за това точно сега. Някой може и да се досети сам…
Този път обаче нещата стоят другояче. Пребиваването ми в града на Алеко (иха-а-а, бих рекорда – един, после три, а сега 4 дни престой) бе свързано с медийното осигуряване на Третия международен футболен турнир „Юлиян Манзаров” . (Със съжаление добавям, че предишната ми визита пак бе свързана с инцидента, в който загина и талантливият свищовски футболист.) Страхотна организация – представители на седем от най-силните школи в България - Академик (Свищов), Берое (Стара Загора), Левски (София), Литекс (Ловеч), Нафтекс (Бургас), ЦСКА (София) и Черно море (Варна), както и един нелош сръбски тим – Раднички (Ниш). За турнира – толкова. На печелившите, демек Левски ’88 – честито! Какво обаче остана след това…
Започвам тази своеобразна равносметка с факта, че определено се задълбочиха познанията ми за българския детско-юношески футбол – така, де, и с добро, и с лошо се срещнах тук. Доброто – запознах се лично с Христо Марашлиев, който дори откри сходност в нашите първи стъпки в професията – от зимата е треньор в ЦСКА, а аз – в (полу)професионалната журналистика. Марата дори скромно отбеляза, че след няколко години, вече утвърдени, можем да имаме добра полза от това познанство. Аз пък, вече в София, му казах, че след пет години трябва и двамата да сме на върха. You’ve got a deal!, както се казва.
Левски пък (пичовете си бяха довели два състава за обиграване; не е зле, даже и малкото Еромоигбе) сега са привлекли добри бивши футболисти като треньори в школата – Саид Ибраимов е нещо като селекционер и отговорник, Владимир Шаламанов води ’89, а тази сутрин видях, че Николай Тодоров-Кайзера е начело на юношите, родени през 1991 година. Похвално, има какво да дадат на децата. Дори си мисля, че са по-подходящи, отколкото стари треньори-тактици.
Ха, да не забравя: запознах се (не лично, не пожелах) с „многоуважавания” Стефан Яръмов, директор на Футболната академия на Литекс (ъ-хъ, същият този Яръмов, когото пуснах в ефира на „Хоризонт” да си прави пиар). А защо не му стиснах ръката ли? Ето защо: първо и единствено впечатление – СЕЛЯНДУР! Sorry!
Имаше и яки боксови двубои между отборите на Литекс и Раднички, не само на мача за третото място, но и в центъра на Свищов. Да-а-а, и полиция имаше после.
Като изключим двете откраднати футболни топки и вещи от стаята на сръбски футболисти, никакви други произшествия.
Не, излъгах. Когато се качвахме, заедно с ЦСКА, на автобуса за София, шоферчето ни поиска по 12 лева. Заедно с още 2 футболистчета от Литекс, които пътуваха в нашата посока. Е, не му дадохме и пак се возихме ;)
P.S. Rest In Peace, Ангели от Лим!!!
Този път обаче нещата стоят другояче. Пребиваването ми в града на Алеко (иха-а-а, бих рекорда – един, после три, а сега 4 дни престой) бе свързано с медийното осигуряване на Третия международен футболен турнир „Юлиян Манзаров” . (Със съжаление добавям, че предишната ми визита пак бе свързана с инцидента, в който загина и талантливият свищовски футболист.) Страхотна организация – представители на седем от най-силните школи в България - Академик (Свищов), Берое (Стара Загора), Левски (София), Литекс (Ловеч), Нафтекс (Бургас), ЦСКА (София) и Черно море (Варна), както и един нелош сръбски тим – Раднички (Ниш). За турнира – толкова. На печелившите, демек Левски ’88 – честито! Какво обаче остана след това…
Започвам тази своеобразна равносметка с факта, че определено се задълбочиха познанията ми за българския детско-юношески футбол – така, де, и с добро, и с лошо се срещнах тук. Доброто – запознах се лично с Христо Марашлиев, който дори откри сходност в нашите първи стъпки в професията – от зимата е треньор в ЦСКА, а аз – в (полу)професионалната журналистика. Марата дори скромно отбеляза, че след няколко години, вече утвърдени, можем да имаме добра полза от това познанство. Аз пък, вече в София, му казах, че след пет години трябва и двамата да сме на върха. You’ve got a deal!, както се казва.
Левски пък (пичовете си бяха довели два състава за обиграване; не е зле, даже и малкото Еромоигбе) сега са привлекли добри бивши футболисти като треньори в школата – Саид Ибраимов е нещо като селекционер и отговорник, Владимир Шаламанов води ’89, а тази сутрин видях, че Николай Тодоров-Кайзера е начело на юношите, родени през 1991 година. Похвално, има какво да дадат на децата. Дори си мисля, че са по-подходящи, отколкото стари треньори-тактици.
Ха, да не забравя: запознах се (не лично, не пожелах) с „многоуважавания” Стефан Яръмов, директор на Футболната академия на Литекс (ъ-хъ, същият този Яръмов, когото пуснах в ефира на „Хоризонт” да си прави пиар). А защо не му стиснах ръката ли? Ето защо: първо и единствено впечатление – СЕЛЯНДУР! Sorry!
Имаше и яки боксови двубои между отборите на Литекс и Раднички, не само на мача за третото място, но и в центъра на Свищов. Да-а-а, и полиция имаше после.
Като изключим двете откраднати футболни топки и вещи от стаята на сръбски футболисти, никакви други произшествия.
Не, излъгах. Когато се качвахме, заедно с ЦСКА, на автобуса за София, шоферчето ни поиска по 12 лева. Заедно с още 2 футболистчета от Литекс, които пътуваха в нашата посока. Е, не му дадохме и пак се возихме ;)
P.S. Rest In Peace, Ангели от Лим!!!
