Седмица за ново партньорство

Обещах да ви запозная обзорно с Медийния панаир във Факултета по журналистика и масова комуникация, но реших, че нещо друго ще е по-интересно. Мисля да направя кратък мониторинг на отзивите в останалата част от блогосферата.
Започвам с Роско. Поставя емоционален акцент върху участието си през седмицата, обхващайки всички събития. Девора пък вече се проявява като добър PR - още в понеделник е сложила първите реакции след откриването и е добавила акцентите от седмицата... И май всичко свършва дотук. Другите просто мълчат по въпроса.

Е, аз ще кажа още две-три неща. Тази седмица беше предизвикана от студентите, макар че част от преподавателите-организатори няма да си признаят. И то поради две причини - начинът, по който вдигнахме летвата през май с Дните на свободното слово (припомням), и срещите "студенти - преподаватели", организирани по инициатива на ФСС, които тематично бяха насочени точно към съотношението между теория и практика в преподаването във Факултета.
Благодарим си! Благодарим и на доц. Мария Нейкова, доц. Петранка Филева и Мария Попова, които бяха основен двигател. Признание и за Ивет и Меди от агенция "PRoPR", организирали първото си голямо събитие именно сега. Без тях Научната седмица за ново партньорство нямаше да е същата. Още веднъж - НАЗДРАВЕ!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво узнахме днес за бТВ

Вече повече от 5 години телевизия бТВ е една от най-обсъжданите медии у нас. Не само заради най-високия рейтинг, а и заради постоянните скандали, които се развиват около нея и нейни журналисти.

Въпреки че вчера и днес на Медийния панаир, организиран във ФЖМК през тази седмица (с подробно инфо ще се върна утре), една от най-дейните медии беше седмичника Капитал, най-обсъждана бе именно бТВ. Първо Венелин Петков призна, че телевизията изпитва огромна нужда от нови кадри, а предлагането е изключително слабо. Днес пък имахме ново 20. Цели три пъти.

Като за начало, може би за първи път в този факултет са проговори за тайната собственост на бТВ и връзката на Болкан Нюз Корп. с Красимир Гергов - и не само господинът, който стоеше зад мен (длъжен бях да се обърна и да му кажа, че във ФЖМК името на "К.Г." е мръсна дума и не се ползва) и по-късно се представи за главен редактор на голяма печатна медиа,
а и самият бивш журналист от частния канал Иво Инджев (или "г-н Инджов", както го нарече с лапсус Роско). Въпросният ексводещ на "В десетката" и бивш директор на БТА бе поканен от доц. Весела Табакова, за да говори за "етичните стандарти и свободата на словото".
Вместо това обаче той прочете нещо, което доста от присъстващите в залата оприличиха на жална песен. С него Инджев укоряваше посегателството срещу своята журналистическа личност. Така и не узнахме защо точно пред бедните студенти избра да протестира, но дано е имало ефект пред някого. Аз лично вярвам, че е прав, но просто не уцели момента и мястото да търси възмездие и съжаление.
Третата новинка обаче просто си е хедлайн отвсякъде. "То туй наш'то момче Бареков голям палавник било,бе!". Не знам Албена Вулева колко парички е платила за видеозаписа от 13 септември 1996 г., но наистина този път е уцелила. Това вече е жълта журналистика в истинския смисъл на думата.
Истината обаче е, че срамна работа няма. Това е можело да работи тогава момчето, това е вършело. Поне не е стоял гладен милият ми Бареков. И понеже изпитвам доза съжаление и разбиране спрямо него, няма да качвам направо клипчетата, записани от "Сигнално жълто" на СКАТ, а ще поставя линкове. Защото ето така е започнал кариерата си Николай Бареков.

Ще завърша със следното: важно е един журналист да бъде обективен и честен, най-вече пред себе си, без значение откъде е започнал. (Стига началото да не е ДС.)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Продължаваме, продължаваме...

„Така или иначе, животът е движение…”, ми каза наскоро някой. Каза ми го с повод, но на мига усетих, че в случая универсалността струи от простата фраза. Осъзнах, че няма начин човек да се задържи на място за дълго време. Както се казва в рекламата на известна марка уиски, „Keep walking”. Без значение от последиците и постоянно настъпващите промени.
Срещаме се с едни, напускаме други. Разнообразяваме средата си, сменяме ареала, Целият ни живот протича в непрестанни промени и тези, които не успеят да се приспособят, просто накрая издъхват. Трябва ли обаче човек да го прави на всяка цена? Със сигурност има неща, с които не би трябвало да се разделя.
Ето три, които никой не бива да рискува да загуби, заради живота-движение:
1. Добрите приятели – по-добре е да имаш стар приятел до рамото, отколкото нов покрив над главата.
2. Любовта – бездействието понякога може да е мълчаливо съгласие. А и винаги можеш да тръгнеш напред, ако се е оказало, че търпението не е било за добро.
3. Чувството за хумор – вицът е като виното – колкото по-стар е, толкова е по-добър.

Важното е да запомним нещо: „Life is a RollerCoaster!”. Просто трябва да се повозим.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Последно повикване

„Молим, всички пътници да се наредят на перона в очакване на влака за Европа!”, кънтеше висооговорителят. Много се засилиха към композиращите се вече три вагона – син, зелен и жълт.
Най-голямо впечатление на един от чакащите направи фактът, че голямата част от тях се набутаха в жълтия. Имаше всякакви – и млади, и стари; и богати, и бедни; и изглеждащи интелигентно, и по-невзрачни.
И всъщност и трите вагона водеха в една и съща посока – отдавна жадуваната дестинация „Европа”. Първият бе избран от оптимистите – качиха се двама-трима. Вторият бе за скептиците, десетина си го избраха. А третият просто бе претъпкан за отрицателно време – там се качиха всички, на които им беше безразлично. Искаха просто да се махнат.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

House Is Not A Home

В петък се преместих. Не просто от стая в стая, а в цял нов блок - на семейни общежития. Голяма стъпка за големи хора.
Стаичката е добра - има си кухня и голяма вероятност до две-три седмици в кухнята да не се нанесе никой. Няма от какво да се оплаквам, защото ще си поживея там шест-седем месеца и сигурно ще ми се наложи да я напусна.
Обаче заради нея се разделих с близки хора. Двама от най-близките (третия си го взех да живее с мен, за пореден път). Не че не са на 5 минути разстояние. Просто вече не са на 5 секунди... Отпада възможността да ги видя абсолютно винаги, когато си поискам...
Ще ми липсват (в този аспект)... много.

P.S. Дано не сме взели с нас и Росица (домашната ни хлебарка), че всичко ще се съсипе напълно.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: