The Dreamreader

27 февруари 2007

Карбовски с рулетка във ФЖМК

В: 9:41:00

Автор: Александър Кръстев

Мартин Карбовски започна малката си революция по промяната на статуквото в българската журналистика. И то срещу 1.40 лв. на час. Даден бе стартът на лекционния му курс "Теория на рамката" във Факултета по журналистика и масова комуникация. Той пристигна доста преди началото на занятието (не са особено много преподавателите във Ф-то, които го правят), изчака културно да се съберат хора и... остана изненадан от изключително ниската посещаемост.
Карбовски обаче показа професионализъм. Набързо представи себе си исвоите цели с този курс и започна да запознава студентите с материала. Изненадващо заяви, че ще държи на академичната обстановка и официалността на отношенията, поне в часовете. За почивките обеща разговорите и отношенията да са на "ти", понеже и за него било по-лесно така. (Това обаче не му пречеше да изпсува на няколко пъти и да си бъде вулгарен. Ще видим.)
Интересна ми бе мотивацията му да започне един вид преподаване във ФЖМК, след поредицата му изказвания за Факултета и хората, които излизат от него. (Както знаеш, това ми е болна тема и я следя сравнително отблизо.) Заявките са, че си търси съмишленици и че иска да немери обратна връзка с нормални хора. Е, може и да не му се вярва, имайки предвид горния линк, но най-вероятно именно във ФЖМК ще намери хора, с които да сподели и осъществи търсенията си.

P.S. Моментът, в който по средата на лекцията Карбовски започна да си играе с една рулетка, бе изключително симпатичен, но нямаше начин да го снимам. Затова и материалът е без картинка. Пусни въображението си в действие.

Прочети

25 февруари 2007

тайни фоторазказ x4o

Още 5 неща, които (предполагам) не знаеш за мен

В: 10:39:00

Коментари: 2

Автор: Александър Кръстев

22.02.2007 @ 11.13 a.m., Велико Търново

1. Избягвам да пиша в Блогчо прекалено лични неща, въпреки че напоследък май не се сдържам особено. Но какво пък! "Опознай любимия си блогър, за да го обикнеш!"
2. Това е Моят град - Велико Търново. Каквото и да са ти говорили за него, не е достатъчно.
(Аз съм от Стражица, ако случайно не си спомняш. Там обаче всичко са ми дали моите родители - майка ми и баща ми. По въпроса "градът" няма особени заслуги.)
3. А това е снимка на моя град, както го виждам в момента от Моето място. Открих го със Стелиан преди малко повече от 6 години. Опитах се да водя от време на време и Братовчеда, но на него не ми хареса особено. Сега тях ги няма - Стан е във Франция при Ваня, а Бричеда е в Холандия. И двамата избраха да градят бъдещето си на място, което им се стори по-добро.
Аз пък някога гледах оттук бъдещето си. Мисля, че поглеждайки снимката на момчето, което току-що си остави чантата за училище на пейката до мен, можеш да разбереш за какво точно говоря. Сега ми е наистина трудно да открия ново кътче, откъдето да гледам "напред". Всъщност има едно място, където се чувствам добре, но то не е досаттъчно "светло" (ако трябва да бъде някаква метафора на бъдещето ми).
4. Това е училището, където завърших средното си образование. Намира се в подножието на хълма Царевец и под прекрасната крепост със същото име. Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в целия си блясък.
Тук са учили много "Велики (поне за мен) БГ". Аз ще спомена само двама. Константин Кисимов - забележителен актьор. Аз също минах през театъра, макар и само в училище. Четири години. Хареса ми. Не ме харесаха особено.
В ХГ е учил и Ангел Каралийчев (хоп, и той е от Стр). Станал е велик писател. Аз едва ли ще бъда. Пък и (все още) не ми е идея фикс.
5. Това са Ема, Ради, Плами, Диди и Митко. Едни от най-добрите ми приятели в класа. Станахме си особено близки последните две години в училище и особено след като завършихме. Всички са красиви (за Митко няма да коментирам, не разбирам от мъже), откакто ги помня, но днес Пламена е просто божествена. Може би е така, защото има рожден ден.

Прочети