"Да дойдат танковете..." или "Я се махай с този апарат..."

Снощи най-накрая успях да се докосна до трите чудодейни икони на Св. Богородица, около които бях зает цяла седмица - с подобни неща. Имах заслуженото щастие да присъствам на заключителната литургия преди светиите да поемат обратно към Бачково, Троян и Рилския манастир. Взех със себе си и Стела, която по едно време, правейки връзка с побоя над фоторепортера на в. "Експрес" Емил Иванов (който имам съмнения, че е поинсцениран), каза нещо от рода на "Ей сега е времето отчетата да извадят бухалките и да подгонят всички фотографи, които снимат службата."
Тъкмо опитвах да се стърпя на остроумната забележка, когато точно зад нас изскочи кметът Борисов, придружаван най-вероятно от нежната си половинка Цветелина Бориславова, и застана отпред. Съответно фотографите веднага започнаха да снимат неформалния лидер на ГЕРБ, а той по Батебойковски каза "Ей, я се махай от тука с тоя апарат, че..."
Този път наистина не успях да се сдържа. Знам, че има хора, които не обичат да ги снимат (предполагам, че Стела именно поради тази причина направи вмъкването за боя), но чак пък да заплашват в Божи храм.
Малко черно ми стана от този безспорен опит за цензура. Не мисля, че има нещо лошо в това кметът на столицата да влезе на поклонение пред иконите малко преди те да бъдат върнати в манастирите им, дори и официално опашката отдавна да е спряна. Но изпълнения от типа "Махай се, бе, папарак!"... Да, наистина май остава само "да дойдат танковете".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Удоволствието от работата

Понякога ти омръзва да работиш за онзи, дето духа. Но пък когато ти покажат, че ценят това, което правиш, ти става някак по-хубаво.

Обичам работата си. Всяка сутрин отивам с усмивка в офиса, защото знам, че ми е приятно и ще правя нещо, което ми харесва. Вярно, че не е на таванска стая с ламперия и прозорче към небето, като мястото, където работи Estrellita, но пък е дизайнерски аранжиран и го показват в почти всички офис списания. Все пак, атмосферата е предразполагаща.
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Любов ли е...

Мъж. Жена. Той е видимо по-голям от нея. Те се обичат или поне така твърдят. Тя най-често го вярва, докато той показва наченки на привързаност. Вероятността да видиш по улиците или още повече в кола младо момиче с по-върастен мъж и това да е баща й е 1%. Добре, 1.5% да са. Въпреки че в този случай нормалната реакция е "Гледай я тази, няма ли за нея нормални пичове на нейната възраст, че се е хванала с тоя чичка?", истината е, че проблемът е по-скоро психически. И то за самите млади момчета.

Общо взето това е плод на младежкия мачизъм, защото се смята за нормално младите момичета априори свързани с момчета. Това обаче се оказва все по-голям мираж. (Вярно е и това, че много рядко хората се настройват против мъже, които живеят с по-възрастна жена.). Предполагам, че на много места любовта е двустранна. Но кой обича парички, кой свежа плът... Трудно е да се разгадае, особено когато човек не е способен да чете мисли.
Защото тук важи законът на джунглата, а често и правилото "Първият печели" (мисля, че англоезичните народи го наричат "The first to come is the first to take", има го и във вариант "First-come, first-served"). Отговорът е "Sorry, миличък, закъснял си!". Понякога с месец-два, понякога с цели години. Но никога не получаваш своя шанс. Защото чичото/баткото/другият пич я е срещнал по-рано (карма) и вече си е препикал територията, така да се каже. Затова ти говоря за мачовското у току-що съзрелите мъже. Така е и при животните - младите самци често искат да оспорят лидерството на водача на глутницата, особено ако старшията е хвърлил око на по-млада предстаителка на групата.
Но е факт - някои търсят опората и сигурността. И може би са прави - не всеки иска се чуди как да свързва двата края и да гледа как партньорът му не знае как да се справя с проблемите. Друго е, когато вече е минал през тях. Е, вярно, че така бодрият млад дух не получава своя шанс, но... на кого му пука.
Онзи добър стар филм с Джек Никълсън и Даян Кийтън "Невъзможно твой", където героят на стария любовник на холивудското кино обича да съблазнява млади момичета, а героинята на Кийтън се влюбва в д-р Киану Рийвс, също е показателен, че понякога играта на любов може да бъде наистина странна. Краят обаче ми харесва - показва, че всъщност любовта не е просто игра. Съдбата обаче си знае работата. Поне така се надявам.

"Има моменти, в които искаш просто да решаваш судоку." Не, Роско, има моменти, в които искаш да кажеш нещо, но не можеш, защото е безсмислено. Или просто не искаш, защото знаеш, че си прав, но ще загубиш от тази своя постъпка. Както се е случило предния път. Ти обаче няма да допуснеш да се опариш отново...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Гето ли е Студентски град?

Аз живея в ето този блок. Води се семеен, но семействата в него не са особено много. Поне не и в моя вход. Леко е поизлющен, но това е от годините. Старата любов ръжда не хваща ръжда, казват. Но това явно не се отнася до старите панелки.

Това пък е домът на моите съседи. Мисля, че имам много съседи, но тези са по-специални. Те живеят в... трансформатор.
Едно време исках да ида на гости на семейството, което живее над нас, за да видя бебенцето. Отказах се, защото майка му крещи всяка сутрин, когато дребосъчето се разплаче. (Постоянно се чудя дали тя не огладнява някога, за да разбере какво му е на него.) Сега обаче ми се иска да отида на гости на комшиите от трансформатора. Вярно, че са роми, но какво пък. И циганите са хора, и на тях не им е лесно (паразитният живот също е труден, предполагам).

Това са съседите отсреща. Мисля, че са строители, понеже спят във фургон. Ама май живеят по-добре от мен. Аз се "ширя" в студентска стая 3.5 на 4.5 метра с още един съквартирант. На тях им е по-тясно. Аз обаче нямам сателитна цифрова телевизия.

Ако не си ми идвал/а още на гости, няма смисъл. Ще видиш съвсем нормална стая. И все пак, ако дойдеш, ще се направя на габровец - ще те заведа у комшиите. Те живеят по-интересно.

P.S. ЧРД на другия щастлив обитател на 115 стая в 55б - Роско.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Честитутка

6 май. Хубав ден. Навън пече слънце, а утрото също беше прекрасно. Започна с изпускане на предаването на Роско по БНТ, но пък продължи с няколко прекрасни неща.
Първо си поговорих с Жорко и му честитих именния ден, после направих една прекрасна тренировка във фитнеса заедно с Йолина, научих, че Вики е класирана за финала на риелити кастинга на радио Фреш за водещи и... изчаквам още прекрасни новини.

Та, поставям ти няколко задачки:
1. Веднага влизаш тук и гласуваш за Виктория Карова.
2. Обаждаш се на Жоро или му пращаш SMS за именния ден.
3. Записваш си в тефтерчето другата неделя да станеш в 7.50 да гледаш Роско в една от главните роли в "Яко".
4. Почваш да се грижиш малко повече за тялото си и здравето си, че не може само да се работи като грешен дявол - трябва и малко време за разкрасяване.

Сега - приятно празнуване. И да не прекалиш с агнешкото!*

* Нито едно същество от агнешки произход не беше наранено по време на писането на този пост. За после обаче не гарантирам...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: