09 юни 2007



Туку-що свърши филмът. "Леон" с Жан Рено и Натали Портман в главните роли. Едва ли има нужда да ти казвам за какво става въпрос, най-малкото клипът, който съм ти пуснал горе, е попадал пред очите ти десетки пъти.
Всъщност най-доброто, което видях на този торент, бе... преводът на текста на песента на Стинг, която започва съвсем накрая. Той, както и целия филм, са преведени от Симеон Влахов, който тук получава още веднъж моите адмирации.

А сега си пусни песничката и потъни в магията на музиката и киното.


"Формата на моето сърце"

изп. Стинг

Той раздава картите, сякаш медитира.
И никой от тези с които играе, не подозира,
Че той не играе нито заради парите
Нито заради уважението.
А просто раздава картите, за да налучка
Свещената геометрия на късмета.
В скрития закон на възможната победа
Цифрите играят водеща роля.

Знам, че пиките са мечовете на войниците.
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце...

Вале каро може той да пусне,
Дама пика да даде не ще се колебае той.
Но поп в ръкава си ще скрие,
Докато спомена живей...

Знам, че пиките са мечовете на войниците,
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата,
Формата на моето сърце...

И ако призная, че само теб обичам,
Ще си помислиш, че те лъжа аз.
Но аз човек със сто лица не съм
И маската при мене е една.
Тези, които говорят много, не знаят нищо.
Но това си е техен проблем.
Като тези, които късмета си
проклинат постоянно,
И тези, които се страхуват,
че са го изгубили навеки.

Знам, че пиките са мечовете на войниците,
Знам, че спатиите оръжия са също.
Знам, че карите означават богатство,
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата на моето сърце.
Но не това е формата,
Формата на моето сърце.
Прочети

01 юни 2007

Да внимаваме, а?

"Ти гониш" е един филм, който гледах на закриването на тазгодишния София Филм фест и който ме плени истински. "Лентата" (или в случая "стриймингът") е студентска дипломна работа на Николай Мутафчиев в НАТФИЗ и е спечелила конкурс на Фонда на ООН за населението (ФНООН).
Вътре се разиграва драмата на несподелената любов, виждаме и фигурата на лошия плейбой, който в края получава разплатата си. Тук обаче тя е жестока - СПИН. Силно донякъде е и актьорското присъствие - в главната мъжка роля е Владо Карамазов, а Деян Донков раздава напитки в дискотеката. Музиката към късометражния филм е на Димо Стоянов от P.I.F., a саундтракът е в изпълнение на Спенс, който дори се появява в края на лентата.
"Ти гониш" е анти-HIV акция, която си заслужава да видиш. Затова ти я пускам:



Видоефайлът можеш да си изтеглиш от тук.
Прочети

31 май 2007

Изфукв!

Прочети

Колумнист!

Летните бригади вече започнаха. Десетки (дано не стотици) млади българи вече "изтекоха като мозъци" по света с надеждата да изкарат някой лев/долар за четири месеца през може би най-дългото лято в живота им.
Предполагам знаеш, че винаги съм бил против това да българското бъдеще да работи всяко лято за някой дебел американец. Въпреки всичко, много от приятелите ми тази година заминаха по тежката чужбина на бригади. Този път обаче съм ти осигурил цялата истина, за да може да си правиш изводи - преди да замине, Краска обеща да води колонка в Блогчо.

Така че, съвсем окоро очаквай "Писмо от Америка" - Колонката на Краска. Само на www.alexanderkrastev.blogspot.com.
Прочети

27 май 2007

Пощипване по ушенцето

Едно време не се наслаждавах особено много на американските рок-банди, освен ако не ги смятах за собствено откритие. Е тук случаят е такъв - открих за себе си Maroon 5 някъде през септември 2002, доста преди да станат известни у нас в началото на 2003. Всъщност едва преди месец изслушах целия им първи албум, но това означаваше само едно - нервно чакане на предстоящата втора тава "It Won't Be Soon Before Long". Официалното пускане на албума бе на 22 май, но благодарение на Джи'Фен успях да си го изтегля една седмица по-рано ето от тук.
И след десет дни безспирно слушане (и измъчване на околните), резултатът е: УАУ! И тринадесетте парчета са с необходимите данни за разбиващ сингъл, но определено за мен изпъкват две - нежната балада "Goodnight Goodnight" и шеговитото "Kiwi". Първата песен наистина въздейства като пощипване по ухото за лека нощ, а втората е изпълнена със страст (никога не съм мислел, че някога ще кажа нещо подобно за мъжки глас, но това момче Адам Ливайн определено си го бива - Джордж Майкъл, пази се!). Споменах Джорджи, но всъщност стила на "Kiwi" страшно напомня за Prince. Заслужено като самостоятелно парче е изведен и превърналия се вече в хит "Makes me wonder", който най-вероятно ще бъде последван от агресивното "Wake up call". "Специалистите" намират прилики на някои от песните със стиловете на INXS, Police и Майкъл Джексън, но истината е, че дори след 5 години на голямата сцена, Мaroon 5 все още търсят себе си.

*Тук и тук има отзиви на американската преса за "It Won't Be Soon Before Long". Снимката е дело на Дан Макмидън за USA Today.
Прочети