20 октомври 2007

Кой е кaто мен?

Отдавна си търся епизода на "Приятели", в който Джоуи намира Фийби и Рейчъл да хапват торта на пода пред апартамента, вади от джоба на сакото си лъжица и се присъединява към тях. Това беше първият път, в който се разревах искрено от смях.
Докато го намеря обаче, ще трябва да се задоволя с един клип, който до голяма степен описва и мен като човек. Ето и ти да видиш защо "х4о храна не дели!":

Прочети

04 октомври 2007

Колко трябва да съм тъп, за да ми дадат да стана полицай!?!

Прибирам се през Докторската градина след срещата с френския президент Никола Саркози. Група ученици (защо не са на училище тия деца?!? А-а-а, забравих, стачка...;) скачат на воля по старинните камъни в долната част на градинката. "Оборище" е отцепена в отсечката между "Сан Стефано" и "Евлоги Георгиев". Приближавам се към групичка полицаи...
- Извинете, но ония младежи там някак рушат паметниците, казвам аз, държейки да изпълня гражданския си дълг, за да могат хората да живеят в някак по-нормална столица.
- А, какви паметници са това...
- Старинни, казвам, един вид паметници на културата. Няма да е лошо някой ваш колега да им направи поне забележка.
- Е, нали не ги трошат. (???!!!???)

Та... няма да коментирам, само още веднъж ще кажа какво ми се завъртя в главата още в момента, в който се обърнах и продължих към офиса:

Ужас, колко ли трябва да си тъп, за да ти позволят да станеш полицай?!?
Прочети

02 октомври 2007

Don't... Just don't...

I can't believe people are even supposed to do something like that. Can you just tell somebody you're not gonna hurt him without hurting him?
It's kinda strange, but it's real - you cannot. We're all made to be hurt, even though they didn't want to hurt us... None of us is irreplaceble. Just find the right one...

Още тук.

Прочети

01 октомври 2007

Излъгах, признавам си...


Лъгах те. И то доста време. Тук ти показах нещо, но то се оказа лъжа. Прости ми!
;)
Прочети

24 септември 2007

Кого храни държавата?*

Ранна следработна вечер. Студентският стол почти е затворил. Посещаваме го за да си вземем нещо за вечеря. Дебел и наистина мазен циганин крещи отзад "К'о има тъз' вечер, како?!?". Почти ми се отяжда, но умирайки от глад вземам порцията и се запътвам към мизерната си студентска стая... Ежедневие.
Защо стол ли? Не защото не мога да си позволя друго, а защото родителите ми плащат данъци, а от тях държавата ми "дава" 3 лева на ден издръжка. 3 лева дневно за всеки студент държавна поръчка, които никой не вижда и които вероятно отиват за издръжка именно на столовете. В КОИТО ОБАЧЕ СЕ ХРАНЯТ МАЗНИ И МИРИШЕЩИ УЖАСНО ЦИГАНИ, ВЕРОЯТНО ИДВАЩИ ОТ СЪСЕДНИ СТРОЕЖИ. Малцина от тях имат основно образование, какво остава за това да са студенти.
Освен с безхаберието си и безразличието към проблемите на цялото общество, в частност висшето образование и неговите "възпитаници", Държавата явно се отчита и с добра грижа за малцинствата. Интересно защо част от парите, които ни се полагат (уж), не бъдат пренасочени към общежитията, чиито такси се вдигат постоянно, постоянно се увеличават и "допълнителните" такси за преразход.
Защото определено не е моя грешката за това, че от субсидиите, предназначени за мен и останалите студенти, се възползват черни "братя". Трябва да се сменят някои абсурдни правила, а хората, имащи тази власт, са там, на жълтите павета, само на стотина метра от институцията, с която се подиграха преди месец. Евентуално са виновни и леличките в стола, които продават храна на "нестуденти" на същата цена, но пък вероятно вече им е писнало да я изхвърлят.
Тук обаче има и един друг клон на въпроса: през последните няколко години Студентски град се е превърнал в строителна площадка. Освен че всички го наричат "българския Лас Вегас", кампусът се е превърнал и в гето, в което живеят всички строители на множащите се с всеки изминат ден строежи. А именно за тези строежи немалка заслуга има кметът на район Студентски Венцислав Дудоленски, чието име в края на миналата година беше спрягано за (забележи!) поста на зам.-кмет на София по строителството и инвестициите. Той засега разчита на частни инвестиции. Заради които обаче мястото, в което би трябвало да живеят предимно, ако не само студенти, в момента е пълно с клубове, чалготеки, кръчми и казина.

Идват избори. Местни. Едно от нещата, което искам новият кмет на район Студентски да направи, е да спре роящите се нови и нови строежи, бълващи мургави работници и минигета. Защото освен че в Студентски град не остана зелена площ, циганията вече наистина е до шия.

* Ако материалът ти се струва обиден или некоректен спрямо човешкото достойнство, най-отгоре има паник бутон, може спокойно да го натиснеш.
Прочети