Кое е най-важното чувство...?!

Имало едно време... много, много отдавна... А може би не чак толкова, може би и до днес го има... Но все пак...
Имало едно време един млад мъж на име Габриел - красив и много чувствителен. Сърцето и душата му били толкова големи, че в тях той побирал всички чувства. Той познавал и изпитвал всички борещи се в него емоции и понякога това го обърквало...
Един ден той силно си пожелал да успее да разбере кое е най-важното чувство. И толкова силно го искал, че самите чувства решили да му дадат отговор и започнали да го напускат, за да му покажат кое е най-важното чувство.
Първо го напуснал Егоизмът.
-Защо си отиваш...?
-За да бъдеш по-всеотдаен към хората - отговорил Егоизмът.
След това си тръгнала и Суетата.
-И ти ли не си най-силното чувство - попитал Габриел.
-Не съм! Аз ти помагах да видиш красивото в себе си, но често ти пречех да откриеш красотата в другите...
След Суетата си тръгнала и Глупостта.
-А ти ,защо си отиваш...!?
-За да остане Познанието и Любопитството да търсиш и опознаеш всичко ново и важно в света.
Тъгата трудно се решила да напусне сърцето на младия мъж, но го сторила, защото трябвало да направи място на най-силното и красиво чувство.
-Защо си отиваш ,Тъга...?!
-За да не чувстваш Болка и Самота. Ако остана, никога няма да разбереш кое е най-важното чувство...
Тогава младият мъж си помислил, че най-силното чувство е Щастието. Но точно в този момент и то го напуснало. Габриел бил смутен:
-Почакай ,Щастие! Когато Тъгата ме напусна, бях сигурен, че ти си най-святото чувство. Защо и ти ме напускаш, защо си отиваш. Какво остава след теб?!
-Отивам си, защото най-силното чувство ще ти даде повече щастие, отколкото дори аз бих могло да ти дам.
Мъжът се почувствал объркан. Започнал да търси в душата и сърцето си. Чувствал се празен, не откривал нищо. Всички чувства си били отишли. Точно когато щял да се откаже да търси най-силното чувство в едно тайно малко местенце в сърцето си открил нещо непознато.
-Какво си ти-попитал плахо
-Аз съм най-важното и силно чувство.
-Как се казваш?!
-Казвам се ЛЮБОВ!!!
-А защо се криеш тук?!
-Чаках да ме откриеш...!
-Винаги ли си била тук?
-Да! Понякога те натъжавах, понякога те правех щастлив. Но в добри и в лоши времена винаги бях тук... до теб и със теб,защото само обичащият е способен да разбере колко велика е ЛЮБОВТА...!!!

Магдалена Иванова, 8 май 2008 г.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Ще дойдеш ли с мен?

Там ли си?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Прозрение...

Направих го!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Идеалът ми за мъж или защо ходя да бягам

Е, вярно, заглавието е подвеждащо. Поне в първата си част. Но имам оправдание - от четене на Труд и 24 часа съм се поизкривил, даже почвам и да послъгвам явно малко. Ще си говорим за антиидеала ми за мъж и защо не искам да съм като него.
35-годишен, плешив, със забелязващ се достатъчно отдалеко корем. И ако покрай него се увърта някоя млада и засукана сладуранка - страхотно. Как си е постигнал човекът перфектната за себе си форма, не знам. Точно защото не искам да я постигам.
И за да не се наричам с любимата ми квалификация "Дебелак", ходя да си тичкам. Веднъж или два пъти в седмицата - действа успокояващо, носи малко време за себе си и е полезно за добрия тонус. Резултатът едва ли ще е тяло като на Рони Колман, но и без това нямам мераци да ставам Мистър Олимпия. Важно ми е само да го няма тумбакът. Щото другата ми любима думичка е "тУмбак". И от известно време доста често ми се иска да си я изрека, докато се гледам в огледалото сутрин.
Но стоицизмът си е стоицизъм. Задействал съм се - лека промяна в диетата, повечко движение, редовно бягане. И така ще съм си ОК. Ако искаш да бягаме заедно - там съм. Но, ако не ти се бяга, внимавай да не достигаш "идеала ми за мъж" (особено ако си мацка).
Е, ще се видим след 14 години. А сега отивам да тичам.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Let the music... Speak!

Напоследък пиша много за музика. Нищо, аз и без това живея предимно с музика. Лошото е, че не обичам да я деля. Не обичам и някой друг да ми пуска музиката. Но ти това много добре си го знаеш.
Винаги съм искал да говоря с... песни. Именно затова много се зарадвах на един от роботите в Трансформърс, който говореше чрез песни от различните радиостанции. Моят идол! Защото понякога една песен казва толкова много неща. Затова си и направих x4o Music Station - да говоря чрез музиката, която ти пускам там.
Слушай смс-тата, но никога не ходи с мен на концерт! Няма да има време за теб. Просто тогава съм напълно Неин. На музиката. По-силно е от мен, а аз никога не скачам срещу сърцето си. Рациото ми е чуждо, дето се вика. Най-много да споделя 2-3 балади, но това е всичко. Другото си е за мен. И за Нея. Но ще се разберем някак.

Така че, нека музиката свири. И говори.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: