Петъчен пиар

Ще ме извинява колегата Боби Кандов от "Капитал", че му крада рубриката, ама няма начин. Ето какво е получил един приятел от друга агенция на пощата си. При нас още не е дошло, но не се съмнявам, че ще пристигне. За всеки случай ще махна имената и координатите.

Uvajaemi Dami i Gospoda,
Nashata frima ......... razpolaga s razlichni muzikalni sastavi:
dua, tria, kvarteti, kameren orkestar, “Brass Bend”, podhodjashti za vseki povod: obshtinski turjestva, kokteili, oficialni vecheri, delegazii, konferencii, firmeni partita na zakrito I otkrito.
Nashi klienti sa firmi, hoteli, restoranti,obshtinite: Plovdiv, Pazardjik, Asenovgrad, Chepelare, Mejdunaroden Panair Plovdiv i t.n.
Nai-novijat ni produkt e "Brass Bend ", koito s atraktivnata si vesela programa, shte vnese strahotno nastroenie na vsjako turjestvo - na otkrito pred mnogobroina publika ili na po-iziskano kamerno parti na zakrito.
Drugoto ni predlojenie e za unikalnijat strunen kvartet "Amadeus" - prekrasni dami v kostumi ot 18ti vek.Pri interes, mojem da vi uzpratim kratko video na kvarteta s attachment.

Rabotim samo s profesionalni muzikanti, utvardeni u nas i v chujbina.

Ako imate drugi idei i jelanija za muzikalnoto oformlenie na vashieto parti, s udovolstvie shte gi osashtestvim!
Za poveche informazija, reklamni materiali i konsultacii, molja ne se kolebaite da ni se obadite.

Изключително ме радва фактът, че не срещам на нито едно място 4 или 6. Иначе офертата си е добра. Ако някой има нужда от музика за карнавала си, контактите се "пазят в редакцията".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Регатосвахме

Освен това и доста погурмосвахме, но гурме-изпълненията ни са тема на други материали.
принципно хората изгарят или силно, или на потник. Аз пък изгорях... на яхта.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

There Will Be Champaign

И ще има едни лодки, едно шампанско, едни калиакрии...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Music On Demand - oще малко от мен

Това ревю пуснах в блога на Петко, където вече също пиша, преди малко повече от седмица. От тогава насам само разпространявам албума наляво-надясно. Не знам дали издателите на 3 Doors Down у нас вече са продали толкова копия, колкото аз съм подарил на хората. Но това е друг въпрос. 

3 години след третия си студиен албум 3 Doors Down се завръщат. С 3 Doors Down. Четвъртата тава на рокаджиите от Ескатаупа, Мисисипи ни връща към старите спомени за тежките китари във вариант от три врати по-надолу. Чакаме я толкова дълго и в крайна сметка имаме щастието да я слушаме я повече от седмица преди официалното й пускане на пазара.

Силно начало, класическа същинска част, последвана от китарен екстаз и успокояващ край. Едноименният албум на 3 Doors Down е една истинска рок-тава в сонатна форма.

На първо слушане като нищо може да си помислите, че сте с последното от Nickelback, но тази илюзия изчезва в първия момент, в който се усетите, че си припявате “I think I'm better off alone these days, these days...”.

И с право. Началото е като отнасяне с експресния влак София-Варна (именно с Train), а след това продуцентите са подредили и излезлите вече два сингъла – посветения на американските морски пехотинци Citizen/Soldier и съвсем пресния It's Not My Time.

Американците и този път са заложили на две от основните теми в дискографията си – себеоткриването и отдадеността към другия. Бързо става ясно откъде идва леко комерсиалната нотка - основната им аудитория са тийнейджърите. Тепърва започват да търсят истинската си същност, защо да не го правят с 3 Doors Down и Let Me Be Myself, These Days и Runaway.

През целия албум човек чака балада от рода на “Landing in London”. И тя се появява едва с последния трак. От онези, които само 3 Doors могат да правят. Със силна акустика и дрезгав Бред Арнолд в She Don't Want the World те показват защо са 3 Doors Down.

Едноименният четвърти албум на 3 Doors Down е отдавна в най-големите торент тракери, а на пазара е след 20 май. Сега можеш да си го изтеглиш тук.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кака ти и леля ти

Моите каки ги познаваш. Снощи обаче отидох да видя леля ти. Леля ти Кайли. Нещо не бях особено ентусиазиран, а и най-малкото ми желание се изпари в събота вечер, след като в просъница успях да извъртя веднъж и половина последния й албум "Х". Бях почти напълно сигурен, че ако изпее повече от 5 песни от него, ще се тръшна на тревата.
Не стана. Кайлито май изпя 7 нови парчета, но 4 от тях ми бяха поносими. Ей-толкова ми остана, както се казва. Но пък със Зорничка такива танци му ударихме - нито Мирко от Каризма, нито Деси Тенекеджиева, нито Владимир Каролев успяха да скрият усмивката от лицата си. Ама и аз бих се усмихвал - ако някой ми беше казал 2-3 часа по-рано, че ще се забавлявам така - цъ, нямаше да му повярвам грам.
Оказа се, че на кака също не й е харесало чак толкова. Как да стане - първият половин час не успя да се усмихне нито веднъж. После била "засияла", но как да е иначе - 25 хиляди, които я чакат 20 години вече, да крещят "Kylie, Kylie" не е малко. Накрая каза (изпя), че трябвало да бъде много "лъки", ама не й личеше нещо. Да се усмихва малко повечко на хората, не трябва с лошо. Едно е да си звезда, друго е да се мислиш за звезда, но и трябва да можеш да задържаш хората до себе си.
Леля ти още е хубава. Моите каки обаче са по-хубави - усмихват се по-често и обичат по явно. Кайли да се учи от тях и като реши пак да ни пее на стадионче, да се обади.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: