Докато тaзи вечер целият екип на АМТВ се пържеше пред екрана със "Завръщането" (както в крайна сметка идиотски бе прекръстено предаването ни "Ку-Ку се завръща") , аз се пържех пред прожекторите на ст. "Академик" на концерта на Лени Кравиц. Демек, докато Мадлен Алгафари призоваваше младите на революция, Лени призоваваше всички на "любовна революция". Вярно, последният опит да изям цялата жица на стадиона не беше крайно сполучлив, но не съжалявам за него.
Не съжалявам и за това, че подарих нещо страхотно на приятел. Защото споделих това прекрасно нещо с човек, който наистина го оцени. Ленчо беше невероятен. Няма толкова силно поведение на сцената (Роби, не си идвал още, брат, затова така говоря), няма такова изпълнение на "I'll be waiting" (Жабчо, за теб!).
Мислех да ти споделя още, но шибаното "завръщане" се е сторило на някакви хора слабо. Не ги разбирам. Разбирам само, че никой няма да ни подкрепя особено много. Няма да мога да ти разкажа, защото нямам глас, мамка му, не оставих си го на концерта! Знаеш, че аз не обичам да се прибирам с глас от подобни концерти - неслучайно се подготвям по месец-два. Накефих се на маххх, накефих и един фоторепортер, който реши да ми цъкне 5-6 снимки, напоих и мацките с вода, която накарах Милена да поиска от танцуващата охрана.
P.S. Ще потърся фотографиите на онзи симпатичен младеж и ще ти покажа, ако се различавам ;)
