27 август 2008

Да бъдем ексхибиционисти...

Let's go to the park
I wanna kiss u underneath the stars
Maybe we'll go too far
We just don't care, We just don't care, We just don't

Let's make love
let's go somewhere they might discover us.
Let's get lost in lies
We just don't care, We just don't care, We just don't care


Прочети

26 август 2008

Колко само е прав Любето

Вчера видях при Любето, че е пуснал целия текст на "История славяноболгарская". Стана ми тъжно и пуснах един коментар отдолу.


Нещата обаче се влошиха днес, когато прочетох и реалното му обяснение за публикацията, малко след моя коментар: и на него му станало мъчно. А на мен ми стана още по-тъжно.

Та въпросът: нещо сбъркахме ли, та самите ние не си вярваме, че сме хора?

Уж се уважаваме като народ, принципно сме горди с историята си, но май не се уважавае един друг. Конкретен пример няма, както вероятно няма и съвсем конкретен повод за публикацията на Любе. Уж сме най-гостоприемните, а все се гледаме кръвнишки с непознатия, да не ни изяде десерта.
Прочети

25 август 2008

Тим Бъртън - Разказвачът на приказки

Днес едно момче навършва 50 години. Момче, което превърна киното в една съвременна приказка. Чудите се коя е основната разлика между първия филм за "Батман" от 1989 г. и "Черният рицар", счупил всички блокбъстър-рекорди по постъпления? Не, не е Хийт Леджър. Тази разлика се нарича Тимъти Уилям Бъртън.
Човекът, който се превърна в съвременен събирателен образ на Братя Грим, е най-добрия разказвач на приказки, раждал се напоследък. След Уолт Дисни, разбира се (всъщност и стипендиант на Дисни за Калифорнийският институт по изкуствата във Валенсия). Известен е в целия свят под името Тим Бъртън и със своята ексцентричност още в ранна възраст се превръща в христоматиен пример за уникален стил в режисурата.
Бъртън се ражда на 25 август 1958 г. в калифорнийското градче Бърбанк, близо до Лос Анджелис. От почти всички филми в кариерата му си личи именно усещането за малкия град и свирепите окови, които той поставя във въображението на едно малко момче. Всъщност повечето персонажи в лентите на режисьора идват от мрачни предградия и въпреки ужасните си деяния, определено не изгледат с особено високо самочувствие в контактите си с околните. Тим Бъртън обаче е едно от чудесата на Холивуд и заедно със спътницата си в живота Хелена Бонъм–Картър взема дейно участие в писането на съвременната приказка за киното.
За разлика от своите герои, Тим е изключително твърд по време на режисьорската с работа. По време на снимките на доста от филмите си той напуска снимачната площадка и не се връща, докато изискванията му не бъдат спазени. Често отказва покани, ако знае, че съществува дори минимална вероятност снимките да не протекат в изцяло негов ритъм. Още от ранните години на дейността си изгражда облик и превръща някои елементи в запазена марка - усещането за приказност, мрачните пейзажи, изобилстващи от пушещи комини, мъртвешки бледите лица, черно-бялото райе, името Ед/Едуард и т.н. Занимавал се дълго време с анимация, режисьорът отделя голямо внимание и на рисуваните проекти, без значение от методиката на анимиране. Бъртън държи да ползва определени актьори за своите филми и по този начин цялото му творчество придобива един добре обмислен, напълно последователен и завършен облик.
След любимците на Бъртън са Майкъл Кийтън, Уинона Райдър, Хелена Бонъм–Картър, с която живее в момента, и не на последно място Джони Деп. Музиката за повечето от филмите му пък е писана от бившия фронтмен на американската ню-уейв банда "Oingo Boingo" Дани Елфман.
Джони Деп е кръстник на двете деца на режисьора и със сходната си визия дели с него челните места по ексцентричност в Холивуд. Съвместната работа между двамата започва с култовия "Едуард с ръцете-ножици" и продължава с "Ед ууд", "Слийпи Холоу", "Чарли и шоколадовата фабрика", "Булката труп" и "Суини Тод: Демонът Бръснар от Флийт Стрийт". Обективно погледнато, освен филмите на Бъртън и трите части на "Карибски пирати", Деп избягва да приема други роли.И накрая за бъртъновия почерк в първите серии на "Батман". Сюжетът на излязлата през 1989 г. първа част за героя на Готъм сити е почти идентичен с пуснатата миналия месец последна част "Черният рицар". Новият Човек-прилеп обаче е много по-комерсиален и 100% екшън-ориентиран. Липсва приказността, която Тим предаваше в първите две части. С тази липса си отива и комиксовото начало. Жокера - Джак Никълсън определено е по-забавен в ролята си от Хийт Леджър. Леджър пък е истински злодей в ролята си на Жокер. (А персонажите при Бъртън били брутални.) След "Батман се завръща" продуцентите смятат, че Бъртън подхожда прекалено брутално към героите във филма и има опасност да стане неподходящ за детската аудитория. Закономерно, третата част от сагата е с нов режисьор, от което обаче поредицата със сигурност губи. Постепенно Батман се превръща в типичен екшън. Истинските фенове обаче помнят, че филмовият първообраз е дело на един гений на съвременните приказки.

Трейлърът към един от най-"Бъртъновските" филми - "Булката труп":



Снимки: Yahoo.com, celebuzz.com, blogger.com, facebook.com
Прочети

22 август 2008

Десет приказки за любовта

Там, където преди даваха легално порно, снощи прожектираха филми за любовта. Всъщност "10 приказки" (Dus Kahaniyaan) е индийски опит за поглед върху любовта от всичките й страни - изневярата, приятелството между съпрузите, вечната отдаденост, страстта, насилието, честта, братската обич...


Торентът за филма е тук, струва си да се изгледа. Само като тийзър ще ти сложа може би най-стойностният в морално отношение откъс - Губаре. Това е именно онзи, в който се говори за вечната отдаденост - за моментите, в които фразата "докато смъртта ни раздели" става израз на прекалено кратък период от време. Някои си поплакаха сладко, аз се "отчетох" с "Много тъжно филмче, бе...". Мъже, какво да ги правиш - освен да ги обичаш, за друго не стават! (Тук пак цитирам себе си ;) )

Gubbare



И при Васи: "Приказки за лека нощ" с опит за дистанциране от "блатото на клишетата".
Прочети

20 август 2008

Цената на мъжествеността!

Заповядай! И продължавай да бъдеш образец за мъж!
Прочети