16 ноември 2008

Какво е да участваш в Биг Брадър

Всъщност, нямам никаква идея какво е да участваш в Биг Брадър. Просто защото през последната седмица действията ми не са следени от камери. Иначе всичко друго е същото като в риелити шоуто: заедно с още 19 души на съвсем чуждо място, 2 бани и половина, 1 тоалетна, 2 спални и безброй много наблюдатели, които умират да променят развоя на събитията, но някак не им се получава. Ей, Нико, ех, Тупарев, няма начин да не си включен по някакъв начин в цялата история.
Това че съм израснал в и покрай казармата, не променя особено факта, че не съм бил войник и не съм обучаван да издържам на полеви условия. За пореден път ми се наложи да го направя, но, както знаеш, не съм от мрънкащите. Няколко пъти ми се наложи да обяснявам, че носенето на тежкия багаж на дама е признак на любезност и че 'gender equality'-то е някаква фемипростотия (особено когато куфарът е 3 пъти колкото собственото сти тегло).  
И въпреки че по време на целия престой хапвахме предимно сандвичи, осигурени ни от любезните домакини на "Къщата" (Чудничко, но някои дори напълняха), нищо не ни попречи да бъдем себе си (особено онова магаре, което през цялото време спа в женската спалня) и да си изкараме добре. Нямаше лагери и тайни мисии, нямаше номинирани за изгонване (дори и спящото магаре бе изтърпяно предоволно). Имаше само много разходки, болка в краката и среднощно хъркане.
Съвсем скоро ще се наложи да върнем едноседмичния риелити-жест. Абсолютно сигурен съм, че в началото на март организацията на нашето "шоу" ще го изстреля директно в графата VIP Brother. Просто защото знаем какво трябва да покажем на "съквартирантите"-чужденци много по-добре отколкото те явно искаха да ни покажат от своята "къща".
Прочети

07 ноември 2008

Пак се омитам!


Бягам. Изчезвам. Скривам се. Просто не ме търсете!

Блогът за това пътуване е тук и този път е на английски.

P.S. Връщам се другата неделя, така че никой да не реве излишно.
Прочети

31 октомври 2008

Тя и историята с цветитата

[30.10.2008 г. 23:53:18] Александър Кръстев каза: сега ще ти разкажа История с цвете
[30.10.2008 г. 23:53:24] Александър Кръстев каза: може ли да не ме прекъсваш обаче?
[30.10.2008 г. 23:53:24] Тя каза: и получих две розички
[30.10.2008 г. 23:53:30] Александър Кръстев каза: именно
[30.10.2008 г. 23:53:31] Тя каза: добре
[30.10.2008 г. 23:53:39] Тя каза: нацупвам се
[30.10.2008 г. 23:54:15] Александър Кръстев каза: бравооо
[30.10.2008 г. 23:54:19] Александър Кръстев каза: (clap)
[30.10.2008 г. 23:54:43] Тя каза: :x

[30.10.2008 г. 23:54:45] Александър Кръстев каза: История с цветита:
[30.10.2008 г. 23:55:34] Александър Кръстев каза: Отивам аз на корпоративна вечеря с хубавите ми мацки от агенцията. Две от тях вече не са в агенцията, но едната е с тенденция да се завърне, а другата... другата е на Бебчогрегът майка му.
[30.10.2008 г. 23:56:42] Александър Кръстев каза: Точно когато влизаме със Зори в ресторанта (ил ристоранте, ако трябва да бъдем точни), зад нас пристигат едни смешни мацки, облечени като жените на Робин Худ. Ама все едно ги е имал всичките наведнъж и се е налагало да си хвърля в бързането лъка и стрелите по тях.
[30.10.2008 г. 23:57:39] Александър Кръстев каза: Сядаме на масата и те идват и подаряват на трите мацки по една червена роза:
- Розичките са комплимент за всички дами от Стела Артоа.
При което аз само казвам:
- А за мен няма ли?
– Не, само за дамите са...
[30.10.2008 г. 23:59:51] Тя каза: и?
[00:00:23] Александър Кръстев каза: Не се сдържа, нали????
[00:00:25] Александър Кръстев каза: И Мацките си подават розите - аз в един момент се оказвам с 3 рози. И точно докато си говорим с Ивет колко грешно е това да ми откажат роза по време на промоция, се връща едно от симпатичните момиченца и ми подарява роза...
- Тук се целува ръка - газва на Бебчогрег майка му.
- Знам, казвам аз и целувам ръка на момичето.
Е, прибрах се само с една роза, но пък една прекрасна вечер с три чудесни рози на масата...
[00:00:32] Тя каза: (blush) да
[00:00:36] Александър Кръстев каза: лошааа
Прочети

29 октомври 2008

Някои неща не се променят

Прочети

28 октомври 2008

Таря-Таря!!!

Нали съм калпазанин, тръгнах си преди концертът да е свършил. Както обикновено - изчаквам си моята песен, ако е в края, и изчезвам. И стоя малко да слушам как кънти залата отвън. Не си тръгнах, защото пее кофти или защото е грозна (всъщност, с къса коса би изглеждала много по-добре. Може би защото щеше да прилича на Вики), а защото ми стигаше. Ей така - стигаше ми, беше ми осмислило достатъчно вечерта и не исках да предозирам. Усещане някакво.
Знаех си някак, че Таря ще дойде, след като видях миналата зима колко силно отразяване имаше "My Winter Storm". Което от своя страна нямаше нищо общо с това, че албумът се превърна в моята коледна и новогодишна приказка (както беше Майкъл Болтън през зимата 2006-2007). Особено на село, когато отвън се лееше вино и греяна ракия, а аз седях вътре, слушайки Таря и четейки поредната книга.
Тази вечер... Приказката беше много хубава. Всички песни от "Моята зимна буря" плюс още няколко нови парчета и класики от репертоара на Tарчето с Nightwish. Разказва, облечена като Червената шапчица, после като Снежанка, Снежната кралица. Е, имаше си и готическа рокля, но хич не беше лошо. Залата обаче ми се стори 5 пъти по-малка отколкото на Foreigner и около 3 пъти по-малка, отколкото на Тиесто. И не е само заради броя на публиката. Затова и вече по-рядко ходя на концерти.
Е, отдавна не си бях губил гласа след концертче, но утре със сигурност ще е така. Или най-много вдругиден. Мацката обаче не остана особено очарована от публиката. Имаше в залата не повече от 2-3 хиляди души, голяма част от които се държаха доста странно. Като например да пляскат ненужно и то без грам ритъм с песента. А на "Calling Grace" беше направо отвратително. Което обаче е простено. Концертът беше добър. Компанията - също: Ивето и Ивчо (е, сега има маааалко по-малко коса, но е все толкова ненормален.)
P.S. Мислех да ти пусна нещо да слушаш, но John Legend е по-добре. Шегувам се. Ето един sms от миналата зима.
Прочети