Всъщност, нямам никаква идея какво е да участваш в Биг Брадър. Просто защото през последната седмица действията ми не са следени от камери. Иначе всичко друго е същото като в риелити шоуто: заедно с още 19 души на съвсем чуждо място, 2 бани и половина, 1 тоалетна, 2 спални и безброй много наблюдатели, които умират да променят развоя на събитията, но някак не им се получава. Ей, Нико, ех, Тупарев, няма начин да не си включен по някакъв начин в цялата история.
Това че съм израснал в и покрай казармата, не променя особено факта, че не съм бил войник и не съм обучаван да издържам на полеви условия. За пореден път ми се наложи да го направя, но, както знаеш, не съм от мрънкащите. Няколко пъти ми се наложи да обяснявам, че носенето на тежкия багаж на дама е признак на любезност и че 'gender equality'-то е някаква фемипростотия (особено когато куфарът е 3 пъти колкото собственото сти тегло).
И въпреки че по време на целия престой хапвахме предимно сандвичи, осигурени ни от любезните домакини на "Къщата" (Чудничко, но някои дори напълняха), нищо не ни попречи да бъдем себе си (особено онова магаре, което през цялото време спа в женската спалня) и да си изкараме добре. Нямаше лагери и тайни мисии, нямаше номинирани за изгонване (дори и спящото магаре бе изтърпяно предоволно). Имаше само много разходки, болка в краката и среднощно хъркане.
Съвсем скоро ще се наложи да върнем едноседмичния риелити-жест. Абсолютно сигурен съм, че в началото на март организацията на нашето "шоу" ще го изстреля директно в графата VIP Brother. Просто защото знаем какво трябва да покажем на "съквартирантите"-чужденци много по-добре отколкото те явно искаха да ни покажат от своята "къща".
