Да, точно така, става дума за същата игра. Но ако не сменя заглавието, няма да съм аз. Та, ето и 6-те малки - за мен адски големи - неща, които истински ме радват, след хвърлената от Биската ръкавица.
1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )
2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.
3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).
4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!
5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.
6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.
И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )
2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.
3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).
4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!
5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.
6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.
И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
юли 9th, 2009 at 13:44
Ако съм засегнал някого с горната статия – съжалявам. Не това ми беше целта. Дойдоха ми в повече обидните постинги в медиапул. И то, защото изпълнявам закон, за чието приемане не отговарям. Вярно, че в интернет има анонимност, но все пак ми се струва, че е добре да има и някакво приличие. Дори когато човек държи да каже какво мисли за управляващит.