Возиш си се в автобуса
И така те друса, друса.
Как да дупчиш и билет -
да не си със самолет?
Ако си пък с тролейбуса -
всички гледат със погнуса.
На 40 е колата
вече веща в занаята.
Чалга дъни пак шофьорът,
чака да качи се контрольорът.
Пък нали си нередовен,
екотът ще е чутовен.
Бързо - билети и карти вади,
не, хич сега не ми дупчи.
Хванах ли те аз натясно?
Ей-сега ще стане ясно!
"Къде ти е билетът, братко?
Не хили се сладко-сладко!
Давай десет лева ти
и за следващия път помни:
Още щом качиш се в автобус,
на трамвай ил' тролейбус,
че вместо биричка студена,
ще плащаш глобичка солена."
Ех, здрав да си, братле!
Сега на теб ще бъда гост
Пък макар и с празно портмоне
Цял ден аз за теб ще вдигам тост.
Сиромах си ти, горкия -
пак вечеряш със ракия.
Всеки ден по тез маршрути
бориш се със старци люти.
Споко, и мен ме ръчкат във ребрата
щом се втурна към вратата.
Но ти с респект ги пак поглеждаш
и към спирката отвеждаш.
Ти си съвестта ни будна
в студената мотриса мудна.
Горд стоиш във униформа,
пуста да е таз реформа.
Няма вече в чантата, във джоба
жилетката да криеш - да си метър.
Трудно е да пишеш глоба,
ако виждат те от километър.
Нищо, ти пак продължавай,
вечно страх и ужас всявай.
С маршрут от глоби озарен,
Слънчев да е твоят ден!
И така те друса, друса.
Как да дупчиш и билет -
да не си със самолет?
Ако си пък с тролейбуса -
всички гледат със погнуса.
На 40 е колата
вече веща в занаята.
Чалга дъни пак шофьорът,
чака да качи се контрольорът.
Пък нали си нередовен,
екотът ще е чутовен.
Бързо - билети и карти вади,
не, хич сега не ми дупчи.
Хванах ли те аз натясно?
Ей-сега ще стане ясно!
"Къде ти е билетът, братко?
Не хили се сладко-сладко!
Давай десет лева ти
и за следващия път помни:
Още щом качиш се в автобус,
на трамвай ил' тролейбус,
че вместо биричка студена,
ще плащаш глобичка солена."
Ех, здрав да си, братле!
Сега на теб ще бъда гост
Пък макар и с празно портмоне
Цял ден аз за теб ще вдигам тост.
Сиромах си ти, горкия -
пак вечеряш със ракия.
Всеки ден по тез маршрути
бориш се със старци люти.
Споко, и мен ме ръчкат във ребрата
щом се втурна към вратата.
Но ти с респект ги пак поглеждаш
и към спирката отвеждаш.
Ти си съвестта ни будна
в студената мотриса мудна.
Горд стоиш във униформа,
пуста да е таз реформа.
Няма вече в чантата, във джоба
жилетката да криеш - да си метър.
Трудно е да пишеш глоба,
ако виждат те от километър.
Нищо, ти пак продължавай,
вечно страх и ужас всявай.
С маршрут от глоби озарен,
Слънчев да е твоят ден!
