01 септември 2009
20 август 2009
Ода за контрольора в градския транспорт
Возиш си се в автобуса
И така те друса, друса.
Как да дупчиш и билет -
да не си със самолет?
Ако си пък с тролейбуса -
всички гледат със погнуса.
На 40 е колата
вече веща в занаята.
Чалга дъни пак шофьорът,
чака да качи се контрольорът.
Пък нали си нередовен,
екотът ще е чутовен.
Бързо - билети и карти вади,
не, хич сега не ми дупчи.
Хванах ли те аз натясно?
Ей-сега ще стане ясно!
"Къде ти е билетът, братко?
Не хили се сладко-сладко!
Давай десет лева ти
и за следващия път помни:
Още щом качиш се в автобус,
на трамвай ил' тролейбус,
че вместо биричка студена,
ще плащаш глобичка солена."
Ех, здрав да си, братле!
Сега на теб ще бъда гост
Пък макар и с празно портмоне
Цял ден аз за теб ще вдигам тост.
Сиромах си ти, горкия -
пак вечеряш със ракия.
Всеки ден по тез маршрути
бориш се със старци люти.
Споко, и мен ме ръчкат във ребрата
щом се втурна към вратата.
Но ти с респект ги пак поглеждаш
и към спирката отвеждаш.
Ти си съвестта ни будна
в студената мотриса мудна.
Горд стоиш във униформа,
пуста да е таз реформа.
Няма вече в чантата, във джоба
жилетката да криеш - да си метър.
Трудно е да пишеш глоба,
ако виждат те от километър.
Нищо, ти пак продължавай,
вечно страх и ужас всявай.
С маршрут от глоби озарен,
Слънчев да е твоят ден!
И така те друса, друса.
Как да дупчиш и билет -
да не си със самолет?
Ако си пък с тролейбуса -
всички гледат със погнуса.
На 40 е колата
вече веща в занаята.
Чалга дъни пак шофьорът,
чака да качи се контрольорът.
Пък нали си нередовен,
екотът ще е чутовен.
Бързо - билети и карти вади,
не, хич сега не ми дупчи.
Хванах ли те аз натясно?
Ей-сега ще стане ясно!
"Къде ти е билетът, братко?
Не хили се сладко-сладко!
Давай десет лева ти
и за следващия път помни:
Още щом качиш се в автобус,
на трамвай ил' тролейбус,
че вместо биричка студена,
ще плащаш глобичка солена."
Ех, здрав да си, братле!
Сега на теб ще бъда гост
Пък макар и с празно портмоне
Цял ден аз за теб ще вдигам тост.
Сиромах си ти, горкия -
пак вечеряш със ракия.
Всеки ден по тез маршрути
бориш се със старци люти.
Споко, и мен ме ръчкат във ребрата
щом се втурна към вратата.
Но ти с респект ги пак поглеждаш
и към спирката отвеждаш.
Ти си съвестта ни будна
в студената мотриса мудна.
Горд стоиш във униформа,
пуста да е таз реформа.
Няма вече в чантата, във джоба
жилетката да криеш - да си метър.
Трудно е да пишеш глоба,
ако виждат те от километър.
Нищо, ти пак продължавай,
вечно страх и ужас всявай.
С маршрут от глоби озарен,
Слънчев да е твоят ден!
19 юли 2009
Шесттте най-големи неща, които истински ме радват
Да, точно така, става дума за същата игра. Но ако не сменя заглавието, няма да съм аз. Та, ето и 6-те малки - за мен адски големи - неща, които истински ме радват, след хвърлената от Биската ръкавица.
1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )
2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.
3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).
4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!
5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.
6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.
И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )
2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.
3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).
4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!
5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.
6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.
И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
