Топ 5: Най-(без)полезни начини да избягаш от болката

Смъди, боли, кара те да крещиш от болка... Ето пет начина да избягаш от болката*

5. Стоиш в Skype и чакаш някой да ти пише и да те разсее. Няма смисъл, никой няма да сподели болката ти, нито да те разбере. А повечето искаш да ги изриташ в главата... И не пипвай блога, никой няма да прочете както трябва публикацията.

4. Пускаш си музика и се разтанцуваш. Ехо, сладурче, какво си мислиш, че правиш? Музиката спря преди няколко часа. И спри да клатиш глава - това не е танц, от умората е.

3. Отиваш в кухнята и се набухваш с всичко, което намираш в хладилника. Цъ, пак не позна. Ако не усещаш, стомахът ти е свит на топка. И супата, която сготвяш набързо, също не е вкусна. Мамка му, торбичкта с любимата ти подправка е пробита. Както е пробито и онова туптящо (поне досега) нещо в лявата част на гръдния ти кош.

2. Решаваш да се разходиш навън, студеният западен вятър малко да поодуха и да ти проветри мозъка. По пътя обаче се усещаш, че си без шапка. Нищо, де, тя и главата ти не си е точно на мястото.

1. Обаждаш се на когото трябва и болката спира. А сега, де. Ами ако те изпревари? Айде, гледайте само да не оплескате пак нещата, както го направихте само преди няколко часа...

* Нали знаеш, че няма смисъл да опитваш? Не си тийнейджър, а това не ти е измислен тийн-вестник с рубрика на чичко доктор. В живота тия неща не се получават. И да, болката понякога може да ти пръсне главата, както е сега...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Въпросчета

В замяна на какво Костов получи заместник-министерски пост в лицето на Косьо Димитров?
И дали Тагарински няма да започне да гласува заедно с ГЕРБ и Синята коалиция?
А дали новият външен министър няма да е син?

Просто си размишлявам на глас за неща, които вероятно не разбирам...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Добри човече...

...просто чакам да се обадиш с добра новина...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

20 години по-късно

Не успях да напиша тази публикация във вторник. Нямаше време. Но ти не се сърдиш. Обаче току-що една дама зададе във facebook въпрос на Аз чета: "Мислиш ли, че 20 години след 10 ноември има промяна и в каква посока?" Тъй като така или иначе много хора си мислят, че името ми е Аз Чета, ще отговоря вместо сайта на този въпрос.
Промяна след 10-ти има и тя е страхотна. Силна и добре мотивирана от едно ново поколение. Промяна, която ми позволява да пиша тази публикация в момента, 20 години и 3 дни по-късно. Промяна, благодарение на която мога да бъда главен редактор на сайт за книги, без да ме е страх, че някой от авторите ни ще каже нещо "неправилно" за литературните храненици на режима, ходещи през почивните дни на лов с бай Тошо или Пенчо Кубадински. Промяна, която днес на много от нас се струва символична и също толкова цинична.
Промяна явно има. Но къде, по дяволите, е тя? Задавах си този въпрос докато четях "Мавзолей" на Ружа Лазарова. Задавах си го и докато гледах как полицаите бият младежи в началото на годината или пък отвеждат с милиционерския си манталитет жена на средна възраст само преди няколко дни. Задавам си го и след всеки пореден път, в който разбирам, че някой "голям" всъщност е детенце на друг "голям" от времето на комунизма.
А ти, ти запитвал ли си се някога къде е промяната? Запита ли се, докато гласуваше за Бойко? Или когато се зарадва на това, че Ирина Бокова става шеф на ЮНЕСКО. Или пък Меглена Кунева - еврокомисар. И когато видях, че хората на Цецо Полицая вкарват същия закон, който иска да разреши на МВР да следи онлайн комуникацията, без дори да си направят труда да попроменят документа.
Знам, че не си спомняш как преди 20 години държавата е била една идея по-богата. Но пък много идеи, хиляди идеи по-ограничена. Аз пък си спомням как преди 20 години баща ми караше лимузина. Лимузина, но Волга.
Виждаш ли, промяната никога не е зависела от нас. Четеш тази публикация не защото сега няма цензура, а защото преди 20 години не е имало интернет. Бойко е премиер не защото нещо се е променило у нас и той е много по-кадърен от останалите, а защото са инвестирали прекалено много у него, за да изпусне реда си за политическа слава. Промяна има не защото на 10 ноември 1989 някой упря нож в гърлото на онези от ЦК, а защото усетиха, че е време да стягат куфарите. Сега тези куфари са онзи първи милион за техните деца, за който никога не се пита. А децата им - те отдавна ни притежават.

Е, ти откри ли трите разлики 20 години по-късно? Щото на мен тази работа не ми е много ясна...

P.S. Разбира се, винаги можеш да погледнеш и друга г;една точка. Като тази на Гепрги ганев от ЦЛС например.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За една банка, една жена с кредит и един полицай...

Криза е. Нивото на необслужваните кредити се е покачило сериозно и идва времето банките да си вземат дължимото от нередовните кредитополучатели. Какво прави обаче един МИЛИЦИОНЕР в подобен случай?



Банката е без значение в случая. Факт е, че тя има най-сериозното антикризисно онлайн присъствие сред финансовите институции у нас, така че чакам развитието на скандала.

Чакам и Голямата уста Цветанов да накаже милиционера-мутра, заради прекомерно използване на сила!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: