234: Нещо за книгите…

Това е публикация, част от блогмийма "234: Нещо за книгите…" в рамките на кампанията "Денят 234".

Не знам дали трябва да нашиша тази публикация тук или в Блогът за книги на Алекс, което ми е... блог за книги... Карай, ще го пусна и на двете места :)
Честит празник! Не ме интересува дали четеш Буковски или Дан Браун, нито дали слушаш само Чайковски, или си пускаш и Тони Стораро (да, вече няколко пъти хората направиха аналога, така че пускам клипа към "Две, три, четири" на фенстраницата на кампанията "Денят 234" във Facebook).
Сега, нещо за книгите... Обичам ги. Още повече обичам нещо друго: обичам, когато виждам, че "Аз чета" вдъхновява десетки хора всеки ден. Нови и нови хора. Всеки ден. И днес, когато още след полунощ почти всички мои приятели поставиха на аватарите си във Facebook картинката за нашата кампания, радостта ми беше неизмерима...
И така. Създадох нещо като на игра. За точно 234... четири години то се превърна в истинска институция. Благодарение на началния тласък на един от най-прекрасните хора на света и подкрепата на всички, които обичат да докосват онова, което така или иначе гали погледа им...
Наградите отсега нататък ги определям аз. И казвам: Ти си моят Рицар на книгата!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Важен въпрос...

Имам въпрос към теб. Какво те вдъхновява да живееш?

Всъщност, имам много въпроси. Имам хиляди въпроси към теб, защото животът ти не е "поп-фолк", животът ти е един голям, важен въпрос. С възможно най-болднатия шрифт...

Аз те питам, колко често усещаш щастието от това, че живееш? Един малък миг, в който се усмихваш на това, че бездомното куче покрай теб те е подминало, махайки с опашка и смигайки ти с око по стар бездомнокучешки тик...

Колко често усещаш щастието от това да видиш някого и да кажеш: аз вярвам в този човек! И да отидеш при него, да му прошепнеш просто ей-така: "вярвам в теб. Искам ти да бъдеш нещо голямо. Аз искам да ти дам нещо малко, развий го, моля..."

А колко често сърцето ти се свива, когато видиш незрящ на улицата? Усети ли парадокса в този въпрос - да видиш незрящ... Сега стани и се огледай. И започни да цениш не само това, което виждаш, а това, че въобще виждаш. И накрая може да прогледнеш. Аз все още чакам този момент, в който ще прогледна наистина. Дотогава само ще продължавам да усещам желание да се разплача, когато "видя"...

Колко често ти се случва да видиш някого и да кажеш: мамка му, искам да извървим пътя заедно? Да... Усмихваш ли ми се сега? И аз ти се усмихвам. Грешим въпроса, нали? Май-май... Въпросът е "Има ли въобще любов?".

Чакай, чакай, чакай. Колко често ти се... мамка му, прекъснаха ме... ОК, колко често ти се приисква да признаеш, че самотата е твоята половинка? Защото само когато си насаме със самотата, имаш смелостта да се запиташ какво те вдъхновява да живееш.

Аз имам да ти кажа нещо:

Ето една навременна извадка от песен. Чувам я за пръв път, но е добра...

Stop! Take some time to think, figure out what’s important to you.
You’ve got to make a serious decision.

Against Me! - Stop!

Благодаря за песента. И надявам се, ти хареса текстът, който пожела да прочетеш...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Милиционери по дънки раздават присъди

Странно, че този клип не го намирам на сайта на МВР, но и от при Бареков пак върши работа.
Какво виждаме тук? Пореднити свинщини на мъжлетата от ГДБОП - милиционери по дънки, които освен това раздават присъди - "понеже си престъпник, като на всеки един престъпник, колеги, долу на колене"...

А в България нямаше ли нещо, което се нарича "презумпция за невинност", както и една псевдоинституция, наречена "съд"? Мисля, че именно съдът раздаваше присъдите, а не напомпани момчета със съмнителна интелигентност.



Нека на вратите на всички РУМВР-та в София да пише "Невинен до доказване на противното". Но от Синдикалната федерация на служителите в Mинистерство на вътрешните работи май не си вярват достатъчно...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Picket Fences

Един разхвърлян живот на едно разхвърляно място...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Живеем ли в политическа педофилия?

В България (все още) не е престъпление да се снимаш с приятелите си и да качваш снимките в различните мрежи за споделяне на файлове. Не е престъпление и приятелите ти да са с десетина години по-малки от теб. В този ред на мисли, публикацията няма за цел да внушава присъда за деянията на обвиняем в педофилия доброволец на няколко НПО от Силистра.
Тази публикация обаче има за цел да покаже бездействието, което създава условия за появата на педофилски мрежи и всякакви други гадости.

За какво бездействие говорим точно? 27-годишният Мартин Карамихайлов бе арестуван на 10 март от служители на ОДМВР-Силистра и ГДБОП и след разрешение на Районен съд - Силистра. Той беше задържан с полицейска мярка за 24 часа и срещу него бе образувано дознание по чл. 159, ал.6 от НК. (Информацията от Пресцентъра на МВР)

От всичко това все още не следва, че Мартин е виновен по обвиненията. Поне в правова държава не би трябвало да е виновен, докато съдът не реши това. Близо 2 седмици по-късно обаче скандалният му профил в Album.bg продължава да е активен снимките му продължават да са видими. Дори тези, на които е чисто гол (те са скрити с надпис "Внимание! Тази страница съдържа снимки, които не са подходящи за лица под 16 год. Достъпът до тази страница е позволен само за лица, навършили 16 години. За лицата, неотговарящи на тези изисквания - достъпът е забранен."). Е, има го и само по... разкопчан панталон...

Всъщност, когато ГДБОП иззеха огромното количество порнографско съдържание, което твърдят, че са намерили в дома му, не можеха ли да си направят труда да се свържат със собствениците на Албум - DarikWeb и да им намекнат, че този профил трябва да бъде скрит?

Да видим обаче нещо интересно:

Не съм сигурен откога е позволено да се снимаш за спомен с полицейска патрулка. Надявам се обаче, че за половин година, откакто тази снимка е качена в интернет, някой от ОДМВР - Силистра си е направил труда да провери по датата кой е бил дежурен със служебния автомобил в този момент и съответно милият милиционер да е получил полагащото му се наказание.

Следващата уникална фотография. Най-малкото е добре когато партия дава 2 милиона от бюджета, за да прави собствена кампания, част от екипите да следят какво се случва с рекламните материали след изборите. И ей-така, от срам поне, да се погрижи да не се появяват снимки като тази:

Особено като част от скандал, който се вихри вече втора седмица. Долният кадър също е не по-малко притеснителен от политическа гледна точка. Май обаче консолидацията в политическото пространство е само на алкохолна основа.


И ако хората от щабовете на БСП, Лидер и Синята коалиция вече са прежалили тези пари, за екипа на Album.bg част от снимките долу би трябвало да са проблем. Не знам за тях, но аз лично виждам тук импровозирани сцени на насилие, сексуално поведение и опасна близост на обвиняем за педофилия с деца в риск.

В момента Карамихайлов е под домашен арест, очаквайки районната прокуратура в Силистра да подготви обвинение за пред Окръжния съд в дунавския град. Снимките в профила му обаче продължават да са достъпни.

P.S. Фотографиите в тази публикация се генерират от сървърите на album.bg, така че се надявам съвсем скоро да изчезнат. Това ще означава, че някой най-накрая си е свършил работата.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: