Наскоро (снощи, докато чаках да се активизира партито за рождения ден на две приятелки;) привърших "1984" на Ерик Блеър, когото всички познаваме като Джордж Оруел. Няма да крия, че за пръв път чух за тази книга, когато "върлуваше" суматохата около първото reality show у нас "БигБрадър". Интересът ми обаче бе разпален от доц.Георги Лозанов (някои личности имат необяснимо силна харизма;) на летния курс по журналистика във ФЖМК миналото лято, когато в лекцията си за медиите и културата засегна въпроса за новите форми на масова комуникация - reality предаванията, имайки предвид именно "ВВ". Думите му бяха следните:
"Антиутопията "1984" на Джордж Оруел рефлектира темата за погазването на най-съкровената човешка същност - личната неприкосновеност. Показва посягането върхучовешката идентичност чрез навлизане в интимното пространство на личността."
Всъщност Оруел ни показва своето пророчество за новия световен ред след края на Втората световна война – господстващите диктатури, постоянната заплаха от атомни бомбардировки, развитието на технологиите за пропагандни цели. Светът в “1984” е тъжен образ на един възможен живот 35 години по-късно.
В Океания господства една партия – Ангсоц, на чийто връх стои Големият брат, който “винаги те наблюдава” от стените на всяка сграда с голямата си глава и черните си мустаци*. И цялата икономика е подчинена на партията-майка – висшите членове живеят в охолство, докато “пролите” водят своето подобие на “съществуване” с промити от постоянната пропаганда мозъци.
Атомната война от 50-те години се е превърнала в постоянна война, чиято единствена цел е да възпрепятства развитието на хората и да ги превърне в пионки в играта на трите партии-диктаторки в останалите по света само три държави – Евразия, Изтазия и Океания. Постоянната война е начин за изразходване на работна сила без да се създаде нещо, което да може да се консумира от “обществото”. Тя се превръща в постоянен мир**, тъй като нито една от страните не побеждава, съюзниците постоянно се прегрупират, а загубите са символични.
Техническият напредък пък е единствено в полза на Партията. Тук Оруел има някои наистина точни предвиждания – телекраните, който имат мултимедийни елементи (приемат и едновременно предават информация за партийните членовете – най-важните “очи” на BigBrother) и слагат край на личния живот още в мига, в който чуеш жената от монитора да се обръща към теб на малко име. Трябва да вметна, че интернет също е можел да се използва предимно за подобни цели***. И каква е гаранцията, че в момента не се използва именно за това.
През 1984 никой не пише на ръка – всички използват диктографи!?!**** Стига се дори до абсурдната ситуация главният герой да ходи в антикварен магазин, за да си купи писалка и тетрадка, на които да си води дневник – от носталгия по един далечен и още толкова непознат живот.
“Абсурдният часовник с 12-часов циферблат” пък е фразата, която най-силно показва могъществото на Партията – тя е способна да променя времето. Кокато Големият брат реши това. Дори езикът е променен в полза на Ангсоц – Новговор е единственият език на света, който не се развива, а се ограничава, за да се ограничи и мисленето на хората и да се направи тяхното покорство по-лесно.
Оруел още през 1949г. ни показва докъде може да стигне светът в своя самоубийствен стремеж към неограничена власт, когато идва момент, при който войната и мирът са тъждествени и безсмислени, личният живот практически не съществува, а невръстни деца предават своите родители на тайните служби заради престъпни помисли. До 84-та това не бе станало реалност. Данo не стане никога.
* Дали скоро някой от вас е виждал снимка на Сталин на младини?!?
** “Войната е мир”, гласи един от лозунгите на Соцанг.
*** Спомнете си натиска, който Пентагонът оказва на университетите “Станфорд” и “Калифорния” за тяхната вътрешноакадемична APRA мрeжа.
**** Да, това си е чисто и просто пророчество за изобретяването на диктофона :)
