31 май 2007
Колумнист!
Летните бригади вече започнаха. Десетки (дано не стотици) млади българи вече "изтекоха като мозъци" по света с надеждата да изкарат някой лев/долар за четири месеца през може би най-дългото лято в живота им.
Предполагам знаеш, че винаги съм бил против това да българското бъдеще да работи всяко лято за някой дебел американец. Въпреки всичко, много от приятелите ми тази година заминаха по тежката чужбина на бригади. Този път обаче съм ти осигурил цялата истина, за да може да си правиш изводи - преди да замине, Краска обеща да води колонка в Блогчо.
Така че, съвсем окоро очаквай "Писмо от Америка" - Колонката на Краска. Само на www.alexanderkrastev.blogspot.com.
Предполагам знаеш, че винаги съм бил против това да българското бъдеще да работи всяко лято за някой дебел американец. Въпреки всичко, много от приятелите ми тази година заминаха по тежката чужбина на бригади. Този път обаче съм ти осигурил цялата истина, за да може да си правиш изводи - преди да замине, Краска обеща да води колонка в Блогчо.
Така че, съвсем окоро очаквай "Писмо от Америка" - Колонката на Краска. Само на www.alexanderkrastev.blogspot.com.
27 май 2007
Пощипване по ушенцето
Едно време не се наслаждавах особено много на американските рок-банди, освен ако не ги смятах за собствено откритие. Е тук случаят е такъв - открих за себе си Maroon 5 някъде през септември 2002, доста преди да станат известни у нас в началото на 2003. Всъщност едва преди месец изслушах целия им първи албум, но това означаваше само едно - нервно чакане на предстоящата втора тава "It Won't Be Soon Before Long". Официалното пускане на албума бе на 22 май, но благодарение на Джи'Фен успях да си го изтегля една седмица по-рано ето от тук.И след десет дни безспирно слушане (и измъчване на околните), резултатът е: УАУ! И тринадесетте парчета са с необходимите данни за разбиващ сингъл, но определено за мен изпъкват две - нежната балада "Goodnight Goodnight" и шеговитото "Kiwi". Първата песен наистина въздейства като пощипване по ухото за лека нощ, а втората е изпълнена със страст (никога не съм мислел, че някога ще кажа нещо подобно за мъжки глас, но това момче Адам Ливайн определено си го бива - Джордж Майкъл, пази се!). Споменах Джорджи, но всъщност стила на "Kiwi" страшно напомня за Prince. Заслужено като самостоятелно парче е изведен и превърналия се вече в хит "Makes me wonder", който най-вероятно ще бъде последван от агресивното "Wake up call". "Специалистите" намират прилики на някои от песните със стиловете на INXS, Police и Майкъл Джексън, но истината е, че дори след 5 години на голямата сцена, Мaroon 5 все още търсят себе си.
*Тук и тук има отзиви на американската преса за "It Won't Be Soon Before Long". Снимката е дело на Дан Макмидън за USA Today.
19 май 2007
"Да дойдат танковете..." или "Я се махай с този апарат..."
Снощи най-накрая успях да се докосна до трите чудодейни икони на Св. Богородица, около които бях зает цяла седмица - с подобни неща. Имах заслуженото щастие да присъствам на заключителната литургия преди светиите да поемат обратно към Бачково, Троян и Рилския манастир. Взех със себе си и Стела, която по едно време, правейки връзка с побоя над фоторепортера на в. "Експрес" Емил Иванов (който имам съмнения, че е поинсцениран), каза нещо от рода на "Ей сега е времето отчетата да извадят бухалките и да подгонят всички фотографи, които снимат службата."Тъкмо опитвах да се стърпя на остроумната забележка, когато точно зад нас изскочи кметът Борисов, придружаван най-вероятно от нежната си половинка Цветелина Бориславова, и застана отпред. Съответно фотографите веднага започнаха да снимат неформалния лидер на ГЕРБ, а той по Батебойковски каза "Ей, я се махай от тука с тоя апарат, че..."
Този път наистина не успях да се сдържа. Знам, че има хора, които не обичат да ги снимат (предполагам, че Стела именно поради тази причина направи вмъкването за боя), но чак пък да заплашват в Божи храм.
Малко черно ми стана от този безспорен опит за цензура. Не мисля, че има нещо лошо в това кметът на столицата да влезе на поклонение пред иконите малко преди те да бъдат върнати в манастирите им, дори и официално опашката отдавна да е спряна. Но изпълнения от типа "Махай се, бе, папарак!"... Да, наистина май остава само "да дойдат танковете".
15 май 2007
Удоволствието от работата
Понякога ти омръзва да работиш за онзи, дето духа. Но пък когато ти покажат, че ценят това, което правиш, ти става някак по-хубаво.Обичам работата си. Всяка сутрин отивам с усмивка в офиса, защото знам, че ми е приятно и ще правя нещо, което ми харесва. Вярно, че не е на таванска стая с ламперия и прозорче към небето, като мястото, където работи Estrellita, но пък е дизайнерски аранжиран и го показват в почти всички офис списания. Все пак, атмосферата е предразполагаща.
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!
