01 март 2014

Преди #TEDxNBU - моите 5+1 любими TED-видеа

Признавам, обичам неща (и хора), които вдъхновяват останалите, дори да не са мой основен извор на вдъхновение и възхищение. Нещо такова е и TED, веригата конференции за технологии, развлечение и дизайн - рядко търся нещо конкретно, но почти винаги гледам, когато някой сподели из социалните мрежи линк. (Е, в един момент имах идея да преведа на български всички talks на книжна тематика, но вече беше свършено).

Още не съм бил на български TEDx (макар да съм чест посетител на събитията на "Горичка", където форматът е почти същият), но скоро това май ще се промени. Наближава TEDxNBU и девойките от "организационния комитет" ме поканиха да споделя 5 любими TED-лекции. Изборът е труден, затова ще го направя бързо и по памет.

Започвам с книжна тема, разбира се. Първо е Елиф Шафак, която умее да разпалва сърцата и определено знае как да разказва истории (много важно за мен умение). В тази си лекция тя говори за това какво е да пишеш, как да събираш и пресъздаваш истории.

 

Следва още една писателка - Елизабет Гилбърт, която вероятно ти е известна със съвета си да ядеш, да се молиш и да обичаш. Дори "женските" книги да не са ти присърце, тази лекция на Гилбърт ще ти допадне - тя е за креативния гений, за това как всеки носи една голяма идея у себе си.



Сега и любимият ми роден TED персонаж: чудесната Яна. Яна Бюрер-Тавание, която, откакто я познавам, се занимава с каузи - помага на каузи, разказва за каузи, създава и довежда докрай каузи (и прави TEDxBG).



Продължавам с още нещо от България, но този път на английски. Стив Кайл, който у нас се занимава с предприемачество и менторство, говори за това колко е важно да се забавляваме, да се смеем и да играем, за да успяваме и да сме щастливи.



Номер 5 - Бярке Ингелс. Суперготин и свеж датски дизайнер, създател на голямото копенхагенско студио BIG, чиято корпоративна концепция "Less Is More" води до истински лудости - просто ти се иска да посетиш.



И за финал, съвсем изсън класацията, един сър - сър Кен Робинсън. Любим автор на една от организаторките на TEDxNBU - Деси Бошнакова, така че този talk, озаглавен "Училището убива креативността", освен да покаже отношението ми към образователната система у нас има за цел да изпрати и едно намигване към Деси :)



Това е от мен, TEDxNBU е на 22 март, програмата ще е ясна съвсем скоро, а аз пожелавам успех на чудните Деси, Ади, Събина и Ивелина (които познавам) и на Цветан и другата Деси (които не познавам, но които съм сигурен, също са чудни и с които ще се радвам да се запозная на място), които организират събитието.
Прочети

24 януари 2014

5 екзотични дестинации за посещение от родните депутати

След като родните депутати се оказаха особено активни в международната дейност и опознаването в "лични визити" на екзотични за обикновения българин страни като Куба, Сирия и Тайван, предлагам кратък списък, с който и останалите народни представители да запълнят празнините в дейността на международно низвергнатия външен министър Кристиян Вигенин:

1. Тайланд - освен с вкусната си храна и красивите залези, страната на Рама ще ги посрещне с разкошна архитектура и know-how как в няколко поредни управления да създадат семеен режим с трайни зависимости. Вероятно и ще покажат на местните политици как да обясняват, че нямат сестра.

2. Северна Корея - чиста и подредена страна, с ясни правила и свободи, в която няма свободия - точно такъв строй, в който депутатите ни биха ходили спокойно на работа, без странни хора да ги притесняват и да изискват от тях някакви неща (севернокорейският лидер има и успешен лек за справяне с такива хора - на стадиона и... забавление). Тази особено велика нация успя дори да вземе проби от слънчевата повърхност, което със сигурност дава възможност за оптимизация на родната енергетика и заслужава посещение от парламентаристи, било то и "в лично качество".

3. Украйна - една от най-братските ни държави на изток, където напоследък всички се славят с точно като снайпер око, може да окаже ключова подкрепа с насоки как да бъдат прекратени 7-месечните протести у нас. Подобна визита би била от изключителна важност, предвид зараждащия се транспортен дефицит у нас с намаляването на превозните средства от видя "бял автобус".

4. Иран - наследниците на персите имат сравнително добри познания по ядрена физика и със сигурност биха могли да са полезни в решението дали да строим АЕЦ "Козлодуй" или да се насочим към други енергийни проекти (виж илюстрацията).

5. Луната - като наистина велика страна, KLETA MAJKA BALGARIQ заслужава да е четвъртата държава в света, която да осъществи меко кацане на Луната. И за да сме все пак с нещо пред САЩ, СССР и Китай, които по някаква случайност са ни изпреварили, предлагам да изпратим всички 240 депутати там. С еднопосочен билет...

Прочети

21 ноември 2013

Наръчник за четене на жълта преса



Преди известно време ми попадна текст на английски, превод от статията "Манипулативни тактики към народа в плуралистична медийна среда" на някой си Пьотр Давиденко, оказал се част от екипа за създаване на пропагандни тактики на КГБ. Текстът е писан в последните месеци от съществуването на СССР, като не е ясно човекът колко важна фигура в стратегиите на репресивния апарат на Съюза е бил и дали "тактиките" са били предназначени за вътрешнодържавно ползване или за изнасяне в преки и косвени сателити (като България, например).

Понеже достигнах до текста в научен архив през няколко препратки, вече ми е трудно да го открия. Пазя обаче записките си, които ще нахвърлям набързо - можете да ги приемате като наръчник за четене на жълта преса (или на медии бухалки, в общия случай е едно и също):
  • Внимавайте кои факти липсват в даден материал - често използван похват от жълтите медии, когато се дели злепоставянето на някого, е да се постави лицето в даден контекст. Той обаче никога не е изчерпателен - винаги внимавайте кои факти точно липсват от съответния контекст и какви биха могли да са причините за "тактичното" им пропускане
  • Внимавайте кои имена липсват в даден материал - също както при пропускането на факти, обикновено при злепоставяне на някого се пропускат и имената на основните му противници, сред които обикновено са и поръчителите на текста
  • Следете средната възраст на хората, за които пише на конкретната страница - ако тя е много различна от вашата, значи вероятно не сте изобщо търсена аудитория от редакторите на изданието. Сменете го с някой по-нормален
  • Мислете защо в този момент четете точно тази тема - често се случва жълтите медии да подменят обществения дневен ред с вторични теми, които да изместват вниманието от сериозните проблеми 
  • Не се хващайте на номера с обективната журналистика - такова чудо няма. Дори начинът на подреждане на фактите в една новина е начин за субективизирането й, което не е задължително лошо. Често прас-прес медиите закачат съвсем леко някои теми само и само за да се наложи да дадат думата на "другата страна", която в общия случай се оказва правилната страна
В крайна сметка, винаги имайте едно наум за нещата, които четете. Особено в медии, които така и не успяват да спечелят трайно доверието ви.

P.S. И докато си пишем мистификации за пропагандата, в България все пак има достойни журналисти!

Снимка: blog.radikal.com.tr
Прочети

10 ноември 2013

Наръчник на младия национал-популист



По всичко личи, че идват избори. Е, те няма да са по плана на хората - възможно най-скоро след незабавна оставка, а най-вероятно по графика на политическата върхушка - 2 в 1 през май след студена и "изстрадана" зимна оставка.

Сигналите са достатъчно ясни - разчистванията вътре в самите партии (казусът "Бисеров"), отделяните високи бюджети за политическа реклама (казусът "Атака"), тръгването на "новите месии" на обиколки из страната (казусът "Бареков"), насърчаването на разделението на народа по уж партиотичната ос "Българи юнаци"-"Бежанците на сапун" (казусът "Пиротска"), ползването на криминални инциденти за създаване на ксенофобски нагласи (казусът "Вики") и още, и още...

И понеже след "прочистването" ще трябва да изгреят нови лица, ето няколко съвета за начеващите национал-популисти, които ще трябва набързо да натрупат популярност сред "лесните" избиратели за предстоящите избори:
  1. KLETA MAJKA BALGARIQ над всичко - за истинския българин няма нищо по-важно от рóдината, от нейното добруване и това да пребъде през вековете. Чак след това е Венета!
  2. Братска Русия пак ще ни спаси от всички поробители - ясно е, че това членство в Европейския съюз е с цел само да заграбят земята ни и да ни ползват като буфер срещу арабската икономическа инвазия през последните години. Но кой ще ни пази, след като заради НАТО ни закриха и войската!!! А в същото време Русия възвръща старата си слава на икономически титан - това е истината и за българската икономика.
  3. Чужденците заграбват земята ни и златото ни - продажбата на българска земя на чужди фирми и граждани трябва да бъде изцяло забранена. Както ние си взимаме почва от пресвещения Божи гроб и я носим тук да ни закриля, така и чужденците малко по малко заграбват нашата напоена с кръв земя, за която дедите ни са давали живота си! Отвърнеш малко поглед настрани и току-виж черноморието ни се оказало чужда собственост (хм, справка - Камчия)
  4. Богатите крадат и експлоатират бедните - няма начин да си забогатял честно в тази държава. Е, има едно две изключения - те са явни и скрити собственици на една-две медии. Но! Иначе богаташите са пиявици, които експлоатират труда на бедните си служители, превръщайки ги в роби и забогатявайки все повече и повече на техен гръб. От богатите трябва да вземем, за да дадем на бедните и на пенсионерите! Равенство за всички! Освен пред данъчните.
  5. Мързеливите бежанци са дошли тук, за да ги храним и поим, ще ни избият и завземат - едва закърпваме бюджета на републиката, и то с изстрадани заеми за бъдните поколения, а сега и тия бежанци са ни на главата - да ги храним и поим... Те трябва да бъдат екстрадирани обратно в родината си - там са родени, там им е мястото, трябва да са горди с нея, както ние сме горди с нашата велика България.
  6. Повсеместното въоръжаване е единственият начин да се справим с престъпността - дали някой ще посмее да влезе в къщата ни, ако знае, че имаме пистолети? Не, нали - да се разреши носенето на лично оръжие еднократна доза!
  7. Частният бизнес насърчава сивата икономика и заграбването от корпорациите, трябва национализация - богатите измамници крият данъци и приходи и с това ощетяват държавата ни и дават скритите пари за скъпи коли и апартаменти в чужбина. Корпорациите пък опитват да ни завладеят, мачкайки дребния бизнес и вдигайки изкуствено цените, след което изнасят печалбата в чужбина - има решение за всичко това и то е национализация на индустрията и земеделските стопанства.
  8. Вън чуждите автори от учебниците по литература и история - имаме толкова велики български бардове, градили духовната история на родината, нямаме нужда от чуждопоклоничество в учебниците, по които учат децата ни.
  9. Народът ни се топи - да затворим границите и да насърчим раждаемостта - не може велик народ като българския да изчезва - стига вече сме емигрирали, да останем тук, да правим горди български юнаци тук - дори не в града, а на село (селата ни изчезват и застаряват!!!). Да затворим границите и да се обедимим за каузата всички да работим за добруването на родината - пари има, материал има, ние сме най-умната нация - няма как да не успеем!
  10. Едно време беше по-добре! - няма значение кое е "едно"-то време, няма как да не е било по-добре, защото сега е ужасно зле.
Следвайте тези 10 прости тези и със сигурност ще спечелите гласовете на всеки горд, интелигентен и милеещ за родината българин-патриот на следващите избори!
Прочети

08 ноември 2013

СТАТИстите на СТАТИквото


Познавам две прекрасни мили дами на име Мила, които са пряко свързани с УНСС - едната тази сутрин ми каза, че е на крачка да напусне обучението си там по средата и да рискува всички инвестирани досега пари, а за другата това не стои на дневен ред. И двете имат право. Истината обаче е, че и двете са жертви.

Жертви на всички онези СТАТИсти на статуквото (или СТАТИквото), които цял живот са били чаркове в добре смазаната машина за притискане на инакомислието. Жертви на хора като Стати Статев, който с наглостта си, ДС-гърба си и комфорта да е ректор на най-голямото икономическо висше училище у нас се изправя пред цяла аудитория студенти и словесно ги унижава по начин, добре познат от старите ленти. Жертви на СТАТИстите, които сега се налага да играят главни роли - същите онези извадени от гардероба скелети, които днес са остриета на мачкащата пропагандна машина, разгръщаща се на все повече нива под прикритието на съветващо пообъркалите се млади "патѝло".

Поставям се на мястото на студент в УНСС. Всъщност, такъв щях да бъда, ако успехът ми не беше стигнал за СУ, макар че първото впечатление от икономическия университет беше повече от "чудесно" - по време на първия кандидатстудентски изпит там един от квесторите перифразира прословутия line на Ъпсурт "3 изпита за 200 марки и едно прасе" с допълнение "Не е много далеч от истината"...

Та, за студентите - какво следва да направи човек, който е избрал да придобие (открадне?) икономическо образование в УНСС и не е съгласен със статуквото в страната в момента, когато ректорът му идва, присмива му се, подиграва му се, обижда го и си тръгва, след което го заключва? Мога ли да си тръгна и аз и да изгубя всички инвестирани от мен и/или родителите ми (+ държавата, много е важно!) средства, понеже университетът ми се управлява от наглец, изглеждащ по-скоро като Даскал Стати, отколкото като високопоставен учен? Вероятно бих се преместил в друг университет. Ако бях обаче редовно бакалавърско обучение, но ако съм магистратура (не особено евтина) без аналог на друго място?

И да, качеството на обучението в УНСС вероятно е по-високо от други икономически звена на висшето образование и при всички случаи е по-близо до 21. век от тази част на СУ, която аз познавам (немалка). Но тук говорим за морал.

За морал, изправен срещу неморалното СТАТИкво.




Поздравявам Даскал Стати с тема от форума на поверения (а може би подарения) му университет. С посланието, че насоките за преместване в УНСС лесно могат да се превърнат в насоки за преместване от УНСС. И с въпрос - проф. Статев, #оставка?

Защото не студентите са тези, които трябва да си тръгнат!
Прочети

26 октомври 2013

Окупация? Университетът е само и единствено ваш, на студентите


"Не знам как по-ясно да ви го напиша", колегa (много гадна дума, винаги съм я мразел) - излезте от черупката си. Неаргументираният вой срещу окупацията на СУ е "най-малоумното нещо, което беше възможно да измислите и подкрепите". Защото отговорът на тезата "Университетът не е само ваш" е "Университетът е само и единствено ваш, на студентите"

Ето няколко обяснения за неща, които може би не разбирате:
  1. Университетът не е място, където човек стои на един чин и записва. Това е мястото, където да се среща с правилните хора, да обсъжда своите идеи (и о, шок, да приема понякога чуждите), да краде от опита на останалите, за да се подготвя сам за живота. Е, нещо такова се случва в момента в Ректората и окупираните зали в разпръснатите из цяла София факултети.
  2. "единственият начин да се освободим от мрака, обгърнал обществото ни" е като избягаме от клишетата, най-вече от клишето да смятаме, че всичко ни се дава даром, че се полага на всички по равно и че надигането на глава е нещо много лошо.
  3. Има нещо по-важно от науката - това да си способен да поставиш под съмнение всичко, което ти е наложено като даденост. Извинявам се, това Е науката.
  4. Политиката и партийната принадлежност не са равнозначни. Изказването на мнение по важните теми обикновено е политика, но определено не трябва да плаши никого. Политическата, партийната агитация обаче е различна - за нейната роля тук, малко по-долу.
И няколко предложения за неща, които може би трябва да направите, за да защитите настоящата си позиция:
  1. Ползвайте студентската си книжка и влезте в Ректората, за да прочетете какво пише на дъската в Зала 272 (помагам: без политическа агитация). Постойте половин-един час - ако чуете партийна пропаганда, съм готов да се извиня.
  2. Идете при колегите си в окупираната зала 13 на ФЖМК и измислете начин да накарате преподавателите си да идват на лекции
  3. Напишете писмо на всеки един от преподавателите си, с чиито политически възгласи не сте съгласен, и му обяснете, че имате нещо против партийната му принадлежност. Изчакайте резултата. Сигурен съм, че той ще е изразен не в скъсване на следващия изпит, а в обяснение какво и защо - просто защото да си преподавател не е политическо назначение. Не и в моя свят
  4. Опитайте да организирате "контраокупация" на ФЖМК, повикайте "журналистите" Петър Волгин и Велислава Дърева да Ви изнесат лекции. Сигурен съм също, че много други "журналисти" ще дойдат да ви подкрепят на следващата сутрин, както се случи вчера. А може би греша?
Снимка: Дневник
Прочети

30 септември 2013

#щотиетаядемокрациябе


Днес е ден на познавателни несъответствия. С други думи, на когнитивни дисонанси...

Половината от него бе заета с разговори с хора, за които качествените медии дори като фикция са нещо лошо, журналистите трябва да са бедни, а машинациите на държавата - законни. Подозирам, че у нас и ВВС с цялото й реноме на символ на медийните стандарти щеше да бъде заклеймена.

После се оказа за пореден път, че българските автори смятат за под достойнството си всяка медия, която "има наглостта" да напише негативна реценция по тяхна книга. А послъгването за замитане под килима е допустимо, стига хилядите луди фенки да не забележат.

И накрая нов катарзис - лумпенизирани депутати, пиянстващи в центъра на Брюксел, опитват да прилагат тукашните си номера на притежаващи десетилетен опит с туристи ресторантьори. Разбира се - "дръжте крадеца" е първото, което им идва на ума...

Хубаво де, 110 дни ма'аме краци по паветата и будуваме по нощите, за да показваме на хора, които не искат да си отворят очите, разни дупки в днешната ни демокрация. И в такива дни се запитваш - добре, бе, мама му стара, оти се тепаме, като няма кой да ползва истинската демокрация, за която се борим? #щотиетаядемокрациябе

Прочети

27 септември 2013

Кой? Аз! Аз МУ подадох оставката!



106 дни слушаме въпроса "Кой?" и никой не дава еднозначен отговор... Ще му отговоря: Аз! Аз днес подадох оставката на Пламен Орешарски, защото:

- гражданите в България е крайно време да получат своята страна обратно от мафията
- е крайно време медиите в България да спрат да се чудят коя страна на палачинката е правилна (по Самуил от Не!Новините)
- знаех, че новината за оставката на Орешаро ще е първата тема, по която стената ми ще е пълна с еднозначни отзиви след 14 юни, когато всички бяха бесни
- за разлика от всички маркетинг мурута, знам заглавията на доста филми с примери за политически маркетинг освен "Да разлаеш кучетата"
- Маркес е жив

Прочети

23 септември 2013

Кой е виновен? и Как да постигнем успех? - има отговори

Когато вчера писах какво още съм можел да направя за първите 100 дни на протеста, мислех  да пиша и "да отида на поне едно професионално обучение, с което да инвестирам в бъдещето си". Nо в последния момент се сетих, че всъщност бях на едно такова, за което просто не съм ти разказал.

На "Как да постигнем пълен успех в продажбите?" на Lemon Management попаднах почти случайно, но те хубавите неща така стават, нали знаеш? И още от самото начало разбрах, че съм на правилното място: за първия един час лекторът Хари Аничкин не каза нито един съвет или правило, която да прозвучат съмнително (това си е от мен - не обичам по време на обучения някой да развива странни теории, които дори на незапознатите с материята да звучат, хм, нелогични), а цитираните методи бяха добре обосновани с познати научни теории и имена.

Чудесното впечатление от самото обучение продължи до края - строен формат, при който всяка от сесиите започваше с опознавателни игри между участниците, активиращи и наблюдателността и концентрацията (ТУК и СЕГА!), а отделните теми завършваха с упражнения за затвърждаване, след които всеки от участниците (групите са оптимални като брой) получаваше обратна връзка не само от Хари, но и от останалите "ученици".

Какво научих: как да преценя типа човек, който стои срещу мен, подходи за говорене на едно емоционално ниво с клиента, хитринки за постигане на съгласие с него. Не успях обаче да остана за частта за "затваряне" на една сделка, което си е важно от моя гледна точка.

Записах си няколко тематични книги за четене, които все още не съм си набавил, но ми изглеждат доста интересни. Не си записах почти нищо в упражнението с "хюмандизайн", защото съм далеч от тези неща (макар картата да показа интересно верни неща, хаха).


Следващата седмица предстои нов семинар по програмата Lemon Management - "Кой е виновен, когато продажбите не вървят?", и съм сигурен че освен интересен, ще ви е и адски полезен. Ето интересен тийзър за обучението:

Прочети

22 септември 2013

100 неща, които можех да направя за 100 дни


Снощи не бях на площада - подходих егоистично, откраднах малко време за себе си и заведох годеницата си на кино. На връщане, борейки се с гузната си съвест, опитах да измисля 100 неща, които можех да правя в продължение на онези 100 дни, в които протестирам и инвестирам време и усилия в каузата "#оставка".

Ето и тях:
  1. Да се оженя
  2. Да прочета още няколко книги
  3. Да се прибера при родителите си поне още веднъж
  4. Да намеря още поне един клиент за агенцията, в която работя
  5. Да прехвърля всички свои стари материали към новия "Аз чета"
  6. Да отида поне веднъж на гости на леля си в квартал на другия край на София
  7. Да ходя на плуване два пъти седмично
  8. Да тичам в парка вечер (когато не съм на плуване)
  9. Да тръгна на фитнес
  10. Да избера мястото, където да се оженя (след като самата сватба бе отписана още в първите дни на протеста)
  11. Да правя повече любов с жена си
  12. Да скоча с бънджи
  13. Да скоча с парашут
  14. Да изкача Черни връх
  15. Да изям парче торта със стара приятелка
  16. Да пия бира със съученици в родния си град
  17. Да даря книги в дом за сираци
  18. Да посетя поне две библиотеки извън София
Всъщност, не знам защо ги броя. Истината е, че заради протестите от 100 дни правя много други неща, за които обаче не съжалявам. Запознах се с хора, които вече дори обичам. Но е крайно време онези да си ходят

Така че, "Оставка: Сбогом и благодаря за рибките"
Прочети