21.30.Свечерява се. В ушите ми (през слабите слушалки с надпис Sony, които само след 17 часа ще спрат да работят) звучи меланхоличното и носталгично
"Landing in London" на
3 Doors Down. Бързият влак за Кардам и
Силистра потегля. Някак странно впечатление ми прави надписът
София , който се отдалечава заедно с гарата, която обозначава.
Помислям си:"Да не би това да започва да ми липсва?!?". Неизбежно ми идва на ума, че съм (своеобразен) блогър. Добре че имам под ръка тефтер, пълен с откъслечни лекции и репортажи от футболни мачове, и химикал от рециклирана хартия (Recycle, please).
И все пак... Напускам своя подреден вече свят. Явно наистина съм изградил миниатюрен макет на един нормален човешки живот: ходя на задължителна работа всеки ден (е, добре, малко преувечличих, става въпрос за лекции); имам за хоби това, което ми харесва (и което всъщност е действителната ми работа); получавам заплата (скромен хонорар, но засега съм доволен); имам прекрасни приятели (с единия вече живея, с другите се разбирам чудесно,
дори отивам на бал на двамата, с които сме прекарали четири неразделни години); живея в що-годе нормална среда (кой казва, че в
Студентски град е зле?!?)... Жалко само, че още явно не съм узрял за брак (!?!)...
А сега... Сега съм странник, герой-нарушител, разбиващ своя космос, за да се завърне към корените си...
"Посъбуждам" се, оставям химикалката и се оглеждам. Мамка му, едва сме минали София-Север...
