Android Mania в градския транспорт

Дълго време си търсих удобно приложение за проследяване на трафика и редовността на градския транспорт в София, след като препоръчаното ми от бившия ми съквартирант Ицо с прозаичното име "Градски транспорт в София" не вършеше достатъчно добра работа (всъщност това е единственото от четирите приложения, които излизат в GooglePlay на ключова дума "градски транспорт", което не е разработено за M-Tel & HTC App Factory Contest-а през 2010 г.). И накрая открих едно, което има всичко нужно, за да се влюби в него един редовен пътник с Android-телефон.

"Софспирка" на Sirma Mobile има достатъчно красив интерфейс (другите три в горния списък са ужасно грозни), открива изключително точно настоящата локация на чакащия и го ориентира за движението на най-близките няколко спирки в двете посоки. От коментарите на потребителите виждам, че времената не идват от GPS-системата на СКГТ, а от разписанието, но досега не съм имал проблеми...

Както се вижда от третия скрийншот, има доста прилична функция за "маршрут", но аз лично за това си ползвам приложението на Google Maps, защото ми го свързва с близки обекти, по които мога да се ориентирам.

Някакви други предложения?

Това - да, това - не

Напоследък много си говорим за copy-paste-а. За това, че медиите (дори и печатните) са се превърнали в "информационни агенции", които само препубликуват взети от други места материали; че често наградите за журналистика отиват именно при такива медии/журналисти, може би като стимул да продължават в същия дух; че хората до такава степен са влезли в това русло и предпочитат да четат/споделят/коментират само изпразнено от собствен облик "съдържание" - мъдри мисли, приписвани на имена от историята, котенца/кученца, четящи книжки бебенца...

И в тези условия се налага да правиш избор...

Ако си доставчик на съдържание за медиите (да кажем, че правиш нечии връзки с тях), можеш да се надяваш, че ще новината ти ще мине непроменена сред всички останали копипейстнати текстове и да се радваш. Ако не стане и те пренасочат към рекламния отдел, без значение от значимостта - следващия път...

Ако си доставчик на съдържание за аудиторията (което напоследък невинаги е равно на медия в журналистическия смисъл на думата, за съжаление), пак можеш да избираш - да пускаш всичко 1:1 с намеса по най-малката допирателна, лишавайки се от собствен почерк, или да избираш най-интересното за твоята аудитория, да го персонализираш (буквално) спрямо нейните разбирания и очаквания и да я пазиш от... хм, плявата.

Винаги съм предпочитал да действам на принципа "Това - да, това - не". Да, прави медията ти по-малко четена и с по-малко налична информация. Но пък я превръща в източник, на който хората вярват и се доверяват. Винаги съм съветвал хората, с които работя, да не спират да влагат себе си в своите материали, дори да рискуват да ги направят прекалено лични - подписват се под своите текстове, все пак. А и усилието си струва.

Всеки обаче може да прави избор сам за себе си. Ти какво избираш?

Как се влюбих в Google

Ох, убий ме с камъни, почти винаги заглавията ми излизат fake, но все тая - почвам с една мисъл, свършвам с друга (обикновено за любов). Е, сега пак ще говоря за любов, въпреки че не робувам на марки обикновено...

Картинка: hnella.blogspot.com

В интерес на истината в Google-продуктите съм влюбен доста отдавна, но от Нова година насам все едно се влюбвам отново след 6-годишен брак...

Всичко започна в началото на 2006-та година с избора на Blogger като платформа за блога ми - и до ден днешен "Хайку за вълци", макар и под ново име и на собствен домейн, си се хоства безпроблемно на поддържаната от Google платформа за блогинг (и микроблогинг в зависимост от темплета). Малко след това прекарах няколко дни в усъвършенстване с Google-търсенето и доста месеци в складиране и категоризация на RSS-фийдовете на сайтовете и блоговете, които си заслужава да чета, в Google Reader. Не харесвах Gmail заради скорострелността, с която почти всички мои познати си направиха пощи там - бързите моди винаги ме отблъскват: или съм сред първите, или ме пиши "бегал". Google+ ми е много симпатичен и продължавам да го ползвам, въпреки празнотата, с която ме посреща винаги... (смятам обаче, че шеърването на всяка моя публикация или публикация за клиент си носи достатъчно ползи при google-търсене на съответното съдържание, затова +1 като действие ми е по-важно дори от Facebook Like)

И дойде време да си призная как се влюбих отново в Google, този път за още по-дълго и (дано не се случва) безвъзвратно - с взимането на телефон с Android, който ме принуди да си създам Gmail акаунт, с него да започна да преглеждам файловете без да ги свалям и по този начин да ги прехвърлям директно към Google Docs, където да бъдат съхранявани в прилично голям архив, в който мога да търся по най-лесния начин (все едно от Google-продукт може да се очаква нещо друго :), и отново ми се прииска да си взема един Chromebook, който няма твърд диск, но носи информацията навсякъде с мен през облака...

Нищо не разбра, нали? Ами, то и в любовта винаги така става. Обичам сам да си правя нещата, що се отнася до технологично отношение, и затова Android-чето на Google ми изглежда най-доброто, което ми се е случвало досега - Windows ми е нещо непоносимо, а Mac-ът ми създава достатъчно проблеми, за да съм сляп фен, както са повечето Mac-юзъри... Да кажем, че ми харесва фактът, че под Android мога да си сложа бързо и лесно която искам песен като ringtone и то съвсем интуитивно, докато с iPhone (тествано на 4S) би ми отнело доста време* + инвестиция за app...

Идеята на този дълъг преамбюл е, че от време на време ще споделям интересни приложения за Android, които ми помагат и бих се радвал и ти да имаш, ако ползваш такъв телефон и ти се наложи...

А дотогава: виж за какво си мечтая...

* Понеже това е действителен случай, ето прилично подробна публикация за това как да си сложиш собствена мелодия на звънене на iPhone (4S).

Written In The Stars - какво ни говорят звездите за 2012-та

А, не-не, не съм станал врачка. Просто ми попадна годишният хороскоп на "жената, която винаги познава" за вестник 24 часа - Кети Мартинова. Роден съм през третата декада на зодия Дева, така че ще ви поясня какво точно предстои да ми се случи според това, което Кети ми е предсказала. Да видим!




1) Януари - провал в работата, ако не занижите претенциите: Хаха, предпочитам да го наричам "перфекционизъм", не "претенции". Така че - никакво занижаване, а провалът явно ще е за други ;)

2) Февруари - без стабилност и сигурност в интимния живот: Защо, защо, защоооо? Точно за 14-ти февруари ли? Еми, хубаво, ще се празнува Трифон Зарезан няколко пъти...

3) Март - нови задачи и проекти: Чудесно, от малък се каня да отварям сергия за мартенички в подлеза на НДК. Вижте Слави Трифонов докъде стигна, като почна от там - преди е бил само в края на февруари и в началото на март, сега е всяка вечер в НДК!

4) Април - домашни тревоги и драми в любовта: Тук вече се успокоих - две години с тази любов и явно ще дойде времето и за малко драми - еми, нищо човешко не е чуждо дори на лисиците явно...

5) Май - след караниците идват най-хубавите моменти: Е, това вече е приказка. Значи... за хубави моменти си пожелавам ходене до Барселона, получаване на ключовете за чисто нов автомобил, виждане на първи тираж на собствено издадена (а защо не и собственоръчно написана) книга. Три ми стигат засега. Добре ли е, а?

6) Юни - вълнуващо запознанство, късмет в бизнеса: Хм, кой ли ще е това? Първия в държавата вече ще го познавам, може би първия в друга държава? Oh, Barack, it's so nice to meet you!

7) Юли - много пътувания и срещи с приятели: Ами да, време за моренце... А за магистратурата нещо, ще се завършва ли най-накрая или? Кетии, нищо не казваш за това? :(

8) Август - спорове с любимия: А, супер... Ама това не беше ли и за март? И за май? И за февруари?

9) Септември - положителни новини - в работата и личния живот: Ураааа, най-накрая ще стана на 26, цяла година чакам този момент!

10) Октомври - много контакти и по-високи доходи: ОК, Кети, ти ли ще звъннеш на шефката, за да й го съобщиш?

11) Ноември - удари под кръста в бизнеса, ревност в любовта: Аууу, кофти месец ще е. Дали да не планирам една дълга почивка още отсега? И без това ще съм се трудил много - с нови задачи, късмет в бизнеса, по-високи доходи... Карибите или Ибиса?

12) Декември - нова работа и пламенна любов: Това е за трети път тази година. Добре, разбрах, догодина ще слушам повече...

Усмихнете се най-после - 2012-та ще е мноого по-добра и от тази! (Казах го и за 2011-та и познах - сега пак няма да сгреша)

Какви са иноваторите?

Според професор Джеф Дайър, съавтор на книгата "Иноваторското ДНК", иноваторите се делят на няколко групи (вероятно влизат в поне една):

- Питащи - такива, които си задават въпроси за света около себе си, за нуждите на хората, и които след това отговарят на тези въпроси с определена иновация

- Изследващи - откриват нещо, влюбват се в него и после го пренасят обратно в своя свят, като го адаптират по иновативен начин

- Свързващи се - хора, които умеят да използват мрежите си от контакти, за да комбинират и превърнат микроидеите в макроявление

- Експериментиращи - които опитват всевъзможни странни комбинации от елементи и сред тях откриват начини за оптимизация на процеси, иновации на продукти и т.н.

Нещо, което ги свързва - те са Dreamreaders - могат да разчитат мечтите на хората и да ги правят реалност. Просто го правят по свой специфичен начин, а може би просто защото имат топки да го направят.

• P.S. Видеоинтервю с Дайър в блога на HarvardBusinessReview - там той обяснява и как тези четири елемента могат да бъдат направени част от корпоративната култура и да движат всяка една компания напред.
• Update 29.01.2011 - Друг от съавторите на "Иноваторското ДНК" - Клейтън Кристенсен е обявен за №1 сред "50-те най-влиятелни мениджмънт гурута" от HBR

Innovator dna