Показват се публикациите с етикет бизнес. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бизнес. Показване на всички публикации

понеделник, 1 март 2021 г.

Какво научих от Тед Ласо и сериала на Apple TV


Започвам този текст без да знам, че само преди няколко часа Джейсън Съдейкис е взел "Златен глобус" за ролята си на Тед Ласо, второразреден треньор по американски футбол, поканен да води отбор от английската Висша лига, в едноименния сериал на Apple TV. 

И въпреки че наградата на Съдейкис е в категорията за актьор в комедия/мюзикъл, сериалът е много повече от това. Вижте трейлъра, а след това ще разкажа малко по-подробно:

Спортните сериали винаги са ми изглеждали подценявани - доста пъти съм виждал усмивки “под мустак”, когато разказвам за това защо Ballers всъщност е повече от добра поредица за живота на професионалните спортисти и техните проблеми и възможности. Сега на преден план излиза и комедията на Apple TV и Warner Bros. Television за треньора по американски футбол Тед Ласо, който е поканен да води отбор от Висшата лига като част от отмъщението на новата президентка на клуба към бившия ѝ съпруг. 

Ако трябва да опиша накратко, в 10-те епизода от първи сезон (ще има втори, че и трети) по супер начин са вкарани самоирония и шеги от типа “изгубени в превода”, изключително много социална психология и включително дребни намигвания към живота на псевдознаменитости ("Известна съм с това, че станах почти известна...") и още доста интересни ъгли. "Тед Ласо" ще бъде любопитен не само за любителите на футбола, но и за тези, които си падат по лекия британски хумор (тежкия самият аз не го разбирам 😂). 
Не бива да забравяме нещо много важно - в големия спорт неслучайно има разлика между coach и trainer. 
И може би точно това пропуска Ребека, новият президент на ФК "Ричмънд". Така че, освен чудесно развиваните герои в сериала, за всеки, който управлява екипи или развива собствен бизнес, остават няколко ключови неща:

  • Добрият ръководител невинаги има за задача да познава материята в дълбочина, но е длъжен да познава екипа си и да взима най-доброто от него.
  • Когато си начело на екип, ти ръководиш хора с техните особености и проблеми. И трябва да си готов винаги да помогнеш и с това.
  • Понякога трябва да се разделиш с високоефективен професионалист, който не работи добре с останалите, за да върви целият екип напред. Общият резултат почти сигурно ще е по-добър от този на отделната звезда без екипен дух. 
  • Понякога най-добрите познавачи на дадено явление са изненадващи и дори да тръгват от ниска стартова позиция, имат право да получат своя шанс за доказване и развитие.
  • Да сложиш край е трудно решение. Но когато го вземеш сам, винаги се усеща по-правилно, отколкото ако друг го направи вместо теб.
  • Да вярваш никога не е достатъчно - трябва към вярата си в проекта/екипа/успеха да добавиш и всичко, на което си способен. 
  • Да си добър човек е заразително.

Ако имате достъп до Apple TV, със сигурност дайте шанс на "Тед Ласо"! Убеден съм, че ще видите много от себе си в този сериал.
Прочети

неделя, 3 януари 2021 г.

Какво научих от Боб Айгър и неговия Masterclass

 




Преди няколко месеца с колега, когото много уважавам - Марк Ралев от бранд дизайн студио Ralev.com - си поделихме абонамент за MasterClass. Така най-накрая успях да се мотивирам да изгледам доста от бизнес лекциите, които си бях набелязал още от стартирането на платформата. Вероятно ползвам акаунта най-малко от целия екип на BookMark и реших тази неделя да наваксам, започвайки с лекциите на бившия изпълнителен директор на The Walt Disney Company Боб Айгър.


Записът е правен в последните месеци преди Айгър да бъде наследен на поста си от Боб Чапек, но за сметка на това дава много задълбочен и определено любопитен поглед върху развитието на Disney през последните 15 години.

Подозирам, че част от причините мастъркласът на Боб Айгър да ми хареса толкова се дължат на голямата доза лични пристрастия към част от тезите. Много от нещата, които той споделя, са мои принципи от доста време, особено що се отнася до бизнеса:

  • Стремежът към перфекционизъм ни спасява от посредствеността.
  • Фокусът е ключов елемент от всяка стратегия. 
  • Грешките трябва да се толерират само ако са направени "искрено", не и при немарливост или недостатъчно вложени усилия.
  • Изграждането на личен контакт може да е ключово за успешното партньорство и сключването на сделки.

Други обаче винаги имат нужда от препотвърждаване, защото, колкото и пъти да ги прочетеш в книгите, е доста различно да ги чуеш лично от човек с гигантски опит на подобно ниво. Много от тези съвети са свързани с личните качества на лидера, без значение от нивото и размера на организацията, затова са чудесна отправна точка. Като например това:
    Успешните преговори са плод не само на това да оставиш егото си на заден план, но и да накараш всеки да се чувства победител накрая.
    Ето и още от посоките, в които през 2021-а определено ще се съсредоточа:

    • Неизменна част от добрата стратегия е правилната ѝ комуникация с всеки един по веригата - мениджъри, служители, клиенти.
    • Когато искаш екипът ти да гледа напред в бъдещето, задай конкретен времеви хоризонт.
    • По-добре е да се провалиш гръмко, но след това да научиш урока си, отколкото да действаш страхливо и консервативно.
    • Често се налага да предвиждаш какво биха искали твоите клиенти, затова е добре да си максимално готов да създаваш техните нужди.

    Някои от диамантите сред отделните лекции са case study-тата за придобиването на Pixar и Marvel, както и за появата на Disney Plus. Ето и много кратко обобщение на най-ценния за мен сегмент: Принципите на успеха според Боб Айгър.


    Гледали ли сте нещо в Masterclass? Ще се радвам да споделите в коментарите опита си с платформата, а защо не и съвети какво да гледам скоро.

    Прочети

    сряда, 19 април 2017 г.

    Какво е това, дето аз подкрепям "Да, България"...


    "След като аз бях поканен на среща с главния прокурор преди 2 седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става нетърпимо за него - че какво е това, дето аз подкрепям "Да, България", какво е това, дето "моята" телевизив BiT, в която Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и разбира се, вестник Сега и [Христо] Комарницки"...

    Има някакви неща в политиката в китната ни държава, които така и не мога да ги осмисля. Не, не е това как Бойко Борисов може да печели всички избори, не е и как хора с определено трудна за откриване интелигентност стават депутати. По-скоро е за това как се стига до ситуацията на безнаказаност в почти всички институции. Горният цитат е от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз“ АД и председател на Българската стопанска камара, който на среща с Дамския бизнес форум разказва как главният прокурор Сотир Цацаров го е поканил на среща в чужд офис, за да го сплашва.

    Ето го и самото видео, без монтаж във важната си част:



    Знам, че най-вероятно няма да последва нищо, дори и след утрешната пресконференция на ръководството на "Да, България". Винаги съм мислел обаче, че е нужно само един да заговори - само един водещ бизнесмен, който е бил заплашван, рекетиран, на когото са опитвали да вземат част или дори цели компании. И колелото ще се завърти. Дали ще се случи сега?
    Прочети

    понеделник, 10 април 2017 г.

    Каква е отговорната компания?


    Седмицата ми започна с разговори с компании от гледната точка на клиент, който търси правата си и компромисни варианти по направени от двете страни пропуски. В първия вариант - водеща енергийна компания - казусът предстои да бъде разрешен за броени дни. Във втория - водеща мебелна верига - вече броени дни комуникираме на база автоматизация и липса на желание/възможност от страна на мениджър на средно ниво да направи компромис към прилично щедър лоялен клиент.

    Казусите са доста различни, но решаването им ще покаже коя от компаниите доколко е отговорна - към своите служители и към потребителите си (първото ми е малко по-важно в дългосрочно отношение). И понеже темата за корпоративната отговорност ми е любима, не е странно, че тези случки съвпадат с четенето на "Отговорната компания" на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли (ИК "Жанет 45"), двама от създателите на производителя на екстремна екипировка Patagonia (в "Аз чета" вече имаме ревю от една запалена планинарка - Пепи). Те говорят не просто за своята компания като пример, а за изцяло променящия се начин, по който бизнес гигантите развиват своето производство и отношенията си със служителите, околната среда и клиентите.


    A post shared by Alexander Krastev (@al_x4o) on

    Все още съм в ранна фаза на книгата, но тя е част от любимата ми поредица "Шеста кохорта", така че съм сигурен, че очакванията ми ще се оправдаят.

    Смятам да направя и още една крачка към научаването на правилния отговор (ако може да има такъв) на въпроса "Каква е отговорната компания?" - кандидатствах за обученията на CEED България за бизнес развитие и корпоративна социална отговорност в малките и средни предприятия. Работил съм със CEED около тяхната годишна конференция през 2016 г., която се проведе в София, и познавам няколко души, останали изключително доволни от предишни техни събития.

    В рамките на проекта ще бъдат организирани 6 обучения:

    • Варна - 18-19 април
    • Бургас - 20-21 април
    • Пловдив - 22-23 април
    • София - 25-26 април
    • Велико Търново - 27-28 април
    • Враца - 11-12 май

    Местата за курсовете са ограничени, така че ви препоръчвам да се регистрирате максимално бързо тук. Признавам, лично аз имам допълнителен стимул - не очаквам да чуя крайно много нови неща, но победителите в Demo Day след семинарите ще спечелят пътуване до Швейцария за обмен на опит.
    Прочети

    понеделник, 16 май 2016 г.

    Лесно ли е да вдъхновяваш младите онлайн


    Кои са „Лидерите на бъдещето“ и кои са четирите стъпки от техния път към вдъхновяването на младите онлайн? Опитах да обясня това по време на презентацията си на традиционната конференция „Образование и бизнес“, организирана от телевизиите Bloomberg Bulgaria и Bulgaria On Air на 11 май. Вижте тези 4 стъпки, както и самата презентация:

    Стъпка 1: Да бъдеш по-добър всеки ден

    Образованието отдавна е много различно от това, което познаваме в традиционните пространства на класните стаи. Днес границите в обучението са на практика премахнати с активното навлизане на масови отворени онлайн курсове (MOOCs). Най-големите подобни платформи, част от тях стартирали от университети като Харвард, МИТ и Станфорд, привличат младите с максимална опростеност, възможност за свободно гледане на видеолекциите и силен елемент на социализация по време на обучението.

    Отделно от това големите социални мрежи използват всяка възможност да станат част от edtech сектора. Най-голямата професионална мрежа в света LinkedIn например помага на новите лидери не само чрез своята платформа Lynda, но и с програмата си University Finder. Тя близо 2 години LinkedIn подреждаше най-добрите университети на базата на успеваемостта на техните студенти да намерят работа в най-добрите компании, а от средата на май ще бъде обособена като специално мобилно приложение за студенти.

    Стъпка 2: Новите визитни картички

    Малкото картонче с размери 9 на 5 сантиметра, което доскоро всеки с удоволствие даваше при нови бизнес контакти, вече е до голяма степен демоде. Новите визитни картички са напълно дигитални, динамични и напълно в контрола на собствениците си – профилите в LinkedIn, Facebook, About.me, както и Vimeo и Behance.net за хората на с креативни професии.

    Всеки оставя своя онлайн отпечатък, а новите лидери знаят много добре как да го управляват. 82% от всички онлайн потребители на възраст 18 до 29 години ползват Facebok, затова и можете да видите Facebook-звезди с десетки, дори стотици хиляди последователи. Друг важен знак е фактът, че 38% от потребителите на LinkedIn са на възраст от 18 до 34 години – бъдещите бизнес лидери са наясно, че изграждането и поддържането на контактите в професионалната мрежа е от голямо значение за развитието на тяхната кариера.

    Стъпка 3: Как да поведеш последователите си към нещо по-добро



    Добрата новина е, че снимката не е на опашка за хляб от посттоталитарна държава в средата на икономическа криза, а на опашка за книги, в която над 90% от чакащите са на възраст между 14 и 20 години. Причината е премиерата на книгата на Емил Конрад – влогър с 300 хил. последователи във Facebook и 230 хил. абонати в YouTube, като всяко от видеата му се гледа над 100 000 пъти само за първата седмица.

    В рамките на по-малко от година бяха продадени над 50 000 екземпляра от „Нещата, на които не ни учат в училище”, а над 30 000 младежи се срещнаха с Емил лично по време на националното турне за представянето на книгата. Разбира се, тази популярност не идва за ден, нито е случайна – вече няколко години Конрад изгражда внимателно своята „армия“ от последователи, говорейки на езика на новото поколение за темите, които ги вълнуват, с много хумор и самоирония. И комбинация от закачки със самата аудитория, подаръци и хиляди часове в лична комуникация с фенове.

    След като последователите са натрупани, идва време да ги поведеш – с повече разяснителни клипчета, с по-отговорни теми на видеата, понякога и с потропване с пръст по масата.

    Стъпка 4: Отговорността да си лидер

    С голямата популярност обаче идва и отговорността – да осъзнаваш, че си модел на подражание, и всяко твое действие или позиция е с голям вирусен потенциал и може да достигне до хиляди хора.

    Подобна е тежестта и на раменете на Ханк и Джон Грийн, познати като Vlogbrothers. Те създават своя канал в YouTube в началото на 2007 г., като публикуват по 2 видеа седмично и вече имат над 2,8 млн. абонати. Техните 1100 клипа са гледани общо над 600 млн. пъти и това е наистина високо предизвикателство за всяко следващо видео. Ханк и Джон обаче се възползват изцяло от своята отговорност и залагат все повече и повече на образователния елемент. Една от последните им рубрики Hank and John EXPLAIN! разказва на достъпен език за теми, които обикновено са съвсем скучни и безинтересни за подрастващите – данъци, вътрешна политика, здравеопазване, проблемите в Сирия, Хонг Конг, Северна Корея, щатските Президентски избори 2016 и какви са възможните сценарии според изборните резултати.

    Отделно от това, Джон Грийн е не само сред най-продаваните, но и сред най-цитираните от медиите съвременни писатели. И в тази си роля той показва, че осъзнава голямата отговорност на своята трибуна – пише не просто по чувствителни теми, но и успява да подбуди емпатия у своите читатели. Като резултат от успехите му, романите бързо преминават и на кинолента, за да достигнат до още милиони младежи по цял свят.



    Видео от лекцията можете да изгледате в сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Ще се радвам да споделите размисли по темата в коментарите под този материал.
    Прочети

    вторник, 26 януари 2016 г.

    Какво е да си един от "40 до 40"

    Фото: Creative Visual Solutions за "Дарик 40 до 40"

    Не мога да си кривя душата - харесвам класациите. Вроденото ми състезателно чувство вероятно ме тика към постоянно съревнование и най-вече към търсене на победители. Е, не на всяка цена, макар и това да е трудно за разбиране за много хора.

    Ето, включването ми в подреждането на Дарик "40 до 40" е извор на страхотно вдъхновение. Това не е класация, по-скоро клуб, но престижността на участието в него се определя от нещата, които хората вътре вече са постигнали. Много победители от сферата на образованието (във всичките му съвременни аспекти) и технологиите, млади предприемачи и най-вече мислещи идеалисти, които искат да останат тук и да променят.

    Ако трябва да използвам и друга дума освен "вдъхновение", за да опиша какво е да си един от "40 до 40", това би било "надежда". Важното за мен е, че в този престижен списък има достатъчно много хора, с които комуникирам и работя рамо до рамо всеки ден, а с други се познавах онлайн. Всеки от 40-те (които реално са повече, защото има номинации и за цели екипи) има нужда от подкрепа и насърчаване, защото проектите и каузите им си заслужават. Всеки от тях е сам по себе си добра новина, всеки от тях е успешна история - такава, която си струва да бъде разказвана.




    Credit: Creative Visual Solutions
    Posted by 40 до 40 > Проект на Дарик on Friday, January 22, 2016
    Прочети

    четвъртък, 5 март 2015 г.

    Когато книгите станат задължение


    Близо девет години след старта се вкарах в този капан - да се налага да чета книги по задължение. И комбинирано с инатливия ми навик да дочитам всичко докрай, направо си е равно на книжна тъмница (в смисъл на килия, не на безумен мрак).

    Ще го кажа на майчин език - no more! След като не успях да посветя 2014-та на класиката, поне през 2015-та ще си наваксам с всички важни, но отлагани заглавия. Февруари ми удари първата звучна плесница и сервира първата тройка за прочит - изключително значими за мен книги, които дълго отлагам. Сега им дойде времето и ¡No pasarán!', докато не ги прочета.

    1) "Псевдонауката" на Бен Голдейкър - приемам се човек по-скоро рационален, отколкото емоционален, затова не мога да я отлагам повече. А и през следващите месеци очевидно ще работя по повечко здравни проекти, така че няма за кога!

    2) "Специални събития" на Джо Голдблат - апокрифно издание, което всяко ивент про у нас иска да има, но на много малко им се е получило. А Деси така и не пуска нов тираж.

    3) „Маркетинг в хотелитерството” на Станислав Иванов и Владимир Жечев - тази точно ще я препрочета, но определено си заслужава с идването на летния сезон и предстоящата активна работа с Kaliakria.

    Толкова за книгите по задължение - тези три са за удоволствие, защото така виждам аз саморазвитието чрез книги. И то определено е различно от самопомощ :)

    Ако се сещаш за други "задължителни" книги, които трябва да отхвърля през следващите седмици, съм насреща - пиши в коментарите <3 p="">
    Прочети

    понеделник, 17 ноември 2014 г.

    За шепа долари от Lafka, с които #КОЙ Капитал-изира статуквото

    Верен читател на Капитал в различните му формати съм от първия момент, в който реших, че искам да бъда журналист. Това са вече 10 години.
    Моите клиенти получават информация с приоритет от Капитал, защото това е доказало качеството си име в правенето на новини и анализи.
    Мои клиенти са били рекламодатели във вестника и често са партньори на събитията на Капитал, защото там се събира бизнес елитът. Продължавам да съм на мнение, че едва ли може да се намери по-добро място, където да отделиш бюджет за спонсорство, ако си компания с B2B дейности.
    Моята агенция - PRoPR, е PR партньор на събитията на Капитал вече няколко години. Защото "Капитал" като марка отговаря до най-голяма степен на нашите принципи за чистота в медиите и бизнеса.

    Обяснявам всичко това, за да стане ясно защо се чувствам потърпевш от появата на реклама на Lafka в Капитал - защото това е моята медия. Такава, на която имам пълно доверие.

    Как функционира рекламата - правиш качествено съдържание -> имаш лоялни читатели -> рекламодателите ти плащат, за да могат читателите ти да купуват продуктите им -> ако читателите ти купуват, рекламодателят ти плаща отново за реклама.

    Дали читателите на Капитал купуват редовно от Lafka? М-хм, и аз мисля така, че не го правят. Кому тогава беше нужен този ход?

    Снимка: Някъде из Facebook

    3000 лева с ДДС*. Общо взето толкова, според официалните тарифи за реклама в печатното издание на Капитал, струва прословутото каре-на-нещо-което-се-продава-в-Lafka-ма-не-е-точно-на-Lafka от съботния брой на любимия бизнес седмичник. Няма и две журналистически заплати. То обаче нанесе щети за... не знам, вероятно точно толкова хиляди, но в друга валута: верни читателски сърца.

    Едни 3000 лева (моля никой да не се хваща за сумата, пренебрежимо малка е). Когато си №1 вероятно ти се полага да ги вземеш, но можеш и да ги върнеш, ако направиш правилен due dilligence. И в двата случая не #КОЙ е в ситуация да губи - губиш ти.

    В този смисъл, ако мога да цитирам класическия филм на Серджо Леоне, "за шепа долари" #КОЙ успя да постави капан на Капитал и да разцепи противниците си. Евтино за модела #КОЙ, скъпо за всички нас. Ако събота и неделя социалните мрежи едва жужаха за тази проблемна реклама, днес всичко избухна. Има ли причина да се питаме защо? Просто служебният абонамент дава възможност за разглеждане на рекламите в съботните вестници едва в понеделник.

    Последваха нападки и оправдания. Първите - от читатели, почувствали се предадени от верен досега партньор в битката срещу Lafka, а вторите - от хора от медийната група, почувствали се изложени на приятелски огън. А някъде там, отстрани, ‪#‎КОЙ‬ стои и доволно потрива ръце, след като за пореден път се е подиграл на "умните и красивите", които май се оказаха предимно красиви.

    Тази вечер Капитал пусна официално обяснение защо всъщност рекламният отдел е приел това каре. Не разбрах дали акцентът е "Проблемът с Lafka и рекламите не е в парите, които се плащат за реклама, а в зависимостите, които прозират зад тези пари. В случая такива няма" или "Подобно на всяко друга вестникарска фирма, нямаме избор дали да работим с Lafka, защото веригата доминира разпространението на вестници". Второто е плашещо, но вероятно трябва да бъде казано в прав текст и определено може да бъде заобиколено. И понеже се двоумя, се чувствам глупав. А не би трябвало. Не би трябвало моята медия да ме кара да се чувствам глупав.

    Читателите на останалите медии, в които Lafka рекламира, не биха били чувствителни на тази тема, но тези на Капитал - са. И когато го показаха (което означава, че направеният от медията/рекламния отдел избор със сигурност е бил грешен), вместо извинение получиха тропане с крак.

    За да стане ясно какво казвам, без да се налага четене между редовете: тази реклама можеше да не бъде приемана и едва ли светът щеше да свърши за Капитал и Икономедиа.

    Разбирам всички доводи на издателите на Капитал за приемането на тази реклама. Въпросът ми: струваше ли си?

    P.S. Заради долния туит си мисля, че понякога достъпът до социалните мрежи трябва да бъде забранен в моменти на силно влияние на емоциите:
    * Парите, разбира се, може и да са повече - ако рекламите са в няколко поредни броя. Това обаче би било равно на публично самоубийство за Капитал.
    Прочети

    понеделник, 23 септември 2013 г.

    Кой е виновен? и Как да постигнем успех? - има отговори

    Когато вчера писах какво още съм можел да направя за първите 100 дни на протеста, мислех  да пиша и "да отида на поне едно професионално обучение, с което да инвестирам в бъдещето си". Nо в последния момент се сетих, че всъщност бях на едно такова, за което просто не съм ти разказал.

    На "Как да постигнем пълен успех в продажбите?" на Lemon Management попаднах почти случайно, но те хубавите неща така стават, нали знаеш? И още от самото начало разбрах, че съм на правилното място: за първия един час лекторът Хари Аничкин не каза нито един съвет или правило, която да прозвучат съмнително (това си е от мен - не обичам по време на обучения някой да развива странни теории, които дори на незапознатите с материята да звучат, хм, нелогични), а цитираните методи бяха добре обосновани с познати научни теории и имена.

    Чудесното впечатление от самото обучение продължи до края - строен формат, при който всяка от сесиите започваше с опознавателни игри между участниците, активиращи и наблюдателността и концентрацията (ТУК и СЕГА!), а отделните теми завършваха с упражнения за затвърждаване, след които всеки от участниците (групите са оптимални като брой) получаваше обратна връзка не само от Хари, но и от останалите "ученици".

    Какво научих: как да преценя типа човек, който стои срещу мен, подходи за говорене на едно емоционално ниво с клиента, хитринки за постигане на съгласие с него. Не успях обаче да остана за частта за "затваряне" на една сделка, което си е важно от моя гледна точка.

    Записах си няколко тематични книги за четене, които все още не съм си набавил, но ми изглеждат доста интересни. Не си записах почти нищо в упражнението с "хюмандизайн", защото съм далеч от тези неща (макар картата да показа интересно верни неща, хаха).


    Следващата седмица предстои нов семинар по програмата Lemon Management - "Кой е виновен, когато продажбите не вървят?", и съм сигурен че освен интересен, ще ви е и адски полезен. Ето интересен тийзър за обучението:

    Прочети

    петък, 26 юли 2013 г.

    The Next Big Thing ще се роди на протеста


    Знаете ли как се раждат добрите идеи? Според Стивън Джонсън това се случва в гранични ситуации, често при докосването на две привидно несъвместими среди или концепции. В много от случаите е и чисто стечение на обстоятелствата, дори серендипност, нещо като да откриеш партньора за следващия си голям бизнес проект по време на протест.
    Това всъщност искам да кажа - в рамките на над 40 дни по един установил се вече маршрут успях да срещна - да се запозная, да видя отново след много време, да опозная по-сериозно - толкова много хора с различни идеи и опит, че няма как сред тях да не е мой бъдещ бизнес партньор.
    Излизаме от частния случай и си даваме сметка, че на протестите имаме всички онези условности, които описах в самото начало. Така че - напълно убеден съм - "следващото голямо нещо" ще се роди именно между пл. Независимост, пл. Народно събрание и Орлов мост. Ако вече не се е родило!
    Ето няколко примера:
    - в палатките до паметника на Цар Освободител живеят и собственици на големи IT-компании, някои от които движат големи образователни проекти за ученици и студенти;
    - мъж на средна възраст оставя на заден план международния си бизнес с дистрибуция, за да раздава "висящо" кафе пред Парламента всеки ден - пиещият плаща, колкото сметне за добре. Оказва се, че се събират повече пари от стойността на кафето и те отиват за дарение дарение;
    - група бивши и действащи журналисти и комуникатори създават пресслужба с нулев бюджет, за да се противопоставят на проправителствената пропаганда на институционалната пресслужба. Така протестът има не само нещо като своя медия, но и пряк достъп до останалите медии;
    - десетина протестиращи пишат писмо до вицепрезидента на Европейската комисия, ползвайки софтуер за споделено създване на съдържание, благодарение на който всеки може да прави корекции и предложения. След това ползват отворена платформа за набиране на подписи и събират подкрепа от над 8000 души в рамките на под 24 часа (за сведение, след 35 дни усилен труд "контрапротестът" твърди, че разполага с 220000 гласа в подкрепа на правителството Орешарски, като от няколко различни места има информация за събирането на тези подписи под строй, със социалните помощи или срещу направление от личния лекар)...
    Цялата тази атмосфера, гарнирана с празничността на шествията, в които нетуъркингът не спира, а нощите са прекарвани в криейтив на акциите за следващия ден, определено ме правят сигурен, че The Next Big Thing ще се роди на протеста!
    Прочети

    понеделник, 1 юли 2013 г.

    Вместо About - какво всъщност е този блог

    Обичам да давам отговори за дипломни работи (почти толкова, колкото човек мрази да пише дипломни :). И понеже след редизайна на блога се полага обновяване и на секцията "За мен", реших да ползвам въпросите и отговорите, които Ади Василева ми прати във връзка с дипломната си работа на тема „Изграждане на имидж на специалист по онлайн комуникации чрез личен блог“. Въпросният имидж, разбира се, се изгражда с микс от канали, но понеже 'The Dreamreader' е важна част от тях в моя случай, е повече от подходящо за "About"-секция.

    Изображение: AreWeNewAtThis

    Представете се.
    Александър Кръстев, PR консултант в PRoPR агенция. Занимавам се с PR от 6 години, като в същото време успях да превърна основното си хоби - четенето, в успешен онлайн проект в лицето на най-големия специализиран сайт за книги у нас “Аз чета” (www.azcheta.com).

    Представете блога си.
    Създадох личния си блог www.alexanderkrastev.com в началото на 2006 г., още в I курс в университета. Първоначално пишех за лични неща - като нормален блог-дневник, после започнах да обръщам внимание на все повече актуални политически и културни теми, а напоследък пиша повечко и за маркетинг в онлайн средата.
    Интересното е, че в различните етапи блогът носеше и различни имена - първо беше “Александър Кръстев: Добре дошли в моя свят”, после стана “Хайку за вълци”, а в момента е “The Dreamreader”, показвайки акцента върху вдъхновяващите теми за усъвършенстване, лидерство, добри практики и т.н.
    Както всеки подобен проект, честотата на писане във времето е различна, но последните няколко седмици съм доста активен, изхождайки най-вече от странната политическа ситуация. На практика в моменти, в които съм се чувствал неразбран (аз и общността около мен, по-скоро), съм бил винаги активен в писането в личния си блог.
    Отделно от началото на 2010 г. поддържам и специализиран блог, посветен на професионалната социална мрежа LinkedIn - www.linkedin.azcheta.com.

    Какви методи и комуникационни канали за изграждане на имидж в онлайн пространството използвате?
    Активен съм във всички важни социални мрежи, като вероятно различните ме представят по различен начин. Във Facebook контактувам предимно с приятели и последователи, които гледат на мен като PR-практик и запален почитател на книгите (дори експерт в областта, до някаква степен), в Twitter опитвам да съм по-забавен и атрактивен, особено що се отнася до активистка дейност. В LinkedIn пък споделям интересните професионални новости, с които самият аз се запознавам, като акцентът е поставен върху дигиталния маркетинг, където оперирам най-активно в професионално отношение.

    Какъв е вашият желан личен имидж?
    Желаният ми имидж всъщност е описан и в bio-то на профила ми в Twitter - “млад професионалист в областта на комуникациите”. Това, върху което работя, е думата “професионалист” в съзнанието на хората да бъде заменена с “експерт”, а подозирам, че при случването на това ще трябва да отпадне и думата “млад” :)

    Коя е таргет аудиторията Ви?
    Обикновено не поставям конкретни цели на текстовете си. Образът на четящия, който си представям, когато пиша, обаче е професионалист около 30-те, активен и търсещ развитие в своята сфера (затова и попаднал в моя блог по конкретната тема). Не съм правил съзнателни постъпки за увеличаване на аудиторията си в конкретни насоки, затова освен контактите си в социалните мрежи не разчитам на голям приток от таргетирани читатели.

    Каква цветова гама сте избрали и според Вас какво настроение създава тя на аудиторията?
    Направих редизайн на блога наскоро, защото темите, които преобладават напоследък, изискват сериозност. Избрах светла и изчистена тема, с опростени функционалности, които да не разсейват потребителите. А за избягване на скучноватостта се грижа чрез самите текстове :)

    Как интернет промени начина на комуникация и изграждането на имидж според Вас?
    Сега комуникацията е доста по-непосредствена, изиксва често мигновена реакция и много малко неща могат да се скрият. Това има както предимства, така и недостатъци - всеки трябва да е готов да защитава своя положителен имидж и съответно винаги да има едно наум за евентуални грешни стъпки.

    Как блоговете помагат за изграждането на имидж в интернет според Вас?
    В общия случай блоговете трябва да са част от микс комуникационни канали, които да се допълват. Блоговият формат дава възможност за по-обширно споделяне и последващи дискусии. Мисля, че блоговете дават по-големи възможности за показване на експертност в дадена област, отколкото споделянето на статуси и линкове в която и да е от социалните мрежи.

    Коя е най-голямата полза от блоговете?
    Винаги има полза от споделянето на познание.

    Какво Ви кара да списвате блог?
    От архива на блога ми се вижда, че не съм особено мотивиран да пиша съвсем редовно, но винаги е хубаво да имаш място, където да споделиш мисли и открития.
    Ползвам блога си например за споделяне на презентацията винаги когато съм имал лекция или участие някъде, като задължително добавям още мисли и бележки, които не са влезли в слайдовете или са се появили като въпрос по време на самата лекция.

    Колко често трябва да се поства, за да се поддържа имиджа на специалист в сферата на онлайн комуникациите и какво време отделяте Вие?
    Вероятно веднъж седмично за среда като българската е достатъчно. Аз лично пиша доста по-рядко в блога си, дори в този за LinkedIn, по-скоро съм събитийно ориентиран - ако има някаква сериозна промяна, тогава я отразявам. Което, признавам, не е най-добрата практика, ако си си поставил високи цели за разпознаваемост и търсене на клиенти чрез блога си.

    Какво прави един блогър успешен и какви са критериите за успех при блогърите?
    Вероятно би трябвало да кажа, че целта на блогърите не е да са успешни и известни, но би било измамно. Като всеки пишещ човек, един блогър изпитва нужда да се изразява и съответно да бъде четен. Освен чисто количествените показатели като брой посещения дневно, коментари и абонати през RSS, можем да следим дали един блогър се ползва с уважението като експерт в областта, за която пише - дали го канят на събития като журналист или дори посланик на дадена марка, дали е гост в медиите по конкретна тема и т.н.
    За постигането на всичко това обаче трябва да се работи - самоусъвършенстване в избраната област, постоянство в писането, поддържане на жив контакт с аудиторията, за да се връща тя отново и отново в блога.

    Как блоговете помагат да се развиваме като личности и професионалисти и какви са професионалните ползи от списването на блог?
    Поддържането на блог налага придобиването на конкретни навици, дори познания и умения. Ако високата посещаемост и експертността са поставени като цели, то постигането им изисква разнообразие в темите и увеличаващи се познания в конкретната тематика. След известно време човек усеща как е станал по-дисциплиниран,

    Печелите ли от блогване?
    Не и от личния си блог, но на практика “Аз чета” започна като блог и в очите на много хора продължава да е блог. Там вече има работещ бизнес модел, така че остава само да бъде оптимизиран за максимални печалби.
    Блогът за LinkedIn пък ми помага да постигна някаква професионална разпознаваемост, така че при всички ми е полезен в работата с клиентите на агенцията и дигиталните услуги, които им предоставяме.

    Считате ли блога си за полезен и какъв е приноса Ви към аудиторията?
    Докато личният ми блог е по-скоро проява на човешко его, “Аз чета” и “Блогът за LinkedIn” определено имат важно място в родната блогосфера, давайки доста експертни познания и насоки в двете сфери. Първият е най-голямата специализирана медия в областта си, а вторият е на практика единствена такава.

    Какво мислите за класациите на блогърите като например Top Blog Log?
    Харесвам Topbloglog, защото е повече от обикновена класация. Платформата дава възможност за преподреждане на блоговете и Twitter-профилите по различни характеристики и с това помага да бъдат изведени тенденции и лидерства в конкретни области.

    Какъв е имиджът на блогърите в България и какво мислите за блогосферата у нас?
    Както един журналист-блогър каза веднъж, да си блогър не е като да си таксиметров шофьор - всеки може да е блогър. Затова и в момента има страшно много блогове на различни тематики, поддържани от различни като профил хора. Вярвам обаче, че в почти всяка сфера вече има достатъчно утвърдени блогове, където се изявяват специалисти. А най-активните и харесваните “блогъри” на практика са адски интелигентни хора, които вече са се оформили като голяма, но сплотена общност. И много компании вече усетиха силата на това, макар тенденцията с блоговете вече да слиза от своя пик.

    Съществува ли професия „блогър” в сферата на онлайн комуникациите в България?
    До известна степен съществува, но в един момент се оказва, че наетите като блогъри хора вършат и доста много работа, разширявайки обхвата си на специализация и дейности.
    Има и доста развити бизнеси, които разчитат на списването на блогове за изкарването на приходи, но става въпрос за поддържане анонимни блогове от името на измислени лица. Така че в случая можем да говорим и за “блогъри в сянка” (ghost-bloggers).
    Прочети

    събота, 29 юни 2013 г.

    Социалните мрежи - за летящ старт на бизнеса

    Днес с Мила изнесохме първата си съвместна лекция, чувството беше страхотно.


    По време на чудесната конференция "StartUP В центъра" в Габрово говорихме за това как доброто представяне в социалните мрежи може да осигури летящ старт за един начинаещ бизнес.  Макар с Мила малко да се различаваме като мнение в този аспект, едно от основните послания на презентацията е започването да се гради общност около една идея дори преди самият продукт да е създаден - това дава възможност за crowdsourcing за усъвършенстване на продукта, а и на практика е истински летящ старт при launch-а с вече изграден имидж и лоялни потребители.

    Основните акценти в моята част (умишлено размесихме слайдовете и разделихме, за да се получи интерактивност и това да поредизвика и диалогичност с публиката) са внимателното преценяване на каналите преди да се избере къде точно да участва конкретният start-up, какво трябва да се е поведението в социалните мрежи в трите фази на създаване и налагане на нов бизнес и може би най-важното - тотална обърнатост към клиента, докато се постигне тотално овладяване на тънкостите на Social CRM.

    Ето и цялата презентация, скоро ще има и видео.



    Ще се радвам да споделите какво мислите в коментари под публикацията.
    Прочети