Показват се публикациите с етикет образование. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет образование. Показване на всички публикации

12 март 2017

#каквощенаправиш, за да помогнеш на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти?


Извеждам в отделен пост от серията #каквощенаправиш отговора си на въпрос на Катя Михайлова, преподавател по комуникация в УНСС и НАТФИЗ. Тя попита в профила си във Facebook свои познати, кандидати за народни представители, "Как политиците ще помогнат на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти, учещи в България?", а се оказа, че няма как да съм лаконичен по темата. Ето и отговора:

Всеки има различен извор на самочувствие, особено поколението Z, което сега е на входа на университета. Но държавата е най-малкото длъжник на висшето образование от гледна точка на създаването на наука във висшите училища - ако студентите се чувстват въвлечени в научните проекти, то те ще имат много повече поводи за гордост след всеки успешен проект, след всяко ново постижение. Когато виждаш, че си последен приоритет на държавата - а тази сфера общо взето през последните десетилетия си оспорва с културата този приз - едва ли има как да се чувстваш комфортно.

Влизаш трудно, а излизаш лесно, вместо да влизаш лесно, но да излизаш изключително трудно, с много работа и отличаващи се резултати и приети куп познания.

Има и един индиректен начин, който също се подценява - когато спре да е престижно да си университетски преподавател, ти няма как да предадеш адекватно магията на висшето образование към своите студенти. Тук политиците също имат силни "заслуги", макар голяма част от тях реално да са силно свързани с университетите... С ниско заплащане на висококвалифицирания труд няма как да има мотивация.

Държавата не е направила достатъчно, за да има повече чуждестранни студенти в България, държавата не е направила все още достатъчно, за да бъдат българските изследователи разпознаваеми в чужбина (нека не виним автономията за липсата на политики), не е направила нищо за това дипломите от чужбина да бъдат признавани бързо и у нас - затова специалистите, преподавали в престижни университети в чужбина, не се връщат да преподават тук: невъзможно им е.

Само ще обърна внимание, че по света отдавна погледът е насочен към ученето през целия живот, а големите бизнес платформи залагат на връзката между бизнеса и образованието - такъв е все повече случаят с LinkedIn, която аз преподавам в НБУ. В България тази връзка все още до известна степен липсва...

Оставям за накрая най-видимия проблем - корупцията във висшето образование. Когато стоящият на банката до теб колега ще си плати изпита (а често е защото му се налага заради личните "навици" на преподавателя), част от колегите, които никога през 4-те години не си виждал, също ще завършат твоя курс с отлична (отлично купена) диплома, нямаш поводи да се чувстваш успешен.

Умният човек не се гордее с лош продукт, а младите хора в България са умни. Хубаво е да им помагаме да развиват потенциала си. Спокоен ден!

П.П. Няма как да гласувате за мен в София, така че, Катя, губя гласа ти  Но във Велико Търново и Благоевград, където съм в листите на "Движение Да, България", има няколко университета на различно ниво, в които студентите влизат по различен начин и излизат с още по-различно ниво на усвоените знания. Затова съм и точно там.

Попитай ме и ти #каквощенаправиш тук.
Прочети

20 февруари 2017

Онова, което се иска от един студент


Започвам да пиша този текст, докато експортвам протокола с оценки от изпита ми по LinkedIn в магистърската програма по "Бизнес комуникация в социалните мрежи и социалните медии" на Нов български университет. Водя курса за втора поредна година и за втора поредна сесия си бях обещал да съм строг.

Какво обаче се случва - в курса има по 6-7 студенти, с част от които така и не се срещаме на живо. Едни от тях са се отказали, други пък предстои да станат или току-що са станали родители, трети просто не смятат за достатъчно важно да идват на лекции по LinkedIn (за което вероятно вината е предимно моя). Предполага се, че те трябва да получат значително по-ниски оценки, защото в началото на семестъра съм посочил, че оценяването ще е текущо, на базата на участието в съвместното изграждане на стратегия за позициониране в професионалната мрежа и нейното реализиране, а аз така и не съм се срещал с тях.

Всъщност, само се предполага. По време на семестъра някои от тези студенти са се включвали в лекциите през Skype, комуникирали са си със своите колеги при правенето на стратегията, а след това са изпълнявали своите (получени задочно) задачи. Интересува ли ме дали знаят колко знака е ограничението за статуси в LinkedIn? Не, стига да могат да ми кажат поне 3 начина, по които да използват познанията си в дадена сфера, за да привлекат потенциален клиент да се свърже с тях.

Защото онова, което се иска от един студент, не е да може да каже нещо научено наизуст, той трябва да е схванал есенцията в конкретната дисциплина и да може да я ползва като свое оръжие в професионалния си живот. Това е и нещото, което се изисква от висшето образование - да даде инструментите за създаването на мислещи хора, да им покаже начините те да реализират потенциала си и да ги постави в симулация на реална работна среда, за да усетят натиска.

Именно LinkedIn е един чудесен пример за това как образованието се променя, стремейки се да задоволява нуждите на бизнеса от работна ръка. Платформата измерва данните и може да направи връзка не само между най-успешните университети и компании, но и да насочи към нужните учебни заведения или онлайн обучения всеки млад специалист, които иска да се реализира в дадена сфера.

И ако аз съм видял, че добре направените и активно и адекватно поддържани LinkedIn-профили на студенти, с които съм се срещал веднъж-два пъти, ще им помогнат да привлекат клиент по време на или след следващото голямо събитие, мога да съм спокоен.
Прочети

24 декември 2016

Защо казвам "Да, България"

Когато останалите правят равносметки, аз обичам да гледам напред. Набързо прехвърлям нещата, които не съм успял да реализирам през изминалия период, и започвам да планирам как и с каква помощ бих могъл да успея през следващия. Именно затова прецених, че краят на 2016-та е точното време да насъбера всички неща (дейности/кампании/политики), които през последните години съм опитвал да осъществя в рамките на своите интереси и познания, да ги разположа в освободилото се време, откакто не съм част от екипа на PRoPR, и да открия съмишлениците, благодарение на които те да станат факт.

Моментът съвпадна с появата на бял свят на ново политическо формирование - проектопартията "Да, България", която ще бъде учредена на 7 януари. Вече разказах, че зад идеята стоят хора, на които вярвам почти безрезервно. И когато няколко дни след първото официално събитие на проекта последва покана да се включа в инициативния комитет по създаването на партията, отказът не стоеше на дневен ред пред мен.
Активната обществена дейност и политиката са най-директните начини да създаваш бъдеще. Да го правиш за себе си, за семейството и приятелите, за служителите и партньорите си. Ако си бил разочарован, запретни ръкави - щом хубави неща се случват по света, могат да се случват и тук.
И макар да съм напълно наясно, че поради десетилетия политическо безхаберие болшинството от хората у нас имат различни приоритети (и реално нямат особен интерес към личности, които са готови да жертват собствения си бизнес и личен живот, за да се хвърлят в политиката), ето ги моите причини да се присъединя към "Да, България", засега като редови член:
  • Енергията е адски привличаща - лицата, които виждам около срещите на общността, са на хора, които пряко или непряко са ме вдъхновявали през последните години неведнъж. И всички те вече са си казали, че няма какво повече да се чака - останалите средства явно са изчерпани, трябва да променим страната си с политическа активност.
  • Твоите мисли, изказани от толкова много други хора - въпреки че сред създателите на "Да, България" има хора, които се определят като "десни", "леви", "либерали", "либертарианци", "консерватори", не бива да се забравя, че тези определения са толкова остарели, че само едно е важно - как искаш да направиш промяната и кои са стъпките, които самият ти би извървял. И понеже при всяка среща с тях чувам толкова много от своите мисли, вярвам, че общите ценности ще ни изведат до по-доброто бъдеще.
  • Да даваш на другите, след като вече си успял за себе си - в почти всички партии се появяват "нови лица", които обаче просто се появяват - в биографиите им стоят съмнителни успехи, още по-съмнителни връзки и последваща анонимност в парламента. До моето име в инициативния комитет на "Да, България" са имената на предприемачи, продали бизнесите си на инвеститори от страната и чужбина, на хора на изкуството, постигали успехи неведнъж и не само у нас, на мениджъри, управлявали стотици и хиляди служители, на хора изследователи и преподаватели... Има дори такива, които са губили работата си заради своите ценности и желанието си да ги защитават. След което отново са се изправяли, още по-силни. Всички те са нови имена за 99,9% от населението на България. Но сега са тук с идеи за това как да си върнем държавата от силната хватка на мафията.
  • Нуждата от силно модернизиране на образователната и културната сфера - двете зони, в които имам най-силни интереси, стоят в основата на по-доброто бъдеще. Това е. От години работя по своите си канали за подобряването им, но настъпи времето да се подходи по-сериозно, включително със средствата на политическите действия.
  • Време е за истинска борба с корупцията, която да започне от съдебната система - когато немалка част от общността на "Да, България" участваше в инициативата "Правосъдие за всеки", реакцията от политическите среди беше повече от подигравателна. Тези хора обаче, като добавим към тях и Христо Иванов, показаха, че знаят какво да направят и са решени да доведат борбата до край. Действаме!
  • Никой няма да свърши работата вместо теб - това е истината, разочарованията през последните години следваха едно след друго, затова може би е време сами да взимаме решенията. Очевидно много хора мислят по този начин, след като за по-малко от две седмици над 3000 души заявиха своята подкрепа за "Да, България". Много от тях предлагат не само финансова помощ, но и искат да са доброволци, да създават местни организации, да реализират идеи за политики.

Божо Божанов, Йовко Ламбрев и Боян Юруков също дадоха своите причини да се присъединят към инициативния комитет за създаването на партията.

П.П. Има и нещо, което не бива да бъде оставяно на заден план - освен създаването на партията отдолу нагоре, важна е и прозрачността и себеотдадеността на съмишлениците още от самото начало:

Здравейте, днес в офиса, с куриер, пристигна този принтер от град Варна, подарен ни от Todor Dobrev, а Valentin Vachkov ...
Posted by Да, България on Friday, December 23, 2016
Прочети

16 май 2016

Лесно ли е да вдъхновяваш младите онлайн


Кои са „Лидерите на бъдещето“ и кои са четирите стъпки от техния път към вдъхновяването на младите онлайн? Опитах да обясня това по време на презентацията си на традиционната конференция „Образование и бизнес“, организирана от телевизиите Bloomberg Bulgaria и Bulgaria On Air на 11 май. Вижте тези 4 стъпки, както и самата презентация:

Стъпка 1: Да бъдеш по-добър всеки ден

Образованието отдавна е много различно от това, което познаваме в традиционните пространства на класните стаи. Днес границите в обучението са на практика премахнати с активното навлизане на масови отворени онлайн курсове (MOOCs). Най-големите подобни платформи, част от тях стартирали от университети като Харвард, МИТ и Станфорд, привличат младите с максимална опростеност, възможност за свободно гледане на видеолекциите и силен елемент на социализация по време на обучението.

Отделно от това големите социални мрежи използват всяка възможност да станат част от edtech сектора. Най-голямата професионална мрежа в света LinkedIn например помага на новите лидери не само чрез своята платформа Lynda, но и с програмата си University Finder. Тя близо 2 години LinkedIn подреждаше най-добрите университети на базата на успеваемостта на техните студенти да намерят работа в най-добрите компании, а от средата на май ще бъде обособена като специално мобилно приложение за студенти.

Стъпка 2: Новите визитни картички

Малкото картонче с размери 9 на 5 сантиметра, което доскоро всеки с удоволствие даваше при нови бизнес контакти, вече е до голяма степен демоде. Новите визитни картички са напълно дигитални, динамични и напълно в контрола на собствениците си – профилите в LinkedIn, Facebook, About.me, както и Vimeo и Behance.net за хората на с креативни професии.

Всеки оставя своя онлайн отпечатък, а новите лидери знаят много добре как да го управляват. 82% от всички онлайн потребители на възраст 18 до 29 години ползват Facebok, затова и можете да видите Facebook-звезди с десетки, дори стотици хиляди последователи. Друг важен знак е фактът, че 38% от потребителите на LinkedIn са на възраст от 18 до 34 години – бъдещите бизнес лидери са наясно, че изграждането и поддържането на контактите в професионалната мрежа е от голямо значение за развитието на тяхната кариера.

Стъпка 3: Как да поведеш последователите си към нещо по-добро



Добрата новина е, че снимката не е на опашка за хляб от посттоталитарна държава в средата на икономическа криза, а на опашка за книги, в която над 90% от чакащите са на възраст между 14 и 20 години. Причината е премиерата на книгата на Емил Конрад – влогър с 300 хил. последователи във Facebook и 230 хил. абонати в YouTube, като всяко от видеата му се гледа над 100 000 пъти само за първата седмица.

В рамките на по-малко от година бяха продадени над 50 000 екземпляра от „Нещата, на които не ни учат в училище”, а над 30 000 младежи се срещнаха с Емил лично по време на националното турне за представянето на книгата. Разбира се, тази популярност не идва за ден, нито е случайна – вече няколко години Конрад изгражда внимателно своята „армия“ от последователи, говорейки на езика на новото поколение за темите, които ги вълнуват, с много хумор и самоирония. И комбинация от закачки със самата аудитория, подаръци и хиляди часове в лична комуникация с фенове.

След като последователите са натрупани, идва време да ги поведеш – с повече разяснителни клипчета, с по-отговорни теми на видеата, понякога и с потропване с пръст по масата.

Стъпка 4: Отговорността да си лидер

С голямата популярност обаче идва и отговорността – да осъзнаваш, че си модел на подражание, и всяко твое действие или позиция е с голям вирусен потенциал и може да достигне до хиляди хора.

Подобна е тежестта и на раменете на Ханк и Джон Грийн, познати като Vlogbrothers. Те създават своя канал в YouTube в началото на 2007 г., като публикуват по 2 видеа седмично и вече имат над 2,8 млн. абонати. Техните 1100 клипа са гледани общо над 600 млн. пъти и това е наистина високо предизвикателство за всяко следващо видео. Ханк и Джон обаче се възползват изцяло от своята отговорност и залагат все повече и повече на образователния елемент. Една от последните им рубрики Hank and John EXPLAIN! разказва на достъпен език за теми, които обикновено са съвсем скучни и безинтересни за подрастващите – данъци, вътрешна политика, здравеопазване, проблемите в Сирия, Хонг Конг, Северна Корея, щатските Президентски избори 2016 и какви са възможните сценарии според изборните резултати.

Отделно от това, Джон Грийн е не само сред най-продаваните, но и сред най-цитираните от медиите съвременни писатели. И в тази си роля той показва, че осъзнава голямата отговорност на своята трибуна – пише не просто по чувствителни теми, но и успява да подбуди емпатия у своите читатели. Като резултат от успехите му, романите бързо преминават и на кинолента, за да достигнат до още милиони младежи по цял свят.



Видео от лекцията можете да изгледате в сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Ще се радвам да споделите размисли по темата в коментарите под този материал.
Прочети

14 януари 2016

Време е за изучаване на медийна грамотност в училище


Случилото се във Враца във вторник следобед и смъртта на Тодор беше редно да остави всички ни без думи. Трябваше да ни накара да се замислим какво общество сме - безучастни зрители, всезнаещи онлайн коментатори, изпитващи състрадание, борци за справедливост и правосъдие? А вместо това повлече лавина от полярни мнения, което никак не би било лошо, ако не беше породено от гигантската дупка в разбиранията за това как трябва да функционира едно общество в колективното съзнание на самите му членове.

А къде в тези описания са медиите? Какво са медиите? В период, в който всеки профил в социалните мрежи е самостоятелна медия със своя аудитория, знаем ли как да използваме медийното съдържание? Знаем ли какво четем, когато го четем на конкретно място? Знаят ли децата ни какво и защо им казват, когато четат или слушат, че бежанците са зло, че всички мюсюлмани са терористи, че Обама или Путин са нашияте спасители, че циганите са задължително крадци, че всички протестиращи са платени, че ваксините причиняват аутизъм, че Бойко Борисов е велик... Дават ли си децата ни сметка, че циците на Преслава са само начин да бъдат вкарани в сайт, който после да им спуска опорки с подозрителна достоверност?

Отговорът няма как да бъде положителен, ако изхождаме от публичните реакции около убийството във Враца. Преди това бяха атентатите в Париж, сваленият руски самолет над Турция, безредиците в Катуница, протестите и контрапротестите през 2013 и 2014 г. - винаги общността се разделя на две, винаги някой подклажда огъня и десетки хиляди "яхват" вълната. Винаги се появяват говорещи/пишещи глави, които свеждат своите тези като последна инстанция и сякаш са във всяко възможно ТВ студио. И когато са на телевизора, значи е така - нали?

Сега, вероятно повече от всякога, е важно да има високо ниво на медийна грамотност в обществото ни. Важно е кафевите медии да бъдат ясно разпознавани като такива. Важно е да се знае, че участието в политиката на корпулентен собственик на медии води до икономически интереси и задължителни серии от материали в медиите му за реализирането на тези интереси. Важно е дигиталното поколение да е напълно наясно какви са опасностите на онлайн средата и то не само от гледна точка на личната сигурност, но и на информацията, която получават.

През следващите месеци Читалище.то ще организира цикъл от дискусии и лекции, посветени на медийната грамотност - за спецификите на медиите, за ползването им като пропагандни канали, за неравната битка с троловете. Това обаче едва ли ще е достатъчно - проблемът с неразбирането на всички капани е толкова голям, че може да бъде решен единствено с масовост на качеството, с включване на медийната грамотност в учебните планове и обсъждане на тематиката още в гимназията. Да, време е за изучаване на медийна грамотност в училище.
Прочети

21 май 2015

Защо книгите са надценени или Къде да търсим вдъхновението по пътя към успеха?

Днес ми се случи нещо страхотно - бях поканен да изнеса приветствено слово пред абсолвентите в Нов български университет. Много голяма чест, предвид факта, че самият аз съвсем наскоро бях абсолвент. Колкото и скромен да е опитът ми, опитах да предам най-важното. Не е много забавно, но се надявам да е полезно (представяйте си как го чета аз, умен, красив и усмихнат :))))).   

Уважаеми г-н Ректор,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми госпожи и господа преподаватели,

Скъпи родители,

Мили студенти,

През годините съм искал да бъда много неща - в пети клас исках да съм адвокат, в седми - моряк, а в девети - спортен журналист. Сега животът ми е обвързан с комуникацията, в работата си редовно се срещам с адвокати, ветроходци и спортни журналисти, а най-голямото вдъхновение черпя от хобито си - книгите.

* * *
Книгите
* * *

Книгите, които за мен са може би най-важното нещо в този живот след прекрасната ми съпруга. Дават ми вдъхновение, дават ми идеи, срещат ме със страхотни хора, като всички вас тук днес.

Може би очаквате да ви кажа кои книги да четете, на кои автори да вярвате, на кои герои да подражавате. Няма да направя почти нищо от това, но ще ви разкажа за онези книги и автори, които промениха моя живот. И за хората, с които книгите ме запознаха.

Ще започна с един съвет, който на много от вас вероятно ще се стори странен, но всъщност винаги работи - четете най-внимателно онези автори, чиито имена ви е най-трудно да произнесете. Аз имам три такива любими примера, които промениха живота ми.

Михай Чиксентмихай е сигурно най-често цитираният автор в книгите за мотивацията, щастието и креативността, който съм срещал. И пожелавам на всеки от вас да достигне до онова състояние, което Чиксентмихай определя като “поток” в своята едноименна книга - състоянието, в което сте толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение.

Бен Голдейкър, младият лекар и философ, който само на 29 – моята възраст – започва своята колонка в британския вестник Guardian и за 8 години успява да промени изцяло отношението към псевдонауката, към сензационните открития, за които четем всеки ден в медиите, но които всъщност не се базират на доказателства, към всички злоупотреби с медицината и науката, които подвеждат и застрашават здравето на стотици милиони хора по целия свят.

И третият пример, който обаче е може би основната причина сега да стоя тук пред вас - Ори Брейфман и неговата книга “Морската звезда и паякът”. Тя ми показа достатъчно рано колко важно е да предоставящ възможност на всеки околко теб да дава най-доброто от себе си за нещата, които го вдъхновяват, и да го подкрепяш в постигането на успехите. Повече отговорности за всички, повече поводи за споделяне на щастието от достигнатите цели.

След последната страница на “Морската звезда и паякът” аз вече знаех, че “Аз чета” не може и не трябва да бъде единствено Александър Кръстев. Сега всеки от екипа има свой собствен проект, по който работи с удоволствие, чрез който надгражда постигнатото и с подкрепата на останалите опитва да промени поне малко средата, в която живеем.

Знаете ли, книгите са надценени.

Не като цена, а като количество. Ако някой ви каже, че е важно да четете много и много книги, не го слушайте. Познавам толкова много хора, които са прочели стотици, хиляди книги, и пак им е трудно да се справят с живота.

Познавам и такива хора, които са инвестирали по-малко време в четене, но в четене на няколко съвсем важни книги, които са променили пътя им, променили са самите тях. Показали са им какви искат да бъдат и са им дали идеи за това как да постигнат онова ново “Аз”, с което биха живели в пълен синхрон. Всичко останало същите тези хора черпят от постоянните си контакти със страхотни личности, от слушането на истории, от пробите и грешките в собствения си живот.

Книгите са надценени, защото в търсенето на “правилните” книги можеш да пропуснеш да се срещнеш на живо с десетки интересни хора, събития, истории.

Въпреки това истински ви препоръчвам да се пристрастите към четенето, както съм пристрастен самият аз. Към четенето във всичките му форми и възможни носители. И да започнете да споделяте за прочетеното с приятели.

* * *
Приятелите
* * *

Защото приятелите са единственото нещо, което никога не можеш да надцениш. Инвестирайте колкото можете повече в изграждането на добри приятелства. Давайте повече, без да очаквате нещо в замяна. Бъдете до приятелите си във важните за тях моменти и се стремете да бъдете онзи приятел или приятелка, който самите вие искате да имате.

Не губете никога връзката с приятелите и колегите си от университета. Погледнете човека до себе си и ако това е някой, с когото през последните години сте споделяли важните моменти, направете всичко възможно тази връзка да продължи още дълго. Дори в един момент да не ви се налага да прилагате почти нищо от наученото в университета, тези хора могат да ви помогнат да постигнете следващия си голям успех. Радвайте се и вие на техните успехи, обаждайте им се без повод, направете им онзи подарък, който така и не успяхте да направите, докато учехте заедно в университета. Защото истинските приятели ще направят същото за вас!

Допреди четири-пет години, когато за пръв път сте пристъпили прага на този университет, това звучеше трудно за изпълнение. Но днес е сякаш толкова лесно - Facebook за моментална комуникация; електронен календар, който да припомня рождените дни на важните хора в живота ти; възможността да си поръчаш всичко по интернет и то да пристигне в точния момент за изненада. Представете си какво ще бъде след още пет. След десет години.

* * *
Личната мотивация винаги да си по-добър от предишния ден
* * *

И като казах 10 години, това е идеалният период, за който да планирате живота си напред. Помислете си - къде бихте искали да сте през лятото на 2025-та? Да имате успешна кариера, да сте изградили дом с любимия човек, да сте създали нов живот, да сте написали книга, да сте спечелили Нобелова награда? Всички тези неща са реални и напълно постижими в рамките на следващите 10 години.

Поставете си една или няколко важни цели и търсете вдъхновението, търсете мотивацията и хората, с които да ги постигнете. И както гласи мотото на една от най-страхотните компании, с които съм работил и продължавам да работя, правете така, че всеки следващ ден да бъдете все по-добри в това, което правите.

Сега идва трудната част - опитвайте да работите предимно с хора, които са по-умни от вас. Учете се от тях, решавайте заедно трудностите, споделяйте заедно успехите. А ако след време някой иска да бъдете по-умен от него, направете го. Споделете опита си и вложете цялото си сърце в това да видите още един успял човек, вдъхновил се от вас самите.

И тук възрастта няма никакво значение - възрастта е само оправдание за това да не постигнем нещата, за които винаги сме мечтали. В живота си ще срещате много по-млади и все пак по-умни от вас хора, както сега има толкова много възрастни, които се възхищават на погледа в очите ви и успехите, които вече сте постигнали.

* * *

“Крайната цел на вашия живот, като в една игра, която предписва правилата и действията за достигане до състоянието на “поток”, ще покаже кое точно би ви карало да се наслаждавате на съществуването си. С ясна крайна цел всичко, което се случва, ще има смисъл - невинаги позитивен, но със сигурност смисъл”.

Завършвам с този цитат от Михай Чиксентмихай и с пожелание винаги да търсите смисъла, който ще ви дава сили всяка сутрин да се будите с усмивка и желание да продължите напред към следващата малка или по-голяма победа в живота.

София, 21 май 2015 г.

P.S. Благодаря страшно много на ръководството на НБУ за поканата, на прекрасната Ева Христова, която беше мой гид и чудесна компания днес. А накрая може би и новината - от есента ще се появявам по-честичко в НБУ като лектор в магистърската програма "Връзки с обществеността в социалните медии и социалните мрежи".
Прочети

01 март 2014

Преди #TEDxNBU - моите 5+1 любими TED-видеа

Признавам, обичам неща (и хора), които вдъхновяват останалите, дори да не са мой основен извор на вдъхновение и възхищение. Нещо такова е и TED, веригата конференции за технологии, развлечение и дизайн - рядко търся нещо конкретно, но почти винаги гледам, когато някой сподели из социалните мрежи линк. (Е, в един момент имах идея да преведа на български всички talks на книжна тематика, но вече беше свършено).

Още не съм бил на български TEDx (макар да съм чест посетител на събитията на "Горичка", където форматът е почти същият), но скоро това май ще се промени. Наближава TEDxNBU и девойките от "организационния комитет" ме поканиха да споделя 5 любими TED-лекции. Изборът е труден, затова ще го направя бързо и по памет.

Започвам с книжна тема, разбира се. Първо е Елиф Шафак, която умее да разпалва сърцата и определено знае как да разказва истории (много важно за мен умение). В тази си лекция тя говори за това какво е да пишеш, как да събираш и пресъздаваш истории.

 

Следва още една писателка - Елизабет Гилбърт, която вероятно ти е известна със съвета си да ядеш, да се молиш и да обичаш. Дори "женските" книги да не са ти присърце, тази лекция на Гилбърт ще ти допадне - тя е за креативния гений, за това как всеки носи една голяма идея у себе си.



Сега и любимият ми роден TED персонаж: чудесната Яна. Яна Бюрер-Тавание, която, откакто я познавам, се занимава с каузи - помага на каузи, разказва за каузи, създава и довежда докрай каузи (и прави TEDxBG).



Продължавам с още нещо от България, но този път на английски. Стив Кайл, който у нас се занимава с предприемачество и менторство, говори за това колко е важно да се забавляваме, да се смеем и да играем, за да успяваме и да сме щастливи.



Номер 5 - Бярке Ингелс. Суперготин и свеж датски дизайнер, създател на голямото копенхагенско студио BIG, чиято корпоративна концепция "Less Is More" води до истински лудости - просто ти се иска да посетиш.



И за финал, съвсем изсън класацията, един сър - сър Кен Робинсън. Любим автор на една от организаторките на TEDxNBU - Деси Бошнакова, така че този talk, озаглавен "Училището убива креативността", освен да покаже отношението ми към образователната система у нас има за цел да изпрати и едно намигване към Деси :)



Това е от мен, TEDxNBU е на 22 март, програмата ще е ясна съвсем скоро, а аз пожелавам успех на чудните Деси, Ади, Събина и Ивелина (които познавам) и на Цветан и другата Деси (които не познавам, но които съм сигурен, също са чудни и с които ще се радвам да се запозная на място), които организират събитието.
Прочети